Р Е Ш Е Н И
Е № 85
гр. Търговище 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 122 по описа на АС – Търговище
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 19а, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация.
Образувано е по жалба на С.Г.М. *** срещу отказ на Кмета на Община Омуртаг,
обективиран в писмо с регистрационен индекс № 94-03-178/1/11.06.2020г., постановен
по заявление с рег. индекс № 94-03-178 от 03.06.2020г. Жалбоподателят твърди,
че отказът да се променят имената му на основание чл. 19а, ал. 4 от ЗГР е
незаконосъобразен, тъй като е лишен от основание, издаден е при нарушения на
изискванията за форма. По подробно изложени съображения иска съдът да го отмени
като незаконосъобразен, като върне преписката на административния орган за ново
произнасяне. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Омуртаг, редовно призован не се
явява, не изпраща представител. По делото са представени подробни писмени
бележки от пълномощник на кмета, чрез които се обоснова, че не е налице отказ,
а в условията на евентуалност – че постановеният такъв е законосъобразен,
доколкото не са били налице основания за допускане на промяна в имената на жалбоподателя
по административен ред. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по заявление с рег. индекс № 94-03-178 от 03.06.2020г.,
подадено от жалбоподателя до кмета на Община Омуртаг за промяна на имена по реда
на чл. 19а от ЗГР. В заявлението е посочено, че същият желае да промени рожденото
си име от С.Г.М. на Д. С. А.. В
заявлението, което е по образец, е отбелязано, че имената на бащата на заявителя
са били променени през 1983г. По акт за раждане имената на заявителя са С.Г.М. ***
на ***г., видно от представения с жалбата заверен препис на дубликат на
удостоверение за раждане на С.Г.М.. От представените с жалбата писмени
доказателства се установява още, че имената на майката на жалбоподателя са били
също принудително променени от С. Х. М. на С. Т. С.. В
заявлението на жалбоподателя е посочено още, че родителите му са с възстановени
имена; че има сключен граждански брак през 2016г. с М. К. В. и фамилното
му име след сключване на гражданския брак е останало М.. Писменото заявление е
с нотариална заверка на подписа на М.. Обстоятелствата, декларирани от
жалбоподателя не са били оспорени при постановяване на процесния отказ, нито са
опровергани чрез представени в административната преписка документи, поради
което съдът приема, че същите са безспорни. Ноторно известен факт е, че имената
на българските граждани от турски произход са били принудително променени през
1985г. с български такива. От представения с административната преписка препис от
акт за раждане на бащата на жалбоподателя е видно, че същият е роден на ***г. и
имената му са били Г. М.М.. При
принудителната промяна на имената те са променени на С. А. С.. Поради
лошото качество на преписа не се четат последващите отбелязвания в акта.
Очевидно е, че турските имена на бащата и майката на жалбоподателя са били
възстановени преди 1996г., когато е роден синът им С., доколкото синът при
раждането си е получил за бащино и фамилно име имената Г.М. и родителите са
вписани в акта му за раждане с турските си имена, видно от представения по
делото заверен препис на дубликат на удостоверение за раждане на С.Г.М..
По повод
на подаденото от жалбоподателя заявление за промяна на имената по
административен ред, кметът на Община Омуртаг е постановил отказ, обективиран в
писмо с регистрационен индекс № 94-03-178/1/11.06.2020г. Решението на кмета е
мотивирано с обстоятелството, че търсената промяна на имена не попада в
случаите на промени и възстановявания на имена, уредени в чл. 19а от ЗГР,
поради което не са налице условия за промяна на името по административен ред.
Писмото
е връчено на жалбоподателя на 15.06.2020г., а жалбата срещу решението на кмета
е подадена на 25.06.2020г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на производството:
Отказът на кмета на Община Омуртаг,
обективиран в писмо с писмо с регистрационен индекс № 94-03-178/1/11.06.2020г.
е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен контрол за
законосъобразност. Писмото съдържа изрично волеизявление, че заявлението за
промяна на имена по административен ред не може да бъде удовлетворено. Жалбата
е подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, в предвидения от
закона срок, поради което същата е допустима.
По
основателността на жалбата и при цялостната съдебната проверка на оспорения
акт, съдът съобрази следното:
Правилата за формиране и съответно
за промяна на имената на българските граждани се съдържат в Закона за
гражданската регистрация. Правото на име е субективно, лично и неотчуждаемо
право. Юридически то е уредено с
императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно
право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява
по предвиден в закона ред. Законът забранява по административен ред да се
променя името на титуляра освен в хипотезите на чл. 19а от ЗГР и свързаните с
него по § 1б от ПЗР на закона, който урежда възможността българските
граждани, на които принудително са променени имената, по свое желание да
възстановят предишните си имена.
Съгласно Инструкция № 1 от 2001г.,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за прилагане
на чл. 19а от Закона за гражданската регистрация, която на основание чл. 7,
ал.3 от ЗНА е задължителна за съответните административни органи, заявленията
за възстановяване на имената по административен ред се подават до кмета на
Общината по постоянен адрес на лицето.
Законът за гражданската регистрация
чрез нормата на чл. 19а от ЗГР и на § 1б от ПЗР на Закона урежда ограничен брой
хипотези на възможна промяна на имена на български граждани по административен
ред. Всички хипотези са свързани само и единствено с принудителната смяна на
имената през 1985г. Уредбата цели да улесни лицата, засегнати от тази промяна,
желаещи да възстановят рождените си имена или да получат имена или да дадат
имена на децата си според именната си родова традиция, от която възможност са
били лишени в периода от 1985г. до 1989г.
При тази нормативна рамка, съдът приема, че постановеният отказ на Кмета на
Община Омуртаг да се допусне по административен ред промяна на имената на жалбоподателя
от С.Г.М. е напълно законосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма - писмена, при липса на съществени процесуални
нарушения. Видно от съдържанието на акта, в него са изложени фактически и
правни основания за издаването му, съответни на направеното заявление.
Недвусмислено е изразена и волята на административния орган и в този смисъл не
може да се приеме доводът на жалбоподателят, че липсва разпоредителна част. На
следващо в място в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – такива, каквито ако не бяха
допуснати би било възможно да се стигне до различен правен резултат. Актът е
съобразен изцяло с материалния закон. Жалбоподателят, роден през 1996г., не
лице засегнато от тази насилствена промяна на имената и не е субект на нито
една от уредените в закона възможности за промяна на име по административен
ред. Обстоятелството, че баща му и майка му са лица, на които са били сменени
принудително имената в случая е без значение, тъй като имената на бащата и
майката са били възстановени преди раждането на жалбоподателя и принудителната
промяна не е засегнала правото на име на жалбоподателя по какъвто и да било
начин. При сега действащата правна уредба дадените при раждането имена на
жалбоподателя не могат да бъдат сменени по административен ред, а само по
съдебен, и то при наличие на предвидените по закон предпоставки.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваният отказ е законосъобразен и жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, претенцията за плащане на разноски в
полза на Община Омуртаг следва да се постави на обсъждане. Съгласно чл. 78, ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Нормата на чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ регламентира, че по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. При
така определените граници, като взе предвид предмета на делото и броя на
проведените съдебни заседания съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да бъде определен в минималния размер от 100лв. Жалбоподателят следва да
бъде осъден да плати на Община Омуртаг разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл. 143, ал.4 от АПК.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Г.М. *** срещу отказ на Кмета на Община Омуртаг, обективиран в
писмо с регистрационен индекс № 94-03-178/1/11.06.2020г., постановен по
заявление с рег. индекс № 94-03-178 от 03.06.2020г.
ОСЪЖДА С.Г.М.
*** да плати на Община Омуртаг разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: