О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.Шумен , 10.04.2020г.
Шуменският окръжен съд в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Радославова
ЧЛЕНОВЕ:1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
като разгледа докладваното от съдия София Радославова ВЧНД № 73/2020г. по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по чл. 243 ал.8 от НПК.
С определение № 59 от 31.01.2020г. по ЧНД 157/20г. по описа на ШРС е отменено Постановление на ШРП от 18.12.2019г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 16/18 г. по описа на ОД на МВР - Шумен водено срещу М.И.С. с ЕГН ********** за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение на ШРС в посочения от закона срок е депозиран частен протест от прокурор при РП-Шумен и въззивна частна жалба от обв.М.И.С. чрез защитника му адв.П.К.от АК- Стара Загора. Против протестта е депозирано възражение от дружество АРСИС Консултинг – юридически представител на компанията Адидас АГ, чрез адв.А.А.от АК-София. Против протеста и въззивната жалба е депозирано становище от адв.А.Т., в качеството на пълномощник на притежатели на търговски марки.
В частния протест се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, както и че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и категоричен начин , че обв.М.С. е знаел, че евентуално за тези конкретни стоки не е имало разрешение от притежателя на марката за поставяне на сходен знак, както и че закупува стока, която се намира на пазара без съгласието на притежателя на марката. Прави се искане определението на ШРС да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди постановлението за прекратяване на ШРП.
В жалбата на обв.С. се излагат доводи, че дълги години представляваното от него търговско дружество е било в договорни отношения с „Адидас България“ ЕАД и продаваните дрехи, предмет на обвинението са останали неразпродадени от предходните години и същия е имал право да ги продава. Излагат се доводи, че част от продаваните стоки в магазините на търговеца е закупена от складове или магазини, за което е представил съответните фактури, поради което е бил с убеждението, че същите са оригинални. Излага се довод, че обвиняемия не разполага със специални знания в областта на търговските марки, поради което не може да прецени дали даден артикул е оригинален или не, поради което не е налице прекия умисъл за извършване на деянието. Прави се искане определението на ШРС да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди постановлението за прекратяване на ШРП.
В депозираните възражение и становище се излагат доводи, свързани с неоснователността на протеста на прокурора и възззивната частна жалба на обв.С.. Прави се искане да се потвърди определението на ШРС като правилно и законосъобразно.
.
ШОС, след като се запозна с материалите по делото, счита че подадените частен протест и въззивна жалба са процесуално допустими, но по същество неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
През 2008 год. обвиняемият М.И.С. регистрирал
търговско дружество с наименование „Б.М.К.“ ЕООД, с ЕИК127067622. Основно
дружеството се занимавало с покупка и продажба на спортни стоки. Към месец март
2018 г. същото развивало тази дейност в две търговски помещения - Магазин
„Итола Спорт“, намиращ се в гр.Шумен, бул.“Славянски" №26 и Магазин,
находящ се на адрес: гр.Шумен, бул.“Славянски“ 62. Дружеството разполагало и с
други търговски обекти в други градове на страната. Всички търговски обекти
били снабдявани лично от обвиняемия, като в същите се продавали различни стоки
- спортно облекло, спортни обувки, чанти, шапки и други аксесоари. Обвиняемият
търгувал основно със стоки, носещи търговската марка „Адидас“, тъй като
няколкократно между „Б.М.К.“ ЕООД и „Адидас България“ ЕАД били сключени
Договори за франчайз, по силата на които на представляваното от С. дружество е
бил предоставен франчайзинга разработване на франчайзингов магазин адидас,
както и правото да използва запазените марки и ноухауто, като го експлоатира.
Посочените договори не били действащи към момента на образуване на досъдебното
производство, респективно на извършване на проверката.
На 15.03.2018 г. е било извършено претърсване и
изземване в посочените по-горе два търговски обекта. С Протоколи за претърсване
и изземване от посочените обекти са били иззети различни стоки - комплекти
анцуг, спортни якета, фланелки, якета с качулка, спортни комплекти /горнище и
долнище/, спортни екипи /горнище и долнище/, спортно долнище, мъжки къси
панталони /тип шорти/, дамски блузи, шалове, чанти, ризи, тениски, сака, панталони
и др., с поставени върху тях знаци на търговските марка “Adidas”, „Nike", „Nike AIR",
„Reebok“, „Louis Vuitton", „Dior“’, „Polo“, „Levis“, „Michael Kors“,
„Chanel“, ,,Dsqared2“, „Tommy Hilfiger“, „Hugo Boss“.
От изисканото и представено в хода на досъдебното
производство Писмо от Патентно ведомство на Република България
изх.№24-00-439/1/24.10.2018 год. се установява, че всички посочени по-горе
търговски марки имат действие на територията на Република България, като в
Държавния регистър на марките, регистрирани по националното законодателство
няма вписани лицензионни договори за отстъпено право на ползване по отношение
на посочените търговски марки в полза на физически и/или юридически лица,
включително и на лицето М.И.С..
В хода на досъдебното производство е назначена
патентно-правна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че съществува
“сходство”, както между изобразените върху веществените доказателства знаци и
регистрираните марки “Adidas”,
„Nike”, „Nike AIR“, „Reebok“, „Louis Vuitton“, „Dior“’, „Polo“, „Levis“,
„Michael Kors“, „Chanel“, ,,Dsqared2“, „Tommy Hilfiger“, „Hugo Boss“, така и между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила, както и че
сходството може да предизвика объркване на потребителите, което включва
възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства
знаци с регистрираните търговски марки. В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебно-оценителна експертиза, която дава заключение, че пазарната
оценка на стоки с марки, сходни с представените веществени доказателства
възлиза на 32 425.59 лева.
Приетата от
първоинстанцианния съд фактическа обстановка по делото напълно се споделя от
настоящата съдебна инстанция.
ШОС намира, че в определението си първоинстанционния съд правилно е обсъдил и аргументирал извода си, защо счита за незаконосъобразно постановлението на ШРП от 18.12.2019г. за прекратяване на наказателно производство водено срещу М.И.С. за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Тези изводи на ШРС напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Първоинстанционния съд е отчел дългогодишната търговска дейност, осъществявана от обв.М.С. чрез „Б.М.К.“ ЕООД, на което той е едноличен собственик на капитала и представляващ. Отчел е дългогодишните търговски отношения между посоченото търговско дружество и „Адидас Балгария“ ЕАД. Видно от представените копия на договорите за франчайз, същите са подписвани лично от обв.С.. Последния е имал знанието относно срока на действието им, както и необходимостта от съгласие на притежателя на изключителното право на съответната търговска марка, за да бъде същата използвана на определени стоки.
В хода на досъдебното производство е представена фактура №**********/ 04.12.2017 г. с издател „ Дженис“ ЕООД – гр.Враца. Безспорно фактурата е счетоводен документ, но от същия не може да се направи извод, че продавачът е имал съгласието на притежателя на изключителното право на съответната търговска марка за използването му. Показания в тази връзка са налични по делото на свид. Г.Х.Ц.. Свидетелката в протокол за разпит на свидетел от 12.02.2019 г. е посочила, че е управител на „Дженис“ ЕООД и че дружеството има сключен договор с представител на „Найк“ и на „Адидас“ за България. /л.223-224, т.І от ДП/. Дадените показания не са проверени на досъдебното производство. Необходимо е събирането на писмени доказателства в тази връзка, тъй като същите са свързани с предмета на доказване по делото.
Следва да се посочи, че в
хода на разследването, като веществени доказателства са иззети голям на брой
вещи- различни видове дрехи, на които са налице знаци на различни търговски
марки. Предадените от обв.М.С. на досъдебното производство копия на договори за
франчайз са свързани с продажба на стоки със знака на търговската марка „Адидас“. Представените от
обв.С. договори са непълни, поради което не може да се направи извод как е бил
уреден въпроса между страните по отношение на непродадените стоки и имало ли е право
търговското дружество, което той представлява, да ги продава и след
изтичане срока на договора. Липсват
събрани доказателства за наличие на търговски отношения с представител на
притежателя на изключителното право на съответната търговска марка по отношение
на другите вещи, включени в предмета на обвинението, на които са знаци на
търговските марки „Reebok“, „Louis Vuitton", „Dior“’, „Polo“, „Levis“,
„Michael Kors“, „Chanel“, ,,Dsqared2“, „Tommy Hilfiger“, „Hugo Boss“.
Предвид
гореизложеното ШОС намира, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е необосновано,
постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липсва на доказателства,
свързани с предмета на доказване по делото.
По отношение на изложените в протеста доводи:
От представителя на държавното обвинение са изложени аргументи, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и категоричен начин , че обв.М.С. е знаел, че „евентуално за тези конкретни стоки не е имало разрешение от притежателя на марката за поставяне на сходен знак“, както и че закупува стока, която се намира на пазара без съгласието на притежателя на марката. Така изложените доводи следва да се оставят без уважение, тъй като те не намират своето основание в събраните по делото доказателства. Обв.М.С. е представител на търговско дружество, което години наред е било контрагент по договор за фарнчайз, в качеството му на франчайзополучател. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че лично той е организирал дейността на магазините, в които са се продавали стоки, получени по силата на тези договори. Налични са и гласни доказателства за редовни клиенти или негови приятели, които са му връщали закупени стоки със знак на търговската марка „Адидас“, както и че някой от тях са давали за продажба подарени им дрехи с такъв знак. Анализа на събраните писмени и гласни доказателства обуславя извода, че обв.С. има необходимите познания, че няма право да предлага стоки, за които не е налице съгласие на маркопритежателя, независимо дали поставения знак върху дрехите е сходен или идентичен на регистрирания знак. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСНК.
По отношение на доводите, изложени във въззивната жалба на обв.М.С.:
Излага се довод, че част от вещите, предмет на обвинението са останали неразпродадени от предходните години и същия е имал право да ги продава. Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен, тъй като по делото не са налични писмени доказателства, от които да се установява, че част от включените в обвинението вещи и по-конкретно дрехи със знак на марката „Адидас“ са останали неразпродадени от предходни години.
Излага се довод, че част от продаваните стоки в магазините на търговеца са закупени от складове или магазини, за което е представил съответните фактури, поради което е бил с убеждението, че същите са оригинални. Довода следва да се остави без уважение, тъй като не са събрани доказателства, че продавачите, от които са закупени тези стоки са получили съответното съгласие на маркопритежателя.
Без уважение следва да се остави и изложения довод, че обвиняемия не разполага със специални знания в областта на търговските марки, поради което не може да прецени дали даден артикул е оригинален или не, поради което не е налице прекия умисъл за извършване на деянието. По отношение на този довод по-горе са изложени мотиви, поради което не е необходимо да се преповтарят.
В хода на досъдебното производство с постановление за привличане на обвиняем от 17.09.2019 г. на обв.М.С. е повдигнато обвинение по чл.172б, ал.2 от НК, във вр. с чл.172б, ал.1 от НК / л.106-108 от т.І на ДП/. При въззивната проверка съдът констатира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо обв.М.И.С. е за деяние по чл.172б , ал.1 от НК. В посоченото постановление липсват изложени доводи по отношение на обвинението по чл.172б, ал.2 от НК, поради което същото се явява и незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното ШОС счита, че определението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №59 от 31.01.2020 г. по ЧНД 157/20 г. по описа на ШРС.
Определението е окончателно.
Копие от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.