Присъда по дело №7624/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 54
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20211110207624
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 54
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
СъдебниД.П.С.

заседатели:Т.Ц.З.
при участието на секретаря В.Д.
и прокурора Ив. В. Б.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20211110207624 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА К. К. Т., ЕГН **********, род. на 24.03.1986г. в гр. София, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, работи в строителството, осъждан, жив.
гр. София, ж.к. *********
за ВИНОВАН в това, че
на 12.07.2017г., гр. София, ул. Йеросалим, бл. 141, в офис на куриерска
фирма „Спиди“ АД, чрез използване на неистински частни документи, както
следва: 1) Договор № *********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е
сключен между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР.
АНД.; 2) Приложение № 1 към Договор № *********/11.07.2017г., на който е
придаден вид, че е сключен между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега
„А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 3) Допълнително приложение към Приложение № 1
към Договор № *********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е
сключен между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР.
АНД.; 4) Приложение № 3 към Договор № *********/11.07.2017г., на който е
придаден вид, че е сключен между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега
„А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 5) Договор за продажба на изплащане №
*********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е сключен между
„Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД., получил без
1
правно основание чуждо движимо имущество – 1 бр. мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy S8 Вlack“ с ИМЕЙ 359038087631898 на стойност 1207,50 лв.
(формирана от сбора на 23 бр. лизингови вноски за инкриминираната вещ,
всяка една от които е на стойност 52,50 лв.) собственост на „Мобилтел“ Е.,
ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.), с намерение противозаконно да го присвои -
престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 212, ал. 1
и чл. 55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален
"ОБЩ" режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
ПРИВЕЖДА на основание чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение отложеното
по НОХД 20805/2016г. по описа на СРС, НО, 2-ри с-в, наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален
"ОБЩ" режим за изтърпяване на приведеното наказание лишаване от
свобода.
ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР, с постановление на прокурор или с мярка за неотклонение по двете
производства.
ОСЪЖДА подсъдимия К. К. Т., ЕГН ********** /със снета по делото
самоличност/ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на
СДВР сумата от 267,03 лева, представляваща направени разноски по делото в
досъдебната фаза на процеса, както и 870 лева по сметка на ВСС – разноски в
съдебна фаза.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 7624 по описа на СРС, НО, 116 с-в за 2021 г.
Софийска районна прокуратура (СРП) e повдигнала обвинение против К. К. Т., ЕГН
********** за това, че на 12.07.2017г., гр. София, ул. Йерусалим, бл. 141, в офис на
куриерска фирма „Спиди“ АД, чрез използване на неистински частни документи, както
следва: 1) Договор № *********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е сключен между
„Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 2) Приложение № 1 към
Договор № *********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е сключен между
„Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 3) Допълнително приложение
към Приложение № 1 към Договор № *********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е
сключен между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 4)
Приложение № 3 към Договор № *********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е
сключен между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 5) Договор за
продажба на изплащане № *********/11.07.2017г., на който е придаден вид, че е сключен
между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД., получил без правно
основание чуждо движимо имущество – 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S8
Вlack“ с ИМЕЙ ********** на стойност 1207,50 лв. (формирана от сбора на 23 бр.
лизингови вноски за инкриминираната вещ, всяка една от които е на стойност 52,50 лв.)
собственост на „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.), с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и счита, че от събраните по делото доказателства
се доказва, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 10
месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим.
Защитникът на подсъдимия, пледира, че обвинението не се доказва по безспорен
начин. Сочи, че не е индивидуализирано в обвинителния акт и не се установява по делото
кое лице е направило електронната заявка за сключване на договора и закупуване на
мобилен телефон. Приема, че не е установено посочената в заявката електронна поща да е
създадена и ползвана от Т., независимо от сходството в имената. Приема, че не е установено
дали изготвените от свидетелката Г. документи са подписани именно от нея или от
оправомощено лице от името на Мобилтел Е., доколкото намира, че това е от значение в
гражданскоправен аспект. Счита за неизяснено по делото защо са налице две товарителници
с един и същи номер, но с различен адрес на доставка. Отбелязва, че независимо, че от
справка от Мобилтел Е., че посоченият в електронната заявка мобилен номер е на подс. Т.,
от приложените впоследствие документи се установява, че той считано от 02.03.2016г.
ползва карта с друг мобилен номер и първоначалната справка не намира потвърждение, а се
опровергава. Намира също, че не е изяснено дали пред служителя в офис на Спиди
подсъдимият е представил документ за самоличност, който съвпада с данните в
товарителницата, съответно дали е неистински или подсъдимият се е представил за св. А. и
получил пратката. Намира също, че липсват доказателства, че пратката е предадена на Т..
Посочва, че телефонът не е намерен в Т., нито е установено на кого е предаден, съответно
липсва мотив да се извърши деянието. Намира за неправилно определена стойността на
вещта, доколкото в лизинговите вноски се включват и пропуснати ползи.
Подсъдимият пледира в своя защита, като заявява, че ако е бил отишъл в офис на
Спиди с личната карта на св. А., е следвало служителят да забележи, че между двамата е
налице разлика от 15 години, а и при уведомяване на органите на МВР, личната му карта би
била обявена за невалидна. В последната си дума посочва, че е невинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К. К. Т., ЕГН **********, е роден на 24.03.1986г. в гр. София,
българин е, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, живее
в гр. София, ж.к. *********
На 06.03.2015г. С. КР. АНД. сключил договор с мобилния оператор Мобилтел Е. с
№********* за предоставяне на цифрови комуникационни услуги – тарифен план СМАРТ
1
XS.
На 11.02.2017г. свидетелят С.А. сключил договор с мобилния оператор Мобилтел Е. с
№********* за предоставяне на цифрови телевизионни услуги – пакет Мтел ТВ Разширен,
като договорът бил сключен от името на доставчика от свидетеля П., към тази дата
служител на дружеството. Услугите следвало да бъдат ползвани на адрес в гр. София, ж.к.
***********
След сключването на тези два договора, личните данни на свидетеля А. били
запазени в електронните информационни масиви на Мобилтел Е., включително и данните
му от личната карта, като практиката била при последващи сключени договори с този
клиент, номерът на последващия договор да е същият като на първоначалния и се
променяла само датата на самото съглашение.
На неустановена дата през същата година, след подписване на договора на
11.02.2017г., свидетелят А. загубил свои документи и пари, включително личната си карта и
свидетелството за управление на МПС. Същият не подал сигнал до органите на МВР за
изгубените лични документи, като помислил, че някой си прави шега с него. След няколко
дена неустановено по делото лице върнало на свидетеля А. личната му карта и СУМПС,
като се срещнали на МОЛ The mall в гр. София.
На 10.07.2017г. през онлайн платформата /e-shop/ за електронна търговия на
„Мобилтел“ Е. /сега „А.Б.“ Е./ била направена заявка за сключване на договор за електронни
съобщителни услуги и към него да бъде взет на изплащане (лизинг) мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy S8 Вlack“. В заявката лицето, което я изготвило, посочило следните данни
за клиент: С.А. К., с посочено ЕГН, номер на лична карта, електронна поща
„Konstantin.tanev76@g... “, и адрес гр. София, ж.к. *********** който адрес по данни на
Столична община не съществува. Спазвайки фирмената политика, заявката била обработена
от св. М.Г. /служител на „Мобилтел“ Е., с профил в платформата „m.gradinarova“/. Същата
изпратила по каналния ред за проверка личните данни на клиента по заявката, след което
заявката й била върната с одобрение след проверка на наличните вече в системата на
оператора лични данни за свидетеля А..
На 11.07.2017г. св. Г. изготвила следните документи: 1) Договор
№*********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега
„А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 2) Приложение № 1 към Договор №*********/11.07.2017г., който
се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 3)
Допълнително приложение към Приложение №1 към Договор №*********/11.07.2017г.,
който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК131468980 (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 4)
Приложение №3 към Договор №*********/11.07.2017г., който се сключва между
„Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 5) Договор за продажба на
изплащане № *********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК
********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД., както и приемо-предавателен протокол за
закупеното устройство. След това разпечатала същите, комплектовала ги заедно с 1 бр.
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S8 Вlack“ с ИМЕЙ ********** и заявила доставка
с наложен платеж (първата вноска от лизинга на посоченото мобилно устройство на
стойност 52,50лв.), чрез куриерска фирма „Спиди“. За тази доставка била издадена
товарителница с № 60452255220/11.07.2017г., в която бил посочен и телефон за контакт с
получателя – **********, който бил регистриран на подсъдимия Т.. Бил посочен получател
с имена С.А..
На същата дата пратката по посочената товарителница била взета от куриера на
Спиди С.Н. от седалището на Мобилтел Е. на ул. Кукуш, като в съдържанието на пратката
било записано „техника“, същата била с посочения по-горе наложен платеж и видът на
опаковката бил плик. Бил осъществен неуспешен разнос на пратката и след съгласуване с
получателя на посочения в пратката номер, пратката била пренасочена за получаване до
поискване в офис 98 в гр. София, *********, за което била издадена нова товарителница със
същия номер и данни, като само бил променен адресът и че пратката е на поискване.
На 12.07.2017г. документите и телефонът пристигнали в офиса на куриерска фирма
„Спиди“, находящ се в гр. София, ******. В този ден офисът бил обслужван от св. И.К.
/служител на куриерската фирма/. В същият ден К.Т. отишъл в посочения офис, за да получи
2
пратката от „Мобилтел“ Е. /сега „А.Б.“ Е./ с товарителница №60452255220/11.07.2017г. Пред
св. К. подсъдимият се представил като св. С.А. и уверил служителя, че той е лицето, което
следва да получи пратката. Св. К. сравнил предоставените от подсъдимия данни за
получател с тези на посочения в товарителницата адресат на пратката, след което предал
пратката на подс. Т.. На място последният отворил пратката, извадил приложените
документи: 1) Договор № *********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е.,
ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 2) Приложение № 1 към Договор №
*********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“
Е.) и С. КР. АНД.; 3) Допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор №
*********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“
Е.) и С. КР. АНД.; 4) Приложение № 3 към Договор № *********/11.07.2017г., който се
сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 5) Договор за
продажба на изплащане № *********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е.,
ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД. и приемо-предавателен протокол за
получаване на мобилния телефон, изпратен от свидетелката Г.. След това на всички
документи подсъдимият собственоръчно положил подпис на определените за това места от
името на св. С.А., а на Договор за продажба на изплащане №********* от 11.07.2017г.
положил саморъчно и ръкописния текст „С.В. К.“. После предал подписаните от него
документи на св. К. и платил задължителния дължим наложен платеж от 52,50 лв. (която
сума била първата дължима вноска по договор за лизинг на приложеното устройство марка
„Samsung Galaxy S8 Вlack“ с ИМЕЙ **********). Св. К. приел дължимата сума,
окомплектовал подписаните от Т. документи, след което издал товарителница №
*****/12.07.2017г., с която ги върнал обратно на мобилния оператор. Предал на подс. Т.
мобилния телефон марка „Samsung Galaxy S8 Вlack“ с ИМЕЙ **********, който
подсъдимият получил във фактическа власт и с него напуснал офиса на куриерската фирма.
На 23.08.2017г. след посещение на офис на „А.Б.“ Е. в гр. София св. С.А. бил
уведомен от служител на мобилния оператор, че има задължения по договор №
*********/11.07.2017г. Поискал да му разпечатат договора и след като го прегледал
установил, че подписът и ръкописният текст по този договор и съпътстващите приложения
не били положени от него. По този договор била платена само една от месечните такси, а
останалите 23 бр. месечни такси по договора били неплатени. Също така св. А. установил и
това, че с този договор бил взет на изплащане и инкриминирания мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy S8 Вlack“ с ИМЕЙ **********, за който също била платена само първата
лизингова вноска от 52,50 лв., а останалите 23 бр. лизингови вноски за устройство били все
още дължими и неплатени. Общата стойност на неплатените 23 бр. лизингови вноски за
мобилното устройство били на обща стойност 1207,50 лв. Св. А. веднага подал жалба в
полицията по случая.
Няма данни, видно от предоставените справки от мобилните оператори,
осъществяващи дейност на територията на страната полученият от подсъдимия мобилен
апарат да е бил регистриран в мрежите им.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните доказателствени средства и доказателства: показанията на свидетелите: св. М.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие и приобщените частично на основание чл.281, ал.4,
вр, ал.1, т.2 от НПК; св. С.А., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените
частично на основание чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК; св. И.К., дадени в хода на съдебното
следствие и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр, ал.1, т.2 от НПК от 22.02.2018г. и от
13.05.2019г.; св. М.Б., дадени в съдебна фаза и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр, ал.1
от НПК от досъдебното производство; св. Й.П., депозирани пред настоящия съд; св. Я.З.,
дадени в съдебна фаза, протокол за Графическа експертиза (л.106-113); справка от Мобилтел
Е. (л.157); декларация за отказ от разпознаване на живо на обв. Т. (л.97); протокол за
разпознаване на лица по снимки (л.98-100); справка за съдимост, справка от Столична
община, район Младост (лист 82 от делото), Повторна съдебно-почеркова експертиза – лист
103 и сл. от делото, справка от МВР , дирекция БДС –лист 133, трудов договор на К.Т.,
характеристика – лист 144 и 145 от делото, Договор №*********/11.07.2017г., който се
сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; Приложение
3
№ 1 към Договор №*********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК
********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; Допълнително приложение към Приложение №1
към Договор №*********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е.,
ЕИК131468980 (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; Приложение №3 към Договор
№*********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега
„А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; Договор за продажба на изплащане № *********/11.07.2017г.,
който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.,
както и приемо-предавателен протокол за закупеното устройство – лист 35 и сл. от ДП,
товарителници на лист 51, 88 и 87 от ДП, договор и приложения от 11.02.2017г. на лист 52 и
сл. от ДП, Съдебно оценителна експертиза, съдебно, икономическа експертиза, разпечатки
от модула за заявка за сключване на договор и поръчка на устройство – лист 127 и сл. от ДП,
платежен документ – РКО – лист 147, справка Спиди – лист 153 от ДП, справка Мобилтел Е.
– лист 157, Договори на лист 192 и сл. и другите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля З., който добросъвестно изложи пред
съда в хода на разпита си обстоятелства във връзка с функционирането на действащата към
2017г. платформа за заявяване на договори чрез Интернет. Като служител на дружеството
свидетелят е запознат с начина на действие на системата и пред съда изложи факти,
свързани с начина на обработка на заявките от страна на неговите колеги, задълженията на
куриерите във връзка с проверката на самоличността на лицето, приемащо пратката,
обстоятелството, че клиентът разписва предоставените договори, обратното връщане на
подписаните от клиента екземпляри на договори и приложения. Съдът не кредитира
показанията в частта, в която свидетелят обективира предположения, а именно за действията
на куриера при неоткриване на лицето на адреса, съответно дали и как куриерската фирма
отразява приемането на устройството. Показанията на този свидетел съответстват на
заявеното от другите служители на Мобилтел Е., разпитани в хода на делото, съответно и на
показанията на свидетеля К., служител на куриерската фирма. Показанията на този свидетел
се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства и справки от Мобилтел Е. и
Спиди.
Показанията на свидетелката Г. са логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви, от тях също съдът установи подробности за механизма на подаване на
заявка за договор и получаване на мобилно устройство, начинът на обработка на тези заявки
и действията на Г. по придвижване както на заявката от 10.07.2017г. с данни на свидетеля
А., така и всички сходни. Видно от свидетелските показания, подкрепени и от заявеното от
другите служители на оператора, разпитани в хода на съдебното следствие, се установи, че е
масова практика догорите, макар изготвени от обработващите заявките, чиито имена за
вписани като представители на доставчика на услугата, да се подписват от други лица,
отново служители на Мобилтел Е.. Свидетелката съобщава, че е известно и каква е
процедурата при ненамиране на клиента на адреса, а именно, че пратките се пренасочват
към офис на куриерската фирма за получаване оттам. От показанията на тази свидетелка се
установява, че за да се получи устройството, което е взето на лизинг, е необходимо да се
плати и първата вноска, както в случая е сторено, видно от показанията на свидетеля К. и от
предоставената по делото справка от Спиди за плащания. Свидетелакта възстанови и спомен
за начинът на генериране на товарителницата, което, става автоматично и с данните, заявени
от самия клиент при подаване на онлайн заявката. Това обстоятелство се установява и от
представената първоначална товарителница с адрес в ж.к. Младост и разпечатка от онлайн
формата за заявки, в които е видно, че имената, адреса и данните на клиента съвпадат.
Съдът приема за установено на базата на показанията на тази свидетелка, че при сключване
на договор с предоставяне на лизинг на мобилно устройство, същото се изпраща заедно с
пратката. От приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания на тази свидетелка
съдът установи, че тя отрича да е подписала договора, доколкото е масова практика други
служители да полагат подпис поради ангажираност на обработващите заявките. Това
твърдение намира опора и в двете изготвени почеркови експертизи, доколкото нито една от
тях не може да отговори на въпроса дали Г. е положила подписа си в договорите поради
липса на достатъчно признаци, които да бъдат изследвани. От показанията, дадени пред
разследващ орган, се установява че именно Г. е била натоварена да обработи заявката с
данни на св. А. от 10.07.2017г. Не се кредитират показанията на тази свидетелка в частта, в
4
която същата заявява, че два договора не могат да имат един и същи номер, доколкото от
показанията на другите свидетели, служители на Мобилтел Е. се установява, че един клиент
получава първоначално при подписване номер на договор и при последващи договори
номерът се запазва и се променя само датата. В подкрепа на това твърдение са и наличните
по делото договори със страна свидетеля А., общо с три различни дати, включително и
инкриминираните, които имат един и същи номер и различни дати, съответно са сключени
за различни услуги.
Показанията на свидетеля П. не допринасят съществено за изясняване на данните по
делото, доколкото се установи, че той е именно служителят на Мобилтел Е., сключил
договор в The Mall със свидетеля А. за предоставяне на телевизионни услуги, който договор
няма отношение към инкриминираното деяние, но се установява, че е единственият
действащ към 12.07.2017г. договор на този свидетел с този мобилен оператор. При
предявяване на договора за телевизионни услуги свидетелят потвърди да го е подписал,
съответно се установява, че именно с него е договарял св. П. на 11.02.2017г. Съдът
кредитира показанията на този свидетел във връзка с обстоятелството, че един и същ клиент
запазва идентичен номер на всички последващи договори с Мобилтел Е., което се
потвърждава, както съдът вече посочи, от писмените доказателства по делото. Съдът
кредитира показанията, доколкото същите се подкрепят от събраните по делото останали
доказателства и доказателствени средства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б., доколкото същите са в синхрон в
основните си части с показанията на Г., З., П. и К.. Като служител и представител на
електронния магазин на Мобилтел Е., свидетелят е запознат и разясни в хода на разпита си
процедурата на работа на магазина, начинът на подаване и изпълнение на онлайн заявки. От
тези показания съдът установи, че е практика договорите да се подписват от друго лице от
името на оператора, а не от това, което ги е изготвило, което към датата на
инкриминираното деяние е било често срещно. Свидетелят е запознат и съобщи пред съда
обстоятелството, че куриерът е длъжен да извърши проверка на лицето, на което предоставя
пратката и да свери данните, също така и при предявяване на двата броя товарителници на
лист 51 и лист 88 от ДП свидетелят разясни и съдът се довери на заявеното, че са налице две
товарителници с еднакви номера и данни на получател и единствено разлика в адреса
поради обстоятелството, че при неуспешен опит за разнос на адреса, се издава нова
товарителница, но не от Мобилтел Е. и в нея е посочен новият адрес, този на офиса на
куриера. В случая съобщеното от свидетеля се подкрепя от представената на лист 153 от ДП
справка от Спиди, поради което именно на базата на заявеното от свидетеля и на тази
справка се установи причината за наличие на две товарителници за една и съща пратка.
Свидетелят съобщава и причината номерата на договорите на едно и също лице с Мобилтел
Е. да са с еднакви номера, независимо от датата на сключването им и вида на
предоставяната услуга, а именно, че такава е била политиката на компанията, предоставяща
тези услуги. Конкретно за инкриминирания договор от 11.07.2017г., чрез прочитане на
показанията на този свидетел, депозирани пред разследващ орган, се установи, че договорът
е възможно да бъде подписан и от друго лице, а не от свидетелката Г..
От показанията на свидетеля А. се установява, че същият не е правил заявки за
сключване на договор към 10.07.2017г. и съответно, че не е получавал устройство във връзка
с тези договори, както и че не се е подписвал на такива съглашения и че не е посещавал
офис на куриерска фирма Спиди във връзка с тях. Макар и свидетелят да отрича да е
подписвал договор на 11.02.2017г. съдът се довери на показанията му, дадени в досъдебната
фаза, видно от които същият заявява да е сключват такъв договор за телевизионни услуги.
Поради това съдът не кредитира заявеното от него в съдебно заседание, че подписът под
този договор и приложенията към него не са положени от него. Самият свидетел признава,
че е сключвал договор за телевизия с Мобилтел Е. и е посочил за адрес на услугата, която е
ползвал, гр. София, Младост, ********, което съвпада с посочения адрес за предоставяне на
услугата в приложенията към договор от 11.02.2017г. Съдът следва да посочи, че това
обстоятелство не е относимо към предмета на делото, който касае договори и приложения
към тях от 11.07.2017г. От показанията на този свидетел се установи и кога е узнал за
сключения от негово име договор, съответно какви действия е предприел след това.
