Решение по дело №391/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260054
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20205620100391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Радина Хаджикирева

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 391 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Т.В.Т. срещу „Е.Ю.” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 411,74 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия за минал период от 15.03.2020 г. до 11.05.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответното дружество, за обект на потребление, находящ се в гр. **************. Поддържа, че бил уведомен от ответното дружество, че при извършена проверка на СТИ, отчитащо доставената ел. енергия до горепосочения обект, било установено, че същото не отчита. Поради това сметката му за ел. енергия били коригирана за 57 дни, т. е. от 15.03.2020 г. до 11.05.2020 г. със сумата от 411,74 лв. Счита, че посочената сума е недължима, тъй като нито бил присъствал при извършване на проверката, нито му бил връчван констативен протокол за извършването ѝ. Също така ответното дружество не било изпълнило  задължението си да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в която излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва, че е доставчик на ел. енергия, тъй като нямал лицензия за тази дейност. Посочено е, че дружеството е оператор на разпределителната мрежа, който осъществявал разпределение на ел. енергия по електроразпределителната мрежа и отговарял за функционирането ѝ. Поддържа, че на 11.05.2020 г. негови служители извършили проверка на електромера, отчитащ доставената на ищеца ел. енергия. В хода на проверката било констатирано несъответствие на характеристиките на средството за търговско измерване с нормираните, изразяващо се в обстоятелството, че дисплеят му бил блокирал и не отчитал. Поради тази причина електромерът бил демонтиран, като за тези действия бил съставен констативен протокол. Твърди се, че въпреки положените усилия клиентът не бил намерен на адреса. Поради тази причина протоколът бил изпратен на ищеца по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Тъй като СТИ не измервало цялата доставена ел. енергия, количеството ел. енергия било преизчислено на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ. Също така счита, че нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Излага съображения, че въпросът кой е конкретният извършител на манипулацията е ирелевантен, защото законовите разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не съдържали условия за извършване на корекциите при установено виновно поведение на крайния клиент. Единственото условие за коригиране на сметката било да бъде установено при спазване на съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С приемането на новите ПИКЕЕ преизчислението на ел. енергия и фактурирането ѝ се извършвало от оператора на съответната мрежа, към която е присъединен обектът на клиента. Тъй като крайните снабдители не участвали в процедурата по коригиране на сметки, неотносимо било възражението, че в общите им условия не бил предвиден ред за уведомяване на клиента. Счита, че нормите на ЗЕ и ПИКЕЕ представлявали законово основание за коригиране на количеството ел. енергия, доставена на абоната. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните доказателства се изяснява, че ответникът е оператор на електроразпределителната мрежа, към която е присъединен обектът на ищеца. Страните не спорят, че процесната сума от 411,74 лв. е била допълнително начислена от ответното дружество като корекция на сметката на ищеца, за което е издадена фактура № **********/03.07.2020 г., вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за периода 15.03.2020 г. – 11.05.2020 г.

Според констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 573319/11.05.2020 г., съставен от представители на „Е.Ю.” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената на ищеца ел. енергия, бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 681849, за предаване за експертиза. В протокола е отразено, че електромерът бил с изгаснал дисплей. Протоколът бил подписан от извършилите проверката служители К.Я. и М.Д.и свидетеля А.А.. Изпратен е на ищеца по пощата с писмо с обратна разписка, като е получен на 14.05.2020 г. от неговия баща. Демонтираният електромер бил предаден за експертиза на Български институт по метрология – Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел– Пловдив, където бил изготвен констативен протокол № 332/09.06.2020 г., в който е отразено, че при огледа се констатирало несъответствие с протокола за демонтаж. В същия било записано, че показанията не се четат, но при захранване на електромера се визуализирали показания. При направения вътрешен оглед не се констатирали следи от нерегламентирана намеса. Не е отчетена грешка в точността на електромера извън максимално допустимата. Констатирано е, че електромерът не съответства по дата и час на техническите изисквания: часовникът в 10 ч. показва 2 ч., а датата на 08.06.2020 г. показвала 01.01.01 г.

По делото е разпитан в качеството на свидетел извършилият проверката служител К.Я., който е посочил, че с ръководител група проверили средството за търговско измерване на адрес: гр. **********. Видели, че електромерът е изгаснал. Потърсили клиента за съдействие, но не го открили. След това повикали за свидетел служител на охранителната фирма, обслужваща ответното дружество, и подменили електромера.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза констативен протокол за метрологична проверка № 332/2020 г. отразявал техническото състояние на СТИ № *********, като се установявало, че електромерът не съответствал на техническите и метрологични изисквания, което било резултат от техническа неизправност. Посочено е, че е възможно на база на техническите характеристики на електромера (памет, подаване на консумирана мощност в реално време и т. н.) да се изчисли реалното количество ел. енергия, потребена от ищеца. Допълнително начисленото количество ел. енергия било в размер на 2087 kWh, като стойността му била изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството на оператор на разпределителната мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и цена за задължения към обществото за период от 57 дни. Операторът на разпределителната мрежа правилно бил приложил методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия така, както е заложено в чл. 52, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ. Дължимата от клиента сума била в размер на 411,74 лв. Датата 15.03.2020 г. била последната, на която СТИ отчитало и количествата ел. енергия били фактурирани на клиента. От този момент до демонтажа на 11.05.2020 г. поради установената повреда на СТИ не били фактурирани количествата ел. енергия. Посочено е, че допълнително фактурираните количества ел. енергия били реално доставени и употребени от клиента за периода на база данните, съдържащи се в паметта на електромера. Начислената ел. енергия била разликата между последно отчетените показания и установените при експертизната проверка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С приемането на новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.) е предвидено преизчислението да се извършва от оператора на електроразпределителната мрежа, когото разпоредбата на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ също задължава да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

С оглед горното и като съобрази, че новата подзаконова нормативна уредба единствено урежда друг правен субект, който е материално легитимиран да преизчисли сметката за ел. енергия, без да са извършени изменения в Закона за енергетиката, съдът намира, че горецитираната съдебна практика на ВКС не е загубила действието си в частта, уреждаща материалните предпоставки, допускащи извършването на корекция на сметка. Ето защо, съдът счита, че същата е допустима при осъществяване в обективната действителност на следните условия: 1) предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; 3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

Съгласно разпоредбата на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Видно от ОУ на ЕВН ЕР не е предвидена подобна процедура. В тази връзка съдът не споделя становището на ответника, че това изискване се отнасяло само за крайните снабдители, но не и за оператора на съответната мрежа, тъй като противоречи на императивна правна норма. В тази насока е необходимо да се отбележи, че ПИКЕЕ предвиждат няколко хипотези, при които е допустимо да се коригира сметката за ел. енергия, уредени от чл. 50 до чл. 55 вкл. Поради това, с оглед спецификата на всяка една от тях, е необходимо, за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и с цел обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на абоната, да се регламентира начин за уведомяване на клиента за отделните етапи на корекционната процедура, а не само за изпращане на фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия. Ето защо, съдът счита, че не е изпълнено изискването на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, тъй като не е предвиден ред за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на неговите права.

В случая не е изпълнена и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ищеца, доколкото не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията. Съгласно чл. 42, ал. 5, изр. 1 и 3 ПИКЕЕ обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същите. В случай че при проверката са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставя констативен протокол по реда на чл. 49. Предвидено е този протокол да се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или негов представител протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора (чл. 49, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ). В разглеждания случай ищецът или негов представител не са присъствали по време на проверката, като протоколът е подписан от двама служители на ответника и един свидетел – служител на дружество, с което ответникът е сключил договор за охрана. От показанията свидетеля Я. се установи, че този свидетел е бил извикан едва, след като те вече са били извършили проверката. За да се приеме, че проверката е обективно извършена и установените в протокола неизправности действително са съществували, законът изисква клиентът или негов представител, а при отсъствието им – осигуреният свидетел, да са присъствали от началото на проверката, но не и да бъдат повикани впоследствие единствено, за да подпишат съставения протокол. Тъй като съответните длъжностни лица от Български институт по метрология проверяват техническото състояние на електромера, който им е предаден, следва да е категорично установено, че в това състояние електромерът е функционирал преди да започне проверката. За защита интереса на потребителя ПИКЕЕ предвиждат завишени изисквания, а именно участието на самия абонат или незаинтересован свидетел, поради което единствено на основание показанията на служител на ответника съдът не би могъл да приеме, че съставеният протокол отразява действителното състояние на средството за търговско измерване. Друг е въпросът, че в случая при извършения оглед на СТИ от служителите на БИМ е констатирано несъответствие с протокола за демонтаж. С оглед тези разяснения и доколкото приетата в настоящото производство съдебно-техническа експертиза е извършена въз основа на едностранно съставени от ответника документи (констативен протокол и извадка от паметта на електромера), които като частни документи не се ползват с материална доказателствена сила, съдът приема, че е обективно и компетентно изготвена, но не би могла да послужи за установяване на твърдените от ответника обстоятелства. По тези съображения и тъй като видно от съдържанието на заключението на вещото лице не е осигурен достъп до процесното средство за търговско измерване, съдът намира, че по принцип е допустимо на база на техническите характеристики на този модел електромер да се изчисли реалното количество потребена ел. енергия, но в настоящия случай не е безспорно установено, че допълнително фактурираните количества ел. енергия са реално доставени. Съдът намира, че неправилно ответникът е приел, че неизмерената ел. енергия следва да се изчисли като разлика между последно отчетените показания и установените при експертизната проверка. Не може да се приеме, че показанията за дневна и нощна тарифа при захранването му визуализират реално изразходваната енергия, при условие че електромерът не съответства по дата и час на техническите изисквания. Аргумент в тази насока е и че начислената ел. енергия по нощна тарифа надвишава многократно тази по дневна тарифа (л. 20), което противоречи дори на приложената извадка от паметта на електромера за потреблението на ищеца до 15.03.2020 г. Предвид неспазването на формалните изисквания, установени в ПИКЕЕ, и липсата на възможност потребителят да участва в корекционната процедура съдът намира, че не е възникнало субективното материално право на оператора на електроразпределителната мрежа за извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца, респ. право да претендира сумите, начислени за тази корекция.

Изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не установява, при негова доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за посочения във фактурата период. По тези съображения искът за установяване недължимостта на сумата следва да бъде уважен. На същия краен извод се основава и практиката на ОС Хасково, формирана при действието на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), а именно Решение № 233 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 597/2020 г., Решение № 260013 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 657/2020 г. и Решение № 260050 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 802/2020 г.

С  оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение за неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е съответно на фактическата и правна сложност на делото. С оглед горното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер на 350 лв., от които 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, и 50 лв. – за платена държавна такса.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че Т.В.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, не му дължи сумата от 411,74 лв., за която е издадена фактура № **********/03.07.2020 г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за минал период – от 15.03.2020 г. до 11.05.2020 г., за имот, находящ се в гр. **********, ап. 4, с клиентски № ********** и ИТН: 4021709.

ОСЪЖДА „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,  да заплати на Т.В.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 350 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           Районен съдия: