Решение по дело №3722/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262024
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20211100503722
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 26.03.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести, март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:      

                               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.

 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                           мл. с. ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов въззивно частно гражданско дело № 3722 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.К.В. срещу постановление от 09.02.2021 г. на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ по изп. дело № 20218500400094, с което е отказано намаляване на определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че принудително събраната сума в размер на 260,16 лева за такси и разноски по изпълнителното дело се явява недължима.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „П.Л.“ АД, който в срока по чл.436, ал.3 ГПК не е депозирал писмено възражение.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ У.Д., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20208580402368 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ е образувано по молба от 18.12.2020 г. на „П.Л.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2020 г., издаден от Софийски районен съд, I ГО, 24 състав, с който изпълнителен лист В.К.В. е осъден да заплати на „П.Л.“ АД сумата от  131,14 лева – деловодни разноски в първоинстанционното производство и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ Д. е възложено да бъде извършена справка в „Регистър на банковите сметки и сейфове“ към БНБ за наличие на банкови сметки и наети сейфове от длъжника, като в случай, че бъдат открити банкови сметки на същите да бъдат наложени запори; възложено е да бъдат направени справки за притежавани от длъжника МПС.

С платежно нареждане от 16.12.2020 г. взискателят е наредил по сметка на ЧСИ Д. сумата от 48 лева – такси за образуване на изпълнително дело и връчване на ПДИ, за която сума на 22.12.2020 г. е издадена сметка № *********.

Със съобщение изх. № 05.01.2021 г. взискателят е уведомен, че следва да заплати такси по изпълнителното дело, съответно по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС; по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 72 лева и по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 3,70 лева, заплатени от „П.Л.“ АД,  видно от платежни нареждания от 14.01.2021 г. /л. 30 и л. 31/.

Със запорни съобщения от 05.01.2021 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, и „Уникредит Булбанк“ АД са наложени запори на банковите сметки на жалбоподателя в посочените банки.

По делото е постъпило на 14.01.2021 г. съобщение от „Банка ДСК“ АД, съгласно което по сметка в банката постъпват суми на длъжника за възнаграждение за работа над установения размер на минималната работна заплата и пенсия под установения размер на минималната работна заплата.

По делото е постъпило на 20.01.2021 г. съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД, съгласно което дължимите суми по запора са преведи/обезпечени частично. 

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 29.01.2021 г., в която е посочено, че дължимите суми начислени по ТТР към ЗЧСИ са в размер на 223,43 лева.

На 01.02.2021 г. е постъпила молба от „П.Л.“ АД, съгласно която на 21.01.2021 г. жалбоподателят е заплатил по сметка на взискателя сумата от 285,96 лева, с която е погасил частично задължението си към него. Останала е непогасена сума в размер на 136,88 лева, поради което е направено искане изпълнителните действия по делото да бъдат продължени до пълното изплащане на задълженият по делото.

В съобщение с изх. № 02.02.2012 г. до жалбоподателя В. е посочено, че задълженията по изпълнителното дело са погасени и производството се приключва на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Посочено е, че таксите по делото начислени по реда на ТТР към ЗЧСИ са в размер на 223,43 лева, формирани по следния начин: обикновени такси: по т. 1 – 24 лева; по т. 3 – 18 лева; по т. 5 – 72 лева; по т. 9 – 72 лева; пропорционални такси – по т. 26 – 33, 73 лева; допълнителни разноски – по т. 31 – 3,70 лева. Посочено е, че по делото е налице надвнесена сума в размер на 41,55 лева, която следва да бъде възстановена жалбоподателя.

С разпореждане от 02.02.2021 г. на ЧСИ Д. изпълнително производство е приключено.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 24.02.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.

Съгласно чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г. на ВКС, ІV ГО/.

В случая с процесната жалба се атакуват начислените такси по ТТР към ЗЧСИ. Видно от материалите по делото взискателят е заплатил авансови/обикновени такси в общ размер на 141,70 лева – както следва – авансова такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ – в размер на 24 лева за образуване на изпълнителното дело; авансова такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – в размер на 24 лева за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение; авансови такси по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ – 3 х 6 лева за извършване на справка за имуществото на длъжника; авансови такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ – 4 х 18 лева за налагане на запор по откритите банкови сметки на длъжника; допълнителни разноски по т. 31 в размер на 3,70 от ТТР към ЗЧСИ за справки ГРАО и НБДН на длъжника и заплащане на държавни такси. По делото се дължи и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ изчислена съобразно материалния интерес в размер на 33,73 лева.

При така изложеното настоящата инстанция намира, че подадената частна жалба се явява частично основателна, доколкото следва да бъде намален размерът на начислените обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ЗЧСИ за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с ТТР към ЧСИ се внася авансово. В случая се установи по делото, че взискателят е внесъл обикновени такси в размер на 153,90 лева като в този размер същите следва да се потвърдят, а за горницата над този размер до сумата 189,70 лева, разноските следва да се намалят. Начислените авансови такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ за наложени запори на банкови сметки се явяват дължими от жалбоподателя, доколкото именно въз основа на този способ по изпълнителното дело са постъпили дължимите суми. Настоящата инстанция намира, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е правилно изчислена. В останалата част жалбата е неоснователна доколкото обикновените такси са правилно начислени и внесени от взискателя, а по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване изпълнителното производство, какъвто е и настоящият случай.                                              По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба на В.К.В. постановление от 09.02.2021 г. на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ по изп. дело № 20208580402368, в ЧАСТТА, с която е отказано намаляването на  разноски за авансови такси по ТТР към ЗЧСИ като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на начислените по изп. дело № 20208580402368 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 авансови такси по ТТР към ЗЧСИ със сумата от 48 лева, представляваща две авансови такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, до сума в размер на 141,70 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:                            Членове: 1.                       2.