№ /10.11.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
при секретаря КАЛИНКА КОВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1217 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(/ДОПК).
Образувано
е по жалбата на К.С.Х. *** срещу Ревизионен акт № Р–03000320004918-091-001/16.12.2021
година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция
за приходи, потвърден с Решение № 15/17.03.2021 година на директора на Дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление
на Националната агенция за приходите. Жалбоподателят твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен,
като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Твърди, че е загубил качеството си на местно лице,
тъй като не пребивава на територията на Република България повече от 183 дни годишно.
Твърди, че не е реализирал доходи на територията на страната. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени ревизионния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не
изпраща представител. В писмено становище от 08.11.2021 година излага
подробните си съображения за отмяна на обжалвания ревизионен акт.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, че ревизията е по извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, при наличието на материалноправните предпоставки за това. Твърди, че
установените доходи не са дакларирани от жалбоподателя и подлежат на облагане. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна
следното :
Ревизионен акт № Р-03000320004918-091-001/16.12.2021 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, е връчен на пълномощник на жалбоподателя на 29.12.2020 година (л.128 от административната преписка). Обжалван е по административен ред с жалба от 14.01.2021 година (л.135-133 от административната преписка), входирана в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна парктика” - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите на 21.01.2021 година. С Решение № 15/17.03.2021 година директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна парктика” - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите е потвърдил ревизионния акт, с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2014 година в размер на 2 129 лева и лихви за забава в размер на 1 216,94 лева. Препис от решението е връчен на жалбоподателя на 19.05.2021 година (л.138 от административната преписка), поради което с подаване на жалбата по пощата на 02.06.2021 година, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.
Ревизията на К.С.Х. *** обхваща задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 – 31.12.2014 година и е започнала е със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320004918-020-001/13.08.2020 година (л.2 от административната преписка), издадена от М. Ц. М., началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при Териториална дирекция - Варна, определен да издава такива заповеди със Заповед № Д-2273/20.12.2-18 година (л. 37 от делото) на директора на Териториална дирекция - Варна. Представена е обратна разписка, от която е видно, че на 21.08.2020 година на Н А Х е връчено писмо. Видно от представената справка от Националната база данни Н А Х е майка на жалбоподателя. На 20.11.2020 година е издаден Ревизионен доклад № Р-03000320004918-092-001 (л.117–107 от административната преписка), връчен на пълномощник на жалбоподателя (л.119-118 от административната преписка). На 16.12.2020 година жалбоподателят е депозирал възражение срещу ревизионния доклад (л.121 от административната преписка). На 16.12.2020 година е издаден оспорения ревизионен акт, издаден от М. Ц. М. – възложител на ревизията и И. С. В.- И. – ръководител на ревизията.
Съдът намира, че в хода на ревизионното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като заповедта за възлагане на ревизията не е връчена на ревизираното лице. В представената обратна разписка, връчена на майката на жалбоподателя, не се съдържат данни за съдържанието на пратката. Отделно от това, дори и да се приеме, че пратката е заповедта за възлагане на ревизията, то върху разписката не е отбелязано качеството на лицето, което е поело отговорност за връчването и на ревизираното лице.
Ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизия, арг. чл. 112, ал. 1 от ДОПК, която се връчва на ревизираното лице, арг. чл. 113, ал. 2 от ДОПК. Срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчване на ЗВР, което представлява гаранция за ефективно упражняване на процесуалните права на ревизираното лице. Невръчването на заповедта за възлагане на ревизия има за последица, от една страна нарушаване на правата на ревизираното лице да узнае за обхвата и срока на ревизията, и от друга – да се извърши проверка за спазване на сроковете.
Предвид горното съдът намира, че обжалвания ревизионен акт следва да се прогласи за нищожен.
Доколкото ревизионното производство не е започнало по инициатива на ревизираното лице, производството не следва да се връща на органа за издаване на нов акт.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № Р–03000320004918-091-001/16.12.2021 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 15/17.03.2021 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица в размер на 2 129 лева за 2014 година и лихви в размер на 1 216,94 лева, по жалбата К.С.Х., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: