РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202711 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалба на „Д БЕСТ БГ ТАКСИ” ЕООД с ЕИК: **********, с посочено седалище и адрес н
управление: гр. **, чрез управителя – С. А., срещу Наказателно постановление № 570990-
F594453/23.04.2021 г., издадено от Д. В. – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ
(Наредбата), на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че АУАН и НП не са съобразени с вида
извършвана дейност от дружеството, като се застъпва, че процесната сума е начално салдо в
обекта, поради което и не са верни изводите на АНО за извършено нарушение. Застъпва се,
че не е ясна правната квалификация на деянието, като е налице несъответствие между
фактическото описание и сочената за нарушена разпоредба на чл. 118 ЗДДС. Възразява се
срещу завишения размер на санкцията, като се изтъкват доводи за неправилното му
определяне. Счита се, че не правилно АНО е отказал приложението на чл. 28 ЗАНН. Иска се
отмяна на санкционния акт, а под евентуалност - намаляване на размера на наложената
санкция.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен - не изпраща
представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Чолакова, надлежно
1
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 5 - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 25.05.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на
31.05.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 17.02.2021 г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – пекарна „З.“, находяща се в гр. Б.,
ж.к. „З.“, до бл. **
На 17.02.2021 г. св. Д.Ж. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, осъществил
контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. След
направена контролна покупка в 10.38 часа св. Ж. се легитимирал и в 10.40 часа пристъпил
към проверка в обекта, като констатирал, че там е инсталирано и функционира фискално
устройство за отчитане на продажбите – „Eltrade B3 KL” с номер на фискалната памет - №
44362705, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Пристъпило се към преброяване на наличните парични средства в касата от страна на
лицето, работещо на обекта – С. А. (управител), като се установила касовата наличност в
размер на 124,95 лева (опис на наличните парични средства на л. 13 от делото). Съгласно
данните от разпечатания от устройството дневен финансов отчет (л. 17), разчетената касова
наличност възлизала на 27,40 лева - т.е. при проверката била установена разлика
(надвишаване) в размер на 97,55 лева, за които в паметта на фискалното устройство не
съществували данни за служебно въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите от нея св. Ж. съставил Протокол за
извършена проверка Серия АА и бланков № 0046954 от 17.02.2021 г. копие, от който връчил
на представител на търговеца с указание да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас на
25.02.2021 г. и да представи посочените в протокола документи, както и за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение.
На 25.02.2021 г. управителят се явил лично в ТД на НАП-Бургас, като в негово
присъствие бил съставен АУАН с № F594453. Актосъставителят описал в акта,
констатираното при проверката на 17.02.2021 г., нарушение. Така описаното деяние Ж.
квалифицирал като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал. 4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на търговеца при съставянето му,
срещу подпис. В графата за възражения било посочено, че в обекта е имало токов удар и в
бързината управителката е забравила да въведе началното салдо в касата, от къде идва и
констатираната разлика.
2
В срока по чл. 44 ЗАНН били депозирани и писмени възражения (л. 18), като в тях
жалбоподателят посочил отново, че се касае за начално салдо, което поради стеклите се
обстоятелства (спиране на тока) не е било въведено във ФУ.
В последствие на 23.04.2021 г., въз основа на акта за установяване на нарушението,
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО не дал вяра на
възраженията, а също възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната
квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС
търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства събрани в хода на
съдебното производство. Съдът напълно кредитира показанията на св. Ж., които намира за
логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Като цяло жалбоподателят не оспорва, че при извършената проверка е била установена
разлика в посочения размер, но застъпва, че това е началното салдо на обекта, което поради
стеклите се обстоятелства, не е било въведено във ФУ.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 19-21 – Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН (освен по отношение на индивидуализацията на
санкцията), а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена процедура, свързана с
неясноти в АУАН и НП или с неправилна квалификация на деянието. Тъкмо напротив. По
мнение на съда в двата процесуални документа правилно са посочени относимите норми,
като не са допуснати нарушения в тази насока
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата,
извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и
в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена
норма, като фактът, че е посочена и разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС по никакъв начин
не влияе на тези обстоятелства. Противно на твърденията на жалбоподателя - от събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика
3
между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като
търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата
наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава
функция. В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от
служителите или се касае за забравяне, разсейване и т.н., доколкото горепосочената
разпоредба не прави разлика в тази насока. Санкционираният е търговец, който е длъжен да
подбере и контролира персонала си (включително и относно уменията му за работа с ФУ),
като в случай на неизпълнение на задълженията си – да понесе съответната отговорност.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е било установено в хода на
проверката. Щом сумата се е намирала в касата на обекта, то е следвало вкарването й там
да се отчете посредством съответните функции, което в случая не е сторено и именно което
прави поведението на търговеца противоправно по посочения текст на Наредбата.
Неоснователни са възраженията, че сумата е начално салдо, което не е било въведено
поради спиране на тока по-рано него ден. Щом обектът е работил и е обслужвал клиенти, то
преди това служителите е следвало да изпълнят всички свои задължения, включително и да
отразят във ФУ началното салдо, ако действително констатирана разлика е такава. Дали
служителят се е разсеял, дали е забравил и т.н. са обстоятелства ирелевантни за
отговорността на дружеството, поради което и съдът не се спира подробно на тях.
С оглед горното съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на
търговеца. Съдът счита, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че
нарушението, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18, по същество не води
до неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки
или услуги. До този извод е достигнал и АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв..
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният завишен размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път -
Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас . По делото
липсват доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца, което безспорно
следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази
тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен
размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 500
лева, който е подходящ и справедлив.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
4
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в
практиката на съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер
следва да се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената
санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът,
важащ в гражданския процес, и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема
се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
Настоящият състав възприема второто схващане по следните съображения. В
административнонаказателното производство пред районния съд по аналогия приложение
намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и това не е случайно, предвид сходството
между двете производства. Общото правило по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът
е признат за виновен – то той дължи сторените в производството разноски, без значение
какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно в
случаите на чл. 183, ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано
единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление
по НК или административно нарушение по смисъла на ЗАНН), което в крайна сметка е
станало причина за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от
страна на съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание
ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието за
възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното престъпление
5
(нарушение). Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно
Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС , където се приема, че ако
НП бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за
възнаграждения на вещи лица, свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя,
а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло
сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 570990-F594453/23.04.2021 г., издадено от
Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118,
ал. 4 ЗДДС вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, изр.
2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „Д БЕСТ БГ ТАКСИ” ЕООД с ЕИК: ********** е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева., като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 1000 лева на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „Д БЕСТ БГ ТАКСИ” ЕООД с ЕИК:
********** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6