Съществено противоречие в показанията на този свидетел съдът констатира в
5
обстоятелството дали същият е губил личната си карта и други документи. В разпита си в
съдебна фаза свидетелят заяви, че е губил документи през 2017г. -2018г. година, началото на
април, но посочва, че неподписаният от него договор е сключен след загубата на
документите. В разпита си от ДП свидетелят заяви, че никога не е губил документи. След
приобщаване на разпита му пред разследващ орган, и при зададени допълнителни въпроси
от съда, се установи,че действително са губени документите, но за кратко и впоследствие са
били върнати от неизвестно по делото лице и поради това не е съобщено това обстоятелство
в разпита на досъдебна фаза. Съдът кредитира съобщеното в съдебна фаза, че свидетелят
действително е загубил документите си в началото на април 2017г., но са му били върнати
след няколко дни и поради това не е съобщил това на разследващия орган. Във връзка с
колебанието за годината на загуба на документите съдът намира, че същата е именно 2017г.,
а не 2018г., доколкото самият свидетел заявява, че това е станало преди сключването на
инкриминирания договор, който е изготвен през 2017г., съответно не е възможно загубата
на лична карта да е станал през 2018г. Противоречие в свидетелските показания съдът
констатира във връзка с обстоятелството дали свидетелят е съобщил на органите на МВР за
загубата на документи за самоличност. Доколкото от справката от МВР данни за
уведомяване липсват, съдът намира, че макар и да е изгубил документи, свидетелят не е
съобщил за това обстоятелство, независимо, че го твърди пред съда, което вероятно се
дължи на липса на спомен, а не на недобросъвестно поведение на св. А..
Показанията на свидетеля К. съществено допринасят за изясняване на фактическата
обстановка. Като служител в офиса на куриерска фирма Спиди, К. се установи, че е
обслужил на 12.07.2017г. подсъдимия Т., който се е представил за свидетеля А., на чието
име са били изготвени договорите от 11.07.2017г. и приложенията към тях. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, които са логични и добросъвестно депозирани. От тях се
установява каква е процедурата по идентификация на клиентите, предоставянето на
пратките, устройствата към тях, подписване на договорите с Мобилтел Е., което към този
момент е било често срещана практика. Свидетелят съобщава, че лицето представя лична
карта, по която се сверяват данните от товарителницата, пратката се отваря пред него.
Конкретен спомен за случая обаче у К. липсва, съответно от показанията му не става ясно
следвана ли е стриктно процедурата да изиска лична карта на лицето, представило се за св.
А., или се е доверил на подсъдимия Т., че именно той е адресат на пратката. В случая нито
от депозираните показания пред съда, нито от приобщените от досъдебна фаза, се
установява дали Т. е представил лична карта, на кого е била личната карта, истинска ли е
била или не. И в двата разпита свидетелят само разяснява начина на действие при предаване
на такива пратки по принцип, но не и дали в конкретния случай е изпълнил задължението
си да свери от документ за самоличност данните. Самият той признава и в двата си разпита,
от съдебна и досъдебна фаза, че е било изключително натоварено в този период, поради
което е мислимо да се приеме, че е възможно да не са спазвани всички изисквания за
идентификация. От показанията на свидетеля, след представянето му на двете
товарителници с еднакъв номер, се установява, че наличието на една и съща товарителница
със сменен адрес не е необичайна практика в случаите, когато клиент иска да получи
пратката си от офиса, както в случая. От показанията на свидетеля от 13.05.2019г. се
установява, че същият към тази дата е запазил спомен за лицето, което на 12.07.2017г. е
посетило офиса, в който е работил свидетелят и е получило пратката за свидетеля А., като
дава подробно негово описание, а именно около 30 годишен, висок около 180 сантиметра, с
тъмна коса, къса, тъмни изцъклени очи, слабо лице и леко мургав. Описанието, дадено от
свидетеля, съответства по признаци на подсъдимия, като тези показания на свидетеля К. са
едно от основанията съдът да приеме, че именно подсъдимият се е представил за свидетеля
А. и е получил пратката за него, подписал е договорите и приложенията към тях и е взел
инкриминирания мобилен телефон.
Посочването на несъществуващ адрес, по данни на Столична община - гр. София,
ж.к. *********** на който да се достави пратката, навежда на извода, че изначално не е
целено от направилото заявката лице, пратката да се достави до адрес, а е съществувало
намерението да се пренасочи към офис на куриерската фирма с цел по-трудно установяване
на нейния действителен получател при липса на годен адрес, на който да бъде получена.
Видно от протокол за разпознаване, находящ се на лист 98 от делото, за разпознаване
по снимки, поради отказ на подсъдимия да участва в разпознаване на живо, свидетелят К. е
6
разпознал Т., макар и да е колеблив в преценката си. Съдът отчете несигурността на
разпознаващия и не основава изцяло извода си, че Т. е посетил офиса на куриерската фирма
на резултата от разпознаването. По отношение на авторството на деянието по делото са
събрани и и други доказателства, които в своята съвкупност категорично установяват като
автор на деянието именно подсъдимият Т.. В този смисъл е видно, че направилият заявката
към електронния магазин, освен посочените данни на свидетеля А. е дал и телефонен номер
за връзка с адресата, а именно – **********, посочен и в товарителницата, с която е
изпратена пратката, който видно от справка на лист 157 от делото, е Прима карта,
регистрирана на името на подсъдимия К. К. Т.. От справката на лист 153 от куриерска
фирма Спиди се установява, че именно на този номер е осъществен контакт и съгласуване с
адресата на пратката, който я е пренасочил след неуспешен разнос на първоначалния адрес
към офис на Спиди на ул. Йерусалим, откъдето е и получена. Наличието на данни за контакт
не с посочения в инкриминираните договори адресат – свидетеля А., а такива, които
несъмнено по делото се установи, че подсъдимият Т. ползва – уникален телефонен номер
към мрежата на Мобилтел Е. под формата на Прима карта, недвусмислено установява, че
именно подсъдимият е осъществявал контрол върху пратката, знаел е за нейното изпращане,
начин на получаване, указал е и къде да бъде доставена, за да може да я получи
впоследствие. След като от куриерската фирма се свързали с него, няма данни по делото
същият да е бил изненадан от обаждането, съответно да е отказал изобщо получаване на
пратка за друго лице – свидетеля А., а е заявил недвусмислено намерението си същата да
бъде доставена до офис на куриера, откъдето впоследствие я е взел и е разписал
придружаващите документи. Неоснователно е възражението на защитата, че посоченият
номер не можело да бъде на подсъдимия, доколкото са представени справки от Мобилтел Е.
за наличие на други телефонни номера. Известно е, че на името на едно лице е възможно да
се водят няколко мобилни номера, съответно не почива на доказателствата по делото тезата
на защитата, че след като са представени и други телефонни номера, собственост на
подсъдимия, то той не може да притежава и посочения в товарителницата телефонен номер,
на който е осъществен контакт от куриера. От справката на лист 157 от делото се
установява, че посоченият в товарителницата и използван от куриера номер за свързване с
адресата на пратката е именно ползван от подсъдимия Т., поради което този факт се приема
от съда за категорично установен и въз основа на него настоящият състав прие, че Т. е знаел,
че има да получава пратка, адресирана до лицето С.А., очаквал я е, и при обаждането на
куриера при неуспешен разнос на първоначалния адрес, същият е заявил намерението си да
я получи в офис на Спиди, където и впоследствие е отишъл. Тези две доказателства –
разпознаването на Т. от свидетеля К., макар и с непълна категоричност и подадените данни
за контакт с адресата на пратката (телефонен номер), принадлежащ на Т. установяват по
несъмнен начина авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Този извод намира категорична подкрепа и в обстоятелството, че именно Т. се е явил
в офиса на Спиди на 12.07.2017г., подписал е договорите и приложенията към тях, платил е
наложения платеж – първа лизингова вноска, и е взел инкриминирания мобилен телефон,
което се установява по категоричен начин от двете назначени по делото почеркови
експертизи, които съдът кредитира в цялост, доколкото отговарят на поставените задачи,
обосновани са от вещите лица, както при изготвяне на заключението, така и в съдебно
заседание. От тях несъмнено и с възможно най-висока степен на категоричност се
установява, че документите, предоставени от К. за подпис при отварянето на пратката, са
подписани от подсъдимия Т., съответно е изключено той да не се е намирал в офиса на
куриера на 12.07.2017г., когато се е извършило полагането на подпис от името на свидетеля
А. и са изписани имената „С.В. К.“ и е станало получаването на устройството.
Не се споделят възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвянето на експертизата в хода на досъдебното производство.
Независимо че липсва в постановлението за назначаване на експертизата индивидуализация
на вещото лице, което следва да я изготви, а само се посочва, че следва да се изготви от
експерт от 03 РУ СДВР, това по никакъв начин не нарушава правата на подсъдимия и не
внася съмнение в обективността на изследването. Видно от самата експертиза, вещото лице
е специалист в областта на криминалистиката и има необходите знания, за да изготви
заключението. По никакъв начин непосочването на името на конкретно вещо лице в
постановлението за назначаване на експертиза от страна на назначилия експертизата орган
7
не накърнява правата на Т. в наказателното производство. Същото се отнася и за липса на
данни за провеждане на процедурата по чл.151 от НПК. Не се изисква наличието на нарочен
акт, удостоверяващ тези действия от органа по разследването, съответно при липса изобщо
на възможност обвиняемият да участва в действията по чл.151 от НПК, неговите права не
могат да бъдат нарушени, съответно не се внася съмнение, че експертизата е обективна.
Видно от положения подпис на лист 107 от делото, експертът е запознат с постановлението
за назначаване на експертизата, включително и с обстоятелствата по чл.151, ал.2 от НПК,
поради което съдът не констатира нарушение на процедурата по чл.151 от НПК. Съдът не
установи да е нарушена и разпоредбата на чл.396 от ЗСВ, доколкото, макар и ал.1 да
предвижда, че вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния
списък на специалисти, утвърдени за вещи лица, то ал.2 на същия член предвижда, че при
необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в
съответния списък. Преценката на разследващия орган относно това кой специалист да бъде
назначен за вещо лице в случая не е предмет на контрол от страна на съда. В НПК изискване
за това вещите лица да се избират само от списъка към Софийски градски съд липсва. Чл.
147 от НПК предвижда, че експертизата се възлага на специалисти от съответната област на
изкуството, науката или техниката, а разпоредбата на чл.148 от НПК посочва кои лица не
могат да бъдат вещи лица и не се констатира по делото пречка вещото лице С. да попада в
някоя от посочените категории. Липсват данни по делото за същия да са налице основания
за отвод. Поради изложените съображения съдът не намира за основателни възраженията на
защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при назначаване и изготвяне на
заключението по нея. Въпреки тези констатации, с оглед осигуряване на правото на защита
на подсъдимия и изключване на всякакво съмнение в обективността на експерта, съдът
служебно допусна повторна графическа експертиза с вещи лица, избрани от списъка на
СГС, които да отговарят на същите задачи като поставените в първоначалната експертиза.
Видно от повторното заключение, изводите и на трите вещи лица съвпадат. С
абсолютна категоричност е установено, че подписите върху договорите, представени от К.
на подсъдимия Т., представящ се за свидетеля А., са положени именно от Т., като се
изключва възможността друго лице да е положило тези подписи и да е изписало имената
„С.В. К.“. Доколкото се установи, че именно инкриминираните договори от 11.07.2017г.,
ведно с приложенията към тях, предоставени на представилия се за св. А. получател на
пратката в офиса на куриерска фирма Спиди, са подписани пред К. от подсъдимия, в което и
трите вещи лица са неразколебимо категорични, съдът намира, че именно Т. е автор на
инкриминираното деяние. С оглед анализираните и заключенията на вещите лица по
графическите експертизи съдът изключва с категоричност и несъмненост възможността
друго лице да се е явило в офиса на Спиди, да е подписало договорите и да е получило
устройството. Видно от повторната експертиза, изключена е възможността подписите за
абоната, респективно за купувача, да са положени от служителя на Спиди К.. Подсъдимият
Т. е получил и телефона, посочен в обвинителния акт след заплащане на първата лизингова
вноска, каквато е била и процедурата в подобни ситуации. Обстоятелството, че именно Т. е
получил телефона се установява от приложения по делото приемо-предавателен протокол,
като е видно и от двете експертизи, че именно Т. е положил подписа си на името на
свидетеля А. като купувач, представяйки се за този свидетел. Неоснователни са
възраженията на защитата в посока, че не е доказано получаването на телефона, доколкото
този протокол установява именно това обстоятелство, а заплащането от страна на Т. на
първата лизингова вноска на свидетеля К. е сторено именно с цел да получи мобилното
устройство, което е на много по-висока стойност. Плащането на тази сума е изискване, за да
се получи телефонът. С оглед тези доказателства без съмнение съдът приема, че Т. е
установил фактическа власт върху мобилния апарат и е напуснал с него офиса на
куриерската фирма. В тази връзка вещото лице С. е категорично в извода си, касаещ лицето,
положила подписите и ръкописния текст. Макар и вещото лице да е работило по копия на
документи, тяхното качество е било добро и те са били годни за изследване, за да се стигне
до обосновано и недвусмислено заключение досежно авторството на положените от името
на свидетеля А. подписи. Несъмнено според вещото лице те са извършени от подсъдимия Т.,
който е изписал и имената „С.В. К.“ в договора от 11.07.2017г. В заключението на вещото
лице С. е посочено, че при сравнителното изследване на инкриминираните подписи и
подписите на сравнителните образци се установяват съвпадения по общи и частни признаци.
8
Прието е, че установените съвпадения са съществени, индивидуални и по обем достатъчни
за извода, че инкриминираните подписи и тези от сравнителните образци са положени от
едно и също лице. Същите са изводите на експерта и за ръкописния тест „С.В. К..
В назначената от съда съдебно-почеркова експертиза е прието, че отново са налице
устойчиви признаци на почерка и начинът на полагане на подписите и на ръкописния текст
и е категоричен изводът, че същите са изпълнени от подсъдимия. От тази експертиза се
установява и че подписът за купувача в приемо-предавателния протокол за закупено
устройство от 11.07.2017г. е положен от подсъдимия Т..
Несъстоятелни са възраженията на защитата, че Т. не е извършил деянието,
доколкото телефонът не е намерен в него, нито е установено на кого е предаден или
продаден, а телефонът не е „засечен“ в мрежите на операторите. Доколкото се установява, че
подсъдимият е получил фактическата власт върху вещта на 12.07.2017г., а сигнал е подаден
над месец по-късно, видно от показанията на св. А. и наличните материали по делото, е
логично подсъдимият да е имал достатъчно време да се разпореди с телефона в рамките на
този срок, включително да го продаде, отчужди с друг способ за прехвърляне на права или
да извърши други, неотносими към обвинението действия с него. Доколкото чл.212, ал.1 от
НК изисква, за да е довършено деянието, да се получи без правно основание чуждо
имущество, то с акта на предаването на телефона от свидетеля К. на Т. деянието е
довършено и последващите действия на последния с вещта са абсолютно неотносими към
възникването на основанието за наказателната му отговорност. Логично те не са изследвани
в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза, още повече, че данни за последващите
действия е трудно да бъдат събрани с оглед изминалото време от датата на деянието до
подаването на сигнала. Не е неестествено и нелогично, че телефонът не е „засечен“ в
мрежите на мобилните оператори, доколкото същият може да е изнесен в чужбина,
съответно дори разглобен на части, изгубен, забравен или никога неактивиран, за да бъде
„засечен“. Тези предположения и възможни действия не са относими и не се отразяват на
съставомерността на деянието нито от обективна, нито от субективна страна. Доколкото се
установи по безспорен и категоричен начин, че телефонът е получен от Т., който се е
представил за свидетеля А. и е подписал договорите и приложенията от 11.07.2017г.,
представяйки се за него, последващите действия и съдбата на вещта са без значение за
наказателното производство.
Действително, както посочва и защитата в пледоарията си, не е посочено в
обвинителния акт кое е лицето, изготвило заявката към електронния магазин на Мобилтел Е.
за сключване на договора и поръчка на инкриминирания мобилен телефон. Това е логично,
доколкото по делото не е установено кое е това лице с категоричност и поради тази причина
не е посочено в обвинителния акт. Макар и имената на подсъдимия да съвпадат с тези на
посочения електронен адрес, това не означава че именно той е направил заявката, макар и
това обстоятелство да е индиция за такъв извод. Респективно, поради липсата на несъмнено
доказване на този факт, съдът не е приел в изложената фактическа обстановка, че именно
подсъдимият е изготвил заявката, приета от свидетелка Г.. Това обаче по никакъв начин не
се отразява на категоричното установено авторство на инкриминираното деяние, което е
безспорно доказано, че е извършено от подсъдимия по посочените вече по-горе
съображения. Подаването на заявката не е част от изпълнителното деяние на
престъплението, в което е обвинен Т., съответно дали лично той или негов познат, на който
е възложил това, е подал искането с данни на свидетеля А., съответно липсата на
установяване и посочване на това лице не се отразява на извода, че именно Т. е посетил
офиса на Спиди, представил се е за свидетеля А., разписал е договорите с мобилния
оператор, приложенията към тях, представил ги е на свидетеля К., който му е предал
инкриминирания телефон, което всъщност покрива критериите за обективна съставомерност
на престъплението, в което Т. е обвинен.
Неотносимо към направата на изводите за авторството на деянието и признаците от
обективна и субективна страна на престъплението е възражението, че не е изяснено по
делото дали Г. е разписала изготвените инкриминирани договори от името на оператора,
макар и нейното име да е посочено като негов представител. Това обстоятелство не се
установи, независимо от двете изготвени почеркови експертизи в рамките на наказателното
производство, доколкото липсват достатъчно признаци на положения подпис, за да се
9
извърши изследването. Показанията на самата Г. и на другите служители на Мобилтел Е. са
в посока, че най-вероятно подписът е положен от друг служител поради големия обем на
работа на служителите, обработващи заявките в електронния магазин. Както посочва и
защитата, това би имало значение в гражданскоправен аспект. Инкриминираните договори и
приложения към тях съдържат в себе си две волеизявления и съответно два документа –
това, което се твърди да изхожда от Г. и това на абоната/купувача, който е посочен като
свидетеля А.. В случая документите прокуратурата и съответно съда в присъдата си приема,
че договорите са неистински в частта им, в която съдържат волеизявлението на А., който се
установи от двете почеркови експертизи, че не е автор на тези документи и не е изписвал
имената на посочените места. Дали Г. е подписала или не договорите, няма отношение към
обстоятелството, че документите са неистински тъй като положеният подпис от името на
свидетеля А. не негов, а е извършен от подсъдимия Т.. За наличието на престъпление по
чл.212, ал.1 от НК не е необходимо да се установява дали Г. е разписала инкриминираните
договори и приложения, а само, че свидетелят А., който следва да получи инкриминираната
от държавното обвинение вещ, не е положил подпис и не е изписал имената си. Ето защо
дали подписите от името на Г. са положени от нея не е част от предмета на доказване във
връзка с повдигнатото обвинение и е неотносимо към него и би могло да има само
гражданскоправни последици. Фактически операторът приема договорите за обвързващи го
и е предоставил посочените в договора услуги и крайно устройство.
Отговорено по-горе беше на възражението на защитата поради какви обстоятелства
са налице две товарителници с еднакви номера, получател и негови данни, но различен
адрес, като следва само да се посочи, че новата товарителница за доставка на пратката при
поискване в офиса на куриера не е изготвена от Мобилтел Е., а е генерирана от системата на
куриера. Наличието на две товарителници по никакъв начин не разколебава обвинението и
не внася съмнение, че за получаване на пратката подсъдимият се е явил в офис на Спиди,
посочен и в самата нова генерирана товарителница.
Действително по делото не се установи дали при явяването си в офиса на Спиди Т. е
представил документ за самоличност пред свидетеля К., съответно какъв вид е бил той, дали
е бил на чуждо лице, негов собствен или неистински, както посочва и защитата. От разпита
на свидетеля А. се установява, че е губил документите си, но през април месец 2017г., след
което са му били върнати в рамките на няколко дни. Ето защо съдът не прие, че пред К. Т. е
представил документа за самоличност на А.. Доколкото самият К. изнася само сведения
каква по принцип е била процедурата при индивидуализация на адресатите на пратки, не
може с категоричност да се приеме и че подсъдимият е представил изобщо документ за
самоличност, а не се е представил само с имената на получателя и да е цитирал други негови
индивидуализиращи данни, с които е разполагал при положение, че е знаел, че следва да
получи именно пратка, предназначена за това лице. Ето защо съдът прие, че Т. се е
представил за А., за да може да получи пратката, съответно е уверил К. в това и е
пристъпено към отварянето на плика и подписване на договорите и съответно предаване на
вещта. Не е от съществено значение защо К. е предал пратката на подсъдимия и дали това е
станало след представяне на лична карта или друг документ за самоличност, доколкото К. е
предал инкриминираната вещ на Т. след като последният е подписал договорите от името на
А. и именно наличието на подписани от абоната договори и приложения към тях са
условието вещта да бъде предадена, а не простото легитимиране на Т. с данните на А..
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 от НК изисква получаване без
правно основание на чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да се присвои
чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен
документ. В случая как е създал подсъдимият неверни представи у свидетеля К., че
всъщност е свидетеля А. е без значение, доколкото неговите действия предхождат
съставянето на неистинските частни документи и тяхното използване за получаване на
мобилния телефон. Наложително беше да се установи, че документите, послужили за
получаване на вещта, са неистински, че подсъдимият е осъзнавал това и че си е послужил с
тях, за да получи вещта, която е имал намерение да свои. Доколкото няма повдигнато
обвинение за престъпление по чл.318 от НК е без значение за настоящето обвинение
въпросът ползвал ли е чужд документ за самоличност Т.. Отчитайки обаче, че К. заявява, че
в периода през 2017г. офисите на куриера са били значително натоварени и са обслужвали
много клиенти и не са имали време за почивка и храна, е логично да се допусне, че е
10
възможно да не са се спазвали стриктно изискванията получателите на пратки да се
легитимират винаги с документ за самоличност. Това обстоятелство е ирелевантно с оглед
повдигнатото обвинение и начинът на въвеждане в заблуждение на К. за самоличността на
явилия се подсъдим да получи пратката, адресирана до А., не влияе на съставомерността на
деянието.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че неправилно е определена
стойността на вещта, предмет на престъплението, съответно вредата. Недоказани останаха
твърденията на защитата, че в лизинговите вноски се включва втори път печалба и
пропуснати ползи. Видно от заключението на допълнителната оценителна експертиза
крайната цена на устройството е 1260 лева, а при платена една вноска в размер на 52,50 лева
остатъчната стойност на процесния телефон е 1207,50 лева. Логично е в тази цена да е
включена и печалба, доколкото именно така се формира пазарната цена на една вещ –
стойността, за която същата би могла да бъде закупена. В договора за продажба на вещта не
се установява да са начислявани твърдените от защитата пропуснати ползи и други суми към
тази цена. Нещо повече, в самият договор е посочено, т.8.2, че цената на вещта, когато се
заплаща в брой и изцяло при сключване на договора е дори по-висока, а именно 1874, 16
лева. Поради това съдът приема, че експертизата правилно отразява стойността на
незаплатената част от цената на телефона. В съдебно заседание вещото лице обоснова
заключението си, като потвърди, че посочената сума е именно пазарната цена на телефона и
не са необходими други методи за нейното изчисляване, доколкото по делото са налични
документи, от които тя да се установи. Поради тези съображения съдът намира, че както
допълнителната оценителна експертиза, така и икономическата експертиза са обосновани и
съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които допълват фактическата
обстановка.
Предвид така обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени материали,
съдът прие, че се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е използвал
инкриминираните неистински частни документи, за да получи мобилния телефон с
намерение да го свои.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Т. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 212, ал.1 от НК. Този свои извод съдът мотивира въз основа
на така установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата, като
съображенията са следните:
Чл. 212 от НК е състав на документната измама, при която деецът набавя за себе си
или за другиго имотна облага. Документната измама се характеризира с това че: - тя има за
свое средство някакъв опорочен документ. Този документ пресъздава за адресата на
измамата някакви несъществуващи гражданскоправни релевантни обстоятелства, предвид
на които адресатът извършва имущественото разпореждане, убеждавайки го в тяхното
наличие; - тя има за свой предмет само "чуждо имущество"; - тя има за свой престъпен
резултат не само имуществено засягане на пострадалия, макар и с цел за имуществено
облагодетелстване на себе си или на другиго, а и обективно облагодетелстване на своето
собствено или чуждо имущество, като при това деецът получи сам предмета на
престъплението или даде другиму възможност да го получи. Документната измама по ал.1
на чл. 212 НК е такава в собствена полза /за разлика от ал.2 – когато е в полза на другиго/.
Изпълнително деяние се изразява в получаване на чуждо движимо имущество чрез
използване на документ с невярно съдържание, неистински документ или подправен
документ. С невярно съдържание е всеки документ, който не отговаря на действителността.
Неистински документ е този, чийто сочен автор се различава от дееца, който е истинският
автор на документа. Преправен е този документ, чието съдържание е променено, като
изглежда, че промяната е извършена от сочения за автор на документа, а не от дееца, който е
нейният истински автор. Във всички случаи обаче се ползва опорочен документ, чието
съдържание не е вярно. Чрез използването на такъв документ се стига до заблуждаване на
адресата. Заблудата на адресата е относно такова отразено в документа обстоятелство, което
го кара да се разпореди със свое или чуждо движимо имущество в полза на самия деец.
Документът следователно отразява такъв несъществуващ в обективната действителност
11
гражданскоправен факт, заради който адресатът на измамата погрешно се е разпоредил. Т.е.
функцията на документа, използван като средство при осъществяване на документната
измама, е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имущество от страна на
лицето, имащо фактическа власт върху предмета на посегателство. Освен че използва
опорочен документ, като го представя на адресата на документната измама, деецът получава
след това чуждо движимо имущество именно поради създадената погрешна представа и
владелеца на вещта, че е налице правно основание за това. Следователно има два акта: един
улесняващ акт – измамливо ползване на опорочен документ, и втори – улеснен от него акт –
получаване на предоставено чуждо имущество.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се състои в придобиване на
владение върху предмета на престъплението от страна на дееца. Формата и видът на вината
са прекият умисъл; намерението на дееца /специален субективен признак/ е противозаконно
да присвои полученото.
При така извършения доказателствен анализ и установена фактическа обстановка,
съдът прие, че подс. Т. е осъществил обективните и субективните признаци на
престъплението по чл.212, ал.1 от НК. Със съставяне на неистински частни документи : 1)
Договор № *********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК *********
(сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 2) Приложение № 1 към Договор № *********/11.07.2017г.,
който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 3)
Допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор № *********/11.07.2017г.,
който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 4)
Приложение № 3 към Договор № *********/11.07.2017г., който се сключва между
„Мобилтел“ Е., ЕИК ********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД.; 5) Договор за продажба на
изплащане № *********/11.07.2017г., който се сключва между „Мобилтел“ Е., ЕИК
********* (сега „А.Б.“ Е.) и С. КР. АНД., на които подсъдимият собственоръчно положил
подпис на определените за това места от името на св. С.А., а на Договор за продажба на
изплащане №********* от 11.07.2017г. положил саморъчно и ръкописния текст „С.В. К.“ и
впоследствие предал подписаните от него документи на св. К. и платил задължителния
дължим наложен платеж от 52,50 лв. (която сума била първата дължима вноска по договор
за лизинг на приложеното устройство марка „Samsung Galaxy S8 Вlack“ с ИМЕЙ
**********), Т. целял да заблуди свидетеля К., като създаде у него привидно правно
основание да извърши имуществено разпореждане с мобилния телефон. В следствие на
създадената заблуда у К., служител на куриерска фирма Спиди, той се разпоредил с чуждо
движимо имущество – мобилен телефон „Samsung Galaxy S8 Вlack“ с ИМЕЙ ********** на
стойност 1207,50 лв. (формирана от сбора на 23 бр. лизингови вноски за инкриминираната
вещ, всяка една от които е на стойност 52,50 лв.) собственост на „Мобилтел“ Е., ЕИК
********* (сега „А.Б.“ Е.), като го предал на Т.. Неистинските документи, посочени по-горе,
са средството за въвеждане в заблуждение на свидетеля К., които до този момент
упражнявал фактическа власт върху вещта, който в резултат на създаденото привидно
правно основание, заблуден, се разпоредил с телефона в полза на Т.. Именно Т. е съставил и
използвал неистинските документи с посочената цел и с намерение да присвои вещта.
Съзнавайки, че няма правно основание, на което да получи това чуждо за него движимо
имущество, защото основанието за това е било привидно, тъй като Т. не сключил
договорите от свое име, нито е имал намерение да се задължи по тях, а е посочил като
страна по договорите свидетеля А., който не е знаел и не е бил съгласен с това. Така Т.
получил и присвоил вещта, съзнавайки, че уврежда нейния собственик –Мобилтел Е.,
защото лизинговите вноски за вещта нямало да бъдат заплащани от никого.
От субективна страна подсъдимият Т. е извършил деянието виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Той е съзнавал всички обективни елементи от състава на
престъплението и противоправността на своето деяние, съзнавал е общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им,
като е целял настъпването на резултата. Всички установени по делото негови действия във
връзка с извършеното престъпление, са оформили логична и последователна система от
постъпки, което обосновава извод, че той е съзнавал обективните характеристики на състава
на престъплението, обществено опасния характер на своето поведение, предвиждал е и е
целял настъпването на обществено опасните последици от него. Т. е действал при типично
за този род престъпления намерение – да присвои противозаконно вещта, предмет на
12
престъплението. Същият е съзнавал, че телефонът, който иска да придобие, преминава в
негова фактическа власт чрез използване на неистински документи. Т. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /по делото липсват
данни за противното/.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението по чл. 212, ал.1 НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 212, ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода"
от две до осем години.

При индивидуализация на наказанието мнозинството от съдебния състав прецени
като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на
подсъдимия, който е осъждан многократно за престъпления против собствеността и против
транспорта.
Мнозинството от съдебния състав прецени, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и едно изключително такова, които обуславят приложението на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Като многобройни смекчаващи обстоятелства мнозинството прие
добрите характеристични данни на подсъдимия, извлечени от удостоверението от неговия
работодател, трудовата му ангажираност, както отчете и недотам високата стойност на
вещта. Към тези обстоятелства, както и като изключително такова, мнозинството взе
предвид дългият срок, в който е продължило наказателното производство, което не се
дължи на поведението на подсъдимия. В този смисъл отдалечеността на деянието -
12.07.2017г. до датата на постановяване на присъдата, обуславя според съдебните
заседатели налагане на наказание под минимума, доколкото и най-ниското наказание,
предвидено в чл.212, ал.1 от НК, се явява несъразмерно тежко.
Поради тези съображения мнозинството на състава прие, че наказанието следва да се
определи по реда не на чл.54 от НК, а по чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно в предложения от
държавното обвинение размер от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като определи
първоначален общ режим за изтърпяването му, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като
мнозинството приема, че този размер на наказанието ще изпълни целите на чл.36 от НК.
Мнозинството съобрази и обстоятелството, че отделно и по реда на чл.68 от НК
подсъдимият следва да изтърпи и отложено наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че по НОХД № 20805/2016 г., по
описа СРС, 2ри състав за умишлено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.3 от НК,
извършено от него като пълнолетен, му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.
В рамките на изпитателния срок е извършено ново умишлено престъпление от общ
характер по чл. 212, ал. 1 НК, за което по настоящото дело му е определено наказание
лишаване от свобода.
От горното е видно, че са налице основанията на чл. 68, ал. 1 НК, поради което следва
да се постанови наложеното на Т. по НОХД № 20805/2016 г., по описа СРС, 2ри състав,
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца да се изтърпи изцяло и отделно от
наказанието лишаване от свобода наложено по настоящето дело.
Доколкото сборът от двете наказания не надхвърля две години, то на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и по аргумент за обратното от чл. 57, ал. 1, т. 2, б "в" ЗИНЗС следва да се
постанови изтърпяването и на двете наказания лишаване от свобода да стане при
първоначален общ режим.
На основание чл. 59 от НК при изпълнение на наказанието следва да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело за 24 часа по реда на
ЗМВР, с постановление на прокурор или с мярка за неотклонение по двете производства.

13
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 подсъдимият беше осъден да заплати разноските, направени
по ДП в размер на 267,03 лева по сметка на СДВР и разноски в съдебната фаза по сметка на
ВСС в размер на 870 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
/Павел Панов/ 1.
/Даниела Спасова/
2.
/Таня Златанова/














О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
На съдия Павел Панов по НОХД 7624/2021г. по описа на СРС, НО, 116ти състав

Не съм съгласен с мнението на мнозинството по отношение на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия К.Т.. Считам, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Видно от свидетелството за съдимост, Т. е осъждан
многократно за разнородни престъпления, включително и против собствеността, което го
характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност. Деянието, което е
осъществил, е извършено в изпитателния срок на друго осъждане, което също следва да се
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не съм съгласен и стойността на
вещта да се преценява в полза на подсъдимия. В никой случай тя не може да се приеме за
ниска, както твърди мнозинството. Напротив, стойността на присвоения мобилен телефон е
висока и е почти три пъти повече от минималната работна заплата към датата на деянието –
460 лева. Ето защо това обстоятелство следва да се цени като отегчаващо отговорността на
дееца. Отделно от това, деянието е извършено чрез съставяне от страна на Т. и използване
на повече от един неистински документ, което свидетелства за изключителната решителност
да се извърши деянието, уврежда дълбоко обществените отношения, както свързани с
документооборота, така и тези, свързани със спокойното упражняване на правото на
собственост и неговата защита.
Неправилно продължителността на наказателното производство, в неговите
досъдебна и съдебна фази, е ценено като изключително обстоятелство, обуславящо
приложението на чл.55 от НК. При разглеждане на НОХД 5507/2020 година подсъдимият за
едно съдебно заседание не е намерен за връчване на съобщения, въпреки че е с мярка за
14
неотклонение „гаранция в пари“. В следващо съдебно заседание от преупълномощен
адвокат е посочено, че подсъдимият се държал непристойно с назначения му служебен
защитник и има разминаване в линиите на защита. В тези хипотези нито съдът, нито
държавното обвинение носят вина за липсата на организация у подсъдимия да бъде намерен
на адреса и да подготви защитата си. Очевидно забавянето не се дължи само на поведението
на органите по ръководство и решаване в наказателното производство. Дори и да се приеме,
че производството е забавено, то не е с прекомерна продължителност, обуславяща
предпоставките на чл.55 от НК, който следва да намери приложение при извънредни
обстоятелства и сериозно забавяне на наказателното производство срещу лицето. Не без
значение е, че Т. е привлечен към наказателна отговорност първоначално с постановление от
04.03.2020г., а и не се установяват действия по разследването преди това, които да са
насочени директно към Т. и да му дават основание да мисли, че той е заподозрян в
извършване на престъплението. Сами по себе си трудовата ангажираност и добрата
характеристика от работодателя не са изключителни по смисъла на закона, нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Не считам, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приема
фактът, че подсъдимият следва на основание чл.68 от НК да изтърпи отделно предходно
наложено наказание лишаване от свобода. Това обстоятелство е вън от преценката за
индивидуализацията на наказанието, за което обвиняемият е предаден на съд, и отделна
законова последица от извършване на деянието, подсъдно на настоящия съд, в изпитателния
срок на друго осъждане. Активираното наказание „лишаване от свобода“ е наложено, за да
се поправи и превъзпита деецът за предходно извършено престъпление, съответно това
наказание постига цели, различни от тези, които следва наложеното по настоящето дело
наказание да реализира. В този смисъл обстоятелството, че приложение следва да намери
чл.68 от НК, не следва да влияе върху индивидуализацията на наказанието.
Намирам, че наказанието в този смисъл следва да се наложи при превес на
посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства и се определи над минимума
на предвиденото в чл.212, ал.1 от НК, а именно 3 години лишаване от свобода, а отчитайки,
че от датата на деянието са минали близо 5 години, така определеното наказание да бъде
намалено с шест месеца, което според мен ще компенсира забавянето на досъдебната фаза и
връщането на делото на прокурора от разпоредително заседание. Наложеното с присъдата
по настоящето дело наказание е неоснователно премиране на подсъдимия и срокът на
наказанието не е достатъчен, за да се развие и успешно да завърши корекционният процес,
който чл.36 от НК предвижда.

Районен съдия:
/Павел Панов/
15
Съобщи за изтекли лични данни