№ 338
гр. Стара Загора, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Манджуров
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно
наказателно дело № 20245530200931 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Маниста-Халкова“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Стара
Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 172, вх.А, ап. 62,
представлявано от Мариана Г. Халкова, против Електронен фиш № .... издаден
от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за
нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Жалбоподателят „Маниста-Халкова“ ЕООД моли съда да отмени
Електронния фиш, по съображения за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш, изложени в жалбата и в
допълнително депозирани писмени молби. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, а се представлява от процесуалния му
представител адв. В. И.. Моли електронният фиш да бъде отменен и
претендира разноски.
Въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана
от юрисконсулт П. И., в депозирани до съда писмени становища изразява
1
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и доводи за
потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен. В
съдебно заседание поддържа становищата си, като претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Жалбоподателят „Маниста-Халкова“ ЕООД е собственик на влекач с
марка и модел „....“ с ДК№ ..... Влекачът е с технически допустима максимална
маса 19 000 кг, с 2 оси и екологична категория ЕВРО 6.
Жалбоподателят има сключен договор с „Интелигентни трафик системи“
АД, по силата на който последното дружество се задължавало да му
предоставя услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние.
В изпълнение на договора влекачът „....“ с ДК№ .... бил добавен в системата за
електронно събиране на пътни такси, като към него било асоциирано бордово
устройство със сериен номер ...., предоставено на жалбоподателя като
ползвател от доставчика на услугата по електронно събиране на пътни такси.
На 07.03.2023 г. в 05:43 часа влекачът „....“ с ДК№ .... се движил на
територията на община Стара Загора в състав с ремарке, като общият брой на
осите на състава бил 5. На посочените дата и час влекачът заедно с
прикаченото ремарке преминал по път 1-5 на км 239+292 в посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с
устройство №20811, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се
на път I-5 км 239+292. Установеното нарушение е под №
F712F659B2033631E053011F160A44E1.
2
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприета от съда.
От доклад № .... по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2
броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на
07.03.2023 г. в 05:43 часа състав от влекач с ДК№ .... и прикачено към него
ремарке с технически допустима маса над 12 тона и брой оси - 5 се е движил
по път 1-5 на км 239+292 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като движението му е заснето от тол секция с №
20811. Установява се още, че причината за отчитане на движението на състава
от ППС като нарушение е, че няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Докладът и статичните изображения на
основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
Предвид изложеното и с оглед липсата на предоставени каквито и да е
доказателства за заплатена такса за извършеното движение на ППС с ДК№ ....
за дата 07.03.2023 г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от
ЗДвП не беше оборена.
От приложената по делото справка от "Интелигентни трафик системи"
АД, национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси -
електронни винетки и тол, се установява, че инсталираното в процесния
влекач с рег. № .... бордово устройство е било изключено, неправилно
включено в електронното захранване или с изчерпана батерия, поради което
не е предавало данни и информация за преминаването през тол сегмента от
платената пътна мрежа в 05:43 часа на 07.03.2023 г.
От справка от Националния регистър на превозните средства и техните
собственици, воден от МВР се установява, че пътно превозно средство с ДК№
.... представлява влекач с марка и модел „....“, с технически допустима
максимална маса 19000 кг и с 2 оси, а негов собственик е жалбоподателят
3
"Маниста-Халкова" ЕООД. Установява се и че няма вписан ползвател на
превозното средство.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните и приложени по делото писмени доказателства, както
следва: доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП ведно със
снимков материал, становище от отдел "Управление на информационна
система и инфраструктура" при Национално тол управление с приложения,
становище от "Интелигентни трафик системи" АД (ИТС), история на
обработката на нарушение № .....
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация,
служейки за установяване на обективната истина, намирайки за изяснено
безспорно посредством тях, че на посоченото в електронния фиш време и
място процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била
изцяло заплатена, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въпреки, че по делото се доказа фактът на реалното ползване на участък
от платената пътна мрежа без да е изцяло заплатена дължимата пътна такса,
съдът намира че е налице основание за отмяна на електронния фиш, а именно,
че към датата на извършване на нарушението - 07.03.2023 г. не е съществувала
възможност за издаване на електронен фиш на собственик на ППС, доколкото
към датата на извършване, съответно установяване на нарушението
посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било
предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в
случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да
бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б
4
ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в
закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в приложимата редакция към
датата на нарушението /в Редакция към ДВ, бр. 14 от 10.02.2023 г./, сочи, че
при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Разпоредбата на чл.
179, ал. 3 ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да
се издаде електронен фиш урежда наказването с глоба на водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата . В нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП обаче, в
приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, която
разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция
на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да
предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б ЗДвП, поради което и в случая правилното процедиране според
съда е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а
не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би
могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл. 189ж, ал. 7
ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б ЗДвП се прилага разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това
би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и
до нормата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, в която също не е изрично предвидена
възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП, като в информационната
система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за
установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията
5
за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
Възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение не
се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни
от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б
от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН,
без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в
случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С
оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението,
респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична
законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като не е
допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване да се приеме,
че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. За съда е
видно, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в
сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за
издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция
при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова
разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове
за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на
нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал. 3б има
процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното
приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през
6
2023 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно
развило се административнонаказателно производство при приложение на
процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна
на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество.
Отделно от горното, съдът намира и като самостоятелно основание за
отмяна е издаването на процесния електронен фиш в нарушение на
общностното право, регламентиращо конкретния тип обществени отношения
и по-конкретно въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за
„пропорционалност“. Съгласно § 16 ЗП: „Този закон въвежда изискванията на
Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно
заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент
и на Съвета.“ Разпоредба на чл. 9а от цитираната Директива, делегира на
държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет
и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне
преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка
степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.
Следователно принципът на пропорционалност изисква, от една страна,
наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга
страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчита конкретните
обстоятелства по случая. Приложената в настоящия случай санкционна
разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда
налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500
лева. Тя надвишава многократно дължимата тол такса и е повече от очевидно,
че е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското
законодателство, както и на чл.12 ЗАНН. Макар и държавите - членки да са
компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на
установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на
водачите, то всяка една държава - членка е длъжна да упражнява своята
компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите
общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между
7
национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната
правна норма следва да остане неприложена, поради наднационалното
действие на европейското право /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA,
106/77, ECLI: EU: C: 1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела
санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса, при която
съгласно чл. 10б нарушителят има задължение за внасяне на незаплатената
тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима
такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 за разстояние, съответстващо на
най- дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена
по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа.
Едновременно с това кумулативно е предвидена и административна санкция в
чувствително завишен фиксиран размер в чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б ЗДвП,
която санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане
на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на
изминатото разстояние.
На следващо място, взе се предвид и задължителното Решение по
преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С -
497/15 и С-498/15 г., според което: „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г., не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им.“ Действително актуалната уредба, въведена от българския
законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, по предвидената
възможност административната санкция по чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б да
бъде избегната като се заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 Закона за
пътищата. Тази възможност, обаче отново не привежда въведената уредба в
съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26
Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е
фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но не е обвързан с
вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
8
Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната
такса, така и санкцията по чл. 178, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП реално се
дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която
според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за
пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да
бъдат постигнати с по-малко административнонаказателно наказание, без
дублиране на санкции, преследващи идентична цел и при механизъм на
определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на
извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен
случай. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Административните
съдилища в страната.
Съдът установи, че е налице и друго отменително основание спрямо
обжалвания електронен фиш. Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение
/ЕС/2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередовността преди
предприемане на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство. Поради това са регламентирани задължителни
указания, които следва да бъдат изпълнени спрямо ползвателите на платената
пътна мрежа преди последните да бъдат санкционирани. Агенция „Пътна
Инфраструктура“ е следвало да даде възможност за предеклариране на
данните, ако е установила несъответствие при осъществяване на контролните
си функции по чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние.
Макар по делото да не е представен договорът, сключен между
жалбоподателя и дружеството "Интелигентни трафик системи" АД, то
признание за неговото съществуване се съдържа в становище от 22.04.2024 г.
9
Следователно доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси
за изминато разстояние е следвало да уведоми жалбоподателя "Маниста-
Халкова" ЕООД за недекларирането на тол данни за конкретното пътно
превозно средство. Едва след изпълнение на това задължение и проявено
бездействие от страна на ползвателя на услугата е могло да се пристъпи към
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.
В този смисъл е и последното изменение на Закона за пътищата /ДВ, бр.
14 от 2023 г./, с който са създадени новите разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП и
така националното законодателство е приведено в съответствие с
изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. и в частност с чл. 2, § 7 от същия. Съгласно актуалната
редакция на чл. 10б, ал. 7 от ЗП: „В случай че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните
участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8.
При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство“.
Следователно действащото законодателство предвижда хипотеза, при
която деецът да се освободи от понасяне на административнонаказателната
отговорност при изпълнение на определени условия, каквато възможност не е
предоставена на жалбоподателя „Маниста-Халкова“ ЕООД. Налице е
последвал деянието, но преди връчването (08.03.2024 г.) и влизането в сила на
електронния фиш по-благоприятен материален закон по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН. Освен това макар и обнародвани към датата на деянието
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 - ал. 9 ЗП да не са били в сила /чл. 10б, ал. 7 – 9,
влиза в сила от 1 януари 2024 г./, доколкото Регламент за
изпълнение/ЕС/2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. има пряко
действие, то правилата му следва да бъдат зачетени. Неспазването на
изяснената уведомителна процедура, която създава по- благоприятно правно
третиране на субектите на административнонаказателна отговорност,
представлява още едно самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш.
10
По изложените съображения, въпреки установеността на деянието това
не променя крайния извод за съществени пороци в процедурата, посочени по-
горе в мотивите на съдебното решение, поради което обжалваният електронен
фиш следва да бъде отменен.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.2 ЗАНН
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. От страна на процесуалния
представител на АНО се прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в размер на 660.00 лв. с ДДС, което включва изготвяне и
подаване на жалба, както и процесуално представителство по образуваното
производство. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното
възнаграждение е в минимален размер, поради което и възражението за
прекомерност е неоснователно. Предвид изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 660,00 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата с № ...., издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на „Маниста-Халкова“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Стара Загора,
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 172, вх.А, ап. 62,
представлявано от Мариана Г. Халкова е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
11
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на „Маниста-Халкова“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област Стара Загора, община Стара Загора, гр. Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 172, вх.А, ап. 62 сумата от 660
(шестстотин и шестдесет) лева, представляваща направени по настоящото
дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Стара Загора по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12