№ 111
гр. Благоевград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200501113 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „К.“, АД, чрез
пълномощника му против решение № 500743/26.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 897 по описа за 2020 г. на РС-Разлог.
Сочи се в жалбата, че РС незаконосъобразно е уважил
предявените искове. Не е съобразил,че подбор не е било необходимо да се
извършва, а ако е счел обратното, то за осъществяването му не му е
разпределил доказателствената тежест. Подробни съображения са изложени в
жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемият лаконично заявява чрез адвоката си в нарочна
молба, че РС е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и е
стигнал до единствения правилен извод за незаконосъобразност на
уволнението, поради което съдебният акт като правилен и законосъобразен
следва да се потвърди.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона за обжалване срок.
1
С атакуваното решение постановено на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и 2 от КТ РС е уважил предявените от А. И. К. искове против „К.“, ЕАД
като е признал уволнението му за незаконно и е отменил заповедта, с която е
уволнен и го е възстановил на длъжността заемана преди уволнението –
„работник поддръжка“
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата, въз основа на
събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните БлОС намира
за установеното следното от фактическа и правна страна:
Със заповед –ТП 4.8.2020 г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца А. К. в „К.“ ,АД. Според съдържанието на
заповедта трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.
1,т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата.
От чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения
следва, че в тежест на работодателя е докаже законосъобразността на
уволнението.
От представени справки за приходи на „К.“, АД от продажби е
видно, че приходите от 1.1.2020 г. до 31.7.2020 г. т.е. месеца преди
уволнението на ищеца възлизат на 143 909,82 лв., а за периода след това до
края на 2020 год. съотв. от 1.8.2020 г. до 31.12.2020 г. на 152 292,25 лв.
Според представени справки за приходи от продажби за
годината преди уволнението - 2019 г. приходите възлизат на 767 015,31 лв.
съотв. от 1.1.2019 г. до 31.7.2019 г. на 372 197, 59 лв., а след него т.е. от
1.8.2019 г. до края на годината - 31.12.2019 г. на 394 817,72 лв.
Следователно приходите от 767 015,31 лв. за цялата 2019 г.
респ. след 1.8.2019 г. до края на годината - 31.12.2019 г. от 394 817,72 лв. са
намалели през периода от началото на 2020 г. до 31.7.2020 г. на 143 909,82
лв.
Очевидно е налице намаляване обема на работата на
предприятието.
С протокол от 1.7.2020 г. Съвета на директорите /СД/ на „К.“ ,
АД е взел решение във връзка с въведеното от правителството на страната
2
извънредно положение и намаляване обема на работа да промени приетото
щатно разписание за 2020 г. на служителите в отдел: хотелска база м. Т. като
е утвърдил щатно разписание за периода 1.7.2020 г. до 31.12.2020 г.,
включващо 1 бр. камериерка и 1 бр. готвач.
В протокола е посочено, че на основание чл. 33, ал. 2 т. 16 от
Устава на дружеството, Съветът на директорите упълномощава
изпълнителния си директор г-жа Д.Н. да предприеме всички правни и
фактически действия в изпълнение на настоящото решение с право да
подпише съответните изискуеми се документи за прекратяване на трудовите
договори.
Представя се протокол от 30.12.29019 г. на Съвета на
директорите, с който е утвърден щатно разписание за 2020 г. в отдел
Хотелска база м. Т., включващо 1 бр. камериерка; 1 бр. готвач; 1 бр.
работник поддръжка и 1 бр. пазач.
Издадена е заповед от „К.“, АД, № 9/1.6.2020 г.. с която е
наредено да се преустанови приемането на гости на територията на вила
Десислава, м. Т., считано от 1.6.2020 г.
Въз основа на изложените факти правилно е прието от РС, че е
налице намаляване обема на работата на „К.“, АД, но неправилно е счетено за
достатъчно, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Практиката на ВКС, застъпена в Р. 50294/4.1.2023 г. по гр.д.
1616/2022 г.; Р. № 29/8.2.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., и Р. по гр.д.
1251/2010 г. приема, че намаляването на обема на работата се отнася не към
дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана
чрез дадена трудова функция. Посочва ВКС, че трябва да е намаляла
работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да
съществува обективна връзка между намалението и необходимостта
работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като
разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други
работници в предприятието. Застъпено е разбирането, че работодателят носи
тежестта да установи законността на уволнението, поради което именно той е
този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за
3
наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция
на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено
потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ ,
съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна.
Такава връзка по настоящото дело не е твърдяна, нито доказано
още повече като се има предвид, че длъжностите на камериер и готвач са
запазени.
Ето защо уволнението съдът счита за незаконосъобразно,
поради което предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на
незаконосъобразността му и за неговата отмяна правилно е уважен.
Самостоятелен аргумент за незаконосъобразността на
уволнението е и приетото от първоинстанционният съд за незаконосъобразно
провеждане от работодателя на подбора по чл. 329 от КТ.
По отношение на подбора на основание чл. 272 от ГПК БлОС
препраща към мотивите на решението на РС, които счита за правилни и
съобразени със закона, поради което ги споделя изцяло.
Доводите в жалбата, срещу липсата на задължение да се
извършва подбор са несъстоятелни. В случая липсата на задължение за
извършването му е ирелевантно след като работодателят се е възползвал от
предоставената му от закона възможност да извърши такъв, което влече
задължението за него да го извърши законосъобразно. Затова несъстоятелно
се твърди, че е съкратен щата на единствената длъжност заемана от
ответника, поради което за него като работодател не е възникнало
задължение да го извърши.
Некоректно в жалбата се твърди, че работодателят в отговора
не се е позовал на извършен подбор. Напротив видно от стр. 5 /по
номерацията на първия отговор от ответника, депозиран на 8.12.20 г. след
връчване на ИМ/ ответникът изрично е посочил, че като работодател
надлежно е упражнил правото си на подбор като е изложил съображения
какво е съобразил при подбора респ. е представил заповед, с която е
назначил комисия за извършването му и протокол за самото извършване на
подбора от комисията. Това, че изрично не е посочил в отговора по
поредната му връчена поправена ИМ, че е извършил подбор - не означава, че
не следва да се провери законосъобразността му след като има доказателства
4
за извършване на такъв.
Затова правилно е обсъждан в атакувания акт доколко е
законосъобразно извършен.
Макар изрично в доклада РС да не е вменил в тежест на
ответника доказването на този факт, то това не се е отразило върху правата
му, доколкото впоследствие поддържаната от него теза е, че не е извършван
подбор.
Тезата му обаче се опровергава от представените заповед от
27.7.2020 г. за определяне на комисия за извършване на подбор и протокол за
подбор от 3.8.2020 г.
Противоречи на всякаква логика, да се разпределя
доказателствена тежест за факти по извършване на подбор, при последващо
твърдение, че такъв не е извършван. Нелогично е подбора да се е осъществил
в зависимост дали съдът ще приеме, че такъв следва да се извърши или не.
Това че по делото твърдението за неизвършването се оказва опровергано от
доказателствата не се отразява върху законосъобразността на разпределената
от РС доказателствена тежест, тъй като тя се разпределя за факти, на които
страната основава своите искания или възражения.
Съображенията в жалбата, че са неотносими към уволнението
последващите факти – по назначаване на 14.8.2020 г. или 10 дни след
уволнение на нови служители, в т.ч. и служител заемащ длъжността, заемана
от ищеца „работник поддръжка“, вследствие на сключен също след
уволнението договор за наем на 10.8.2020 г., на вилата, в която е работил
ищеца, БлОС споделя, тъй като както правилно се сочи в жалбата, от
значение са единствено обстоятелствата осъществили се към момента на
уволнението, не и след това. Посочените обаче за осъществили се факти след
уволнението не са основание за различен от направения правен извод в
настоящи акт по отношение незаконосъобразността на уволнението по т. 3 на
чл. 328, ал. 1 КТ, заради неустановяване на връзка между намаленият обем на
работата и трудовата функция на уволнения работник .
Заявеното като довод срещу решението за липса анализ на
свидетелските показания, не може да се сподели, защото жалбоподателят не
сочи анализа на същите как биха рефлектирали върху поддържаната от него
теза /фактически и правни твърдения/. Освен това БлОС намира, че
5
показанията на разпитаните свидетели не повлияват върху приетите за
установени факти, съотв. правни изводи. Такива са и съображенията заявени
също общо и абстрактно в жалбата, според които РС не е обсъдил всички
доказателства, респ. неправилно е интерпретирал факти, обстоятелства,
доказателства и др.
Поради несъстоятелност на доводите в жалбата решението на
РС в частта с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се
потвърди.
Решението следва да се потвърди и по отношение на
уважаването от РС и на другия предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на заеманата от ищеца длъжност, тъй като е обусловен от
основателността на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение като незаконно и при съобразяване от БлОС, че няма
доводи в жалбата по отношение на този иск.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да се осъди
да плати на въззиваемия претендирано възнаграждение в размер на 1000 лв.,
за което е представен договор за процесуално представителство, в който е
отразено, че размерът е договорен и платен в брой, като се съобрази, че
нарочна молба е изразено становище на пълномощника за законосъобразност
на първоинстанционното решение.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение решение № 500743/26.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 897 по описа за 2020 г. на РС-Разлог.
Осъжда „К., АД, с ЕИК ****, да заплати на А. И. К., с ЕГН
********** разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7