МОТИВИ:
Срещу подсъдимия М.П.Д. *** е предявено обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимия се признава за виновен, дава обяснения.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия дава обяснения, не
взема становище по вината.
Деянието му се доказва по безспорен
и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
От обясненията дадени от подсъдимия М.Д.
в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетелите С.П.Л.
и М.Й.С., на последната четени на основание чл. 281 от НПК , както и писмените
материали съдържащи се в ДП № 618/2019г. по описа на РУ Габрово, приобщени по
предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по
делото, както следва: Протокол за предупреждение по ЗМВР, Решение по гр.д. № 1768/2014г. на ГРС, два
броя справки за съдимост, извлечение от сметка
в банка „ДСК” за периода от 10.09.2015г. до 04.02.2020г., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Д. *** и свидетелката М.С.
*** живели на семейни начала до 2011г. От съвместното съжителство двамата имат
син Й.М. Д., роден на ***г.
С Решение № 485 от 18.11.2014г. по гр.д. №
1768 по описа за 2014г. на РС Габрово, влязло в законна сила на 17.12.2014г.,
подсъдимият Д. е осъден да заплаща на
малолетния си син Й. ежемесечна издръжка
в размер на 160 лева, чрез неговата майка и законен представител М.С..
След влизане в сила на решението, в
периода от месец ануари 2015г. до месец януари 2020г.
включително, подсъдимият не е изплатил нито една дължима месечна вноска за
малолетното си дете.
Общият размер на дължимата от
подсъдимия Д. издръжка за 61 месечни вноски е в размер на 9 760 лева.
Така
установената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия. Същият дава
обяснения, от които се установява, че не е изплащал издръжка. След като се
разделили със свидетелката С., се върнал от Испания в България. Не е плащал
издръжка за детето, тъй като е безработен, нямал постоянни доходи. Не работел, не защото не искал, а защото
нямало кой да наеме човек на работа, който ще отсъства два, три пъти седмично.
Баща му бил зле, едва се движел. От 2014г. е осъден да заплаща издръжка за детето.
С М.С. се били разбрали, да я плаща по банков път, да внесе сто лева да не се
закрие сметката. През периода от януари
2015г. до януари 2020г. не е плащал издръжка, но бил дал повече от 200 лева.
Последните две, три години детето стояло по два, три дни при него, предишните
години стояло повече. Издържал детето
през лятото, когато идвало при него.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява факта, че
подсъдимия М.Д. не е изплатил издръжка
за периода от януари 2015г. до януари 2020г. включително. Безспорно, че в инкриминираният период грижи
за детето е полагала и го е издържала
свидетелката С., негова майка. Твърдяното от подсъдимия издържане на детото
при гостуването му през лятото, касае много кратки периоди от време при
завръщане на детето и майка му в страната, част
е от осъществяване на режима за лични контакти на бащата с детето и не представлява същинска издръжка,
покриваща нуждите на детето за продължителен период от време.
Даване на някакви суми пари на
детето, както се твърди от подсъдимия, не представлява изпълнение на неговото
задължение съгласно влязлото в сила съдебно решение.
При така установеното от фактическа
страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия М.Д. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, като през периода от месец януари 2015г.
до месец януари 2020г. включително, в гр. Габрово, след като е осъден с Решение
№ 485 от 18.11.2014г. по гр.д. № 1768 по описа за 2014г. на РС Габрово, влязло
в законна сила на 17.12.2014г. да издържа свой низходящ – малолетния си син Й.М.
Д., като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, чрез неговата
майка и законен представител М.Й.С. ***, съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, общо 61 месечни вноски, в
размер на 9 760 лева.
Налице е влязло в сила съдебно
решение, с което подсъдимият е осъден да заплаща издръжка в размер на 160 лв.
месечно за детето си. Престъплението е осъществено чрез бездействие, като се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две
или повече месечни вноски. Поради това,
че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат
да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Законът защитава семейството, семейните отношения,
издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните
предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от
родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на
свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси
при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението
под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до
промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи.
Ето
защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са
без значение - трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на
издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо
съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и
финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и други. По тези
съображения доводът на подсъдимия, че
нямал финансова възможност, не може да се противопостави на отговорността на
родителя да издържа своите деца, каквато отговорност тежи върху всеки родител,
независимо от социалния и трудовия му статус.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл.
Деецът е съзнавал общественоопасните последици и
пряко е целял тяхното настъпване. Причините, които изтъква за неплащането на
издръжка по никакъв начин него освобождават от задължението му да дава издръжка
на детето си, тъй като не са настъпили законовите основания за прекратяване на
издръжката.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, съдът обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и наложи наказание
ПРОБАЦИЯ, като определи ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на изпълнение
– ДВА пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете затруденото финансово положение, полагани
грижи според възможностите за детето, обстоятелството, че не се е дезинтересирал от
сина си.
Отегчаващи вината обстоятелства -
няма.
Обществената опасност на деянието е
завишена, тъй като вследствие на своето бездействие подсъдимият оставя без
средства детето си, на което дължи издръжка и които средства са необходими за
неговото съществуване.
За
деянието извършено от подсъдимия е предвидено наказание лишаване от свобода или
пробация.
След
извършеният анализ на обстоятелствата имащи значение за определяне на
наказанието, съдът намира, че е налице превес на смекчаващи вината
обстоятелства, поради което за постигане
целите на наказанието е достатъчно налагането на наказание пробация,
като вида на пробационните мерки са ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.
За
налагане на наказанието пробация с посочените пробационни мерки за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА за
всяка една от тях, водещо за съдът беше
обстоятелството, че касае за много дълъг
период от време, в което подсъдимия не е
плащал дължимата издръжка, като неплащането на издръжката представлява вече
трайно поведение на подсъдимия.
За постигане целите на наказанието е
достатъчно определяне периодичността за
изпълнение на пробационната мярка задължителна
регистрация по настоящ адрес да е два
пъти седмично.
С наложените пробационни
мерки ще бъде упражнен контрол върху подсъдимия, като ще бъде постигнато
целеното превъзпитателно въздействие спрямо него, с реалното ограничаване на
неговите права на свободно придвижване и да определя сам режима си на живот,
като това ограничаване на правата му се явява последица от извършеното от него
престъпление.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид и размер съответства на степента
на обществена опасност на деянието и дееца, както и че така наложеното
наказание е справедливо и с него ще бъдат постигнати целите на личната и
генерална превенция.
В
този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: