№ 639
гр. Казанлък, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510101076 по описа за 2023 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че
между страните „К.“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и С. Р. Д., ЕГН
**********, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски кредит № *** на 10.10.2016 г. по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
1
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия
и Договор за потребителски кредит *** от 10.10.2016 г. по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК.
Сочат, че на 10.10.2016 година длъжникът С. Р. Д., ЕГН: **********,
сключил Договор за кредит № *** с К., по силата на който е получил сумата
от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 150.84 лева
в срок до ***018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както
и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В
Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие
на К. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Твърдят, че ответникът С. Р. Д., ЕГН: ********** бил сключил на
10.10.2016 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
А.. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е
задължил да сключи договор с трето за процеса лице - К. и да отговаря пред
К. солидарно с С. Р. Д., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора
за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от К..
2
На 10.10.2016 година А. и К. са сключили договор за поръчителство, по
силата на който А. се е задължило спрямо К. за всички задължения на С. Р. Д.,
ЕГН ********** по Договора за кредит. Така А. изпълнило задълженията си
към С. Р. Д., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.
Ответникът С. Р. Д., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията
си по Договора за кредит.
К. е поканило А. да плати всички изискуеми задължения на С. Р. Д.,
ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство А. е изпратило уведомление до Длъжника на
18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо
плащане от А..
На 23.02.2021 г. А. погасило дължимите от С. Р. Д., ЕГН: ********** на
К. суми, както следва: 2000 лева /главница/ по Договор за кредит; 715.12 лeвa
/договорна лихва/ за период 10.10.2016г до ***018 година; 961.89 лeвa
/обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с
уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението.
Твърдят, че на 23.02.2021 г. А. уведомило по електронна поща
Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А. в правата на
кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 2034.18 лева, ведно
със сумата от 720.65 лева, представляваща обезщетение за забава върху
дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
Сочат, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „А.“ ЕООД, ЕИК 2***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
30.03.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, между „К.“ ЕАД като цедент и „А.“ ЕООД, ЕИК:
2***, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност
цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към
дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.
С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД е
прехвърлил на цесионера „А.“ ЕООД вземанията от настоящия ответник.
Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „К.“ ЕАД
към ответника по гореописания Договор за паричен заем № *** /10.10.2016 г.
е прехвърлено на „А.“ ЕООД, за сумата от 6431.84 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
3
на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/
да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
Молят съд, да приемете, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приемете за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Ответникът С. Р. Д., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Молят с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, съдът да
приеме за установено, че ответникът С. Р. Д., ЕГН **********, дължи на „А.“
ЕООД, с ЕИК 2*** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. №2***г г., а именно сумата в общ размер от 6431.84 лв.,
формирана както следва: главница в размер на 2000 лв.; възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2034.18 лв., договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 715.12 лв. за периода
от10.10.2016 г до ***018г., законна лихва за забава върху главницата в размер
на 961.89 лв. за период от 10.10.2016 г. до 23.02.2021 г., законна лихва за
забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 720.65 лв.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Твърдят, че претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от Общите условия, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на
погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За
периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по
Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). предвид гореизложеното се обуславя правен
интерес на „А.“ ЕООД да Ви сезира с настоящия установителен иск за
4
вземане в общ размер от 6431.84 лв. срещу ответника С. Р. Д., ЕГН
**********.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника С. Р. Д., ЕГН
**********, че същият дължи на „А.“ с ЕИК 2*** със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от юрк. П.Б., гореописаната сума в общ размер от 6431.84. По
образуваното ч.гр.д. №2***г г. по описа на Районен съд - Казанлък
Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, „А.“ ЕООД заплатило държавна такса в размер
на 146.82 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На
основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 293.64 лв.
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ, както и да осъди ответника С. Р. Д., ЕГН
********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец
съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. №2***г г. по описа на Районен съд -
Казанлък Гражданско отделение, II-ри състав, и по настоящото производство
на обща стойност от 7072.28лв.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на
направените доказателствени искания, молят да им бъде предоставена
възможност да вземам становище, както и да ангажират допълнителни
доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на
направените оспорвания и указано от съда разпределение на
доказателствената тежест, в случай, че ответникът не представи в срок
отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. Т., в
качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява, че е настъпил
предвидения в нормата на чл. 111, т. „в“ от ЗЗД - три годишен давностен
срок, тъй като безспорно процесното съглашение е настъпило през 2016г., а
ищецът в условията на пълно и главно доказване не успял да докаже в
настоящото производство, че в цитирания по-горе период от време не е
реализирал своите права и законни интереси. В тази връзка по категоричен и
несъмнен начин е настъпил фактическия състав на посочената разпоредба,
като чрез настоящия отговор правят изрично възражение в тази насока. Дори
и да приемем в настоящия случай, че не е налице горепосочен три годишен
давностен срок, то общия такъв визиран в нормата на чл. 110 от ЗЗД
безспорно е настъпил.
Наред с това оспорват и така приложения към исковата молба договор
за цесия, като заявявам, че същия не притежава минимално изискуемите за
подобен вид съглашения реквизити. В тази връзка той няма как и не може да
5
породи целените от ищеца правни последици.
На основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД възразяват, че процесното съглашение,
въз основа на което се претендира така посочените в исковата молба суми е
нищожно, тъй като ответникът не е изложил изрично своето волеизявление да
встъпи в настоящите договорни правоотношения, като за целта така
твърдяното за направено отдалечено съгласие няма как и не може да породи
каквито и да е правни последици. Считат настоящия договор за нищожен,
поради липсата на съгласие от потребителя по него. Цитираното в исковата
молба онлайн приемане на договор за потребителски кредит и приложените
към него документи не може да се считат за изрично волеизявление.
Твърдят, че безспорно процесния договор за потребителски договор
спада от категорията на реалните двустранни такива или казано по друг начин
за да настъпят желаните от страните правни последици, кредиторът в
настоящото правоотношение следва в условията на пълно и главно доказване
да установи делото, че така преведените суми са получени от длъжника, в
случая ответник. Категорично по настоящото производство липсвали
доказателства в тази насока който факт прави и така предявения иск
неоснователен.
Правят възражение и против така посочените суми явяващи се цена на
иска. Твърдят, че по никакъв начин в настоящото производство не се
установил по несъмнен и категоричен начин как е изчислен техният размер и
какво е тяхното основание. В конкретния случай, именно ищецът е онази
страна в процеса, на която в условията на пълно и главно доказване е
възложено да докаже всички твърдени от него факти и обстоятелства. Нещо
повече ищецът по никакъв начин не е направил доказателствени искания в
тази насока, с които да докаже основателността на своята имуществена
претенция, ето защо така заведеният иск се явявал неоснователен и в тази
насока.
Считат, че клаузите, по които е сключен договорът за потребителски
кредит са неравноправни, съгласно нормата на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, тъй като
са налице редица уговорки във въпросното съглашение във вреда на
потребителя - в случая ответник, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата на
търговеца и задълженията на потребителя. Така цитираното до момента
намира изключително пълно отражение в акцесорните (вторични) вземания
по договора, които са два пъти по големи от главницата в размер на сумата от
2 000 /две хиляди/ лева. С договора за поръчителство ответникът е
принудително обвързан да заплати необосновано високо обезщетение при
евентуално неизпълнение на договора, които в конкретния случай, считам че
той надлежно не е приел да встъпи като страна по нея. Видно от
съдържанието на сключения договор за поръчителство, ответникът не е имал
възможността предварително преди сключването да влияе върху
съдържанието му, което се явява нарушение на нормата на чл. 143, т. 9 от
ЗЗП.
Твърдят, че на ответникът се вменяват само тежести и задължения и
този договор има изцяло санкционен характер за него.
Моли съда предвид становището на ищеца, дадените от съда указания с
6
доклада да им се даде възможност да сочат нови доказателства и
доказателствени искания. В съдебно заседание особения представител на
ответника адвокат М. Т. моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани по съображения изложени в писмения отговор на
исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело №651/2023 г. по описа
на Районен съд – Казанлък, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение №***2023г. срещу длъжника С. Р. Д., за сумите : 2 000 лева за
главница, 715.12 лева договорна лихва от 10.10.2016г. до ***018г., 961.89
лева лихва за забава от 10.10.2016г. до 02.03.2021г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 27.03.2023г. до изплащане на вземането, както
и сумата 178.64 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича
от договор за потребителски кредит №174730/10.10.2016г. сключен между
„К.“ и С. Р. Д.. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от
02.03.2021 вземанията по описания договор са прехвърлени на цесионера
„АПС Бета – България“. С влязло в сила разпореждане № 1171/28.03.2023г.,
постановено по частно гражданско дело № 651/2023г. по описа на Районен
съд – Казанлък съдът е отхвърлил заявлението на кредитора за сумите :
2 034.18 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
720.65 лева лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство от
18.02.2021г. до 02.03.2021 във връзка с договор за кредит №***/10.10.2016г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви иск относно
вземането си.
По делото е приет неподписан договор за потребителски кредит
№***/10.10.2016 г. и приложение №1 към него, от който се установява, че
същия е сключен между „К." АД и С. Р. Д., ЕГН ********** като
кредитополучател. Съгласно договора „К." АД като кредитодател се е
задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит въз
основа на приложени към него Общи условия и заявлението от него,
представляващи цялостно и единно споразумение между страните. Съгласно
чл.4, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да представи
на К. банкова гаранция съгласно Общи условия за предоставяне на кредити
/ОУ/ в срок до 10 дни от подписване на заявлението; или да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от К. юридическо лице
/поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за
одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставянето
7
на обезпечението. Съгласно чл.12 на договора кредитополучателят дава
съгласието си К. да използва телефон /отразен в договора / и адрес и е-mail
адрес за кореспонденция /отразени в договора/ във връзка със сключването,
изпълнението и прекратяване на договора. В приложение №1 към договора за
потребителски кредит №***/10.10.2016 г г. е видно, че кредитът е
предоставен при следните параметри : общ размер на предоставения кредит :
2 000 лева, срок на кредита 18 /осемнадесет / месеца, брой на погасителните
вноски 18 /осемнадесет вноски/, размер на погасителните вноски :150.84,
лихвен процент по кредита: 41.24%, годишен процент на разходите по
кредита : 50.00 %, общ размер на всички плащания 2 715.12 лева, падежна
дата на първата погасителна вноска 20.11.2016г. и падежна дата на
последната- ***017 г.
Представени са Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно чл.5, ал.2 от ЗКП и Общи
условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.
С договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2016 г./ лист 21 –
26 от делото/, сключен между "А." ЕООД в качеството на поръчител и С. Р.
Д., като потребител, поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „К." АД, по силата на който да отговоря пред „К."АД
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, което е посочено в Приложение 1 към този
договор – 113.02 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К." АД да плати
всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал.2 -поръчителят е
длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от
кредитора искане за плащане най-късно в деня, следващ постъпването на
искането, както и да му предостави получената от „К." информация за общия
размер на задълженията и съответно за размера на задължението по пера.
Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него
плащане и да му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от
10.10.2016 г. /лист 26 – 30 от делото/ между „К." АД и „А." ЕООД, съгласно
който поръчителят се е задължил да отговоря пред „К." солидарно с
потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора за
поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
„К." да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляния на
вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. /лист 34 от делото сключен между „К." ЕАД
8
и „А." ЕООД като цеденти и „А.“ ЕООД като цесионер и Приложение №1 към
него, идентифиращо вземанията, по силата на които кредиторите „К." ЕАД и
„А." ЕООД са прехвърлили на ищеца вземанията, произтичащи от договори
за предоставяне на кредит, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Според извлечение от
Приложение №1 към договора за цесия от 02.03.2021 г., процесните вземания
спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи :
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок
и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело
№651/2023 г. по описа на Район съд - Казанлък е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си материално-правна легитимация на
договор за Договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. и Приложение №1 към него, сключен между „К." ЕАД като
цедент 1, „А." ЕООД като цедент 2 и “А.“ ЕООД като цесионер.
Видно от представените по делото доказателства, „А.“ ЕООД е
финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност,
съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2, ал. 1
от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е
получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,
че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което
сключеният между финансовата институция и ответника договор за кредит
няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява
договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна
практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №
99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.
От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,
поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
9
Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за
кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед
качеството на кредитополучателя, същия може да се ползва от разпоредбите в
защита на потребителите по ЗЗП.
Според нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, само ако законът, договорът или естеството на същото
позволяват това, а в случая императивната норма на чл. 26, ал. 1 ЗПК, не е
позволявала на първоначалния кредитор „К.“ ЕАД на ответника, да
прехвърли на ищеца с приложение № 1 към договор за цесия от 02.03.2021 г.
процесните вземания срещу ответника по Договор за потребителски кредит №
*** от 10.10.2016 г. Последният, както се посочи и по-горе, представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗПК/, към който се прилагат поради това и нормите
на чл. 143-148 от ЗЗП (чл. 24 ЗПК). А според нормата на чл. 143, т.16 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като дава възможност на търговеца или доставчика
без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по
договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите на
потребителя, какъвто е случая.
При него в глава VIII, озаглавена „Права и задължения на страните“ в
чл. 2, т. 5 от Общите условия на процесния Договор за потребителски кредит
№ 7447730 от 10.10.2016г. е предвидено, че заемодателят има право по всяко
време да прехвърли правата си по договора на трето лице, включително да
заложи вземането в полза на трето лице, съгласно ЗОЗ без да изиска
съгласието на кредитополучателя за това /лист 14 от делото/.
Следователно, в тази клауза от общите условия на процесния договор за
заем е предвидено, че „К.“ ЕАД може да цедира вземанията си по него без да
иска преди това съгласието за това на ответника. А след като е така, тази
клауза на чл. 2, т. 5 от Общите условия на процесния договор за заем, е
неравноправна, защото дава възможност на кредитора „К.“ ЕАД да
прехвърли вземанията си по него без съгласието на ответника – потребител по
него (чл. 143, т. 16 от ЗЗП). Понеже същата клауза не е уговорена
индивидуално в текста на процесния Договор за потребителски кредит № ***
от 10.10.2016 г. /лист 18 от делото/, а само в чл. 2, т. 5 от общите му условия
(чл. 146, ал. 2 ЗЗП) - тя е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с
чл. 24 от ЗПК. Поради това несъществува в правния мир от датата на
сключване на този договор. А в последния няма друга клауза, която да
предвижда възможност за кредитора „К.“ ЕАД да прехвърли вземанията си
по него срещу ответника на трето лице. Според чл. 26 от ЗПК обаче,
кредиторът може да прехвърли на трето лице вземането си по договора за
потребителски кредит само при условие, че договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. А в случая процесният Договор за
потребителски кредит № *** от 10.10.2016 г. не предвижда такава
10
възможност с оглед изложеното, защото в него това не е уговорено, а клаузата
на чл. 2, т. 5 от общите му условия, е неравноправна съгласно чл. 143, т. 16 от
ЗЗП и поради това нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 от
ЗПК, тъй като не е уговорена индивидуално, а друга такава няма уговорена в
него.
По изложените съображения „К.“ ЕАД не е имал законовата
възможност да прехвърли на ищеца с посоченото приложение към договорът
за цесия процесните вземания срещу ответника по Договор за потребителски
кредит №*** от 10.10.2016 г., от който те са възникнали и съществуват,
защото последният не предвижда такава възможност (чл. 26, ал. 1 ЗПК, във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Поради това, приложение № 1 към договора за цесия
от 02.03.2021г., с което „К.“ ЕАД е цедирало на ищеца тези вземания, се
явява нищожно в тази му част, с която те са му прехвърлени с него, по силата
на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, защото противоречи на забраната на чл. 26,
ал. 1 от ЗПК, която не допуска прехвърлянето им по смисъла на чл. 99, ал. 1
ЗЗД. А след като цесията, с която процесните вземания са цедирани от „К.“
ЕАД на ищеца, е нищожна в тази й част, тя не е произвела в същата й част
присъщите й правни последици. Поради това не е прехвърлила същите
вземания на ищеца. Поради това последният не е техен титуляр/кредитор на
това основание (придобиването им с този договор за цесия/приложението към
него), на което се позовава в исковата си молба. Ето защо съдът намери, че те
не съществуват в неговия патримониум и той не е активно материалноправно
легитимиран да иска плащането им от ответника. След като по делото няма
доказателства в процесното спорно правоотношение ищецът да е
носител/титуляр/кредитор на тези вземания спрямо ответника към
релевантната дата на приключване на устните състезания по делото, на
посоченото в исковата му молба основание - придобиването им с посочената
цесия от предишния й кредитор „К.“ ЕАД , той не може да се признае въз
основа на тази цесия за техен носител/титуляр/кредитор спрямо ответника. С
оглед на гореизложеното ищецът „А.“ ЕООД не е и активно
материалноправно легитимиран да претендира с исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК установяване на тяхното съществуване в негова полза спрямо ответника.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че съгласно
чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото не са представени от ищеца въпреки указаната
доказателствена тежест писмени доказателства, за връчено на длъжника
преди образуване на частно гражданско дело №651/2023 г. по описа на
Районен съд-Казанлък уведомление, което да съдържа волеизявлението на
цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, и което да е достигнало до длъжника С. Р. Д..
Ищецът не е представил уведомление за цесия към исковата молба въпреки
твърдението си, че прилага такова към исковата молба. Такова уведомление
11
не е представено по делото, което да бъде връчено на ответника, за да се
счита последният редовно уведомен за прехвърлянето на вземането. Затова
съдът намира, че извършеното с договор за цесия от 02.03.2021 г.
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит няма действие по
отношение на длъжника – ответник, тъй като за извършеното прехвърляне не
му е съобщено по предвидения от закона ред от предишния кредитор.
Цесията не е надлежно съобщена на длъжника- ответник, поради което тя
няма действие за същия по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД и предявеният иск за
установяване на вземанията с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Ето защо тези му искове съдът намери за недоказани още в своето
основание. Поради това, като неоснователни, следва да ги отхвърли изцяло,
ведно с акцесорните искания на ищеца за признаване съществуването на
негово вземане и за договорна и лихва за забава, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението му в съда, от когато тези искове
се считат предявени с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, до изплащането й
и сторените по делото разноски, без преди това да ги обсъжда и по отношения
на техния размер, защото това се явява безпредметно. В този случай обаче, не
следва да се обезсилват издадените в полза на ищеца в заповедното
производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по
чл. 416 ГПК (така т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).
Поради отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК претенцията на ищеца за присъждане на направените в
заповедното производство и в настоящото исково производство разноски се
явява неоснователна.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК 2***, със седалище и
адрес на управление: град С. представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т., против
С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес град К. иск с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумите: 2 000 главница, 715.12
лева договорна възнаградителна лихва от 10.10.2016г. до ***018г., 961.89
лева от 10.10.2016г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, цедирани с
договор за продажба и прехвърляния на вземания от 02.03.2021 г., сключен
между "К." ЕАД и "А." ЕООД като цеденти и “А.“ ЕООД като цесионер, за
които вземания е издадена заповед №***2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК постановена по частно гражданско дело
12
№651/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
частно гражданско дело №651/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
13