№ 74
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500128 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от Гаранционен
фонд, гр.София чрез процесуалния му представител ю.к. К.Я., против
решение №260175/16.11.2021г., постановено по т.д.№558/20г. по описа на
ВОС, т.о., в частта му, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Р.
ИВ. С. законна лихва върху платената в хода на производството сума от
40 000 лв. за периода от 26.03.2020г. до 07.07.2021г., както и законна лихва
върху сумата от 5 000 лв. за периода от 26.03.2020г. до 06.07.2021г., вкл., на
осн. чл.86 от ЗЗД, като решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - П. П. Ч.. В жалбата се
твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон по изложените в същата подробни
съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от
40 000лв. бъде отхвърлена изцяло, а претенцията за законна лихва върху
сумата от 5 000лв. бъде отхвърлена за периода от 26.03.2020г. до 06.07.2021г.,
вкл., след като се приеме, че върху сумата от 5 000лв. законна лихва се дължи
от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се разноски.
Въззиваемият Р. ИВ. С. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.Ж. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
1
обжалваната му от Гаранционен фонд част да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Въззивна жалба, подадена от Р. ИВ. С. чрез процесуалния му представител
адв. С.Ж., против решение №260175/16.11.2021г., постановено по т.д.
№558/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от Р. ИВ. С. против Гаранционен фонд иск в частта му за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща
горницата над 45 000лв. до предявения размер от 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени на ищеца телесни увреждания, вследствие на
настъпило на 17.10.2019г. ПТП, причинено виновно от П. П. Ч. при
управление на лек автомобил „Рено Меган“, с рег.№ В 9399 НР, без сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП; 2/ Р.
ИВ. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, сумата от 63лв.,
представляваща сторени разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - П. П. Ч.. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост
по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
уважен и за сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 60 000лв.,
ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 26.03.2020г. до
окончателното й изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр.София в депозирания отговор
по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител
ю.к. К.Я. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението
на ВОС в обжалваните му от Р.С. части да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице помагач П. П. Ч. в депозирания отговор по жалбата в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. С.Н.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваните му от Р.С. части да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът Р. ИВ. С. излага, че на 17.10.2019г. водачът на
л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег.№В 9399 НР П. П. Ч. управлявала
превозното средство по път III-9004/Варна-Провадия/ в посока с.Разделна. На
около 2 км. от гр.Белослав водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, като загубил контрол над МПС и навлязъл в лентата за насрещно
движение в момент, в който по нея се движило друго МПС - „Мерцедес
Вито“, рег.№В 8431 ВТ, в което пътувал ищецът. В резултат от сблъсъка
между двете МПС на ищеца били причинени телесни увреждания - счупване
тялото на дясна раменна кост закрито, наложило оперативно лечение с
2
поставяне на вътрешна фиксация, луксация на раменната става, болки в
дясното рамо и шията, съпътстващи травми, натъртвания и охлузвания.
Получените при ПТП травми направили ищеца неработоспособен за
продължителен период от време, изпитвал силни болки, имал затруднения
при самообслужването, ограничени били социалните му контакти. Към датата
на ПТП за л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег.№В 9399 НР не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Предявил претенцията си пред „Гаранционен фонд“ с молба
вх.№24-01-12/07.01.2020г., но фондът не определил и не изплатил
обезщетение, като на 26.03.2020г. постановил отказ да бъде изплатено такова.
Предвид гореизложеното претендира ответникът „Гаранционен фонд“ да бъде
осъден да му заплати сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и
страдания и негативни емоционални изживявания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.03.2020г. до окончателното изплащане.
Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в депозирания писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени. Не оспорва твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с
претенция от Р.С. във връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета
№20210005/07.01.2020г., възобновена на 25.03.2021г./предвид постъпила на
тази дата нова молба от Р.С./, по която е определил обезщетение в размер на
40 000лв. съгласно решение на УС на ГФ от 28.06.2021г., изплатено на
07.07.2021г.С изплащане на сумата страните са уредили спора извънсъдебно
по реда на чл.558, ал.3, вр. ал.1 от КЗ, постигайки спогодба по см. на чл.365
от ЗЗД със съответните последици. В условие на евентуалност се твърди, че
претендираният размер от 60 000лв. е изключително завишен, неотговарящ на
съществуващите в страната икономически условия, стандарта на живот и
съдебната практика към датата на ПТП. Оспорва претенцията за законна
лихва от 23.06.2020г.Твърди, че не е изпаднал в забава, т.к. не е деликвент
или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение
по силата на закона. Образувал е щета, която е възобновена по инициатива на
ищеца, по която щета се е произнесъл, определил и изплатил обезщетение.
Предвид горното твърди, че следва да се счита в забава от 07.07.2021г.-
датата, на която е изплатено обезщетението в размер на 40 000лв.
По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е
конституирана като трето лице помагачи на негова страна П. П.
Ч..Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ,
предвиждаща, че „Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за
определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу
виновния за ПТП водач.
Третото лице помагач П. П. Ч. подържа становище за неоснователност на
предявените искове.
3
Решението на първоинстанционния съд в частите му, с които искът за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от
5 000лв., представляваща допълнително /над доброволно изплатеното в хода
на процеса от ответника в размер на 40 000 лева/ обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, както и е отхвърлен за сумата от 40 000лв.
като погасен чрез плащане в хода на процеса, е влязло в сила.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
С влязла в сила на 18.06.2021г. Присъда №47/02.06.2021г., постановена по
НОХД №292/21г. по описа на ВОС, н.о., П. П. Ч. е призната за виновна в това,
че на 17.10.2019г. на път 9004 с.Разделна-гр. Белослав, обл. Варна, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", per.№В
9399 HP, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.8, ал.1, чл.16,
ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.2, пр.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Мария
Иванова Стоянова и две средни телесни повреди на Р. ИВ. С., изразяващи се в
счупване на дясна раменна кост, обусловила трайно затруднение на движения
на горен десен крайник за период около 3 - 4 месеца и счупване на
акромиалния израстък на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за период от около 1,5 - 2 месеца,
поради което и на осн. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.„б", вр. чл.342, ал. 1 от НК й е
определено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест
месеца, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК е редуцирано до 3 години лишаване
от свобода, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок 5 години.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за
установени от съда така, както са посочени присъдата по НОХД №292/21г. по
описа на ВОС.
Не е спорно и, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че към 17.10.2019г. за лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган", per.№В 9399 HP не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищеца като трето увредено лице, т.к. се
претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на
телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно
се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена
4
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост на иска,
предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред Гаранционен
фонд с вх.№24-01-12/07.01.2020г., по която е образувана щета
№20210005/07.01.2020г., по която първоначално е постановен с решение на
УС на ГФ от 26.03.2020г. отказ за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на осн. чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ и б.“в“ от КЗ поради
непредставяне на писмени данни за хода и резултата от образуваното
досъдебно производство, влязъл в сила акт на компетентния орган против
сочения за виновен водач, протокол за оглед на местопроизшествието, ведно
със схема и албум, копие от СМЕ, копие от автотехническа и химична
експертиза, изготвени по досъдебното производство.
Не е спорно между страните, че на 07.07.2021г., след преразглеждане на
щетата и вземане на решение от УС на ГФ на 28.06.2021г., ответникът е
изплатил на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 40 000лв.Между страните не е постигана спогодба по см. на чл.365
от ЗЗД, в която увреденият да е заявявал, че чрез полученото обезщетение е
напълно обезщетен за претърпените от ПТП неимуществени вреди, а
напротив с нарочна молба е уведомил, че след изплащане на обезщетението
ще се консултира с адвокат, за да направи преценка дали същото го
удовлетворява.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от
фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума
по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 от КЗ. Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за
2019г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й
към посочената година редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие
независимо от броя пострадали лица е 10 420 000лв.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в
следствие увреждане или смърт. Като паричен еквивалент на претърпените
5
болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди
изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто
обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост. От своя страна
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 560лв./, инфла- ционни процеси/3,
1% за 2019г./, нарастване на цените и др.
Съгласно заключението на СМЕ от 18.10.2021г. на в.л.Д.Господинова,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, обясненията на в.л. в о.с.з. на 26.10.2021г. и представената по
делото медицинска документация, ищецът е получил следните увреждания:
травма на десен раменен пояс - закрито счупване на тялото на раменната кост
и счупване на раменния участък на дясната лопатка, вероятна луксация на
раменната става; травма на главата - разкъсно-контузна рана на лицето,
десностранен хематом на клепачите; контузии на шията и гръдния кош в
дясно. Травмата на раменния пояс обуславя трайно затруднение в движението
на горен крайник за срок от 3-4 месеца/включващ първоначална
имобилизация и впоследствие раздвижване/рехабилитация/.Нараняванията на
другите области от тялото се изразяват в увреждане на кожната повърхност и
меките тъкани, без да засягат подлежащи костни структури и органи, не водят
до симптоми, застрашаващи живота и съставляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Фрактурата на раменната кост е лекувана
оперативно чрез имплантиране на метална остеосинтезна конструкция-
заключващ пирон.За същата предстои оперативна интервенция за
отстраняването й, процесът за възстановяване от която е около 1 месец. Към
момента на изготвяне на СМЕ ищецът е с възстановена функция на десния
горен крайник, налице са субективни оплаквания за болка при натоварване и
ограничаващи определени движения в раменната става.
Съгласно показанията на св.С.Стоянов/първи братовчед на ищеца/ в деня
на ПТП видял Р. в болницата, на количка в Спешно отделение, изпитвал
страшни болки.Престоял там около седмица, свидетелят го прибрал с кола,
когато го изписали.Имал поставена имобилизация на ръката, боляло го, не
можел да се обърне. Свидетелят ходил в дома му, за да му помага, за Р.
основно се грижила приятелката му, тя го обслужвала.Преди катастрофата
работел, след това повече от половин година не работи. Оплаквал се, че с
настъпване на зимния сезон изпитва болки в ръката.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в закрито счупване на тялото
на раменната кост и счупване на раменния участък на дясната лопатка с
вероятна луксация на раменната става; травма на главата - разкъсно-контузна
рана на лицето, десностранен хематом на клепачите; контузии на шията и
гръдния кош в дясно. Травмата на раменния пояс, включваща две счупвания,
е обусловила трайно затруднение в движението на горен крайник за срок от
6
3-4 месеца, който е обичайният възстановителен период. Доказателства, че
възстановяването е продължило по-дълго от този срок не са ангажирани.
Изваждането на металната остеосинтеза предполага срок за възстановяване от
още 1 месец. Съобразява се обстоятелството, че е била извършена оперативна
интервенция за закрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
свързана със силни болки и страдания, това, че при счупена раменна кост,
явяваща се и най-голямата кост на крайника /травма, биваща и средна телесна
повреда/ и счупване на раменния участък на дясната лопатка/също средна
телесна повреда/ и луксация на ставата, безспорно ищецът е търпял в
началото на периода значителни неудобства и затруднения при ежедневното
си битово обслужване, като е имал нужда от обгрижване и не е трябвало да се
натоварва, т.е. не е можел да води обичайния си начин на живот. Тогава
болките и страданията му /извън вече изпитаните силни болки и страдания в
момента на получаване на уврежданията при ПТП/ са били особено
интензивни, но във времето със зарастване на костите/зараснали изцяло в
рамките на обичайния срок/ са намалявали.Към м.10.2021г., т.е. година след
инцидента, е възстановена функцията на десен горен крайник, макар и да са
налице субективни оплаквания от болка при натоварване и ограничаващи
определени движения в раменната става. Всички останали травми се
засегнали само кожната повърхност и меките тъкани, без подлежащи костни
структури и органи и обичайно отзвучават в рамките на месец. Съобразява се
възрастта на ищеца - на 31 години/млада възраст/ при настъпване на ПТП,
работоспособен и работещ преди ПТП и времето, през което след травмите е
бил неработоспособен/съвпадащ с периода на възстановяване съгласно СМЕ/,
вкл. и обстоятелството, че травмата е на дясната водеща ръка.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на
45 000 лв. представлява справедлив еквивалент на установените, че са
претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Претендира се от ищеца законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от 26.03.2020г. На осн. чл.558, ал.1 от КЗ лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 от КЗ,
последният предвиждащ, че се дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не е определено и изплатено в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ;
2/ изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380.
Според посочените разпоредби срокът за произнасяне на Гаранционен
7
фонд не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията-така, защото увреденото лице не може да предяви претенцията
си пред съд до преди произнасянето на Фонда по искането му за заплащане на
обезщетение, а, ако той не се произнесе, и до изтичане на 3 месечния срок от
подаване на искането.В настоящия случай претенцията е предявена на
07.01.2020г./с представени към молбата епикриза и констативен протокол от
ПТП/последният акт от вида на посочените в чл.496, ал.3 от КЗ/, а Фондът е
постановил отказ за заплащане на обезщетение на 26.03.2020г., мотивиран с
това, че не са представени доказателства, а именно писмени данни за хода и
резултата от образуваното досъдебно производство, влязъл в сила акт на
компетентния орган против сочения за виновен водач, протокол за оглед на
местопроизшествието, ведно със схема и албум, копие от СМЕ, копие от
автотехническа и химична експертиза, изготвени по досъдебното
производство.
Част от исканите доказателства са такива, които обективно не са
съществували към датата на отправяне на претенцията и датата на отказа, т.к.
видно от материалите по наказателното дело автотехническата експертиза по
досъдебното производство е изготвена на 10.11.2020г., разследването е било в
сравнително начална фаза, обвинителен акт е внесен в съда на 17.03.2021г., а
актът на компетентния орган против сочения за виновен водач е влязъл в сила
на 18.06.2021г., и в тази връзка непредставянето им не може да се вмени във
вина на ищеца.Извън горното и на осн. чл.107 от КЗ Гаранционен фонд има
право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР
и разследващите органи, вкл. чрез разрешение на прокурор, когато тя е част
от материалите по досъдебното производство, т.е. не е била налице обективна
невъзможност за произнасяне по претенцията. С оглед горното и съдът
приема, че отказът не е постановен поради непредставянето от ищеца на
задължително изискуеми от него доказателства, поради което законна лихва
следва да се присъди от датата на отказа, т.е. от 26.03.2020г.Неоснователни са
оплакванията на ответника в жалбата му, че след като е постановил отказ в
рамките на срока за произнасяне, то касателно неплатената част от
претенцията е изпаднал в забава от датата на изплащане на сумата от 40
000лв.-07.07.2021г.Постановяването на отказ за изплащане на обезщетение
няма ефект на плащане, за да се приеме, че длъжникът вече не е в забава.
Ефектът на отказа, направен в срока за произнасяне, е, че увреденото лице
вече ще има право да предяви претенция си пред съда и преди да е изтекъл
срокът за произнасяне.Неоснователни са оплакванията, че щетата е била
възобновена от ищеца чрез подадената от него молба на 25.03.2021г.На
посочената дата Р.С. е предявил пред ГФ претенция за заплащане на
обезщетение за вреди, различни от тези, заявени на 07.01.2020г., а именно
претенция за заплащане обезщетение за претърпени от същото ПТП
имуществени вреди в размер на 1 743, 20лв., каквито не са били заявени с
молбата от 07.01.2020г.Неоснователни са и оплакванията, че законна лихва
върху сумата от 40 000лв. не се дължи, т.к. тя е заплатена преди ответникът
8
да узнае за производството. Исковата молба по делото е подадена на
23.04.2020г., т.е. то е образувано на посочената дата. Ирелеватно в настоящия
случай е обстоятелството, че ответникът е получил препис от исковата молба
на 02.08.2021г./така предвид спиране на производството по делото преди
връчване на препис от исковата молба с определение от 20.05.2020г. на осн.
чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и възобновяването му след приключване на
наказателното производство/.
Предвид извършеното плащане на част от претендираната с иска сума в
хода на производството и законна лихва върху тази сума/40 000лв./ се дължи
от датата на изпадане в забава-23.06.2020г. до датата на плащане-
07.07.2021г.Върху остатъка от 5000лв. законна лихва се дължи от 26.03.2020г.
до окончателното изплащане, както е постановено от ВОС, като предмет на
жалбата е само периодът от 26.03.2020г. до 06.07.20210г., вкл.
Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС в обжалваните му части следва
да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на двете въззивни жалби,
разноски на страните не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260175/16.11.2021г., постановено по т.д.
№558/20г. по описа на ВОС, т.о., при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Гаранционен фонд - П. П. Ч., в частите му, с които: 1/
Гаранционен фонд е осъден да заплати на Р. ИВ. С. законна лихва върху
платената в хода на производството сума от 40 000 лв. за периода от
26.03.2020г. до 07.07.2021г., както и законна лихва върху сумата от 5 000 лв.
за периода от 26.03.2020г. до 06.07.2021г., вкл., на осн. чл.86 от ЗЗД; 2/ е
отхвърлен предявеният от Р. ИВ. С. против Гаранционен фонд иск в частта му
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща
горницата над 45 000лв. до предявения размер от 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени на ищеца телесни увреждания, вследствие на
настъпило на 17.10.2019г. ПТП, причинено виновно от П. П. Ч. при
управление на лек автомобил „Рено Меган“, с рег.№ В 9399 НР, без сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП; 3/ Р.
ИВ. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, сумата от 63лв.,
представляваща сторени разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на „Гаранционен фонд“, гр.София - П. П. Ч..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
9
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10