№ 180
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502254 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. Г. П. ,представлявана от пълномощника
и адв.Ж.Б. против съдебно решение № 261138 от 13.10.2021г.,постановено по гр.д.№
4310/2020г.по описа на БРС,с което съдът е ОСЪДИЛ въззивницата Д.П. да заплати на
Агенция“Митници“ сумата от 4 900 лева,представляваща паричната равностойност на
установената липса на 200 броя дневни стикери К1/К2 на обща стойност 4 600 лева,с
единична цена 23 лева на брой и 10 броя месечни винетни стикери на обща стойност 300
лева,с единична цена 30 лв.на брой,сумата 543.07 лв.,представлявща лихва за
забава,начислена за периода от 28.06.2019г.до 30.07.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С подадената въззивна жалба ответницата Д.П. е оспорила решението на БРС като
незаконосъобразно,неправилно и немотивирано. Прави се оплакване,че съдът е приел за
доказано,че ответницата дължи претендираните от ищеца суми въз основа на неправилно
интерпретирани доказателства и фактологически грешки в мотивите.Цитирани са части от
мотивите,които според жалбоподателката сочат,че съдът има пропуски при установяването
на релевантните за спора факти. Счита,че по делото е останало неизяснено и недоказано от
ищеца,че ответницата П. е получила винетните стикери,че те са и били зачислени след като
ги е получила с приемопредавателен протокол ,по опис и че с нейния електронен подпис е
подписвано получаването на стикерите ,тяхното зачисляване и евентуално
разпореждане.Отправеното до БОС искане е за отмяна на оспореното решение на БРС и
постановяване на съдебно решение от БОС,с което предявеният иск да бъде отхвърлен.Няма
доказателствени искания.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна- ищецът Агенция“Митници“.
1
В съдебно заседание въззивницата П. редовно уведомена,не се явява.Представлява се
от пълномощника си адв.Б.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и .Не
сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата страна Агенция „Митници“ ,редовно уведомена,се
представлява от юрисконсулт Ламбов,който оспорва въззивната жалба и моли решението на
БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени
искания,претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При служебната проверка на атакуваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК
,въззивният съд го намери за валиден и допустим съдебен акт.
По наведените оплаквания във въззивната жалба по съществото на спора въззивният
съд намери следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.101 ал.1 вр.с ал.3 и чл.102 от Закона за
държавния служител,във връзка с чл.207 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. За уважаването на
този иск в тежест на ищеца е да установи,че ответникът има качеството държавен служител
по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДСл,както и че на същия при или по повод изпълнението на
служебните му задължения са му поверени парични или материални ценности,за чието
опазване той носи материална отговорност. Необходимо да също така да се установи,че е
налице липса на поверено имущество и по тази причина са настъпили вреди за държавата в
определен размер,като при констатиране на липса с неизяснен произход, възниква
презумпцията,че същата е причинена от отчетника. В тежест на работодателя - ищец в
производството е да установи наличието на липса, а в тежест на държавния
служител,заемащ отчетническа длъжност е да опровергае презумпцията, че същата е
причинена от него или по негова вина. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 56/10.03.2010 г. по гр. д. № 540/ 2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о.
БРС дал правилна правна квалификация на предявения иск,като с доклада си по чл.140
ГПК е разпределил правилно доказателствената тежест.При постановяването на съдебното
решение,районният съд се е ръководил от възприетото в установената съдебна практика
становище,изложено по-горе,досежно необходимите предпоставки за уважаването на иск с
правно основание чл.101 ал.1 ЗДСл.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на БРС,довели до извода му за
основателността на предявения иск,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.В
мотивите на решението си районният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като е формирал
безпротиворечив и обоснован извод,че са налице всички изискуеми предпоставки за
уважаването на иска.Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,че съдът бърка кой
е ищец и кой е ответник по делото.Действително,в едно изречение в мотивите на решението
ответницата Д.П. е погрешно посочена като „ищец“, но предвид липсата на каквито и да
било противоречия в мотивите,както и в цялостното протичане на съдебния процес,
въззивният съд приема,че се касае за явна фактическа грешка.Тъй като грешката е допусната
еднократно в мотивите, същата не подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК,
доколкото в производство по чл.247 ГПК се отстраняват ЯФГ допуснати в диспозитива на
решението,а такива в случая не се констатират.
От представените писмени доказателства по делото е безспорно установено,че
ответницата от 2012г.е държавен служител в Агенция“Митници“,била е назначена със
Заповед №7965/23.08.2012г.на директора на Агенция“Митници“ на длъжност „инспектор в
Агенция“Митници“ ,в структурата на Митница Бургас,а впоследствие е била преназначена
на длъжност „митнически инспектор“ със Заповед № 1685/04.04.2014г. Установено е
също,че със Заповед на началника на Митница Бургас №ЗМ-10000-
705/31.08.2017г.,изменена и допълнена със Заповеди №ЗМ-1000-281/09.02.2018г.ответницата
Д.П. е била определена за отговорен служител за цялостната организация на контролните
дейности по ПТРР на МП Лесово. Възложени са и били също така функции по отношение
приемане,зачисляване,съхранение и разходване/отчисление и отписване/ на винетни
2
стикери. С последващи заповеди № ЗМ-1000-281/11.04.2018г.и №ЗМ-1000-
324/25.04.2018г.са и възложени само отчетнически функции по отношение
приемане,зачисляване,съхранение и разходване/отчисление и отписване/ на винетни
стикери,но е била определена като служител,заместващ Д И,на която от 11.04.2018г.са
възложени функциите на отговорен служител за цялостната организация на контролните
дейности по ПТРР.
Ответницата П. е оспорила твърденията на ищеца за установена липса на стоково-
материални ценности- винетни стикери. На първо място е твърдяла,че липсата не е
установена,тъй като не е извършвана инвентаризация. Оспорила е също твърденията на
ищеца,че са и били зачислени процесните винетни стикери на стойност 4 900 лева,като е
възразила,че липсват доказателства за това как е ставало физическото предаване на
стикерите на служителя,а така също и как е била осигурена касата. По отношение на описа и
отчета за липсващите стикери ответницата е направила възражение,че същите са изготвени
едностранно от служителката Д И,без присъствието на ответницата или на трето
лице,ответницата не е присъствала и на предаването на винетните стикери от смяната на Д
И.Твърдяла е,че няма действаща Инструкция ,която да е сведена до знанието на служителите
и която да посочва правилата,по който следва да бъде извършвано приемане,съхранение и
разпореждане и отчитане на винетни стикери,както и за отчисляване на стоково-материални
ценности.Горепосочените възражения на ответницата се поддържат и във въззивната и
жалба,те са били обсъдени от БРС в мотивите на решението му и са намерени за
неоснователни.
Възражението на въззивницата,че липсата не е била установена надлежно,тъй като не
е била извършена инвентаризация БОС намери за неоснователно. Няма законово изискване
липсите да бъдат установявани само и единствено при извършване на инвентаризация.Липса
може да бъде установена и в резултат на извършване на други проверки. В конкретния
случай липсата на винетни стикери е била констатирана при извършената тематична
проверка на Инспектората към Агенция „Митници“ ,наредена със Заповед №ЗАМ-
854/28.05.2019г.на директора на Агенция“Митници“.Проверката е била извършена и е
приключила с доклад на работната група с вх.№32-189617 от 28.06.2019г.От съдържанието
на доклада,приет като доказателство по делото се установява,че липсата на винетни стикери
първоначално е била констатирана от служителката Д И,която е извършвала дейностите по
приключването на продажбите на винетни стикери за 2018г. За липсата на общо 215
винетни стикера, 210 от които са били записани в модул ПТРР от Д.П. ,служителката Д И е
уведомила устно директора на МП Лесово, но писмено не е било уведомено ръководството
на ТД Южна Морска. Работната група от Инспектората към Агенция“Митници“ е
установила,че не е била извършена пълна и задълбочена проверка при приключването на
продажбите на винетните стикери за 2018г. и връщането на непродадените такива на
АПИ,като не е било уведомено своевременно ръководството на ТД Южна Морска.След
представянето на доклада е извършена нова проверка от МП-Лесово, като директорът на
МП-Лесово е уведомил директора на ТД Южна Морска за резултатите от нея с писмо № 32-
229302/06.08.2019г. В писмото се съдържат констатации за установената липса на винетни
стикери,записани от Д.П. в профила и в модул ПТРР,като е приложена и разпечатка от
модул ПТРР ,в която са индивидуализирани липсващите стикери, всички записани на
27.12.2017г. От докладна записка на Д И,представена на директора на ТД Южна Морска се
установява,че е била извършена и проверка на всички налични в МП Лесово метални
каси,но не са били установени липсващите винетни стикери.
