Р
Е Ш Е Н И Е
№
260094 / 14.9.2020г.
гр.
Перник, 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година
в състав :
СЪДИЯ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3681 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба и уточнителна такава на „Профи
Кредит България“ ЕООД срещу П.П.В. за осъждане на ответника, че дължи на
ищцовото дружество суми в размер на: 1 348,11 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017 г. до 01.09.2019 г., дължима по
договор за потребителски кредит № ***г. и сумата от 3 450,91 лева,
представляваща стойност на пакет от допълнителни услуги за периода от
01.11.2017 г. до 01.09.2019 г.
Ищецът твърди, че между него, в
качеството му на заемодател и ответника П.П.В., в качеството му на
заемополучател е сключен договор за потребителски кредит № ***г. (Договора), по
силата на който на заемателя е предоставен паричен кредит в размер на сумата от
3 000,00 лева срещу задължението да върне същия заедно с договорна лихва в
общ размер от 1 451,04 лв., на 24 равни месечни вноски в размер от по 185,46
лв. с падежна дата – 1-во число на месеца съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Твърди, че е изпълнил в срок
задълженията си като с част от заемната сума – в размер от 803,50 лв.
рефинансирал съществуващо задължение на ответника към дружеството, а останалата
част в размер от 2 196,50 лв. превел по банковата сметка, посочена от В. на
28.08.2017 г. Неразделна част от договора са и Общи условия, с чието съдържание
ответникът е запознат при сключването му. Между страните е постигнато
допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу
което същият дължи заплащането на сума в общ размер от 3 601,44 лв., чието
плащане е разсрочено на 24 месечни вноски от по 150,06 лв. Поради допусната
забава в заплащането с повече от 30 календарни дни и на основание клаузата на
т. 10.3.1 от процесните Общи условия, договорът за кредит бил прекратен
автоматично от ищеца на 16.01.2018 г., за което В. е уведомен писмено. Твърди
се, че с влязло в сила решение от 25.03.2019 г. по гр. дело № 6189/2018 г. по
описа на Районен съд Перник по предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П.П.В.
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че
същият дължи на ищцовото дружество сумата от 2 917,47 лв., представляваща
неплатена главница по договора за потребителски кредит. Посочва се, че
ответникът продължава да дължи на дружеството – заемодател процесните вземания,
които не са включени в предмета на решението по предходното дело, тъй като в
тази част исковата молба е била върната от съда с влязло в сила определение. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира
разноски.
В депозирания в срок писмен отговор,
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер с искане за
отхвърлянето им като неоснователни, тъй като със съдебно решение по гр. дело №
6189/2018 г. по описа на съда е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 917,47
лв. по договор за кредит № ***г. Намира исковата молба за нередовна, тъй като е
насочена срещу лице с имена П. М.В..
В съдебно заседание страните не се
явяват и не се представляват. Ищецът е депозирал писмено становище, с което
намира предявените искове за доказани в своето основание и по размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва по
договор за паричен заем и „пакет от допълнителни услуги“ по сключен между
страните договор за потребителски кредит.
Предметът на доказване в настоящото
производство (така както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен
до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1348,11 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017 г. до 01.09.2019 г. по договор
за потребителски кредит № ***г. и сумата от 3 450,91 лева,
представляваща стойност на „пакет от допълнителни услуги“ за същия период.
По делото не е спорно, а същите факти се
установяват и от приложените доказателства, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № ***г. и договор – „споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги“.
По делото се установи също, че между
страните е приключил с влязло в сила решение, постановено по гр. дело №
6189/2018 г. по описа на Районен съд Перник, съдебен спор, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 2917,47 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***г. В рамките на същото производство, съдът е
прекратил първоначалната искова претенция с определение по отношение на сумите,
предмет на настоящото производство, влязло в сила на 30.10.2018 г.
Само за пълнота следва да се посочи, че
настоящото производство не е по реда на чл. 415, ал. 3 ГПК, както неправилно е
посочил ищеца, тъй като хипотезата, визирана в тук посочената норма е неприложима,
а настоящото производство има за предмет осъдителни искове, предявени по общия
ред. Без правно значение е и поддържаното обявяване на предсрочна изискуемост,
тъй като към датата на приключване на съдебното дирене срокът на Договора е
изтекъл предвид конкретните уговорки, че се сключва за срок от 24 месеца, като
първата погасителна вноска е дължима на 01.10.2017 г.
По иска с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
При установените
по делото факти и предвид акцесорния характер на иска за възнаградителна лихва,
настоящият състав приема, че страните са обвързани от валиден договор за заем
за потребление, както и конкретна уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва. По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това
е уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представения по
делото Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на
възнаградителната лихва в писмена форма, както и годишния процент на разходите,
пояснен чрез представителен пример съобразно чл. 5, ал. 10, т. 6 ЗПК и
задължителен реквизит съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 10 ЗПК.
Съгласно чл.
11 от ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е лихвеният процент по
кредита. Именно лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите
/ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва и клауза,
надвишаваща този размер се счита за нищожна. В конкретния случай в т. VІ -
Параметри е уговорен ГПР 49,89 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41,17 %. Т.е.
не се надхвърля петкратния размер на законния размер лихва, определен от БНБ
като основен лихвен процент 0 % и 10 пункта надбавка. В този смисъл клаузата за
уговорената лихва не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Тук посочената
клауза не би могла да бъде подведена и под някоя от хипотезите, изброени в чл.
143 ЗЗП, тъй като се касае за възнаградителна лихва.
С оглед на
изложеното, настоящият състав приема, че претенцията за присъждане на
възнаградителна лихва е основателна.
По
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата за „пакет за
допълнителни услуги“:
Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към основния договор за кредит,
макар и обвързано с него, представлява самостоятелна сделка с правна същност,
аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така,
доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната
престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може
да се счете, че престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се
съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като
критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на
III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010
г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015
г., III г. о., ГК.
В
настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично изразена
липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги
е 120 % от стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно
4 от услугите, срещу които се заплаща цена, са поставени в зависимост от
допълнителни предпоставки, т.е. са услуги под условие, които в конкретния казус
са останали нереализирани. Не се сочат доказателства, а и твърдения, че е използвана
и услугата - приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащане на самия
кредит, което действие така или иначе е дължимо от кредитора - да осъществи
преценка за наличие на условията за отпускане на кредит, и се различава
единствено по срочността си, която по никакъв начин не оправдава заплащането на
определената цена.
Дори
да се счете, че дължимостта на възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги е обусловена от предоставянето на клиента на дължима услуга в по-кратки
срокове и от предоставянето на бъдещи възможности за същия, следва да се
отчете, че се касае за договор, при който има икономически по-слаба страна и
заплащането не на „цена на услуга“, а
на „възможността длъжника да поиска
промяна на договора“, както поддържа страната. Предвид характера на тези възможности,
част от които са отлагане на определен
брой погасителни вноски и възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски или смяна на дата на падеж, не могат и няма как да оправдаят
завишаване за дължимата сума по договора със 120%.
С
оглед на изложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на цена „пакет за
допълнителни услуги“ са нищожни и тъй като нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, такива задължения не са възникнали за ответника.
Предвид извода
на този съд за основателност единствено на исковата претенция за
възнаградителна лихва, същата следва да бъде определена и по размер. В тази
връзка по делото е допусната и приета ССЕ, неоспорена от страните. Също така
ищецът е признал погасяване на вземанията в размер на 350,80 лева. Това
изявление, обективирано в исковата молба - подписан частен документ по см. на
чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно авторството на
волеизявлението, съдът цени като извънсъдебно признание за неизгоден за
страната факт.
В ССЕ е
посочено, че със сумата от 82,53 лева е погасена част от главницата по
Договора, което е отчетено и в съдебния акт по същество, постановен в рамките
на гр. дело № 6189/2018 г. по описа на Районен съд Перник, и по правилото на
чл. 298, ал. 1 ГПК следва да бъде зачетено с ползващото се със сила на
пресъдено нещо. Разликата от извършеното плащане и размера на погасената
главница, в размер на 268,27 лева следва да бъде отнесено за погасяване на
претенцията за възнаградителна лихва. Това е така, защото в настоящото
производство се прие, че претенцията за заплащане на сумата за „пакет за
допълнителни услуги“ е нищожна и изчисленията на вещото лице за нейното
погасяване (150,53 лева) са неотносими, тъй като такова задължение не
съществува. Не могат да бъдат взети предвид и посочените погашения на сумите от
10,00 лева – такси и 4,81 лева лихва за забава, тъй като те стоят извън
предмета на настоящото производство и съдът не би могъл да се произнесе по
тяхната основателност.
"Профи
Кредит България" ЕООД има право да получи разликата между сумата за
възнаградителна лихва (1348,11 лева) и остатъка от получената – (268,27 лева),
а именно 1079,84 лева, за която сума е основателна исковата претенция.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 191,96
лева за ДТ, 120,00 лева депозит вещо лице, като е претендирал и възнаграждение
за процесуално представителство в размер от 300.00 лева, което обаче на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено в минимален
размер от 100,00 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход
от спора, а ищецът се дължат разноски в размер на 92,92 лева от доказани в
размер на 412,96 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК П.П.В., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
сума в размер на 1079,84 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2017 г. до 01.09.2019 г., дължима по договор за потребителски
кредит № ***г., като отхвърля иска
до пълния предявен размер за разликата до 1348,11 лева като неоснователен –
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло
искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П.П.В., че
дължи на Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3 450,91 лева,
представляваща стойност на „пакет от допълнителни услуги“ за периода от
01.11.2017 г. до 01.09.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК П.П.В. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума
в размер на 92,92 лева – разноски в настоящото производство, съразмерно
на уважената част от исковата претенция
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________