Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 24.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6628 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от И.Б.Б.
против „З.А.Д.А.”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищцата твръди, че на 20.11.2015г., около 19.20 ч, в гр.Нови искър настъпило
ПТП, при което л.а „ Опел Астра” с рег. № ********, управляван от Ц.В.К., ударил нейната майка – А.С.Б. на пешеходна
пътека. Вследствие на удара А. Б. починала. Отговоронстта на водача на
автомобила била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
от ответното дружество. Ищцата претърпяла неимуществени вреди от смъртта на
своята майка, изразили се в болки и страдания, чиято стойност определя на
150 000лв. Предвид изложените доводи, моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 20.11.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: А. Б.
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като предприела пресичане
на пътното платно, без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се пътно
превозно средство и с неговата скорост на движение; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ/отм/:
Тежестта на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226,
ал.1 от КЗ/отм/ е върху ищцата, което означава, че следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата;
3/да докаже размера на дължимото
обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до
доказване на противното.
Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки едни от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради следните съображения:
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „ Опел Астра” с рег.
№ ******** – Ц.В.К., е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”
от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие.
Видно от влязла в сила присъда № 141/16.05.2016г. по НОХД № 1518/2016г. на
СГС, НО, 20 състав, Ц.В.К. е бил признат за виновен в това, че на 20.11.2015г.,
около 19.20 часа, в гр.Нови искър, на ул.”Искърско дефиле”, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил ”Опел Астра” с рег.№ ******** в посока
на движение от ул.”Розова долина” към ул.”Лозарски път”, на пешеходна пътека
тип ”Зебра”, намираща се в района на кръстовището с ул.”Бъдеще”, е нарушил
правилата за днижение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на пресичащата отляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобиа пешеходка А. С. Б. – престъпление по чл. 343,
ал.3, предл. последно буква б, вр ал.1, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради
което му е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от две години и е
отложил изърпяването на наказанието за срок от четири години. На основание
чл.343г, вр чл.343, ал.3, вр. ал.1 он НК на ищеца е наложено наказание ”лишаване
от право да управлява МПС” за срок от една година.
Съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на влязлата в сила присъда на наказателен съд, настоящият
състав приема, че поведението на водача Ц.В.К. е виновно и противоправно и е в причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт на А. С. Б..
Видно от удостоверение за наследници от 27.11.2015г. ищцата е дъщеря на
починалата А.С.Б.
От показанията на св. Б./сестра на ищцата/ се установява, че И.Б. тежко преживяла
смъртта на майка си – плакала много, тъгувала за нея. Двете сестри и майка им
работели заедно на една и съща работа. След катастрофата ищцата напуснала работата
си и се преместила, защото всичко й напомняло за трагичната загуба. Ищцата се
затворила в себе си, не е желаела да излиза, ходела само на работа, имала
проблеми със съня, взимала преспивателни хапчета. Това състояние продължавало и
понастоящем. Починалата А. Б. била всеотдайна майка, връзката с дъщерите й била
изключително силна – дъщерите й често споделяли с нея, тъй като срещали
разбиране и подкрепа от нейна страна, чувствали майка си, като „най-добра
приятелка”.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което съдът приема иска
за доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на пътно-транспортното
произшествие - 21г.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните
връзки в живота на човека – тази на детето с неговия родител, при това в
сравнителнно млада възраст за ищцата, която завинаги е лишена от възможността
да общува с майка си и да споделя радостните и трудни моменти в живота си. Между
ищцата и майка й е съществувала силна духовна и емоционална връзка. А. Б. и
била всеотдайна майка, която е разбирала и подкрепяла дъщерите си, децата й са
имали доверие в нея, често са споделяли лични преживявания с нея, чувствали са
я като ”най-добра приятелка”. Ищцата и майка й са общували всекидневно не само
в дома им, но и на работното им място, тъй като са работели заедно. След смъртта
на майка й животът на ищцата се е променил – напуснала е работата си, закото
всичко й е напомняло за майка й, затворила се е в себе си, не е желаела да излиза,
ходела е само на работа. Проявили са се и проблеми със съня й, ищцата приема
сънтотворни, което състояние продължава и в хода на делото, същата продължава да
скърби за майка си.
При
определяне на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че мъката на ищцата от
внезапната смърт на майка й ще остане до края на живота й, за
нея загубата е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като
съобрази всички тези обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015г.,
на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер от 130 000 лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 150 000лв., искът следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от А.С.Б., която предприела
пресичане на пътното платно, без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се пътно превозно
средство и с неговата скорост на движение.