Неоснователни са възраженията на въззивницата,че съдът е пренебрегнал факта,че Д
И е лицето,което е осъществило връщането на непродадените стикери на АПИ ,т.е.това лице
е имало пряк физически достъп до стикерите и е могло да се разпорежда с тях; че описът и
отчетът са изготвени от Д И в отсъствието на ответницата,без да бъде повикана за
преброяването и отчитането ,както и при предаването на винетните стикери от смяната на
ответницата на Д И,а след това от нея на АПИ;че в доклада от проверката има констатация
за неподписани приемопредавателни протоколи и липса на индивидуализация на винетни
3
стикери при предаването им от Д.П. на Д И.
Несъмнено е установено по делото,че ответницата Д.П. в периода от 31.08.2017г.до
11.04.2018г. по силата на цитираните по-горе заповеди на началника на митница Бургас/от
л.15 до л.20 от делото на БРС/ е била определена за служителя,който отговаря за цялостната
организация по правилното изготвяне и архивиране на документацията,свързана с
контролните дейности по ПТРР в МП Лесово.Със същите заповеди Д.П. и още трима
митнически инспектори са определени за служителите,натоварени с дейностите на
отчетник,отговорно лице-винетки“ ,отговорно лице винетки-плюс и др. Със заповед от
11.04.2018г./л.21-23 от делото на БРС/ и заповед от 25.04.2018г./л.24-26 от делото на БРС/
началникът на Митница Бургас е определил Д И за служителя,който отговаря за цялостната
организация по правилното изготвяне и архивиране на документацията,свързана с
контролните дейности в МП Лесово,като при нейно отсъствие е било разпоредено да бъде
замествана от ответницата Д.П.. С тези две заповеди не са били отнети функциите на Д.П.
като отчетник и отговорно лице-винетки и тя е продължила да ги изпълнява и през 2018г. Д
И е била определена за отговорно лице-винетки и отчетник със заповедта от 11.04.2018г.,а
преди това не са и възлагани такива функции от работодателя.Въз основа на
данните,съдържащи се в горецитираните заповеди за въззивния съд се налага извод,че към
момента,в който процесните винетни стикери са били записани в профила на Д.П. в модул
ПТРР – 27.12.2017г.,тя е била служителят,определен да отговаря за цялостната организация
по правилното изготвяне и архивиране на документацията в МП Лесово. Съгласно Заповед
№ЗМ-1000-572 от 19.07.2017г.,сведена до знанието на служителите,включително и на
ответницата П. чрез вътрешната поща в МП Лесово,за което са представени доказателства
по делото, е определен редът на действията,свързани с администрирането на винетни
стикери. В Заповедта е посочено,че винетните стикери от външен доставчик се приемат от
определените със заповедта на началника на Митница Бургас отчетници или при отсъствие-
от определените им заместници,като приемането се осъществява с подписване на
двустранен приемопредавателен протокол. При зачисляването на винетни
стикери,отчетникът е следвало да извърши проверка в модул ПТРР на наличните данни за
зачислени в предишни периоди и продадени винетни стикери. В заповедта е посочено,че
служителите с контролни дейности по ПТРР,каквато е била Д.П.,носят отговорност за
съхранението и предаването на събраните парични средства в брой,съхранението и
отчитането на винетните стикери и съхранението на личния печат.
Следователно,ответницата Д.П.,която е била определена за служителя в МП-
Лесово,осъществяващ контролните дейности по ПТРР и като служител,изпълняващ
функциите на отчетник и отговорно лице-винетки е следвало да изпълнява
инструкциите,дадени в горецитираната заповед. От доклада на работната група,извършила
проверката в МП-Лесово през 2019г.се установява,че на 18.04.2018г.с приемопредавателен
протокол Д И е получила от Д.П. общо 2 138 бр.винетни стикери от 11 вида,посочени само
по вид и брой,без да бъдат индивидуализирани с номера.Д.П. не е предоставила на Д И
приемопредавателни протоколи за получаване на винетни стикери преди 18.04.2018г. За
получените без индивидуализация винетни стикери Д И е направила допълнителна справка
по вид,брой и номер,която не е двустранно подписана.Тъй като не са и били предадени
приемопредавателни протоколи за получаване на стикерите от външния доставчик,Д И е
ползвала данни от заявките от МП-Лесово ,а не данни за реално изпълнени заявки,което е
довело до невярно подаване на информация до АПИ. При осъществяване дейностите по
приключване на продажбата на винетни стикери за 2018г. Д И е установила,че не могат да
бъдат върнати на АПИ процесните винетни стикери ,които са били записани в модул ПТРР
в профила на Д.П. и те не са част от предадените и от Д.П. винетни стикери на 18.04.2018г.
Анализът на доказателствата води до извод,че ответницата Д.П. не е изпълнявала стриктно
сведените до знанието и инструкции,съдържащи се в горецитираната заповед относно
приемането,зачисляването и отчитането на винетните стикери. Ответницата Д.П. не е приела
процесните винетни стикери с подписан двустранно приемопредавателен протокол от
външен доставчик, същите е записала в модул ПТРР на профила си, не са били отчетени и
продажби на липсващите стикери.При възлагането на контролните дейности по ПТРР на
4
служителката Д И са били съставени приемопредавателни протоколи,в които Д.П. е
следвало да индивидуализира предадените от нея на Д И винетни стикери със съответните
им номера,а не само по брой и вид. Също така е следвало да предаде на Д И
приемопредавателните протоколи от външните доставчици,което не е сторила. При тези
данни неоснователни са възраженията на въззивницата П.,че действията по установяване и
индивидуализиране на липсващите винетни стикери са били извършени без нейно участие.
Нейно е било задължението да предаде съхраняваните винетни стикери на Д И и всички
документи,въз основа на които са получавани винетни стикери в МП Лесово при
максимална яснота,конкретност и документална обоснованост,което очевидно тя не е
сторила. Именно поради неизпълнение на нейните задължения се е наложило Д И
допълнително да събира информация за реално получените винетни стикери и да прави
допълнително свой опис на получените стикери,като ги индивидуализира с номера.
Извършената впоследствие индивидуализация не компрометира и не поставя под съмнение
констатираната липса,тъй като Илчева е описала всички предадени и от Д.П. стикери,които
са съответствали на броя,посочен в приемопредавателния протокол. Констатациите в
доклада на работната група от Инспектората към Агенция “Митници“,че служителката Д И
е била изпратена на обучение,тъй като не е имала достатъчно опит в осъществяването на
контролните функции и работа със системата съдът не счита,че подкрепят тезата на
въззивницата П. ,че е възможно да е допусната грешка от Илчева поради липсата на опит.
Въззивницата П.,като служител с дългогодишен опит,би следвало да изпълни стриктно
вменените и отчетнически и контролни задължения,които би следвало да са и добре
известни, но го е сторила. При това положение неоснователно и без опора в
доказателствата,събрани по делото е възражението на въззивницата Д.П.,което е в смисъл,
че за грешки на Д И вината за липсващите стикери е хвърлена върху нея.
От приетата по делото СТЕ се установява алгоритъмът,съобразно който всеки
служител от МП Лесово е получавал достъп до системата със своето потребителско
име.Вещото лице е категорично,че в модул ПТРР от информационна система БИМИС не е
възможен достъп до каквато и да било функционалност на системата без електронен
подпис,поставен в четец към съответния компютър.На името на ответницата Д.П. са били
записани два приемопредавателни протокола за получени винетни стикери – № 94813 на
21.12.2017г.-290 бр. и № 95301 на 27.12.2017г.-2200 бр. Върху тези стикери не са били
извършвани други дейности,освен „записана“ .Както двата протокола,така и винетните
стикери са записани срещу името на Д.П. в модул ПТРР.В съдебно заседание вещото лице е
посочило,че освен електронния подпис,за да получи лицето достъп до системата АИДА и
БИМИС следва да въведе и ПИН код,който е индивидуален за всеки служител. Правилно е
приел БРС,въз основа на заключението на вещото лице,че стикерите са били получени от
ответницата П.,тя ги е приела и зачислила,поради което и следва да отговаря за тях.
Неоснователни са възраженията в жалбата,че констатациите за неподписани
приемопредавателни протоколи и липсата на индивидуализация на винетните стикери по
номера в доклада от проверката доказват,че въззивницата П. не е получила винетните
стикери.Неподписването на приемопредавателните протоколи/л.124-л.149 от делото на БРС/
от Д.П. не води до извод,че тя не ги е получила от СИ Банк,тъй като ги е зачислила в
профила си в модул ПТРР и е предала наличните към 18.04.2018г.на Д И. Неподписването
на приемопредавателните протоколи обосновава единствено извод,че Д.П. не е изпълнявала
стриктно отчетническите си задължения,тъй като е записала/заприходила в модул ПТРР в
профила си на 27.12.2017г. винетни стикери,индивидуализирани с номера,които е получила
без да бъде подписан двустранен приемопредавателен протокол с външния доставчик. Що
се отнася до липсата на индивидуализация, тя е относима към приемопредавателния
протокол,с който П. е предала на Илчева записаните винетни стикери,като по този въпрос
въззивният съд изложи становището си по-горе.По делото няма твърдения и доказателства
работодателят да е допускал друг служител да работи с КЕП на отсъстващ служител,а точно
обратното- достъпът до системата АИДА и БИМИС е бил осигурен надлежно за всеки един
служител с отделен КЕП и допълнително обезпечен с ПИН за достъп,което изключва
възможността друг служител да е зачислил процесните стикери на профила на Д.П.,още
5
повече,че към 27.12.2017г. тя е била служителят,упражняващ контрол върху дейностите в
модула ПТРР.Неоснователни са и възраженията на въззивницата,че е пренебрегнато от БРС
обстоятелството,че всеки с възложени права може да зачисли на друг служител определени
материални ценности,тъй като именно Д.П. е била през този период служителят,на който са
били възложени такива права. Неоснователни са и доводите,че при извършването на
проверката не са били положени усилия да бъде установено какво се е случило с лисващите
винетни стикери.Такива усилия са положени,включително е била извършена проверка на
всички каси в МП Лесово,но стикерите не са били открити. В тежест на ответницата Д.П. е
било да ангажира по делото доказателства,че не следва да носи отговорност за установената
липса,но такива доказателства не са ангажирани.Правилно и законосъобразно БРС е
приел,че за установената липса на винетни стикери следва да отговаря ответницата Д.П. и е
уважил предявения срещу нея иск.
По гореизложените съображения ,въззивният съд намери,че обжалваното решение на
БРС е правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото,поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261138 от 13.10.2021г.,постановено по гр.д.№
4310/2020г.по описа на БРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6