НОХД 4883/2019г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Б.В.М., с ЕГН: **********,***, ********,
с българско гражданство, без завършено образование, неженен, осъждан, неработещ
е повдигнато обвинение в това , че
за периода от 28 декември 2018 година - до 06 януари 2019 година, в град Пловдив, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, при условията на опасен
рецидив -
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи от владението на А.И.Й. – ЕГН: ********** *** и М. С. Т. – ЕГН: ********** ***, както следва:
На 28 декември 2018 година, в град Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва: един
брой сребърен пръстен със син камък и йероглиф - на стойност 90.00 лева, един брой мобилен телефон марка „Samsung Galaxy Note 9“ - на стойност 980.00 лева, един брой мобилен телефон марка „Samsung
J5“ - на стойност 284.00 лева, един брой мобилен телефон „Huawei P8“ – на стойност 560.00 лева и един брой
мобилен телефон марка „Samsung J6“ - на
стойност 390.00 лева, всичко на обща стойност - 2 304.00 лева, от
владението на А.И.Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои
На 06 януари 2019, в град Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както
следва: един брой дамска чанта „Paollo Botticelli“ на стойност 32.00 лева, един брой портмоне „Petek Filip“ - на стойност 70.00 лева, пари в размер от 15.00 лева, един брой калъф за документи „Art“- на стойност 4.00 лева, един брой несесер за гримове - на стойност 4.00 лева, един брой спирала за мигли „Rimmel“ - на стойност 6.00 лева, един брой червило за устни „La Colors“ - на стойност 4.00 лева, два броя касови ключове - на
стойност 30.00 лева / при цена от 15.00 лева за един брой /, един брой секретен ключ - на стойност 4.00 лева, шест броя ключове обикновени - на стойност 24.00 лева / при цена от 4.00 лева за един брой /, един брой чадър
автоматичен - на стойност 7.00 лева - всичко на обща стойност 200.00 лева, от владението на М. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, всички вещи на обща стойност 2 504.00 лева, което е престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.29, ал.1, буква „а“ във връзка с чл.26, ал.1 от НК
За съвместно разглеждане с
наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и
категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия М. за
виновен в извършване на деянието, за което е
даден на Съд, като му наложи наказание „ лишаване
от свобода”, в размер, ориентиран в границите на минималния и средния предвиден
в закона, а също така да бъде намален с 1/3. Прокурорът предлага изтърпяването
на евентуалното наказание лишаване от свобода да бъде при първоначален „строг“
режим ,а също така и да бъде приспаднато времето през което М. е бил С МНО по
реда на ЗМВР и НПК.
Подсъдимият Б.М. в хода на воденото
срещу него досъдебно производство се
признава за виновен
в извършването на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение /възползва се от процесуалното си право да не дава
обяснения/ , като по отношение на наказанието , соето следва да му бъде
наложено, назначеният му служебен защитник – адв. В. /производството протича по
реда на чл. 371,т.2 НПК/, се солидаризира със становището , изразено от
представителя на държавното обвинение.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
В ранните часове на 28
декември 2018 година, подсъдимият Б.В.М. ***. Към 03.00 часа той се озовал пред
дома на свидетеля А.Й.И., намиращ се на адрес ***. В този момент в къщата се
намирали – свидетелят А.Й.И., жената, с която живеел на семейни начала - Н. М. М. – свидетелка по делото и д. им Ч. А. . . Тримата били заспали. Входната врата на
къщата била оставена от тях отключена, за да може да се прибере съпругът на
дъщерята – И. А. , който бил излязъл с
приятели.
В същото време Подс. М.,
който бил облечен с тъмно яке и имал качулка на главата си, влязъл в къщата на
свидетеля А.Й.И. и с намерение да отнеме някакви вещи се разходил из стаите без
да се притеснява, че собственика на дома и близките му в този момент са там и
спят. От стаите в дома на свидетеля А.Й.И., подсъдимият взел сребърен пръстен със син камък и
йероглиф, мобилен телефон марка „Samsung Galaxy Note 9“, мобилен
телефон марка „Samsung J5“, мобилен телефон „Huawei P8 и мобилен телефон марка „Samsung
J6“. Когато тръгнал да
излиза от къщата М. неволно вдигнал шум, който събудил собственика на дома –
свидетеля А.Й.И.. Първоначално той помислил, че зет му се прибира, но
впоследствие разбрал, че в дома му има крадец.
Св. И. решил да подгони подсъдимия,
но не успял да го стигне, след което подал сигнал на спешен номер 112 и съобщил
за извършената кражба.
В дома на И. били
изпратени полицейски служители за снемане на обяснения и изясняване на случая.
Впоследствие започнало разследване по досъдебно наказателно производство №
690/2018 година по описа на Шесто районно управление при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – град Пловдив, което било заведено като
преписка с входящ № 195/2019 година по описа на Районна прокуратура – град
Пловдив.
На следващия ден – 29
декември 2018 година, М. продал откраднатия от него пръстен на свидетеля К. И. П. , а откраднатия мобилен телефон марка „Samsung Galaxy Note 9“ продал на свидетеля М. Й. А. . Останалите три мобилни телефона - „Samsung J5“, „Huawei P8 и „Samsung J6“, подсъдимият продал на свидетелката А. . Р. .
На 06 януари 2019
година, към 10.30 часа, подсъдимият Б. М.
отишъл в магазин „Билади“, намиращ се на булевард „Цариградско шосе“, № 30 в
град Пловдив. След като влязъл в търговския обект той се отправил към
служебната стая на магазина, където персонала държал дрехите и личните си вещи,
като отново имал намерение да отнеме някакви вещи оттам. Взел дамската чанта на
свидетелката М.С. Т. , която работела в търговския обект и започнал да рови в
нея и да търси пари и ценности, които да открадне. Дамска чанта
на свидетелката М.С. Т. била марка
„Paollo Botticelli“ и в нея тя държала портмоне „Petek
Filip“, пари в брой - 15.00 лева, калъф за документи “Art“, несесер за гримове, спирала за мигли „Rimmel“,
червило за устни „La Colors“, два
броя касови ключове, един брой
секретен ключ, шест броя ключове обикновени и чадър автоматичен.
В същото време
свидетелката П. М. П. ,
също служител в магазина, забелязала, че вратата на служебната стая е отворена
и отишла да види каква е причината за това. Там тя заварила М. да бърка в
чантата на колежката й и се развикала, подсъдимият се опитал да избяга. От своя
страна свидетелката П. се помъчила да
го задържи, а на помощ й се притекла свидетелката М.С. Т. . Двете се опитвали
да задържат М., но той се отскубнал от ръцете им в опит да избяга. Така дърпайки
се, тримата се озовали в търговското помещение на магазина, където се намесили
се няколко мъже – клиенти на магазина, но въпреки това подсъдимият отново се
отскубнал и избягал.
Свидетел на случилото се
станал и Ж. Й. Й. , който се обадил на спешен номер 112 и
разказал за случващото се в търговския обект и поискал на мястото на инцидента
да бъде изпратен полицейски екип. След това св. Й. започнал да следва отдалечаващия се от мястото
крадец.
Междувременно на мястото
на инцидента били изпратени п. с. Н. С. и К.
С. . Като видял пристигналите полицейски
служители, свидетелят Ж. Й. Й. се
качил при тях в полицейския автомобил и тримата продължили да следват подс. М..
След кратко преследване по улиците на квартал „Столипиново“, п. с. успели да го заловят и го откарали в сградата
на Шесто районно полицейско управление.
По случая започнало
разследване по досъдебно наказателно производство № 9/2018 година по описа на
Шесто районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – град Пловдив, което било заведено като преписка с входящ № 163/2019
година по описа на Районна прокуратура – град Пловдив. Пред п. с. С. С. подсъдимият Б.М. признал не само направения от
него опит за кражба от служебната стая на магазин „Билади“, а и за извършената
кражба от дома на свидетеля А.Й.И.,
като по този начин двете досъдебни производства били обединени в едно – на
основание чл.217, ал.2 от НПК.