Съдът намира възражението за съпричиняване на вредите за неоснователно,
поради следните съображения:
От представената по делото присъда се установява, че Б. е ударена на пешеходна
пътека, докато е присичала пътното платно. За установяване на механизма на
настъпване на произшествието по делото са събрани показанията на св.С. и е
изслушана автотехническа експертиза. От показанията на св.С. се установява, че
тя е пряк свидетел на катастрофата. Същата заявява, че е пресичала улицата
заедно с А. Б. и с още една жена. Пътно-транспортното произшествие е настъпило
в рамките на населено място, на пешеходна пътека. Свидетелката заявява, че в
района има улична лампа, която е над пешеходната пътека, но светлината от
лампата е падала настрани. Автомобилът се е движел с включени светлини. Докато свидетелката
пресичала улицата видяла, че се приближава автомобил и по шума на колата се
ориентирала, че водачът не намалява скоростта, поради което се спряла, но друга
от пешеходките продължила своя ход и била ударена от автомобила. Свидетелката
не може да определи с каква скорост се е движел автомобилът. Ударът бил много
силен. Според заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема,
пътно-транспортното произшествие е настъпило при следния механизъм: На прав
участък от пътя с двупосочно движение пешеходката в района на кръстовище е пресичала
пътното платно отляво надясно. Когато е достигнала до осевата линия е продължила
движението си и е навлязла в платното за насрещно движение. При достигане
средатата на насрещното платно е била ударена от автомобил с неговата предна
дясна част. Автомобилът се е движел със скорост от 65 км/час преди удара, а по
време на удара скоростта на движение е била 53 км/час. Опасната зона за спиране
на автомобила е била 47 метра. Скоростта на автомобила, с оглед осветеността на
фаровете вляво и опасната зона на спиране, не е трябвало да бъде по-висока от
45 км/час. Когато пешеходката е навлязла на пътното платно отляво надясно със
спокоен ход автомобилът е отстоял на 103.26 метра. Скоростта, при която пътно-транспортното
произшествие е било предотвратимо е 45 км/час. В района на ПТП има два пътни
знака за наличието на пешеходни пътека тип Зебра Д17 и А18. Причина за
настъпване на произшествието е късното възприемане на пешеходката на пътното
платно от водача на автомобила, който се е движел с по-висока скорост за населеното
място, като е имал техническа възможност да намали скоростта си на движение до
45 км./час и да предотврати удара на
пешеходката на пешеходна пътека тип ”Зебра”.
Така събраните доказателства установяват, че причина за настъпване на
произшествието е единствено
противоправното поведение на водача на автомобила, който е управлявал моторното
превозно средство със скорост, несъобразена с опасната зона за спиране. Същият
не е намалил скоростта си на движение при приближаване на пешеходната пътека,
макар над нея да е имало поставено осветление и в района на произшествието да
има знаци за пешеходна пътека. А. Б. е ударена на пешеходна пътека, след като е
преминала средата на пешеходната пътека и е навлязла в дясната лента на
движение. В този смисъл същата не е допринесла за настъпване на произшествието.
Автомобилът е следвало да спре и да изчака преминаването на пешеходците, които
са се намирали на пътното платно. Съгласно чл.113,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Съгласно чл.114, ал.1, т.1 от ЗДвП, на пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на
платното за движение. А. Б. не е нарушила нито чл. 113, т.1 и 2 от ЗДвП, нито
чл.114 от ЗДвП – не е навлязла внезапно на пътното платно, а е била преминала
средата на пешеходната пътека, когато автомобилът я е приближил. Водачът се е
намирал на 103.26 метра, когато тя е навлязла на пътното платно, при това е
пресичала улицата по пешеходна пътека. Същият е следвало да съобрази скоростта
си на движение с обстоятелството, че приближава пешеходна пътека, както и с
опасната си зона на спиране. Имал е възможност своевременно да забележи както
пешеходната пътека, така и намиращите се на нея пешеходци, да намали скоростта
си на движение и да спре, за да предотврати удара, но не е съобразил
поведението си правилата за движение, уредени в чл. 119, ал.1 от ЗДвП и чл.20,
ал.2 от ЗдВП.
Поради изложените съображения, възражението за съпричиняване на вредите е
недоказано.
По
разноските:
Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 338лв., съобразно отхвърлената част от иска. При
определянето им съдът, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2 вр.
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, определи разноските за
юрисконсулт на 150 лв., при която стойност изчисли общия
размер на разноските/за експертиза, депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на А.Д.„В.,У.и П.”, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 3926лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 5200лв. върху уважения иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ”З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.Б.Б., ЕГН **********, адрес
***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, сумата от 130 000лв./застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта
на нейната майка – А.С.Б., настъпила на 20.11.2015г. при пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача на л.а „Опел Астра” с рег. № ********
– Ц.В.К., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с ответното дружество/,
ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 150 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ”З.А.Д.А.“ АД да заплати на А.Д.„В.,У.и П.”, БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3926лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Б.Б. да заплати на ”З.А.Д.А.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 338лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху
уважения иск в размер на 5200лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :