№ 730
гр. П., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря С.З.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201349 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от С.М.С., с. К., обл. П. , ЕГН
********** против Наказателно постановление № 13-002901/23.08.2021г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. П., с което на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62,
ал.1 вр.чл. 1 , ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лв.
В жалбата се навеждат доводи за процесуално-правна и материално-
правна незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата и искането в нея за обосноваване на което
ангажира и допълнително доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемата ДИТ П., чрез законовия си представител, е депозирала
становище по същество и е изразила претенции за разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства Съдът установи:
На 20.05.21г., рано сутринта, инспекторите от ДИТ св. М. и колегата й св.
С. посетили стопанисван от жалбоподател по делото и земеделски
1
производител С.С. имот, засят с ягоди. На място заварили двадесет лица, които
берели ягоди, сред които и св. Б.. Лицата предоставили на инспекторите
личните си данни си и те ги отразили в съставени на място от списъци ( л. 21 и
сл.). Лицата признали, вкл. Б. че получават надница по 30 лева за труд, полаган
в полза на земеделския производител и жалбоподател, с когото нямали
сключени трудови договори.
Установено чрез последваща справка било, че към момента на проверката
със св. Б. не е бил сключен писмен трудов договор.
Съставен бил протокол от проверката – л. 8 и сл. , в който били отразени
констатациите 8 и дадени предписания. КП е връчен на пълномощник,видно
от разписка на л.12 .
На същата дата 23.06.21г. е съставен и процесния акт за нарушение,
осъществено чрез бездействие по отношение на задължението на работодателя
„да уреди като трудови отношенията си с посоченото лице при предоставяне
на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма“ -
нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1 , ал.2 от КТ.
Актът е съставен в присъствие на пълномощник на жалбоподателя,
надлежно му е предявен срещу подпис и му е предоставен препис от него .
Въз основа на него е издадено обжалваното НП, с което на дружеството
за взираното и квалифицирано в акта нарушение е наложена глоба в размер на
1500 лв.
Още с жалбата са развити възражения за процесуална неизправност
на акта и НП ,заявени общо като съответствие между съдържимото във всеки
от тях описание на нарушението и квалификацията му и от друга страна
съответствие между акта и НП.
Актът и НП не страдат от неяснота или дефицит на изложените
обстоятелства по извършване на нарушението. Ясно са посочени дата и място
на извършване на нарушението. Достатъчни като яснота и обем факти описват
и вмененото бездействие – неуреждане на отношенията с посоченото лице като
трудови чрез сключване на трудов договор във връзка с констатациите , че
лицето св . С.Б. с посочено ЕГН „предоставя работната си сила“. При това
описание (относно конкретно и ясно посочените действия на завареното лице и
проявеното бездействие от страна на дружеството, в чиято полза е престиран
2
труда) е възприета и съответната нему правна квалификация – по чл. 62,
ал.1вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Несъстоятелно е и оплакването за погрешна „индивидуализация на
субекта на отговорността“. С АУАН и НП като такъв е възприет е ЗП
"С.М.С.", ЕИК/ЕГН **********. Посоченият код/номер в десет цифри, които
всъщност съставляват ЕГН на физическото лице С.М.. Както от описателната
част на постановлението, така и от санкционната, става ясно, че нарушител е
земеделският производител, който е посочен само с това си качество и с трите
имена, идентифициращи физическото лице, регистрирано като земеделски
производител. На такава регистрация подлежат физически и юридически лица
и по делото е несъмнено, че той е регистриран като земеделски производител
като физическо лице, а не като юридическо лице, с посочен ЕГН. Всъщност,
точно по този начин той е самопредставил във възражението против акта на л.
13, а и в жалбата. Представените данни за правния субект, възприет като
нарушител и като субект на отговорността са съответни за физическо лице при
отразеното като „ЕГН“ 10-цифреното число, уникално за всеки български
гражданин и служещо и за административен идентификатор на физическите
лица ( ЗГР).
Отразените в акта фактически положения и правната рамка, в която са
поставени са идентични в акта и издаденото въз основа на него НП.
Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи , предвид делегацията със заповедта на л. 27 .
Няма изрично отразяване на доказателства, които установяват
нарушението, но тази липса не е съществен дефицит. Още повече, че в случая
има опис на писмените доказателства, които са взети предвид и които наред с
непосредствените впечатления от фактическата проверка са формирали
фактическите и правни изводи в двата административни акта
Правилно са посочени и санкционните норми: чл. 416, ал.5 от КТ създава
компетентност за постановяване на санкционни актове от процесния вид , а чл.
414, ал.3 от КТ предвижда конкретна по вид и размер административно-
наказателна отговорност именно за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ.
Въобще, в рамките на цялостната проверка за процесуална
законосъобразност Съдът не откри пороци, които да са самостоятелно
основание за отмяна на НП.
3
По същество нарушението се оспорва с две основни направления на
защитната теза: първото – че нарушението не е извършено и второто – че
земеделският производител е изпълнил всичко зависещо от него да получи (
при заплатени задължителни вноски) еднодневни трудови договори, но до
датата на проверката не ги е получил о вина на администрацията. И в двете
направления тезата е несъстоятелна.
На първо място,ангажирайки показанията на св. В. М. ( дъщеря на
санкционирания земеделски производител, защитата опита да дакоже, че към
момента на проверката С.Б. не е полагала труд – още не беряла ягоди, а само
била инструктирана от свидетелката, предвид спецификите на полагания труд
( виж на л. 43). Показанията на самата С.Б. обаче, еднопосочни с тези на С.,
опровергаха твърденията на В. М. и установиха, че към момента на пристигане
на проверяващите С. беряла и дори била напълнила вече една щайга (
„едноредка – което значи само от един ред само с едри ягоди, както изясни В.
М.).
На второ място – напълно верни са твърденията на жалбоподателя ,че
неговата съпруга св. Р. С., която традиционно го подпомагала в дейността, на
17.05.21г. заплатила ( виж на л. 14-15) за 50 еднодневни трудови договори
вноските за държавно обществено осигуряване, пенсионно , вкл.
допълнителното към съответния фонд и към фонда за гарантиране на
вземанията при несъстоятелност на работодателя). Изяснено по делото от
показанията на св. Р. С. ( л. 44) и св. Г. –технически сътрудник в ДИТ П. (л. 62-
63) е, че след като се заплатят предварително задължителните вноски ,
платежните нареждания, доказващи плащането се отнасят в ДИТ и се
предоставят на технически сътрудник, който следва да въведе данните в
ползвания софтуерен продукт, генериращ самия договор по чл. 114 а от КТ. В
случай, че заявките са за повече договори и това ще отнеме техническо време ,
се предоставя телефон за връзка и след се генерират договорите, служителят
на ДИТ се свързва по него с клиента и го уведомява, че бланките са готови и
може да ги получи. Установено е, че в процесния случай на 17.05.21г. са били
заплатени от Р. М. вноските за 50 договора по чл. 114а от КТ и са били
предоставени на св. Г. на същата дата, като тя е следвало да се обади на
предоставения телефон - ***98 ****.
От предоставените данни от телефона на Г. ( виж писмо 20710/04.11.21г.,
4
според което №е *****) на 20.05.21г. към 16.11ч. ( виж на л. 56 и сл.) тя е
позвънила на телефонен номер ***998 ****. Както основателно възрази
защитникът, набраният номер обаче е с единадесет цифри и е невалиден,
поради което връзка въобще не е могла да бъде осъществена и операторът е
съобщил „несъществуващ номер“ . Това е напълно потвърдено от данните от
Т.Б. ЕАД св. Р. М. ползва номер +****** или доколкото +359 е код за
България,заместим при вътрешна връзка с „0“, номерът е *****. тоест номерът
е този, който е бил предоставен с лепкащото листче ( л. 41 и 16) , но погрешно
Г. е въвела номер, в който е набрала числото „9“ два пъти и това е довело до
набиране на несъществуващ номер. Тоест, твърдението, че на 17.05.21г. в
късния следобед Р. М. не е получила обаждане от сътрудник в ДИТ – в случая
Г. за да отиде да получи договорите си е напълно доказано.
То обаче не влече претендираните от защитата последици. Да, вярно е, че
на тази дата 17.05.21 г. обаждане не е имало , но катоден от седмицата това е
понеделник и именно земеделският производител е бил длъжен да бъде
активен и да се интересува и в следващите дни от бланките за договорите.
Защото проверката е едва на 20.05.21г., до когато той е разполагал с цели два
дни . Защото, както се установи от показанията на св. В. М. и предходните
години също са били ангажирани работници по еднодневни договори (
въпреки ,че тя твърди, че такава е била Б., която го отрича и заявява, че това й
е бил първи път).От показанията пък на Р. М. се установи, че тя е напълно
наясно с процедурата по предварително заплащане на дължимите вноски за
поучаване на бланките и отнасяне на платежните нареждания в ДИТ за
заявяване на определен брой бланки. Тоест не може да се приеме, че
жалбоподателят е бил поставен в условията на инцидентност и поради това
обективно не е могъл да се снабди с бланки .
Точно тук е мястото да се отбележи, че възражението против АУАН (
виж на л. 13) , към което насочва и жалбата,въобще не съдържа твърдение, че
земеделският производител по обсъдените горе причини е бил обективно
възпрепятстван да се снабди с бланки за еднодневните трудови договори. Това,
което се твърди във възражението е, че проверките били много рано „ в 8.15ч.
сутринта и по тази причина не е имало възможност да попълнят и
предоставят за подпис всички трудови договори“. Следва дори признанието,
че жалбоподателят на искал да укрива заети лица, „ което било видно от това,
че си направил труда да им приготви трудови договори“ и към това
5
възражение следват приложени ( и отразени в него като приложение) платежни
нареждания за заплащане на вноски от 17, 20 и 26 май 2021г.
Поради горното, дори и на 17.05.21г. земеделският производител , чрез
своя представител, да не е бил уведомен за създаването на бланките на
еднодневни трудови договори по представените от него платежни нареждания,
той е следвало до датата на проверката 20.05.21г. , предвид задълженията си
произтичащи от КТ, да проявява актива заинтересованост относно наличието
на бланките, които , както е видно от справката на л. 61, са генерирани още на
17.05.21г.
И , всъщност, за 2021г. той е „закупил“ бланки на два пъти по още 100 (
20.05.21 – деня на проверката и 26.05.21) или още 200 бланки, което
,несъмнено, е следствие на процесната проверка и доказва превантивния ефект
на реализирана основателно спрямо жалбоподател административно-
наказателната отговорност за процесното нарушение.
То е несъмнено доказано. Положеният в полза на земеделския
производител труд е бил при параметри, характери за трудови
правоотношения- работно време, работодател, място на работа, трудово
възнаграждение, което е задължителен елемент от трудовите правоотношения,
доколко според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден. Несъмнено, от всички доказателстени
източници, е изяснено, че възнаграждението, което е заплащано, вкл. на св. Б.,
е било заплащано за ден – по 30 лева.
При тези данни по делото, правилно е прието, че са налице елементи от
трудово-правни отношения между завареното лице и жалбоподателя, които
обаче формално не са били уредени като такива поради липсата на сключен
трудов договор, чиято форма за валидност е писмена.
Несъмнено е доказано нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от
КТ, поради което правилно за извършването му е бил санкциониран
работодателя в лицето на жалбоподателя.
Наложената санкция е в установения от закона минимум, въпреки, че от
данните по делото става ясно, че има наложени още глоби за нарушения от
същия вид.
Не са налице предпоставките по чл. 415в, ал.1 от КТ за възприемане
6
маловажност на случая, а и приложението на тази норма е изключено със
законодателното решение по чл. 415в, ал.2 от КТ.
Напълно неотносимо към процесния случай е цитираното в жалбата
решение на КС ( виж на л.4; то касае подмяна на воля/решение на стопански
субекти, какъвто несъмнено не е работникът ).
Погрешни са разсъжденията за приложимост за нормите, уреждащи
свободата на договаряне, при наличие на специалната уредба на КТ.
Несъстоятелно е и възражението, че наеманите лица били неграмотни и
било обективно невъзможно да се установят техни лични данни , тъй като
такива са установени още в хода на проверката на място и отразени в
списъците на л. 21 и сл.
Най-сетне, безрезултатни са и претенциите за приложимост на
„принципа на пропорционалност“. Дори и разгледано в контекста на
останалите аналогични казуси ( твърди се в жалбата) , налагането на
процесната глоба не е неоправдано и не е в противоречие с „принципа за
пропроционалност“. Наистина, той е задължителен при преценка на
наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на
Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз,
държавите- членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за
защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по
дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че
: „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен
в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по
този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно
принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да
вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното
действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си
власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при
всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и
7
възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т.
44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по
делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по
правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка
на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по
дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с това
следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от
общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4
ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите
на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели,
преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става
дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид
преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за
нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени
отношения. В случая това са това са обществените отношения, които са
свързани с гарантиране на правата на двете страни по трудов договор и
особено на работника, който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка.
За работника се създават не само гаранции за спазване на трудовите му, но и на
осигурителните му права ( здравно, пенсионно и обществено осигуряване, вкл.
и от изпадане в несъстоятелност на работодателя).
8
На основание чл. 36, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 и чл. 144 от АПК и
чл. 78, ал.8 от ГПК следва да се присъди в полза на ДИТ П. и тежест на
дружеството- жалбоподател юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен предвид проведените две съдебни заседание, обема на
доказателствения материал – писмени доказателства и показанията на петима
свидетели.
Като намери по изложените горе съображения обжалваното НП за
законосъобразно и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-
002901/23.08.2021г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. П., с
което на С.М.С., с. К., обл. П. , ЕГН ********** на основание чл. 416, ал.5 вр.
Чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2 от КТ е
наложена глоба в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН *****1 да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“-гр. П. сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9