В хода на досъдебното
производство са били изготвени две стоково-оценъчни експертизи, от които се
установява, че общата стойност на движимите вещи противозаконно отнети от дома
и владението на свидетеля А.И.Й. възлиза на сумата от 2 304.00 лева, а стойността
на движимите вещи собственост на свидетелката М.С. Т. , които подсъдимият М. е
направил опит да отнеме противозаконно, възлизат на сумата от 200.00 лева, като
общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 2 504.00 лева.
Настоящият Съд намира , че
така изложената по- горе фактическа обстановка се установява по един безспорен
и категоричен начин както от свидетелските показания на П. М. П. , М.С. Т. , Ж. Й. Й. ,
Н. Т. Т. , А.И.Й., Н. М. М. ,
К. И. П. , М. Й. А. , С. А. М. ,
А. . Р. , С. М. С. ,
Н. Ф. А. , така и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – писма, съобщения за престъпление от
общ характер, докладни записки, заявление, протокол за оглед на
местопроизшествие, справки за лица, гаранционна карта, договор за стоков
кредит, протоколи за разпознаване на лице и предмети, заложен билет, протоколи
за доброволно предаване, компакт диск, протокол за оглед на веществени
доказателства, стоково-оценъчни експертизи, искания, разпореждания, обяснения.
На база установеното
дотук, Съдът намира , че от събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява, че подсъдимият Б.В.М. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на деянието,
инкриминирано в текста на по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, буква „а“ във връзка с чл.26, ал.1 от НК, а именно , че през периода от 28 декември 2018 година - до 06 януари 2019 година, в град Пловдив, в
условията на продължавано престъпление - на
два пъти, при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи от владението на А.И.Й. – ЕГН: ********** *** и М. С. Т. – ЕГН: ********** ***, както следва: На 28 декември 2018 година, в град Пловдив е
отнел чужди движими вещи, както следва: един брой
сребърен пръстен със син камък и йероглиф - на стойност 90.00 лева, един брой мобилен телефон марка „Samsung Galaxy Note 9“ - на
стойност 980.00 лева, един брой мобилен
телефон марка „Samsung J5“ - на
стойност 284.00 лева, един брой мобилен
телефон „Huawei P8“ – на стойност 560.00 лева и един брой
мобилен телефон марка „Samsung J6“ - на
стойност 390.00 лева, всичко на обща стойност - 2 304.00 лева, от
владението на А.И.Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои; На 06 януари 2019, в град Пловдив е
направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва: един брой дамска чанта „Paollo Botticelli“ на стойност 32.00 лева, един брой портмоне „Petek Filip“ - на стойност 70.00 лева, пари в размер от 15.00 лева, един брой калъф за документи „Art“- на стойност 4.00 лева, един брой несесер за гримове - на стойност 4.00 лева, един брой спирала за мигли „Rimmel“ - на стойност 6.00 лева, един брой червило за устни „La Colors“ - на стойност 4.00 лева, два броя касови ключове - на
стойност 30.00 лева / при цена от 15.00 лева за един брой /, един брой секретен ключ - на стойност 4.00 лева, шест броя ключове обикновени - на стойност 24.00 лева / при цена от 4.00 лева за един брой /, един брой чадър
автоматичен - на стойност 7.00 лева - всичко на обща стойност 200.00 лева, от владението на М. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, всички вещи на обща стойност 2 504.00 лева.
От субективна страна
обвиняемият Б.В.М. е осъществил състава
на престъплението за което е даден на Съд при наличието пряк умисъл , тъй като
е съзнавал обществено-опасния характер на стореното от него, както и
произтичащите от това общественоопасни последици, като е искал и тяхното
настъпване.
При обсъждане степента на обществена
опасност на самия подсъдим, настоящият Съд намира , че е налице такава и то в
твърде висока степен. От една страна съдебното минало на подсъдимия категорично
сочи на вече затвърдени престъпни навици , тъй като до настоящия момент спрямо М.
са били постановени 9 осъдителни съдебни акта и то само за престъпления срещу
собствеността. Завишената обществена опасност се извлича и от факта , че едно
от тези девет осъждания /по НОХД 1446/2003г. ПРС –ХІ н.с./ е и за опит за
грабеж. Следва също така да се вземе предвид , че установените 8 реални
изтърпявания на наказанията /повечето от
които при първоначален „строг“ режим/, категорично не са дали своя поправителен
и превъзпитаващ ефект, което от своя страна
протвърждава вече направения извод, че подс. М. е личност изключително
завишена степен на обществена опасност. В тази насока Съдът счита , че
направите самопризнания от негова страна следва да се разглеждат единствено и
само като възползване от дадената от закона привилегия, залегнала в текста на
чл.58А,ал.1 от НК при провеждане на производството по реда на чл.371,т.2 от НПК.
При определяне вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено на подс. М., съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца
, както и за предупредителното и
възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира , че следва да му бъде наложено наказание „ лишаване от
свобода” при условията на чл.54 от НК. При обсъждането на конкретния размер на
наказанието лишаване от свобода на първо место следва да се направи преценка на
степента на обществена опасност на самото деяние , за което подсъдимия е даден
на съд. Фактите и обстоятелствата по делото сочат от една страна на един упорит
и неразколебан от каквито и да били обстоятелства престъпен умисъл. Действията
на подсъдимия по проникването в чужд дом в малките часове на денонощието и то в
присъствието на нищо неподозиращите и спящи собственици, както и скоро взетото
след първото посегателство решение от негова страна да отнеме чужди вещи от
служебно помещение, находящо се в обществена сграда/магазин/, неопровержимо
доказват, че налаганите до момента наказания лишаване от свобода , чийто най-
висок размер е бил в рамките на 2 години, по никакъв начин дори и не са се
доближили до основните цели, прокламирани в двете превенции, които би следвало
да постигне този вид наказание.
Вземайки предвид и категорично
установената висока степен на обществена опасност на подс. М., Съдът счита , че
най-справедливо би било наказанието да бъде определено при баланс на
смекчаващите и отекчаващи отговорността обстоятелства.Тъй като за
престъплението, за което М. е даден на Съд /рецидивна кражба и то при условията
на продължавано престъпление/ законодателят е предвидил от
2 до 10 години лишаване от свобода, най- справедливо би било срокът на това
наказание да бъде определен на 6 години лишаване от свобода, като само по този
начин, чрез отделянето на подсъдимия от останалите членове на обществото за
един сравнително по- дълъг период от време, би могло да се очаква и
настъпването на поправителния и превъзпитателен ефект върху него. Освен това
настоящата съдебна инстанция намира , че всеки един по- нисък размер на
наказанието лишаване от свобода би затвърдил вътрешното убеждения на подсъдимия
за безнаказаност на престъпните му наклонности и деяния.
Тъй като настоящото производство се
провежда по реда на съкратеното съдебно следствие, така определеното наказание
от 6/шест/ години лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета, а
именно на 4/четири/ години лишаване от свобода.
Предвид квалификацията на деянието, а
и съдебното минало на М. така наложеното наказание от 4 /четири/ години
лишаване от свобода на основание чл.57,ал.1,т.1, б.”б” от ЗИНЗС следва да се
изтърпи при първоначален Строг режим.
На осн. чл.59,ал.2, във вр. с ал.1 от НК следва да се приспадне от така наложеното на подс. Б.М. наказание лишаване
от свобода в размер на 4 години , времето , през което е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК , считано от 06.01.2019г. до влизането в законна сила на
настоящата присъда, като един ден задържане да се счита за един ден лишаване от
свобода.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият М. е
станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК,
същият
следва да бъде
осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР сумата в размер на 125,95
лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за
експертизи и вещи лица.
Причини за извършване на престъплението
– стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин, трайно установени
престъпни навици, както и пълна безкритичност към негативните последици от собствената
му криминална дейност.
По тези си съображения Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
/п/
Вярно с оригинала!
ВК