№ 1386
гр. Русе, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520100869 по описа за 2023 година
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че е доставяло
питейна вода в имот ползван от ответника В. А. З., находящ се в ******** в
периода от 17.11.2017 г. до 11.05.2020 г. по партиди № 29103 и № 29104, на
обща стойност 868,88 лв., която не била заплатена. Дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано гр. д. № 4858/2022 г. по описа на РРС и
издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да
заплати на ищеца сумата от 868,88 лева - главница, ведно със законната
лихва считано от 26.09.2022 г. до изплащане на главницата и лихва за забава в
размер на 195,74 лева за периода 01.07.2020г. до 25.09.2022г. за консумирана
вода, както и сумата от 49.00 лева – разноски по делото. Ответникът бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на дружеството сумата от 868,88 лева - главница, ведно със законната лихва
считано от 26.09.2022 г. до изплащане на главницата и лихва за забава в
размер на 195,74 лева за периода 01.07.2020г. до 25.09.2022г.
Ответникът В. А. З., чрез назначения си особен представител, счита
предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
1
прие за установено от фактическа страна следното :
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 27.09.2022 г. по гр. д. № 4858/2022 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника В. А. З. да заплати сумата
от от 868,88 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 26.09.2022
г. до изплащане на главницата и лихва за забава в размер на 195,74 лева за
периода 01.07.2020г. до 25.09.2022г., както и сумата от 49.00 лева – разноски
по делото. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. съдът дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно по делото, че ответникът е абонат на ищцовото дружество
по . по партиди № 29103 и № 29104 на адрес: ********. От представената по
делото справка за консумация, фактури и отчетни карнети се установява, че
за периода 17.11.2017 г. до 11.05.2020 г. му била начислена общо сумата
868,88 лв., за доставена от ищцовото дружество питейна вода и такса канал.
Приложени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, одобрени от
ДКЕВР, действащи през процесния период. Същите, видно от разпоредбата на
чл. 71 влизат в сила един месец след публикуването им в централен и местен
ежедневник. Представени са доказателства, че процесните ОУ са
публикувани в местния в-к „Бряг” и централния в-к ”Новинар” на 27.09.2014
г. Регламентирана е възможност в срок от 30 дни от влизането им в сила
потребителите, които не са съгласни с ОУ, да внесат в съответния ВиК
оператор заявление, с което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения чл. 71, ал.2 от ОУ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи.
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който
ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена
питейна вода, такса канал и отведени дъждовни води за 17.11.2017 г. до
11.05.2020 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжник, който е бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
2
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че ответникът е ползвател на недвижим имот,
находящ се в **********, партиди № 29103 и № 29104. Видно от
представените по делото доказателства страните са били обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът имал
задължението и доставял питейна вода към имота на ответника, отвеждал е
отпадните води от него, а последният бил длъжен да заплаща нейната цена и
такса канал.
От представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе – чл.33 ал.2,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след дата на фактуриране. От представената
счетоводна справка, неоспорена от ответника, изготвена въз основа на
издадените на осн.чл.33 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе фактури,
Заповеди, и електронен карнет, се установява по категоричен начин размера
на задълженията на абоната за доставената му питейна вода и такса канал,
периода, за който се отнасят, както и лихвата за забава върху всяка от
главниците, считано от първо число след изтичане на 30-дневния срок, в
който паричното задължение е следвало да бъде заплатено, до образуване на
заповедното производство. По делото не са ангажирани доказателства за
размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска по правното му
основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да
определи неговия размер по своя преценка, а именно в общо размер на 195,74
лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 868,88
лева - главница, ведно със законната лихва считано от 26.09.2022 г. до
изплащане на главницата и лихва за забава в размер на 195,74 лева за периода
01.07.2020г. до 25.09.2022г.
Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла давност, тъй
като ответникът не обитавал трайно имота, но на посочената в справката дата
през 2020 г. консумацията е начислена по изправно средство за измерване в
3
условията на реален отчет за спорната фактора.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 49 лв.-
разноски по гр. д. № 4858/2022 г. на РРС.,
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения
иск, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящето дело разноски в размер на 775 лв., от които 75 лв. – д. т., 400 лв.-
адвокатско възнаграждение и 300 лв.- депозит за назначения особен
представител на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. З., ЕГН **********, от
********, дължи на „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.„Добруджа” 6, сумата от
868,88 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 26.09.2022 г. до
изплащане на главницата и лихва за забава в размер на 195,74 лева за периода
01.07.2020г. до 25.09.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 27.09.2022 г. по гр. д. № 4858/2022 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. А. З., ЕГН **********, от ********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.„Добруджа”6, сумата от 49 лв. – разноски за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 27.09.2022 г. по гр. д.
№ 4858/2022 г. по описа на РРС и сумата от 775 лв. разноски за настоящото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4