№ 3824
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 5.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13993/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 68 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно
и отменено уволнението на Д. Г. К., извършено със Заповед № 52/ 26.02.2019 г. на
пълномощника на ръководителя на „Л. Т.С.” ООД, и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ
Д. Г. К. /ЕГН **********/ е възстановена на длъжността „специалист доставки” в „Л.
Т.С.” ООД. Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. Г. К. /ЕГН
**********/ срещу „Л. Т.С.” ООД иск с правно основание чл.225, ал.2 КТ за
присъждане на сумата 15 269.81 лв., претендирана като обезщетение за получаването
на по- малко възнаграждение поради незаконното уволнение на ищцата през периода
от 26.02.2019 г. до 26.08.2019 г., и претенцията й по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 ГПК за периода от предявяване
на исковата молба до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „Л. Т.С.” ООД- гр. София /ЕИК *******/ е осъден да заплати на ищцата Д.
К. сумата 600 лв.- разноски по делото /за платено адвокатско възнаграждение/,
съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ищцата
Д. К. е осъдена да заплати на ответника „Л. Т.С.” ООД сумата 1050.60 лв.- разноски по
делото /за платено адв. възнаграждение и цена за преводачески услуги/, съразмерно на
отхвърлената и прекратената част от исковете. На основание чл.78,ал.6 ГПК
1
ответникът „Л. Т.С.” ООД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 100 лв.-
държавна такса за уважената част от исковете, от плащането на която ищцата е била
освободена с оглед чл.359 КТ.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Г. К. /ищца по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която е отхвърлен искът й по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 КТ и в частта
за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за присъждане на претендираното обезщетение за оставането й без работа
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от
ответника „Л. Т.С.” ООД- гр. София, който моли да бъде постановена отмяна на
същото като неправилно и необосновано в частта му, в която са уважени предявените
от Д. К. искове и в частта за разноските, и да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2
КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ищцата Д. К. е частично основателна.
Разгледана по същество, жалбата на ответника „Л. Т.С.” ООД е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение за
правилно в обжалваната от ответника част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Д. К.
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на атакуваното дисциплинарно уволнение като
незаконно, и иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването й на заеманата до
уволнението работа, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
В частта, в която искът на Д. К. по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ е отхвърлен за
2
сумата 11 295.81 лв.- обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, решението на СРС като
неправилно следва да бъде отменено, а за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 15 269.81 лв. обжалваното отхвърлително решение следва да бъде
потвърдено.
Предявеният от Д. К. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението й за незаконно е основателен.
Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че
между страните е съществувало валидно трудово право-отношение, възникнало по
силата на сключен на 24.11.2015 г. трудов договор, по който ищцата Д. К. е заемала
длъжността „специалист доставки” в „Л. Т.С.” ООД- гр. София. Със Заповед № 52/
26.02.2019 г. на пълномощник на ръководителя на „Л. Т.С.” ООД това трудово
правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като на ищцата К. е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Основанието, обосновало издаването
на процесната уволнителна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от
страна на служителя К. на дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.7 КТ- “други
тежки нарушения на трудовата дисциплина“ вр. чл.187, т.8, предл.2 /„уронване доброто
име на предприятието“/ и т.10 КТ /“неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение“/.
Съгласно разпоредбата на чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Разпоредбата на чл.186 КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина като
“виновно неизпълнение на трудовите задължения”, а разпоредбата на чл.187 КТ
посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.
Ищцата оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се
позовава на незаконосъобразно издаване на заповедта от формална страна- чл.195, ал.1
КТ, тъй като е немотивирана, а също и на неизвършване на посочените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина от нейна страна.
В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника
или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
наложеното наказание тежи върху работодателя.
Извършените от Д. К. „други тежки нарушения на трудовата дисциплина” са
формулирани в процесната заповед по следния начин: 1/ осъществяване на „бавна и
трудна комуникация” с фирма „Р. К.” в хода на избор на доставчик, който да
предоставя услугата по снегопочистване на зимния сезон 2018/ 2019 г.”, изразяваща се
в: проточване на кореспонденцията дълго във времето, забавяне на е- мейлите и даване
3
на „повече обяснения за оперативно несложни неща”; 2/ сигнализиране от ищцата на
доставчика „Р. К.“ за необходимост от снегопочистване на служебния паркинг пред
рецепцията на компанията „в началото на зимния сезон /декември 2018 г./ около 8
часа”, без координиране подаването на сигнала с отдел „Поддръжка офис, сгради и
съоръжения” , около един час след като екип на „Р. Клининг” си е тръгнал от мястото
след потвърждение на отговорни лица в ответното дружество за липса на
необходимост от снегопочистване, което е станало причина за „безпричинно връщане
на екипа на мястото” и „възникване на допълнителни разходи за доставчика, вкл.
изразходено време, човешки ресурс и гориво”; и 3/ осъществяване от ищцата на
„продължително системно грубо и неприемливо поведение” спрямо колега от екипа й-
Ива Трифонова, изразяващо се в: неоказване на оперативно съдействие и подкрепа;
груба комуникация и отправяне на квалификации и конкретни фрази: „Ти кога ще се
научиш да мислиш?”, „Ти откога работиш в тази фирма?” и „Ами научи се да мислиш и
да си намираш решения, без да питаш и да очакваш някой да ти отговори”, проявени в
„кореспонденция в периода 18- 20.01.2019 г. по повод справка за доставчик фирма
„Нордам” и в „работна среща на 7.11.2018 г.”.
Изложената по- горе индивидуализация на дисциплинарните нарушения по
преценка и на въззивния съд не отговаря на изискванията за форма, установени в
чл.195, ал.1 КТ, тъй като не са посочени от работодателя конкретни деяния /действия и
бездействия/ на ищцата, а са направени обобщения за нейното поведение, обект на
негови оценки и квалификации, намерили израз в мотивите на атакуваната заповед.
Направените в мотивите на оспорваната заповед общи констатации и оценъчни
квалификации на поведението на ищцата /като: „бавна и трудна комуникация”;
„продължително системно грубо и неприемливо поведение”; „неоказване на
оперативно съдействие и подкрепа”; „арогантно, невъзпитано, недопустимо”
поведение, „изцяло в разрез с корпортивната среда и култура в компанията на
толерантност, кооперативност и любезно отношение, както между служителите, така и
с външните представители- доставчици и клиенти”; „грубо нарушаване на установени
правила, дух и култура в компанията”; „лошо ниво на комуникация”; „груби език и
отношение”; „липса на каквато й да е самокритичност и желание да се вслуша в
препоръките на колегите и ръководителите“; „деструктивно поведение, което минира
цялостния работен процес, като застрашава атмосферата като цяло в екипа” и др./,
според настоящия въззивен съд не изпълняват изискването за мотивиране на заповедта
съобразно императивната норма на чл.195, ал.1 КТ. Неизпълнението й при издаване на
заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на липсващите
фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им.
Освен горното, не са посочени в процесната заповед и онези задължения, съдържащи
се в длъжностната характеристика и определящи трудовата функция на Д. К.,
неизпълнението на които е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187
4
КТ и чл.190, ал.1, т.7 КТ. Последователна е практиката на Върховния касационен съд
по тълкуването и прилагането на чл.195, ал.1 КТ, основаваща се на съображението за
очертаване на фактическите основания за дисциплинарно наказание чрез мотивиране
на заповедта за налагането му съобразно изискуемите елементи. Не може да се приеме
за спазено това изискване и при зачитане на установената към настоящия момент
практика на ВКС по приложението на чл.195, ал.1 КТ, според която е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
начин /Решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение
№ 164 от 22.06.2015 г. по гр. д.№ 6474/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 16 от
28.01.2016 г. по гр.д. № 3381/ 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 37 от 18.02.2020 г.
по гр.д.№ 3369/ 2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и др./.
Немотивирането на акта за наказание по чл.188, т.3 КТ от работодателя
рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ- за снемане
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. При положение, че
наказващият орган не е уточнил нарушението от обективна и субективна страна, той не
би могъл да иска обяснения за осъществяването му.Предвид взаимната обусловеност
между мотивирането на дисциплинарното наказание по реда на чл.195, ал.1 КТ и
точното и пълно определяне на въпросите, на които служителят трябва да отговори при
изискването на обяснения, не може да се приеме в случая, че наказанието е наложено
съобразно предвидените в КТ формални изисквания за законност. Аргумент за липса на
соченото по- горе съответствие се извежда и от искането на работодателя за даването
на писмени обяснения /л.32 от делото на СРС/ и дадените от ищцата писмени
обяснения /л.34 от делото на СРС/.
Не би могло да се приеме, че нарушенията и тяхното осъществяване са ясни,
както неправилно счита жалбоподателят- ответник, при положение, че те не са
отразени ясно, конкретно и безпротиворечиво в обстоятелствената част на заповедта по
чл.188, т.3 КТ. Знанието или незнанието на обстоятелствата около дисциплинарната
простъпка не са въведени от законодателя като конститутивни елементи на заповедта.
Правна значимост имат единствено отразените в мотивите на дисциплинарната заповед
фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл.187 КТ
нарушения на трудовата дисциплина.
Наред с горното немотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание съгласно чл.195, ал.1 КТ прави невъзможен правораздавателния контрол
досежно нейната законосъобразност, както и значително затруднява възможността
наказаният служител да организира адекватна защита в процеса, тъй като не са му
известни конкретните факти и обстоятелства, които са мотивирали работодателя към
издаване на заповедта и наличието на които служителят следва да опровергава в
съдебното производство. Това създава и значителни затруднения на съда при
5
извършване преценката по допустимостта и относимостта на ангажираните от страните
доказателства.
Тъй като мотивите са задължителен елемент от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение” и за прекратяване на трудовото
правоотношение, те са формално изискване, въведено с императивна правна норма,
чието неспазване опорочава самата заповед и я прави незаконосъобразна само на това
основание. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, при положение, че не е
ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради изложеното и на това
формално основание атакуваното от ищцата К. дисциплинарно уволнение подлежи на
отмяна като незаконно.
При посочената по- горе формулировка на причините за прекратяване на
трудовото правоотношение съдът не може да направи обоснован извод и че тези
фактически обстоятелства кореспондират на посочените от работодателя правни
основания- чл.190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.187, т.8, предл.2 и т.10 КТ, поради което и
наложеното на Д. К. със Заповед № 52/ 26.02.2019 г. на пълномощника на
ръководителя на „Л. Т.С.” ООД дисциплинарно наказание “уволнение” и респ.
прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че не са установени по делото и
вменените на ищцата дисциплинарни нарушения.
Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод на въззивния
съд, че описаните в процесната заповед действия, квалифицирани от работодателя-
ответник като извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, могат да бъдат
подведени под диспозицията на цитираните нормативни разпоредби и съответно- да
бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ,
определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са
посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на
дисциплинарна отговорност.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да обоснове
извод на въззивния съд, че описаното в мотивите на процесната заповед поведение-
действия и бездействие на служителя Д. К., представлява виновно неизпълнение на
трудови задължения, както и че същата действително е имала описаното в заповедта
недобросъвестно и непрофесионално поведение. Не се установява въз основа на
събраните доказателства по безспорен и категоричен начин наличието на посочените
дисциплинарни простъпки /такива релевантни доказателства по делото изобщо
липсват/, както и описаното в мотивите на заповедта укоримо поведение на ищцата.
Липсва основание за приемането и на извод, че описаните в процесната заповед
6
действия и бездействия на ищцата могат да бъдат квалифицирани като нарушения на
трудовата дисциплина и неизпълнение на включени в трудовата й функция трудови
задължения.
Предвид изложеното, дисциплинарната отговорност на ищцата Д. К. е
ангажирана за извършването на действия, които според въззивния съд не могат да
бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ и
чл.187, т.3 КТ, а дори да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.186 КТ и чл.187, т.3 КТ, не са безспорно установени при условията на
пълно доказване от страна на ответника. При това положение наложеното на Д. К.
дисциплинарно наказание „уволнение” се явява незаконно и като такова следва да бъде
отменено. Следва да се отбележи освен горното и че с оглед тежестта на вменените на
ищцата дисциплинарни нарушения /за които не са събрани безспорни доказателства по
делото/, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на К. /арг.
чл.189, ал.1 КТ/, необосновано се явява налагането на най- тежкото дисциплинарно
наказание- „уволнение“.
Основателен е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Тъй като уволнението на Д. К., извършено с цитираната заповед за уволнение,
считано от 26.02.2019 г., е незаконно и като такова е отменено, а ищцата е работила
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за
неопределен срок при ответника /обстоятелство, безспорно установено по делото/,
налице са предпоставките за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност: “специалист доставки” в „Л. Т.С.” ООД, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Конкретни доводи срещу възстановяването на ищцата на заеманата до уволнението
длъжност от страна на работодателя- ответник не са релевирани, поради което и
въззивният съд не дължи излагането на други мотиви в тази насока. Решението на СРС
в тази обжалвана от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неправилно, обаче, е постановеното от СРС решение в частта му, в която е
отхвърлен предявеният от Д. К. осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и
ал.2 КТ.
Този акцесорен иск на ищцата е основателен и доказан и следва да бъде уважен,
като й бъде присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за периода 26.02.2019 г.-
26.08.2019 г. /6 месеца/ в размер на 11 295.83 лв. общо.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1,
респ. ал.2 КТ задължително трябва да са налице следните три предпоставки: 1/
уволнението на работника или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице
ВРЕДА, съизмеряваща се с пропуснатото от работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, брутно
трудово възнаграждение; и 3/ причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането на служителя без работа. Ако липсва която и да е от трите предпоставки,
така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва
7
да бъде отменено. Въз основа на събраните в първо-инстанционното и във въззивното
производство доказателства се установява, че през част от процесния 6- месечен
период, следващ уволнението, а именно от 27.02.2019 г. до 20.03.2019 г. ищцата не е
работила по друго трудово правоотношение, респ. не е получавала трудови доходи, а
през останалата част от процесния период- от 21.03.2019 г. до 26.08.2019 г., е работила
при друг работодател /при 4- часово работно време/, при който е получавала трудово
възнаграждение от 283 лв. месечно, видно от събраните във въззивното производство
доказателства- копия от страници на трудовата книжка на ищцата и извършена от
въззивния съд в о.с.з. на 2.12.2021 г. констатация по оригиналната й трудова книжка.
Съобразно установената от ВКС по реда на чл.290 ГПК съдебна практика в
доказателствената тежест на ответника е опровергаването на твърдяните от ищеца
отрицателни факти- че е останал без работа и не е реализирал трудови доходи през
процесния период. В случая от страна на ответника- работодател не са ангажирани
доказателства за опровергаване на посочените по- горе твърдени от ищцата
отрицателни факти, респ. за получавани от нея доходи по друго трудово
правоотношение през периода 27.02.2019 г.- 20.03.2019 г. и за получаване на доходи в
по- голям от посочения по- горе размер през останалата част от процесния период до
26.08.2019 г., поради което и на Д. К. следва да бъде присъдено обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за периода 27.02.2019 г.- 20.03.2019 г. в размер на 1 480 лв., определено на база
полученото от нея през последния отработен месец преди уволнението /м. януари 2019
г./ нетно трудово възнаграждение от 2 170.66 лв. /чл.228 КТ/, за което не е налице спор
между страните. Посочената сума представлява сбор от дневните възнаграждения
/98.67 лв./ за 15 работни дни, които ищцата би отработила през посочения период.
Дневното възнаграждение е определено при зачитане на обстоятелството, че през
м.01.2019 г. /чл.228 КТ/, през който на ищцата е начислено нетно възнаграждение от 2
170.66 лв., работните дни са били 22 /2 170.66 : 22 = 98.67 лв./.
За останалата част от процесния период, а именно от 21.03.2019 г. до 26.08.2019
г. на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение по чл.225, ал.2 ГПК в размер на 9
815.83 лв. общо, определено след приспадане на получаваното при друг работодател
възнаграждение от 283 лв. месечно от посоченото възнаграждение по чл.228 КТ /2
170.66 – 283 = 1 887.66 лв./. За отработените през посочения период 5 месеца и 4
работни дни дължимото на ищцата обезщетение по чл.225, ал.2 КТ възлиза на 9 815.83
лв., от които: 9 438.30 лв. за 5 месеца /5 х 1 887.66 = 9 438.30 лв./ и 377.53 лв.- за 4
работни дни, които ищцата е отработила през посочения период. Дневното
възнаграждение за този период е определено на 94.38 лв. /при БТВ по чл.228 КТ в
намаления размер от 1 887.66 лв./.
Предвид изложеното, осъдителният иск на Д. К. по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 и ал.2 КТ следва да бъде уважен за сумата 11 295.83 лв. общо /1 480 + 9 815.83 =
8
11 295.83 лв./, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 15 269.81 лв.
/общо/ претенциите й по чл.225, ал.1 и чл.225, ал.2 КТ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи
по съществото на трудовия спор- в частта относно исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и
чл.344, ал.1, т.2 КТ, постановеното от СРС решение в тази обжалвана от ответника част
като правилно следва да бъде потвърдено.
В обжалваната част, в която осъдителният иск на Д. К. по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 и ал.2 КТ е отхвърлен за сумата 11 295.83 лв. решението като неправилно
следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за присъждането
й на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
8.03.2019 г., до окончателното й изплащане. В останалата част, в която осъдителният
иск на К. по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ е отхвърлен за горницата над
сумата 11 295.83 лв. до пълния предявен размер от 15 269.81 лв. /общо/, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на спора ответникът дължи да заплати на ищцата допълнително
разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 533.44 лв. /при общ размер на дължимото
адвокатско възнаграждение от 1 033.44 лв., от които: 560 лв.- за исковете по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ, и 473.44 лв.- за иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, последното от които е
определено, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска/, а също и
разноски, платими по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК, в размер на 451.83
лв., представляващи държавна такса за първоинстанционното производство, и в размер
на 275.92 лв.- разноски за въззивното производство, представляващи държавна такса за
въззивното обжалване /50 лв.- по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, и 225.92 лв.- по
иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ/.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника „Л. Т.С.”
ООД са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 665.53 лв. /402.88 лв. +
262.65 лв./. Сумата 262.65 лв. /1 050.60 : 4 = 262.65 лв./ е определена от СРС като
разноски по чл.78, ал.4 ГПК за прекратеното производство по иска с правно основание
чл.224, ал.1 ГПК, по отношение на които ищцата е имала възможност да поиска
изменение по реда на чл.248 ГПК, от която не се възползвала, поради което и
въззивният съд не може да ревизира решението на СРС в тази му част /същото е извън
предмета на въззивното обжалване/. Сумата 402.88 лв. е определена при уважаване
възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК и намаляване на сторените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение до минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004
г. размер от 1 548.09 лв., и при отчитане на обстоятелството, че исковете по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ /за които е предвидено минимално възнаграждение от 560 лв. общо/
9
са уважени. Разноски за преводачески услуги, по преценка на въззивния съд, в случая
не се следват на ответника, тъй като са сторени във връзка с исковете по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ, които спрямо него са уважени.
При този изход на спора право на разноски за въззивното производство-
съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК има жалбоподателката- ищца, на която
жалбоподателят- ответник дължи да заплати сумата 1 056.86 лв.- разноски за
адвокатско възнаграждение /650 лв. + 406.86 = 1 056.86 лв./. Възнаграждението за иска
по чл.344, ал.1, т.3 КТ е определено, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената му
части. Горните разноски за платени от ищцата- въззивник адвокатски възнаграждения
не са редуцирани по възражението за прекомерност на насрещната страна, тъй като са
под минималните предвидени в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размери.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 5.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13993/ 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, в частта, в която предявеният от Д. Г. К. /ЕГН
**********/ срещу „Л. Т.С.” ООД /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ е отхвърлен за сумата 11 295.81 лв., претендирана като
обезщетение за оставането й без работа и за получаването на по- малко възнаграждение
поради незаконното й уволнение през периода от 26.02.2019 г. до 26.08.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, а също и в частта относно присъдените на ответника „Л. Т.С.” ООД
разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 665.53 лв. до присъдените 1 050.60 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Л. Т.С.” ООД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на Д. Г. К. /ЕГН
**********/ на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ общо сумата
11 295.81 лв. /единадесет хиляди двеста деветдесет и пет лева и 81 ст./, от които:
сумата 1 480 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
незаконното уволнение през периода от 26.02.2019 г. до 20.03.2019 г. /обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ/, и сумата 9 815.83 лв., представляваща обезщетение за получаването
на по- малко трудово възнаграждение поради незаконното уволнение през периода от
21.03.2019 г. до 26.08.2019 г. /обезщетение по чл.225, ал.2 КТ/, ведно със законната
лихва върху главницата от 11 295.81 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба- 8.03.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Л. Т.С.” ООД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на Д. Г. К.
/ЕГН **********/ сумата 533.44 лв. /петстотин тридесет и три лева и 44 ст./- разноски
10
за първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 5.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13993/ 2019 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, в останалата обжалвана част, а именно:
- в частта, в която на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и
отменено уволнението на Д. Г. К., извършено със Заповед № 52/ 26.02.2019 г. на
пълномощника на ръководителя на „Л. Т.С.” ООД, и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ
Д. Г. К. /ЕГН **********/ е възстановена на длъжността „специалист доставки” в „Л.
Т.С.” ООД;
- в частта, в която предявеният от Д. Г. К. /ЕГН **********/ срещу „Л. Т.С.”
ООД /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ е
отхвърлен за горницата над сумата 11 295.83 лв. /общо/ до пълния предявен размер от
15 269.81 лв., претендирана като обезщетение за оставането й без работа и за
получаването на по- малко възнаграждение поради незаконното й уволнение през
периода от 26.02.2019 г. до 26.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- в частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Л. Т.С.” ООД- гр.
София е осъден да заплати на ищцата Д. К. сумата 600 лв.- разноски по делото;
- в частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д. К. е осъдена да
заплати на ответника „Л. Т.С.” ООД сумата 402.88 лв.- разноски по делото; и
- в частта, в която на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Л. Т.С.” ООД е
осъден да заплати по сметка на СРС сумата 100 лв.- държавна такса за уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Л. Т.С.” ООД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на Д. Г. К. /ЕГН
**********/ сумата 1 056.86 лв. /хиляда петдесет и шест лева и 86 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Л. Т.С.” ООД /ЕИК *******/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд общо сумата 727.75 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и 75 ст./-
държавни такси за уважените с въззивното решение искове и за въззивното
обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението от 5.03.2021 г. по гр.д.№ 13993/ 2019 г. на СРС, ІІ ГО, 68 състав, в
частта, в която на „Л. Т.С.” ООД са присъдени разноски по чл.78, ал.4 ГПК в размер
на 262.65 лв. /с характер на определение/, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12