№ 79
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500133 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 287 от 22.02.2023 г., постановено по гр.д. № 877/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдена ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
да заплати на Г. Х. Я., ЕГН **********, сумата 64 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание от смъртта на баща Х. Я. С. в резултат от ПТП, настъпило на
27.05.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
02.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като претенциите на
ищцата за разликата над уважения размер до претендирания размер от 160
000 лв., ведно със законната лихва, са отхвърлени.
Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна
жалба от ищцата Г. Х. Я.. То се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че между въззивницата и покойния баща
съществували отношения на обич и привързаност. Според свидетелските
показания тези отношения били плод на съзнателните усилия и на двете
страни, които независимо, че не живеели на един и същи административен
адрес и в едно домакинство, намирали начин да общуват помежду си.
Привеждат се примери за наличието на близост и доверие между тях,
проявени в различни житейски ситуации. Оспорват се показанията на св. Р. С.
– леля на Г. и сестра на починалия Х. С., за липсата на отношения между
двамата. Цитират се показанията на свидетелите К., Б. и Б. за състоянието на
Г. след смъртта на баща и нейната скръб. Именно враждебността на
роднините на С. била причина да се организират срещи между баща и дъщеря
1
извън населеното място на починалия. Изборът на брачен партньор на С. бил
съобразен с мнението на родителите му, поради което и първородната му
дъщеря – ищцата Г. – била отгледана от майка си и не получила възможност
да живее в общо домакинство с баща си. Наличието на множество тайни и
необходимостта от дискретност оформили характера на Г. като сдържан
човек, интроверт, както била описана в СПЕ, при когото реакциите на
съответстват на силата на дразнителя. Ищцата била преминала през етапите
на скръбта по същия начин както и двете ѝ сестри, които живеели съвместно с
баща си и се радвали на вниманието му, без да трябва да се крият. Според
СПЕ болезнените чувства на скръб били изпитвани от нея на приливни вълни,
които се смесвали с позитивни спомени за починалия. Х. С. знаел за годежа
на дъщеря си и след смъртта му тя споделяла, колко липсва и как съжалява,
че той няма да дойде на сватбата и да види децата някой ден. Според
свидетелските показания Г. посещавала многократно гроба на баща си, но
винаги сама, вероятно тъй като и срещите им през годините били винаги в
този тесен кръг. Оспорват се и ангажираните от ответника писмени
доказателства – разпечатка от изходящи обаждания и трафични мобилни
данни от регистрирания на името на Х. С. телефонен номер, като се твърди,
че по делото не е установено дали това е бил единствения телефонен номер на
починалия, както и дали същият го е използвал. В тази справка имало данни
за активност през мобилни приложения, чрез които е могло да се осъществява
комуникация.
Размерът на присъденото обезщетение бил занижен и несъответен на
търпените от Я. неимуществени вреди. Следвало да се отбележи младата й
възраст както и общественото разбиране за справедливост. Не можело да се
допусне остойностяване на моралните вреди на родна дъщеря в по-нисък
размер на парична сума от дъщерите, родени от съпруга, с която пострадалият
бил сключил граждански брак.
По отношение на релевираното от ответника възражение за принос на
пострадалия поради непоставен обезопасителен колан, се изтъква, че същото
било неоснователно и недоказано. Механизмът на ПТП, както и значителната
скорост на автомобила, биха могли да доведат и до по-тежки травми при
пътник с поставен обезопасителен колан според СМЕ. Доколкото в случая
предмет на делото била претенцията за обезщетяване на неимуществените
вреди, претърпени от ищците от смъртта на пострадалия, възражение за
съпричиняване можело да обоснове приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД само
при наличието на доказателства, че използването на предпазния колан с
определена степен на вероятност е било от естество да предотврати леталния
изход, съобразно което да бъде намалено и дължимото обезщетение. Съдът
неправилно приложил тази разпоредба като определил процент принос и
намалил размера на застрахователното обезщетение по отношение на ищцата.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение в отхвърлителната му
част и постановяване на ново такова, с което да се присъди поисканото
обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Не се ангажират
2
доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника ЗК „Лев Инс“АД, с който същата се оспорва като неоснователна.
Съдът бил обсъдил всички представени по делото доказателства като
формирал законосъобразни и правилни изводи относно обстоятелствата,
свързани с процесното ПТП и размера на дължимото справедливо
обезщетение. Същото било предназначено да покрие неизмерима в пари
загуба, поради което се изследвали и други фактори освен естествената
близост между лицата, а именно конкретните взаимоотношения между тях и
обществено-икономическите условия в държавата. Правилно било отчетено
съпричиняването на вредоносния резултат от починалия Х. С., който пътувал
в управлявания от Д. С. автомобил без поставен предпазен колан.
Иска се за потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за производство
пред въззивната инстанция. Не се ангажират доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 04.05.2023 г. на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищцата Г. Х. Я. изложила в исковата си молба твърдения, че вследствие
на ПТП на 27.05.2021 г., предизвикано от водача на МПС Д. Н. С., който е
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, е починал пътуващият в автомобила
Х. Я. С. – баща на ищцата. От смъртта на баща си ищцата претърпели
неимуществени вреди. Ищцата отправила до застрахователя искане за
обезщетение, но такова не било определено и изплатено. Поради това ищцата
поискала от съда да бъде осъден ответника-застраховател да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лв. заедно със
законната лихва, считано от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че между ищцата и починалия не съществували отношения на
привързаност, обич и доверие и тя не претърпяла неимуществени вреди от
смъртта му. Оспорил размера на обезщетението като прекомерен, наличието
на причинно-следствена връзка между катастрофата и смъртта на Х. С.,
наличието на вина на водача на автомобила. Повдигнал възражение, че
починалият допринесъл за настъпването на вредите, пътувайки в автомобила
3
без поставен обезопасителен колан.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 64 000 лв.,
намалено поради съпричиняване, заедно със законната лихва, считано от
датата на застрахователната претенция - 02.09.2021 г. - до окончателното
изплащане.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По съществото на спора:
Прекият иск против застрахователя за обезщетение за неимуществени
вреди се основава на чл. 432 КЗ, като е съединен с претенция по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Постановеното първоинстанционно решение не е обжалвано в
осъдителната му част и е влязло в сила. Следователно във въззивното
производство не се поддържа спор относно извършеното от водача на
автомобил Хюндай Н1 с рег. № А****** Д. Н. С. деяние, неговата
противоправност и вината на водача. Не се поддържа във въззивното
производство спор относно причинно-следствената връзка между
катастрофата на 27.05.2021 г., при която пострадал бащата на ищцата Х. Я. С.,
и смъртта му 7 дни по-късно, както и относно правото на дъщеря му – ищцата
Г. Х. Я. – да получи обезщетение за нанесените от смъртта на нейния баща
неимуществени вреди. За тези правнорелевантни факти въззивният състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл. 272 ГПК.
С оглед конкретните оплаквания на въззивницата във въззивната жалба
спорен по делото остава само въпроса за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, в т.ч. наличието на предпоставки на намаляването му
на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По този въпрос първоинстанционното решение, с
което е определен размер на обезщетението от 64 000 лв., е правилно и
въззивният съд препраща към мотивите му на осн. чл. 272 ГПК.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания на ищцата-
въззивница:
4
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата душевни болки и
страдания от загубата на близък човек, съдът трябва да съобрази данните по
делото за отношенията в семейството, връзките между загиналия и ищцата,
начина, по който е понесена загубата, възрастта на страните, психическата и
емоционална травма от шокиращото събитие, необратимостта на загубата.
Тези обстоятелства следва да бъдат преценени в съвкупност с лимитите на
застрахователното покритие, индициращи икономическите условия към 2021
г.
Няма спор и това се потвърждава от показанията на всички разпитани
свидетели, че ищцата и нейният баща никога не са живели заедно – в един
дом и едно домакинство. Години наред те дори не са живели в едно населено
място – ищцата учила в гр. Бургас, после в гр. София, където се установила
да работи след завършване на образованието си, а баща живеел през цялото
време в гр. С.В.. Няма спор по-нататък, че отношенията между тях започнали,
когато ищцата била на 3-4 години, т.е. сравнително късно, като преди това
бащинството е било установено по съдебен ред. Бащата започнал да полага
усилия да създаде връзка с дъщеря си и се срещал с нея периодично, но тайно
от своята майка, съпругата си и другите две свои дъщери. Въпреки това с
времето отношенията им се развили, като бащата опитвал да компенсира
пропуснатото време и да изкупи вината си, че е изоставил Г. и майка ;
правел подаръци, помагал , гордеел се с постиженията , посетил
тържеството при завършване на училище. Г. от друга страна се радвала на
срещите с баща си и разчитала на него за подкрепа, вкл. финансова. Тя се
разстроила от новината за смъртта на баща си, тежко понесла загубата, а по-
късно споделяла, че той много липсва. Показанията на свид. Р. С., сестра на
Х. и леля на Г., съдържат вътрешни противоречия относно характера и
интензивността на отношенията между брат и Г. и влизат в противоречие с
показанията на другите трима разпитани свидетели. Извършената СПЕ дава
заключение, че ищцата е преминала през всички етапи на скръбта, като към
момента липсват атипични реакции на смъртта, както и данни за блокиране на
функционирането на ищцата в основните сфери на живота. Тя се е адаптирала
към случилото се с баща ѝ.
Съобразявайки така установените факти с правно значение за
свидетелските показания за отношенията между починалия Х. и дъщеря му Г.,
съдът приема за доказано, че между тях е въпреки особените обстоятелства е
съществувала връзка между баща и дъщеря, основана на обич, разбирателство
и подкрепа. В същото време следва да се държи сметка на това, че
5
отношенията са започнали, когато детето е било вече на 3-4 години, без те
никога да са живели под един покрив, без да са общували продължително, без
да са прекарвали заедно отпуски и ваканции. Изгубвайки баща си, ищцата Г. е
преживял стрес и душевна болка. За тези неимуществени вреди съдът приема,
че справедливо е обезщетение в размер на 80 000 лв.
Възражението на застрахователя-ответник за съпричиняване на
увреждането е основателно.
Установено е чрез САТЕ, СМЕ и от показанията на свид. В. Й., оказал
се случайно на мястото на произшествието, че пострадалият Х. С. е пътувал
без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобил е бил оборудван.
Поради това, след като водачът е изгубил управление и автомобилът е
излязъл от пътното платно и се е преобърнал, тялото на С. излетяло през
прозореца. Поставеният предпазен колан би задържал тялото му към
седалката на автомобила, би намалил уврежданията от удари вътре в купето
на автомобила и би предотвратило увреждания вследствие падане, удряне и
плъзгане по твърдата повърхност извън автомобила. Оттук може да се
заключи, че ако тялото на С. е било обезопасено срещу изпадане от
автомобила чрез колан, той не би получил конкретните травми и дори е било
възможно да не се стигне до фаталния край. Може да се спекулира по
въпроса дали той не би получил други, различни увреждания, ако беше
останал вътре в купето на автомобила, но до обоснован конкретен отговор на
този въпрос не може да се стигне. Поведението на пострадалия обективно е
допринесло за вредоносния резултат в степен . или 20 %. Следователно след
намаляване на обезщетението в размер на 80 000 лв. с 20 % на осн. чл. 51, ал.
2 ЗЗД в полза на ищцата следва да се присъди сумата 64 000 лв.
При тези констатации и изводи първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззиваемият има право на разноски за
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът с
оглед фактическата и правна сложност на делото определя на 250 лв. на осн.
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 287 от 22.02.2023 г. по гр.д. № 877/2022
г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Х. Я., ЕГН **********, от гр. С.В., ул. ***** №"", със
съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 1, ет. 4, чрез адв. Р. М., да заплати
на “Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, сумата 250
лв. – разноски за въззивното производство.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7