Р Е Ш Е Н И Е № 30
Гр.Несебър, 17.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 1060 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от „С.И.Г.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., срещу Наказателно постановление № 02-000191 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение, като излага твърдения, че в деня на проверката от инспектори от Инспекцията по труда – 18.05.2016г., е наел няколко лица да извършат определена работа – да изхвърлят боклуци в проверявания обект, а не за постоянна работа, като същите били наети чрез обява за набиране на служители. С тези лица жалбоподателят е сключил граждански договори, между които и Л.П.Д., а предмета на договора с него от 18.05.2016г. бил: да натовари отпадъци на товарен автомобил. Уреждането на отношенията с лицето със сключен граждански договор изключвало задължението на жалбоподателя да урежда тези отношения като трудови със сключването на трудов договор. Според жалбоподателя при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до опорочаване на административно наказателното производство и са ограничили правото му на защита. Посочва като нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвид, че актът не е съставен в срока, посочен в тази разпоредба – тримесечният срок е изтекъл на 18.08.2017г., а актът е съставен на 30.08.2017г. Според жалбоподателя законоустановеният срок за съставяне на акт е започнал да тече на 18.05.2016г., когато е датата на извършване на нарушението, и който е деня на проверката в обекта, в който ден е открито нарушението. Моли постановлението да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размерът на имуществената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния си представител и от процесуалния си представител, който заявява, че поддържа доводите в жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление или за намаляване размера на наложената санкция. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Административно наказващият орган (АНО) се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдяните в жалбата процесуални нарушения, както и че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства нарушението е доказано, а фактите по делото обосновават извод за трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и наетият от него работник, поради което е било задължително сключването на трудов договор между тях, елементите на който договор били налице. Като не е изпълнил това си задължение жалбоподателят е нарушил закона, а нарушението правилно е било квалифицирано от актосъставителя и АНО. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на акта е започнал да тече от 08.06.2016г., когато за първи път е установено нарушението, а като е съставен акта на 30.08.2016г., този срок е спазен.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2016г. е била извършена проверка от И.П.Д. и А.З.Д.и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ” – Бургас, и Любомир Борисов Витанов – главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас на склад за консумативи в град Несебър, складова база „Възраждане”. Проверката е извършена по повод получен сигнал, против търговеца, стопанисващ обекта, а именно „С.И.Г.” ЕООД, за неизплатени трудови възнаграждения, за работещи в дружеството лица без сключени трудови договори и за допускане на работник до работа преди на последния да му е бил предоставен екземпляр от трудовия договор и справка за регистрация на договора в НАП. На проверката е присъствал управителя на дружеството. На заварените да полагат труд лица в склад за перилни и почистващи препарати е било наредено да попълнят справки по чл.402 от КТ, а впоследствие такива справки е наредено да попълнят и лицата, заварени да полагат труд в друг склад, намиращ се в съседство, в който са се товарили отпадъци в лекотоварни автомобили. Между лицата, полагащи труд в този склад, е бил и Л.П.Д., който е работил като шофьор – товарил е отпадъци на товарен автомобил „Форд” с рег.№ ....... В попълнената от него справка е заявил, че работи за „С.И.Г.” от 17.05.2016г., с място на работа База Възраждане, като шофьор, със сключен писмен трудов договор, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивка в работния ден от 12:00 часа до 12:30 часа, почивен ден неделя, с трудово възнаграждение 500 лева. На проверката в обекта е присъствал и управителят на дружеството, стопанисващо обекта – Д.П.Д., на когото е била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК да се яви лично или чрез упълномощено лице на 01.06.2016г. в 15:00 часа в Д. „И.п.т.”***, да представи описаните в призовката документи.
Управителят на дружеството е поискал явяването му да се отложи за 08.06.2016г., а впоследствие е поискал срещата му, насрочена за 21.07.2016г. да бъде отменена. Служителят в дирекцията И.Д. е уведомила управителя на дружеството, че уважава молбата му и е насрочила нова дата за явяването му на 25.07.2016г. Кореспонденция е водена и по електронната поща, при която Д. Д. е заявил нежеланието да се явява на поканите. На 29.07.2016г. служители от дирекцията – И.П.Д., Вероника Рачева Иванова-Николова, Николинка Димитрова Попова и Недялко Славов Калоянчев, са били принудени да посетят обекта за да се приключи започналата на 18.05.2016г. проверка, но и тогава Д.Д. е отказал съдействие, като е изтъкнал същите причини – здравословни. Същият този ден е изготвен от И.П.Д. и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ”- Бургас, протокол за извършена проверка № 2041/29.07.2016г., в който измежду констатираните нарушения не е описано такова, свързано с престирането на труд от страна на Людмил Димитров.
На същата дата е изготвено от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас, до „С.И.Г.” ЕООД, писмо в което са му вменени осем нарушения, едно от които (т.5) е това, че на 18.05.2016г. около 11:00 часа при извършена проверка на място на обект: склад за консумативи, находящ се в град Несебър, складова база „Възраждане” № 9, стопанисван от „С.И.Г.” ЕООД град Несебър, се установило, че лицето Л.П.Д.с ЕГН **********, извършва дейност като „шофьор” – товари отпадъци на товарен автомобил Форд А 91-93 КТ. В справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, лицето декларира: работи във фирмата от 17.05.2016г. на длъжност „шофьор”, работно време от 08:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение 500 лева, почивни дни: неделя. На 08.06.2016г. при извършена справка в регистъра на трудовите договори в териториалната дирекция на НАП по ЕГН на лицето Л.П.Д.не се установили данни за регистриран трудов договор, от което следва, че към 18.05.2016г. в 11:00 часа, „С.И.Г.” ЕООД град Несебър, ЕИК ........., в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при представянето на работна сила, като към 18.05.2016г. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Л.П.Д.с ЕГН **********, с което е нарушен чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Нито един от тези документи, изпратени по куриер, не е връчен на дружеството.
С поредната покана от 18.08.2016г., изготвена отново от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас, до управителя на „С.И.Г.” ЕООД, последният е поканен да се яви на 23.08.2016г. в 14:00 часа в дирекцията за съставяне и връчване на осем броя АУАН, като е предупреден, че при неявяване, актовете ще бъдат съставени в негово отсъствие съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН.
На 23.08.2016г. в деловодството на Д”ИТ” – Бургас е постъпила декларация от Д.П.Д. – управителя на „С.И.Г.” ЕООД, в която заявява, че му е известно, че конкретна служителка възнамерява да му състави 8 броя актове, но че със съставянето им ще се наруши чл.34 от ЗАНН, както и че се е явявал в дирекцията на 18-и и 19-и август 2016г. При едно от посещенията си Д. Петов Д. е представил и документ, озаглавен Граждански договор, сключен на 18.05.2016г. между „С.И.Г.” ООД, от една страна в качеството му на възложител, и Л.П.Д.от село Тополовец, област Видин, от друга страна в качеството му на изпълнител, по силата на който договор изпълнителят е приел да извърши да натовари отпадъци от черни метали на товарен автомобил, а възложителят се е задължил да му изплати възнаграждение в размер на 25 лева в срок до 20.05.2016г.
На 24.08.2016г. Д.Д. се е явил в деловодството на Д. „И.п.т.”*** за подаване на декларация, като същият е отказал да остане за приключване на проверката, който отказ е удостоверен с подписан на двама служители в съставения за това обстоятелство Доклад № 2290/24.08.2013г. от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас.
При тези обстоятелства напълно законосъобразно при спазване на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, е бил съставен АУАН № 02-000191/30.08.2016г от И.П.Д. ***, в отсъствието на управителя на дружеството-жалбоподател или упълномощено от него лице, и в присъствието на двама свидетели по акта, в който акт е възпроизведено цитираното по-горе писмо изх.№ 16209285 / 29.07.2016г., в т.5 на същото, нарушение, като в акта също е посочено, че нарушението се квалифицира по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Този както и другите съставени също на 30.08.2016г. седем броя актове са изпратени на 31.08.2016г. за връчване на адреса на управление на дружеството, като служителят на куриерската служба е отбелязал, че на 01.09.2016г. и на 13.09.2016г. едновременно пратката не е потърсена от получателя и че лицето не е намерено на адреса.
Разпитан в качеството му на свидетел по делото актосъставителят И.П.Д. заявява, че поддържа направените от нея констатации, намерили отражение в съставения от нея акт, като уточнява, че в дирекцията не са били представени всички документи, описани в призовката по чл.45, ал.1 от АПК, а само част от тях, като в присъствените форми не е бил включен Симеон Гьодженов, тъй като в него са били вписани лицата от склада, който е за перилни и почистващи препарати. Управителят лично се е явил на 08.06.2016г., като е било уговорено доказателства за сключен писмен договор със Людмил Димитров да бъде представен след изготвяне на останалата част от документите и след предварителна уговорка, каквато не е била постигната.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според АНО жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като нарушението е подробно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правната квалификация на установеното нарушение. Несъстоятелен се явява основния довод на жалбоподателя, че не е спазен три месечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Вярно е, че нарушението е извършено на 18.05.2016г., която дата съвпада с датата на проверката в обекта. Установяването на нарушението обаче, не е станало на тази дата, когато Георги Албарийски е попълнил справката по чл.402 от КТ, според която той работи без сключен писмен договор. Установяването на нарушението, по смисъла на чл.34 от ЗАНН – началото на законоустановения 3-месечен срок, е станало на 08.06.2016г., когато управителят на дружеството е предоставил на проверяващите част от документите, изискани с призовката по чл.45 от АПК, и когато е решил да предостави на проверяващите и сключен с лицето граждански договор. Проверката и обсъждането поотделно и в съвкупност на писмените документи и останалите обстоятелства по делото, са обосновали извод у проверяващите именно на 08.06.2016г., че има нарушение и че то е извършено на 18.05.2016г. Желанието на жалбоподателя за начало на 3-месечният срок непременно да се счита датата на извършване на нарушението, не намира подкрепа в чл.34 от ЗАНН. Действително управителят на дружеството-жалбоподател е целял този срок да не бъде спазен, било като не изпраща пълномощник, след като счита, че не е бил в състояние да се яви лично на отправените му от контролните органи покани, било като по различни поводи е отлагал представянето на всички искани от него документи в Д”ИТ”-Бургас, но това негово недобросъвестно поведение няма как да го ползва и въз основа на него да иска от съда да се приеме, че проверяващите служители не са си изпълнили задължението и в частност това по чл.34 от ЗАНН.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на свид. Д., в деня на проверката – 18.05.2016г., лицето Л.П.Д.е извършвало определени дейности, свързани с събирането, товаренето и извозването на отпадъци от склад, стопанисван от дружеството-жалбоподател, находящ се в град Несебър, база „Възраждане”. Въпреки предоставената на жалбоподателя възможност и дадените му указания, през периода от 08.06.2016г. до 30.08.2016г. – датата на съставянето на АУАН, не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето със „С.И.Г.” ЕООД, съобразно Кодекса на труда.
Съдът не приема тезата на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че краткотрайният ангажимент на лицето Л.П.Д.и вида на извършваната от него дейност по възложената работа не предполага сключването на трудов договор, тъй като отношенията му са уредени с „граждански договор”, посоченото лице макар и да се е намирало в обекта, не е предоставяло работна сила, а е дължало определен резултат – товарене на отпадъци от черни метали на товарен автомобил. Изтъква се, че Димитров се е намирал в обекта в изпълнение на сключен с него граждански договор, че се касае за гражданско правоотношение, по силата на граждански договор от 18.05.2016г., а не за трудово такова, с лицето Л.П.Д., наричан „изпълнител”. В договора е посочено, че със същият изпълнителят приема да натовари отпадъци от черни метали на товарен автомобил, срещу възнаграждение от 25 лева. Този документ обаче противоречи на останалите събрани по делото писмени доказателства, от които се прави извод, че Людмил Димитров има качеството на работник с определено работно време и почивка. Документът, озаглавен „граждански договор” и в частност неговото съдържание, е в противоречие и с друг документ – Справката по чл.402 от КТ от 18.05.2016г., попълнена от лицето, в който не се е нарекло „изпълнител”, а според самия Димитров той изпълнява длъжността „шофьор”. Т.е. заемал е определена длъжност, в рамките на установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя. Освен това, по трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение, каквото е процесното отношение с лицето Л.П.Д.. Освен това, от съдържанието на приложения граждански договор от 18.05.2016г. е видно, че самият договор не съдържа клаузи за конкретен краен резултат. Описаната в него дейност е с многократно, а не с еднократно изпълнение и същата следва да бъде извършвана при трудово правоотношение, което е следвало да бъде регламентирано по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, а именно срочен трудов договор, защото съобразно смисъла на този договор, тази работа е конкретно определена и тя трябва да бъде завършена, за да бъде изпълнен сключения договор между „С.И.Г.” ЕООД и Л.П.Д.. При така установеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, а не е извършвало работа по граждански договор. Съдът намира, че приложеният граждански договор е привиден договор, с който се прикриват действителните трудови правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния резултат, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от нето доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в т.см. Р.№ 10767/2006г. на ВАС, Р.№ 232/2000г. на ВАС, Р.№ 1818/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай при изпълнението на работата, предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, напротив, работата е извършвана съвместно с останалите работници и под надзора на представители на дружеството, с машини на дружеството, необходими и предназначени за събиране и товарене на отпадъците. От работещите по граждански договор се изисквало и спазването на определена трудова дисциплина – отчитано е явяването и неявяването им на работа, както и съответните работни часове, като самият работещ пък от своя страна Л.П.Д.признава в попълнената от него справка по чл.402 от КТ, че изпълнява длъжността „шофьор”. При така установеното съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не за граждански отношения, защото изброените по-горе обстоятелства по никакъв начин не кореспондират с особеностите на гражданския договор. Видно е, че действителните отношения между санкционираното дружество и Димитров са трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид гореизложеното, съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, като безспорно е установено, че с Димитров не е бил сключван трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. След като дружеството-жалбоподател действително е приело на работа лице, без да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същото несъмнено е допуснало неизпълнение на административното задължение, установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, че с посоченото лице не е следвало да бъде сключен трудов договор, тъй като същото било ангажирано за определен период от време, т.е. договорните отношения за били с краткотрайно действие. Именно за такива случаи чл.68, ал.1 от КТ е предвидил възможността за сключване на срочен трудов договор – за определен срок или до завършване на определена работа.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Неправилно и необосновано обаче, административно наказващият орган е определим санкцията в размер на 3 000 лева, в който размер я е наложил на „С.И.Г.” ЕООД, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ нарушението по чл.62, ал.1 от КТ не е маловажно, поради което не приема довода в този смисъл, въведен от жалбоподателя, нито може да наложи наказание, редуцирайки размера в съответствие с чл.415в, ал.1 от КТ, който се прилага в маловажни случаи, когато нарушението е отстранено веднага след установяването му, ако от него не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Гореизложеното налага НП № 02-000400 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното наказание и същото да бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 3 000 лева на 1 500 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-000191 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на от „С.И.Г.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – „Имуществена санкция” от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: