№ 14169
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110115422 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, подадена пред районен съд – БЛАГОЕВГРАД, от
страна на ищеца се предявяват срещу „М.Е“ АД, гр. София обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
318, ал. 1 ТЗ за общата сума от 3676.53 лв. – неплатена цена, дължима по
Договор за продажба на електрическа енергия, за което са издадени Фактура
№ 37/31.07.2021 г. на стойност 3250.24 лв. с ДДС и Фактура № 38/31.08.2021
г. на стойност 426.29 лв. с ДДС. Претендира се присъждане на законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.11.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, както и на направените в хода на
производството по обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. дело № 2479/21 г. по
описа на районен съд – БЛАГОЕВГРАД разноски за платени адвокатски
хонорар и държавна такса.
С писмена молба от 29.12.2021 г., депозирана от ищеца пред районен
съд – БЛАГОЕВГРАД се излага твърдение, че ищецът поддържа иска само в
частта за сторените разноски в производството по чл. 390 ГПК, по което е
образувано ч. гр. дело № 2479/2021 г. по описа на районен съд –
БЛАГОЕВГРАД в общ размер на 445 лв., за което към писмената молба от
29.12.2021 г. е приложена „поправена искова молба“.
Ответникът – „М.Е“ АД, гр. София, в писмен отговор на исковата
молба – от 24.02.2022 г. оспорва предявения иск. По негово възражение, с
определение от 25.02.2022 г. делото е изпратено по подсъдност на Софийски
районен съд.
1
Настоящият съдебен състав намира исковата молба за недопустима и
като такава подлежаща на връщане, на основание чл. 130 ГПК, по следните
съображения:
С писмена молба от 29.12.2021 г., депозирана от ищеца пред районен
съд – БЛАГОЕВГРАД и приложената към нея „поправена искова молба“
ищецът има искане към съда единствено за присъждане на разноските,
направени в обезпечителното производство по ч. гр. дело № 2479/2021 г.
по описа на районен съд – БЛАГОЕВГРАД в общ размер на 445 лв. за
платени адвокатски хонорар и държавна такса.
Константната съдебна практика е последователна и категорична, че
самостоятелен иск за присъждане на сторени в обезпечителното производство
разноски, е недопустим.
Правото на разноски за обезпечителното производство е предпоставено
кумулативно от положителния изход на това производство за молителя и от
разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или
частично в негова полза.
Съдебната практика, например решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по
гр. дело № 2944/2013 г., IV ГО, решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр.
дело № 1049/2008 г., IV ГО и др., и правната теория са константни в
разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото
на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати
направените разноски на тази страна, в чиято полза съдът е решил делото.
Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност; това не е
отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото
разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и
затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените
по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар,
изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито
съдебно заседание, хонорар на преводач и т. н. Всички суми, изплатени на
някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по
повод на делото /чл. 78, ал. 1 ГПК/ и се дължат от страната, която с
поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор.
Извън конкретното производство, в което са направени и по реда, установен в
процесуалния закон, съдебните разноски не могат да се търсят в друго
2
производство чрез предявяване на самостоятелен иск – в този смисъл е
решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. дело № 5091/2015 г. по описа на ВКС, IV
ГО.
Разноските, направени от страната за процесуално представителство и
защита в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск, се
подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса,
съответно – приложение намира разрешението по т. 5 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС в случаите, в които обезпеченият иск е бил предявен за
разглеждане пред съответния съд.
Извън конкретното производство, в което са направени и по реда,
установен в процесуалния закон, разноските не могат да се търсят и
присъждат. Не съществува правна възможност съдебните разноски да бъдат
търсени в отделно гражданско производство. Същите не могат да бъдат
предмет на самостоятелна искова претенция дори когато се твърди те да
представляват имуществени вреди, претърпени от изправната страна,
инициирала обезпечителното производство. Съдебните разноски по
естеството си не произтичат пряко и непосредствено от твърдяното
неизпълнение, а от процеса по допускане и налагане на обезпечение.
Когато обезпеченият иск не е бил предявен, поради изпълнение на
обезпеченото вземане от страна на длъжника, предприето след издаване
на обезпечителната заповед и след налагане на обезпечителните мерки –
какъвто по твърдения на ищеца, заявени с „поправената искова молба“ е
конкретния казус, молителят в производството по чл. 390 от ГПК /респ. чл.
389 от ГПК/ следва да предяви искане за присъждане на сторените от него
разноски по допускане и налагане на обезпечението пред съда, разгледал
искането му по чл. 390 от ГПК /респ. чл. 389 от ГПК/. С постановяването на
акт за отмяна на допуснатото обезпечение и обезсилване на издадената
обезпечителна заповед, производството по делото приключва и в този случай
приложение следва да намери нормата на чл. 81 от ГПК. В този смисъл е и
решение от 09.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 7966/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ А въззивен състав.
Горното мотивира съда да върне исковата молба на „К. ЕООД, гр.
Благоевград, като недопустима, на основание чл. 130 ГПК.
3
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на ищеца „К. ЕООД, гр. Благоевград искова молба вх. №
6207/02.11.2021 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 2743/2021 г.
по описа на районен съд – БЛАГОЕВГРАД, след прекратяване на което е
образувано гр. дело № 15422/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав, която искова молба е „поправена“ от ищеца на 29.12.2021 г., преди
размяна на книжата в процедурата по чл. 131 ГПК, на като недопустима, на
основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
датата на връчването му на ищеца, на основание чл. 130, изречение 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4