Определение по дело №1998/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на М.З.С.,***, чрез процесуален представител адвокат Г.С. ***, съдебен адрес:***, офис 10, против отказ, обективиран в писмо № 94-00-1019/17.11.2022г. на Агенцията по вписванията, да уважи негово искане за заличаване на личните му данни по партидата на „Рамида 2019“ЕООД, ЕИК: *********, съдържащите с учредителния акт на дружеството, обявен в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лице с нестопанска цел.

По делото е постъпила молба от ответника, с която у уведомява съда, че във ВАС е образувано адм. Д. № 6332/2022 г. с на разглеждане свързан с нарушение на правото на изтриване съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). По същото дело, с определение от 21.03.2023 г. е отправено преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО да се разглежда като създаващ задължение за държавата-членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни? При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, C-180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Recueil, стр. I-7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).

2. При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/6791?

3. При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО и на лични данни независимо от Съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от Регламент (ЕС) 2016/6791?

4. Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива 2009/101/ЕО, държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/6791 да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?

5. В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?

6. Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/6791?

7. Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/6791 да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?

8. Становището рег. № 01-116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от Регламент (ЕС) 2016/6791, според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/6791 за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?

Във връзка с преюдициалното запитване е образувано дело №С-200/2023 г. по описа на Съда на Европейския съюз /СЕС/ .

Съдът намира, че резултатът от разглеждането на дело №С-200/2023 г. по описа на Съда на Европейския съюз /СЕС/ е от значение за спорния по настоящото дело въпрос, свързан правилното приложение на чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

В този смисъл постановеният по посоченото адм. дело окончателен съдебен акт е от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото дело. Налице е хипотезата на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, приложима съгласно правилото на чл. 144 АПК, тъй като за да се избегне постановяването на два съдебни акта по идентичен спор, производството по делото следва да се спре до произнасяне на съда с влязъл по дело №С-200/2023 г. по описа на Съда на Европейския съюз /СЕС/ в сила акт.

Воден от горното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по адм.д. № 1998 по описа за 2022 год. на Бургаски административен съд, до приключване на производството по дело №С-200/2023 г. по описа на Съда на Европейския съюз /СЕС/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред върховния административен съд, в седмодневен срок от получаване на съобщението.

	Председател:	СТОЯН КОЛЕВ
	Членове: