№ 3140
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110126971 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЕСТ. СТ. Н. с
ЕГН ********** срещу Фирма ..... ЕИК .............., с която са предявени обективно съединени
искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
66/12.03.2021г., Заповед за дисциплинарно уволнение № 141/08.04.2021г. и Заповед №
107/08.04.2021г. за прекратяване на ТПО, както и за обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода 12.04.2021г.-09.06.2021г. в размер на 1 540.19 лв.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Трудов договор № 002960/03.09.2020г.
със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като изпълнението на
договора е започнало на 08.09.2020г., а срокът за изпитване е изтекъл на 11.03.2021г. На
15.03.2021г., т.е. след изтичане срока за изпитване, на ищцата била връчена Заповед №
66/12.03.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ.
Сочи, че на 23.03.2021г. тя се явила в офиса на работодателя, за да бъдат оформени
документите, свързани с прекратяването и по време на срещата обърнала внимание на
служителите на ответника, че прекратяването е извършено след като е изтекъл срока за
изпитване. В резултат на това на ищцата били предоставени два документа – молба с
основание чл. 325, ал.1 КТ и искане за даване на писмени обяснения с основание чл. 193,
ал.1 КТ, като й е предложено да избере един от двата варианта. Ищцата поискала време, за
да вземе решение, но била заплашена, че ще бъде дисциплинарно уволнена. Поради това тя
подала сигнал до инспекцията по труда с вх. № 21023551/25.03.2021г. Впоследствие, на
12.04.2021г., чрез нотариална покана й били връчени Заповед за дисциплинарно уволнение
№ 141/08.04.2021г. и Заповед № 107/08.04.2021г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Ищцата поддържа, че към този момент не е била възстановена на работа и
не е уведомявана по какъвто и да е начин от работодателя за това, че е възстановена на
работа, нито е получавала заповед или документ за «обезсилване» на първоначалната
заповед от 12.03.2021г.
Поддържа, че Заповед № 66/12.03.2021г. е незаконосъобразна, тъй като е издадена и
връчена след изтичане на 6 месечния изпитателен срок.
1
Поддържа, че Заповед за дисциплинарно уволнение № 141/08.04.2021г. е
незаконосъобразна на следните основания:
1. Към момента на издаването й вече е била издадена Заповед № 66/12.03.2021г., а
трудовоправната връзка не е била възстановена – уволнението не е било отменено от
работодателя с нарочно писмено изявление, връчено на служителя;
2. Не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като твърдяното устно изслушване на
ищцата е на 23.03.2021г., но към този момент трудовото правоотношение е било
прекратено на основание Заповед № 66/12.03.2021г. връченото й искане за даване на
писмени обяснения не е могло да породи действие, тъй като към този момент тя не е
била вече служител на ответното дружество. Твърди и че не е давала устни обяснения
на срещата на 23.03.2021г.;
3. Описаното в заповедта дисциплинарно нарушение не е извършено – ищцата твърди, че
е допуснала техническа грешка, като от всички закупени от майка й продукти не е
маркирала само един – спирала за мигли, а останалите маркирала и били платени.
Половин час след случката майката на ищцата установила грешката, а ищцата
маркирала и платила една спирала. Това било видно от записите на видеокамерите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Взето е
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Възразява се, че дружеството издало Заповед № 23/25.03.2021г., с която «анулирало»
Заповед № 66/12.03.2021г. и изпратило уведомление до НАП. На срещата на 23.03.2021г.
ищцата била уведомена, че заповедта ще бъде анулирана. Освен това дружеството устно
информирало ищцата за възстановяването й на работа на проведената среща на 23.03.2021г.
в централния офис. Поради тези обстоятелства ответникът поддържа становище, че
трудовия договор се счита действащ и непрекратил действието си, тъй като желаното
прекратяване е било отменено. Представители на дружеството предложили на ищцата
трудовия договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, но след като тя отказала й било
връчено искане за писмени обяснения за извършено от нея дисциплинарно нарушение –
немаркиране на закупени от майка й продукти на 03.03.2021г. Дала устни обяснения,
обективирани и оформени в протокол за дадени устни обяснения. Поддържа се, че на
ищцата е изпратена покана да се яви в офиса на дружеството на 30.03.2021г. за оформяне на
всички документи относно прекратяване на трудовия договор, но документът се върнал в
цялост, неполучен от ищцата на адреса за кореспонденция, посочен в трудовия договор.
Ответникът възразява, че ищцата е извършила цитираните в Заповед за
дисциплинарно уволнение № 141/08.04.2021г. нарушения на трудовата дисциплина, като на
03.03.2021г. в часовия диапазон от 18.29ч. до 18.33 ч. ищцата не е маркирала продукти,
закупени от майка й и те са останали неплатени. Оспорва, че с транзакцията от 03.03.2021г.
ищцата е платила продуктите, които майка й е взела, но ищцата не е маркирала, тъй като
транзакцията е за 39.69 лв., а спиралата струвала 26.69 лв. Твърди, че майката е взела и друг
– неидентифициран продукт, но не посочва стойността му. От записите на камерите било
видно, че на 03.03.2021г. около 18.32 ч.-18.33 ч. Ищцата не маркира още един продукт,
който поради малки яму размер и лошото качеството на записа не може да бъде
идентифициран.
Поддържа се, че наказанието е съответно на нарушението.
Така предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Уважаването на иска за отмяна на уволнението предполага установяване, че същото е
извършено в противоречие с нормативните изисквания за формата, реда и предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение. За да бъде уволнението законосъобразно, е
нужно от формална страна заповедта да отговаря на посочените в Кодекса на труда
реквизити, да е спазена процедурата по извършването му, и ако тези изисквания от
формална страна са изпълнени, следва да се провери съществувало ли е в действителност
основанието за прекратяване, налице ли са били изискуемите в закона предпоставки в
конкретния случай.
По така предявените искове, доказателствената тежест, с оглед на конкретните
фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да установи 1. сключването на валидно трудово
правоотношение, 2. че трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед,
3. размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца
на уволнението, 4. обстоятелството, че е останал без работа за целия претендиран
шестмесечен период, 5. размера на обезщетението,
В тежест на ответника е да установи: че Заповед № 66/12.03.2021г. е отменена от
работодателя с писмено волеизявление, достигнало до знанието на ищцата преди връчване
на Заповед за дисциплинарно уволнение № 141/08.04.2021г., че при налагане на
дисциплинарното наказание "уволнение" на ищеца са спазени процесуалноправните и
материалноправните изисквания за това – а именно – 1. че е спазена разпоредбата на чл. 193,
ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани обяснения от
работника; 2. че са спазени сроковете, предвидени в чл. 194, ал.1 КТ за налагане на
дисциплинарно наказание; 3. че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
мотивирана; 4. че ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети следните
обстоятелства: страните са били обвързани от трудово правоотношение по Трудов договор
№ 002960/03.09.2020г. със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя,
като изпълнението на договора е започнало на 08.09.2020г.; че на 15.03.2021г. на ищцата е
била връчена Заповед № 66/12.03.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 71, ал.1 КТ; че на 12.04.2021г., чрез нотариална покана на ищцата били
връчени Заповед за дисциплинарно уволнение № 141/08.04.2021г. и Заповед №
107/08.04.2021г. за прекратяване на ТПО; че Заповед № 66/12.03.2021г. е издадена и връчена
на ищцата след изтичане 6 месечния срок на изпитване. Не се спори и относно
обстоятелствата, че ищцата е била без работа в процесния период 12.04.-09.06.2021г., както
и относно размера на евентуално дължимото обезщетение за този период - 1 540.19 лв.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите М.В.Н.,
Е.Т.Е. и А.Н.Б.-И. се установява следната фактическа обстановка:
Съобразно сключения между страните трудов договор със срок на изпитване от 6
месеца в полза на работодателя, изпълнението му е започнало на 08.09.2020г. Ищцата е
ползвала три дни отпуск поради временна неработоспособност в периода 06.11.-09.11.2020г.,
поради което срокът за изпитване е изтекъл на 11.03.2021г. На 12.03.2021г. работодателят
издал Заповед № 66/12.03.2021г., с която трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 71, ал.1 КТ – от работодателя в срока за изпитване. Заповедта е връчена на
ищцата на 15.03.2021г. На среща в офиса на ответното дружество, проведена на 23.03.2021г.
между ищцата и две служителки на дружеството – св. Б.-И. и И.Д., на ищцата било казано,
че Заповед № 66/12.03.2021г. ще бъде «анулирана». Била поканена на подпише молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а след като отказала и било връчено
искане за даване на писмени обяснения за извършени нарушения на трудовата дисциплина,
което ищцата отказала да подпише. Служителките оформили Протокол за предоставяне на
устни обяснения по чл. 193, ал.1 КТ от 23.03.2021г., в чието съдържание възпроизвеждат
3
направено в разговора признание от ищцата, че по време на работата си в обекта
многократно се е обслужвала сама, взимала е продукти, без да ги маркира, а маркирането
извършвала след няколко дни, както и че на 03.03.2021г. не е маркирала продукти, взети от
майка и и не е издала касов бон. Протоколът е подписан от двете служителки на ответното
дружество. На 25.03.2021г. работодателят издал Заповед № 23/25.03.2021г., с която наредил
«да бъде анулирана» Заповед № 66/12.03.2021г. като неправомерно издадена и ищцата ЕСТ.
СТ. Н. да бъде възстановена на работа. Същия ден работодателят подал Уведомление по чл.
62, ал.5 КТ до НАП за заличаване на вписаното прекратяване. На 26.03.2021г. ответното
дружество изпратило по куриер с товарителница № 61367030470 Покана до ищцата, на
адреса за кореспонденция, посочен в трудовия договор, от съдържанието на която е видно,
че дружеството я информира, че поради допусната техническа грешка сключеният трудов
договор е неправилно прекратен на основание чл. 71 КТ, във връзка с което ищцата е
поканена в офиса на дружеството за оформяне на всички законово необходими документи
относно прекратяване на сключения трудов договор, за представяне на трудовата книжка за
надлежното и оформяне и за връщане на документи, имущество, ключове и т.н. Пратката не
е получена от ищцата поради липсата на връзка с нея и неявяването и в офиса на
куриерската служба. С Нотариална покана акт № 132, т. IIn, рег. № 10710 на нотариус
Милена Георгиева, рег. № 622 на НК на ищцата били връчени Заповед за дисциплинарно
уволнение № 141/08.04.2021г. и Заповед № 107/08.04.2021г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, видно от разписка № 68 от 12.04.2021г.
Не се спори между страните, че след 15.03.2021г. ищцата не се е явявала на работа. Не се
спори и се установява от доказателствата по делото, че в периода 12.04.-09.06.2021г. тя не е
започнала нова работа.
За установяване извършването на посочените в Заповед за дисциплинарно уволнение
№ 141/08.04.2021г. нарушения на трудовата дисциплина ответникът е ангажирал писмени и
гласни доказателства, но разглеждането им по същество не е необходимо, предвид
изложените по-долу доводи.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ:
Ищцата оспорва като незаконосъобразни както Заповед № 66/12.03.2021г., с която
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ, така и Заповед №
141/08.04.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание «Уволнение» и Заповед №
107/08.04.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2,
т.6 КТ.
Установява се от Трудов договор № 7/01.04.2020г., че същият е сключен при
условията на чл. 70, ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Съгласно чл. 71, ал.1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. На 15.03.2021г. на ищцата била
връчена Заповед № 66/12.03.2021г., с която трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 71, ал.1 КТ. От този момент – 15.03.2021г. Заповед № 66/12.03.2021г. е
породила конститутивния си правен ефект и трудовото правоотношение между страните е
прекратено, по аргумент от разпоредбата на чл. 335, ал.2, т.3 КТ – при прекратяване без
предизвестие трудовия договор се прекратява от момента на получаване на писменото
изявление за това.
Съгласно чл. 344, ал.2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени заповедта
за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Това е сторил
именно ответникът, с издаването на Заповед № 23/25.03.2021г., с която наредил «да бъде
анулирана» Заповед № 66/12.03.2021г. като неправомерно издадена и ищцата ЕСТ. СТ. Н. да
бъде възстановена на работа. С тази заповед заповедта за прекратяване на трудовия договор
с ищцата на основание чл. 71, ал.1 КТ е отменена и трудовоправната връзка между страните
4
е възстановена. Иск по по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато заповедта за уволнение е отменена от
работодателя преди сезирането на съда от работника е недопустим, както се приема в
Решение № 68/25.02.2011г. по гр.д. № 33/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 304/27.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1265/2011 г., IV г. о.; Решение № 144/11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1545/2011 г., III г. о.; Решение № 502/15.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1484/97 г., III г. о.;
решение № 1691/11.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2002 г., III г. о. С отмяната на
уволнението работодателят признава същото за незаконно и възстановява работника на
работа. Следователно, ако е сторил това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т.
1 и 2 КТ, липсва правен интерес за работника от търсене на съдебна защита /арг. чл. 344, ал.
2 ГПК/. В този смисъл искът на ищцата за отмяна на Заповед № 66/12.03.2021г. като
незаконосъобразна е недопустим.
Въпреки отмяната от работодателя на Заповед № 66/12.03.2021г., обаче, последващо
издадените Заповед № 141/08.04.2021г. и Заповед № 107/08.04.2021г., с които трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
«Уволнение» са незаконосъобразни.
Съдебната практика приема, че е необходимо актът по чл.344 ал.2 от КТ да бъде
сведен до знанието на работника или служителя. Счита се, че след като съгласно чл.335, ал.1
от КТ трудовият договор се прекратява писмено, то и отмяната на уволнението по почин на
работодателя по реда на чл.344 ал.2 от КТ също трябва да се извърши с писмен акт, който да
се доведе до знанието на работника или служителя и доколкото е от категорията
едностранни писмени волеизявления, поражда действие от момента на получаването
(узнаването) им от техния адресат - съответния работник или служител. Съобразно
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на работодателя е да докаже, че правните
последици на заповедта по чл.344 ал.2 от КТ са настъпили преди предявяването на исковете
по чл.344 ал.1 от КТ. В конкретния случай не са въведени от работодателя твърдения, нито
има представени доказателства заповедта на работодателя по чл. 344, ал.2 КТ да е връчена
на ищцата или да е направен опит да и бъде връчена лично или по пощата /респ. – по
куриер/. Поканата, на която се позовава ответника на първо място не установява връчване на
тази заповед и на второ – не се установява ищцата да е поканена именно, за да и бъде
връчена Заповед № 23/25.03.2021г. Всъщност, липсват каквито и да били данни
работодателят да е направил опит да сведе тази заповед до нейното знание, било чрез лично
връчване, било чрез изпращане по пощата. По отношение конститутивното действие на тази
заповед абсолютно без правно значение е това дали на среща, проведена дни преди
издаването на заповедта на ищцата е било съобщено, че заповедта за уволнение ще бъде
„анулирана“. Дори това да и е било известно, както се каза по-горе, заповедта за отмяна на
заповедта за уволнение, издадена от работодателя съставлява едностранно писмено
волеизявление, което поражда действие от момента на узнаването му, а по отношение на
Заповед № 23/25.03.2021г. не се установява по делото да е узната от ищцата преди
представянето и от ответника по делото. Като Заповед № 23/25.03.2021г. не е породила
действие по отношение възстановяването на трудовоправната връзка между страните, то
последващо издадените Заповед № 141/08.04.2021г. и Заповед № 107/08.04.2021г., с които
трудовото правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание «Уволнение» са незаконосъобразни.
Налице е и друго, самостоятелно основание за незаконосъобразност на
дисциплинарното уволнение на ищцата:
Съгласно чл. 193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Видно е от съдържанието на
разпоредбата, че обясненията се искат/дават от работник или служител на работодател, т.е.
по съществуващо трудово правоотношение. С Решение №111/05.07.2016 по дело
№4935/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. по правния въпрос „Възстановеното трудово
5
правоотношение от работодателя на основание чл.344, ал.2 КТ, след неправомерно
уволнение има ли обратно действие или има действие занапред от момента на неговото
узнаване от работника или служителя и явяването на предишната заемана длъжност” се
приема, че отговорът следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС,
опредметена в решение по чл.290 ГПК - решение №74/12.03.2014 г. по гр.д.№ 998/2012 г. на
ВКС, IV г.о., съгласно която решението на съда, с което се уважава иска по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ на незаконно уволненият работник или служител, няма обратно действие. С него се
възстановява същото по вид трудово правоотношение, съществувало между страните – за
същата работа, при същите условия на заеманата преди това длъжност, но не се заличават
осъществилите се междувременно факти и обстоятелства, имащи отношение към
съществувалото, съответно, възстановено трудово правоотношение. Доколкото
възстановяването на трудовото правоотношение на основание Заповед № 23/25.03.2021г. е
занапред, то към 23.03.2021г., когато се твърди ищцата да е дала устни такива на срещата в
офиса със служителите в ответното дружество, не е съществувало трудово правоотношение
между страните, както защото към този момент заповедта по чл. 344, ал.2 не е била все още
издадена от работодателя, така и защото не е била връчена на ищцата, и нито искането за
даване на писмени обяснения, нито устните обяснения на ищцата, дори да се приеме, че в
разговора е изразила такива, удовлетворяват изискването на чл. 193, ал.1 КТ за изпълнение
от работодателя задълженията му преди налагане на дисциплинарното наказание. Освен
това, дори да се приеме, че на срещата на 23.03.2021г. ищцата е била поканена и е дала
обяснения в редовно производство по чл. 193 КТ по време на действие на трудовото
правоотношение, не се установява тези обяснения да са дадени пред оправомощено от
работодателя лице, както и да са достигнали до знанието на лицето, упражняващо
работодателска власт по отношение на ищцата преди налагане на дисциплинарното
наказание. Съгласно чл. 193, ал.2 КТ когато не са изпълнени изискванията на чл. 193, ал.1
КТ, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Ето
защо уволнението на ищцата е незаконно и подлежи на отмяна и на това основание.
Предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е основателен.
Искът по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 КТ, като обусловен от него също е основателен,
предвид приетите за безспорни и установени от доказателствата по делото обстоятелства, че
през процесния период ищцата не е работила, а размерът на дължимото обезщетение е
1 540.19 лв.
По разноските:
Ищцата е направила разноски по делото в размер на платено адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв., които на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат
възложени върху ответника.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на ЕСТ. СТ.
Н. с ЕГН ********** със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение №
141/08.04.2021г. и Заповед № 107/08.04.2021г. за прекратяване на ТПО, издадени от
управителя на Фирма ..... ЕИК ...............
ОСЪЖДА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ Фирма ..... ЕИК .............. да
заплати на ЕСТ. СТ. Н. с ЕГН ********** сумата от 1 540.19 лв. – обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода 12.04.2021г.-09.06.2021г.
6
ОСЪЖДА Фирма ..... ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ЕСТ. СТ. Н. с ЕГН ********** сумата от 950 лв. за направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7