Решение по дело №130/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

               

 

 

 

 

                Р    Е   Ш    Е    Н   И    Е  № 180

                 гр. Кюстендил, 08.07.2019 г.

 

 

 

 

          Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми май  две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                             

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:      РОСИЦА САВОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                              СИМОНА НАВУЩАНОВА                                                         

  при участие на секретаря  Е. С., като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №130 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

        

 

          „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. П., С. област, И. зона, ж.п. Г. П., чрез юрисконсулт П. Х., обжалва  Решение №585 от 07.12.2018 г., постановено от Районен съд – гр.Дупница по гр.д. №1374  по описа на съда за 2018 г.  

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил като неоснователен иска за признаване за установено по отношение на З.Ф., ЕГН **********, че дължи на „***" ООД, ЕИК *** сумата 3000 лева - обезщетение на работодателя съгласно договор за обучение от 04.08.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност – незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски. 

Сочи се, че в сключения между страните договор за обучение – чл.5 от същия, е уговорено, че след приключване на обучението и придобиването на съответните удостоверения, обучаваният – в лицето на ответника, се задължава в еднодневен срок да сключи с ищцовото дружество писмен трудов договор, да постъпи на работа в три дневен срок от получаване на уведомлението за регистрация на трудовия договор в НАП, както и да продължи да работи при работодателя една година след назначаването си на работа.

За неправилен се приема изводът на районния съд, че е изтекъл едногодишният срок , за който е сключен трудовият договор.Счита се, че доколкото ответникът Ф. е работел при ищеца- работодател от 18.08.2016г. до 09.04.2017 г., то съдът е следвало да отчете неизпълнение на договорни клаузи от сключения между страните договор. Твърди се и, че решението дали да се инициира дисциплинарно производство срещу работника поради неизпълнение на трудовите му задължения, е право, но не и задължение на работодателя и не засяга предмета на делото.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. Й. Н. – особен представител на въззиваемия З.Ф., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Сочи се, че ответникът Ф. е постъпил на работа на 18.08.2016 г. и с молба от 23.08.2017 г., която е приета от работодателя без възражения, е поискал трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, а при липса на съгласие- с едномесечно предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Твърди се, че правилно районният съд е приел, че не е налице неизпълнение на подписания трудов договор от страна на работника и че е изпълнено условието същият да работи за срок от една година. . 

          Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.

          Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

          Представен е  договор за обучение от 04.08.2016 г., в чл.6 от който е предвидено заплащане от въззиваемия – обучаван по договора,  на неустойка в размер на 4000 лв., ако не сключи трудов договор с работодателя, не постъпи на работа в уговорения срок или не продължи да работи при работодателя в срок от една година след назначаването му, напусне работа, прекрати договора независимо от основанието по своя инициатива, или се достигне до прекратяване на договора от страна на работодателя поради дисциплинарно уволнение, липса на качества на работника, отказ да последва предприятието при преместване.

          Между страните е сключен трудов договор № 124/17.08.2016 г. , в който клаузата за неустойка е предоговорена – видно от чл.8,ал.8 от този договор, като страните са постигнали съгласие за заплащане на неустойка в размер на 3000лв. в определени случаи, в т.ч. и ако работникът, след като е завършил обучението си, не продължи да работи при работодателя в срока по чл.8,ал.2 от настоящия договор – напусне работа, прекрати договора независимо от основанието, по своя инициатива или се достигне до прекратяване от страна на работодателя.В чл.8,ал.2 от трудовия договор е посочено, че след приключване  на обучението и изтичане на срока за изпитване по този договор ( който е уговорен в чл.2 и е 6 месеца) , работникът се задължава да продължи да работи при работодателя  една година.

          Не се спори, че ответникът е постъпил на работа на 18.08.2016 г. , а с  молба от 23.08.2017 г. З.Ф. е поискал трудовия договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, а при липса на съгласие – с едномесечно предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.

          Видно от Заповед № 138/29.08.2017 г. работодателят (въззивното дружество) е прекратил трудовия договор с Ф., считано от 30.08.2017 г. на основание чл.326, ал.1 КТ.

          Ч.гр.дело № 2478/2017 г. по описа на ДнРС , е образувано по заявление на въззивника, като се претендира сумата 3000лв.на основание договор за обучение от 04.08.2016г. и трудов договор №124/17.08.2016г.Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 3000лв.неустойка и 60 лв.разноски – държавна такса.По посоченото дело са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. .

          При тези данни по делото въззивният съд приема, че отношенията между страните са възникнали със  сключения на 04.08.2016г. договор за обучение,  действието на който  се е прекратило с изтичането на срока, но задължението на обучаемия по чл. 5 от същия се е подновило със задължението по чл. 8 от трудовия договор, т. е. налице е хипотезата на обективна новация по чл. 107 ЗЗД. Предоговорена е дължимата от страна на обучаемия престация в случай на неизпълнение на поетото задължение, като  страните са предвидили заплащане на сума от 3000 лв, представляваща неустойка по чл. 92 ЗЗД. Освен това, срокът е определен с продължителност на 1 година след изтичане на срока за изпитване , който е шест месеца – или от постъпване на работа на 18.08.2016г. до 18.02.2018г., а трудовото правоотношение е прекратено преди тази дата – на 30.08.2017г.

          От изложеното следва да бъде направен  извод, че в случая е налице неизпълнение на поетото задължение по договора за обучение, новиран с постигнатото съгласие между страните по договора от 17.08.2016г., тъй като ответникът не е работил при работодателя до изтичане на срока , определен по посочения по-горе начин и като неизправна страна дължи на ищеца неустойка в размер на 3000 лв.- съгласно издадената запоред по чл.410 ГПК от 20.12.2017г.Видно от същата , не е присъдено обезщетение за забава – в размер на законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението, т.е.в тази част решението на ДнРС следва да се потвърди.

          По разноските:     

          Своевременно са заявени такива в първоинстанционното производство, като видно от приложения списък по чл.80 ГПК, същите са в размер на 1134,80лв. за първата инстанция. Дължат се и сторените в заповедното производство разноски – заплатена държавна такса в размер на 60лв., както и заявени надлежно преди приключване на устните състезания във въззивното производство (о.с.з.на 28.05.2019г.) разноски – т.е. съгласно съдържащите се във въззивната жалба искания (която по същество инкорпорира в тази си част списък по чл.80 ГПК) : за държавна такса - 98,40лв., а също и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 100лв., т.е. общо разноски в полза на въззивника ще бъдат присъдени в размер на 1393,20лв,от които 60лв.сторени в заповедното производство и 1333,20лв. – в исковото-общо за двете инстанции..

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                   Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯ  Решение №585 от 07.12.2018 г., постановено по №1374 /  2018 г.  

на  Районен съд – гр.Дупница , в частта, в която е отхвърлен  като неоснователен искът за признаване за установено по отношение на З.Ф., ЕГН **********, че дължи на „***" ООД, ЕИК *** сумата 3000 лева - обезщетение на работодателя съгласно договор за обучение от 04.08.2016г., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

         

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на  „***" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. П., община К., С. област, И. З.ж.п. гара П., чрез Д. Ст. Р., ЕГН ********** и И. Ц.И., ЕГН **********, в качеството на управляващи и представляващи дружеството, сумата 3000 лева – неустойка съгласно издадената заповед по чл.410 ГПК от 20.12.2017г.по ч.гр.дело №2478/2017г.на ДнРС.

          ПОТВЪРЖДАВА  горепосоченото решение по гр.дело №1374 / 2018 г.в останалата част, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане.

          ОСЪЖДА З.Ф. (с посочени данни) да заплати на „***" ООД, ЕИК ***, с П., община К., С. област, сумата 1393,20лв,разноски , от които 60лв. сторени в заповедното производство и 1333,20лв. – в исковото производство -общо за двете инстанции.

 

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

Председател:                             Членове:1.                                       2.