РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. С. , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20203420200783 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Н. ...“ ЕООД гр.С., ЕИК ............, представлявано от
управителя С. Г. П., чрез адвокат Л.П. при АК-В., против Наказателно постановление
№ 26/01.06.2020г., издадено от Директора на РИОСВ гр.Р., с което на ТД –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева
за нарушение на чл.136, ал.2, т.3 вр. чл.35 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно поради издаването му в
нарушение на материалния и процесуалния закон – неспазване изискванията на чл.42 и
чл. 57 ЗАНН, налице е неяснота, формалност и лаконичност на обвинението,
ограничаващи правото на защита на наказания правен субект. Визира се, че АУАН не е
бил съставен и връчен по надлежния ред, като констатациите в същия се оспорват.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, изразяващ
становище, че вмененото административно нарушение не се установява по категоричен
начин и е останало неясно как точно е определена локацията на замърсяването и с
какъв уред е изчислено точното му местоположение. Иска се отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно се
моли за намаляване размера на наложената санкция до предвидения минимален размер
1
от 7 000 лева, тъй като наказанието от 10 000 (десет хиляди) лева е необосновано.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, застъпва
позиция за законосъобразност на атакуваното НП и за безспорна установеност на
нарушението като осъществено от ТД-жалбоподател. При анализ на доказателствата
сочи, че ангажирането отговорността на търговеца е правилно. Иска се потвърждаване
на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - С., призовани, не изпращат представител, не изразяват
становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимовръзка, преценка становищата и доводите на страните, въз основа на
закона, намира за установено следното:
На 17.02.2020г. служители - експерти от РИОСВ - Р. – св.инж.К., св.инж.С. и
св.инж.Н., извършили проверка на място за спазване нормите на ЗУО по отношение на
терен - поземлен имот в село К., общ.С., за който имало данни, че се използва от ТД
„Н. ...“ ЕООД гр.С., осъществяващо дейност по третиране на отпадъци –
оползотворяване чрез съхранение, дейност R13. Повод за тази проверка бил сигнал за
струпано голямо количество отпадъци и данни, че търговецът няма издадено
разрешение за ползване на мястото, подаден от Министъра на околната среда и водите,
посетил терена съвместно с представители на органи на МВР – С. и на Областна
администрация – С..
Проверяващите констатирали, че поземлен имот с идентификационен номер
41143.501.5, с площ 3209 кв.м., представляващ свободен терен, се ползва от ТД „Н. ...“
ЕООД за неговата дейност по силата на сключен със собственика на терена - св.Г. Ж.
договор за наем от 22.11.2017г. За същия този терен – имот № 5 и представляващ
площадка № 6, на ТД-жалбоподател било издадено разрешение – с Решение № 10-ДО-
728-05/17.09.2019г. (л.75) за третиране на отпадъци, дейност R13 (л.75-л.86).
Контролните органи установили, че камарите отпадъци обаче не се намират в този
терен, а са стоварени на площ от 10 дка. в съседните поземлени имоти с
идентификатори 41143.501.36 и 41143.501.37 (имоти с № 36 и № 37) с обща площ
39.200 дка., явяващи се частна държавна собственост. За тях на ТД-жалбоподател не са
били предоставени права за ползването им и нямал издадено разрешение от РИОСВ-Р.
към МОСВ да извършва посоченото третиране на отпадъци. На проверяващите
управителят представил отчетна книга, заверена в РИОСВ – Р., съдържаща данни за
2
наличните отпадъци като вид и от кои ТД - ва са били предоставени, но същата книга
се отнасяла до дейността на площадка № 6, за която имало разрешение (имот № 5).
В присъствието на управителя на дружеството – С. Г., на представител на
Областна администрация – св.Д., св.инж.К. и св.инж.А., свидетелката инж. С., с
технически уред GPS и получена посредством спътника кадастрална карта на селото,
идентифицирала номерата на имотите - № 36 и № 37, в които била замърсената площ,
обиколила терена по външната страна на отпадъците и замерила, че покриват 10 дка от
площта на тези имоти. Отразените данни показала на св.А. и св.К., които установили,
че на места замърсяванията от хартиени и пластмасови опаковки, пластмасови кутии и
елементи от електромери, чемберовъчни ленти, РЕТ –бутилки, съдържащи оранжева
течност, РЕТ - бутилки пресовани и балирани, еднокубикови тъкани, гъвкави чували с
нарушена цялост и съдържащи смесени отпадъци- хартия, пластмаса, гумени ленти и
маркучи, текстил, и др., автомобилни гуми, пластмасови касети, изолационни
материали, достигат височина на боклука от 1м. до 5 метра, с отразяване на всички
констатации в съставения на място КП № 21К/17.02.2020г. До управителя на ТД-
жалбоподател била отправена писмена покана същият ден да се яви за съставянето на
АУАН, връчена му лично.
Административното обвинение, залегнало в съставения АУАН №
0002091/17.02.2020г., изцяло възпроизвежда установените при проверката на място
факти, с фиксирана дата на нарушението 17.02.2020г. и квалифициране на същите като
неспазване изискването на чл.35 от Закона за управление на отпадъците,
регламентиращ, че за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква
разрешение, издадено по предвидения в закона ред.
Въз основа на акта е издадено и процесното НП, възпроизвеждащо словесната
формулировка на обвинението и правната квалификация на обстоятелствата, като е
наложена предвидената в чл.136, ал.2, т.3 ЗУО имуществена санкция, но в размер
10000 лева, без конкретизация на доводите за определянето и над минималния размер
от 7000 лева.
Съдът, при проследяване действията от образуването на
административнонаказателното производство със съставянето на АУАН, съдържанието
на акта и НП и приложените доказателства, констатира, че същото е протекло при
спазване императивните изисквания на закона досежно сроковете, компетентността на
съответните длъжностни лица, съдържанието на АУАН и НП. Не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното ЮЛ, видно и от осъществяване на самата
процедура по съставянето и връчването на акта. Предвид това оплакването, фиксирано
в жалбата, че АУАН не е бил съставен и връчен по надлежния ред, е неоснователно.
3
Налице е ясно изложение на относимите към вменената административна простъпка
обстоятелства, които в достатъчна степен очертават нейното естество, което сочи на
пълна разбираемост на административното обвинение. Непосочването на точните
изречения и предложения от конкретния нормативен текст на чл.35 ЗУО, сочен за
квалификация на деянието, не може да се счита за нарушение, предвид конкретиката
при словесното описание на простъпката.
В хода на съдебното дирене бе изяснено, че имоти с номера № 36 и № 37 са били
образувани след разделянето на имот № 6 (41143.501.6), който е бил с площ 43 дка в
с.К. и със статут на частна държавна собственост, като са издадени АДС №
3885/23.10.2017г. за имот 41143.501 .36 и АДС № 3886/23.10.2017г. за имот
41143.501.37.
Изследването на този въпрос е обусловено от съдържащият се на л.18 (по АНД №
366/2020г.) договор за наем от 15.11.2017г. между Областна администрация - С. и „Н.
...“ ЕООД за терен в село К., ПЗ Д., с площ 43 457 кв.м., който договор е бил
представен от наказаното дружество пред РИОСВ-Р. и послужил за издаването на
Решение № РУ-48-ПР/2018г. за преценяване необходимост от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда. Макар и да се касае за различни по вид процедури
– по настоящия случай и тази по оценка на въздействието, следва да се отбележи, че в
посоченото Решение изрично е предвидено площадката на ТД-жалбоподател за
третиране на отпадъци да бъде увеличена с площта именно на този имот № 6,
понастоящем имоти с номера № 36 и № 37. Поради това в настоящото съдебно
производство е изследвано дали е налице това разширяване и съответно дадено
разрешение и за този терен - с новите номера, за дейност по третиране на отпадъци,
съгласно ЗУО, свързано с изясняване основателността на адм.обвинение.
От показанията на св.Д. (директор на дирекция „АКРРДС“ в Обл.администрация
- С.) пред съда, се установява, че държавата, представлявана от областния управител на
област С., не е подписвала посочения договор за наем от 15.11.2017г., отразен във
визираното по-горе Решение на директора на РИОСВ – Р.. От събраната от Служба по
геодезия, картография и кадастър – С. писмена информация и документи, приобщени
към доказателствата по делото, се установява, че разделянето на имот с номер
41143.501.6 (частна държавна собственост) на имоти с номера 41143.501.36 и
41143.501.37 (също със статут на ЧДС - л.39-л.49) е станало по Заявление № 01-
300510/28.09.2017г. на Областна администрация - С., като Държавата е продала
намиращите се върху тези терени постройки на св.Г. Ж.. Права върху терена или части
от него от бившия имот № 6 – сегашни № 36 и № 37, не са предоставяни на ТД-
жалбоподател и респ. не е разширена и площадката за неговата дейност.
4
Доказателствата по делото фиксират, че на търговеца не е било издадено
разрешение да ползва за дейността си терена или част от него в новообразуваните
имоти с номера № 36 и № 37, където е било констатирано голямото количество
отпадъци на значимата площ от 10 дка. Локализацията на същите е установена по
несъмнен начин – при използване кадастралната карта на населеното място, с
технически уред и налични фактически ориентири за границите и местоположението
на двата имота, в каквато насока са безпротиворечивите показания на актосъставителя
и свидетелите, служители на РИОСВ. Показанията на св.Г. и св.У. са в съответствие с
данните, че ТД-жалбоподател ползва само имот № 5, без друг имот в съседство, както
и че е имало разхвърлян боклук в терените до неговата площадка, който е бил изчистен
след процесната проверка. Предвид еднопосочността на данните от писмените
доказателства и гласните такива досежно местоположението на процесните отпадъци,
съдът приема, че административното обвинение е доказано по несъмнен начин на база
съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал. По делото не се
спори досежно предмета на дейност на дружеството и че същото е осъществявало
третиране на отпадъците, обстойно описани в акта и НП, чрез тяхното съхраняване.
Съдът намира наложения над минимума от 7000 лева размер на имуществената
санкция – 10000 лева за необоснован. В НП е налице общо изразяване в тази насока, а
пред съда процесуалният представител посочва, че така наложеното наказание е
съобразено с констатираното друго нарушение - по чл.136, ал.2, т.2 вр. чл.8, ал.2 ЗУО
по отношение на площадката за имот №5, за което е бил издаден АУАН №
0002092/17.02.2020г. (л.59 от АНД № 366/2020г.), който аргумент се явява
несъстоятелен. Това производство има самостоятелна съдба, предвид което
наказващият орган е направил преценката да не налага наказание за това деяние, а да
отправи писмено предупреждение (л.61 от АНД № 366/2020г.), като е прекратил
административно-наказателното производство по този акт.
Предвид законосъобразното ангажиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя исканите от процесуалния представител на
административно-наказващия орган при РИОСВ-Р. разноски за юрисконсултско
възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 вр. ал.3 и ал.1 ЗАНН.
В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и на
основание чл.27е от Наредбата, ТД-жалбоподател следва да заплати разноски в размер
на 80.00 (осемдесет) лева.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26/01.06.2020г., издадено от Директора
на РИОСВ гр.Р., с което на „Н. ...“ ЕООД гр.С., ЕИК ............, представлявано от
управителя С. Г. П., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева за нарушение на чл.136, ал.2, т.3 вр. чл.35 от Закона за управление на
отпадъците, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 7000 (седем
хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Н. ...“ ЕООД гр.С., ЕИК ............, представлявано от управителя С. Г.
П., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Р. направените
по делото разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С.,
по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6