Решение по дело №2327/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД срещу решение № 3737/13.10.2023г., постановено по АНД № 3360/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 002699 / 17.07.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се съставомерността на вмененото на дружеството нарушение. Възразява се, че доставки и количества от промоционалния артикул е имало в два от общо четири дни на промоцията. Посочено е, че липсата на доставки в останалите дни била поради проблеми с качеството на стоката, открити още при доставчика, поради което не били доставени предварително заявените обеми. Възразява се, че деянието било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд, съответно на обжалваното НП, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа чрез писмено становище.

Ответникът по касация - Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, не изпраща представител и не изразя становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 002699/17.07.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, с което на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД за нарушение на чл.68ж, т.5 вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

При извършена на 17.02.2023 г. проверка от контролните длъжностни лица към КЗП в търговски обект - магазин „Лидл“, находящ се в [населено място], [жк], зона РЦ 420, стопанисван от касатора, било установено, че чрез рекламна брошура търговецът е отправил покана до потребителите да закупят определени стоки на намалени цени, сред които и „Киви Клас 1“ на цена от 1.69 лева (стара цена 3.39 лева). В брошурата било посочено, че промоцията важи в периода 16.02 – 19.02.2023 г. Артикулът не бил отбелязан като такъв, който може да бъде изчерпан още в първия ден на промоцията. Въпреки това, при проверката на 17.02.2023 г. (втори ден от промоцията) проверяващите установили, че реално артикулът е изчерпан и не се предлага за продажба в магазина. Бил съставен констативен протокол, като била изискана и справка от търговеца за заявените и доставени количества от стоката. След анализ на постъпилата информация контролните длъжностни лица счели, че търговецът използва заблуждаваща търговска практика чрез отправяне на покана за покупка на стоки на определена цена, като не е посочил разумни основания, поради които не може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката и обема на направената реклама за стоките и предложената цена.

На 09.05.2023г. К. К.-Ч., на длъжност главен инспектор, оправомощена със Заповед № 380ЛС/22.04.2015г. на П. на КЗП да съставя актовете АУАН за констатирани административни нарушения на територията на област Бургас, съставила АУАН № 002699, в който описалата установените при проверката обстоятелства и е извършено административно нарушение на чл.68в, чл.68г, ал.5 вр. чл. 68ж, т.5 от ЗЗП.

Въз основа на констатациите в АУАН, Директорът на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП издал НП № 002699/17.07.2023г., в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка, като административнонаказващият орган счел, че така са нарушени задълженията, регламентирани в чл.68ж, т.5 вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68в от ЗЗП. На основание чл.210а от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяната на НП. Спазен е срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за форма и съдържание на АУАН и НП. Приел е, че правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност юридическо лице не е било нарушено в хода на административнонаказателното производство. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало вмененото на дружеството нарушение. Въпреки че офертата важала за всички търговски обекти и за целия срок на промоцията, наличността на промоционалния продукт в проверявания магазин била изчерпана още първия ден. Търговецът не предприел действия да осигури количества от промоционалната стока в проверявания обект и през останалите три дни от промоцията, независимо че разполагал с количества в другите си обекти. Изложил е доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно и осъдил "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД да заплати на КЗП 80.00 лева разноски.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод за съставомерност на деянието и за законосъобразност на обжалваното НП. Тъй като не се налага събирането на други доказателства и съответно връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество.

Разпоредбата на чл.68ж, т.5 от ЗЗП санкционира търговската практика, за установяване на която не е необходимо да се извършва проверка нито за добросъвестност и професионална грижа, каквато преценка се изисква по чл.68г от ЗЗП, нито проверка за преценка за предпоставките за заблуждаващата търговска практика по чл.68д и чл.68е от ЗЗП, нито по отношение на нея е приложима и преценката от гледна точка на средния потребител.

Според чл.68ж, т.5 от ЗЗП, заблуждаваща търговска практика е налице, когато търговецът е отправил покана за покупка на стока на определена цена и не сочи разумни основания, поради които няма да може да достави стоката на обявената цена за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката, обема на рекламата и предложената цена.

Посочената разпоредба е създадена при транспониране на Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /ЕО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО) - §13, т.12 от ДР на ЗЗП, затова текстът на чл.68ж, т.5 от ЗЗП трябва да е съответен на т.5 от Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО, имаща следното съдържание : че заблуждаващата практика е осъществена, когато е налице оферта за продажба на продукт на дадена цена, без наличие на никакво разумно основание от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи стоката на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед на естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена (примамваща реклама). Тъй като между директивата и закона, който я транспонира, е налице различие, то националният съд следва да приложи нормата от общностното право. Директивата изисква да не е налице никакво разумно основание, а националната разпоредба сочи само без разумно основание. Разумното основание, поради което търговецът няма да може да достави стоката, в националната разпоредба е обективно, т.е. то не е свързано с предварителната преценка на търговеца, че би могъл да не достави стоката, а с обективния факт на нейното недоставяне. В разпоредбата на директивата липсата на разумно основание е досежно вярата на търговеца, че не е в състояние да достави стоката и това разумно основание, което кара търговеца да вярва, че няма да достави стоката, да не е разкрито на потребителя. Това е именно същността на заблуждаващата търговска практика по точка 5 на Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО – знанието на търговеца за наличието на основателни причини, поради които няма да изпълни заявеното със съответната търговска практика – да достави стоката на обявена цена, за обявения период и в изискуемото съгласно разпоредбата количество – така решение № 12896/20.12.2023г., постановено по административно дело № 11340/2023г. на ВАС, VІІ отд.

В случая търговецът е обявил на потребителите, че има вероятност да не може да достави стоката за целия обявен в промоционалната брошура период. По делото е приложена цялата брошура, съдържаща предложения за продажба на множество стоки с промоционални цени. Продуктът киви е обявен на последната страница с 50% намаление на цената – от 3.39лв. на 1.69лв., за периода от 16 до 19.02.2023г., т.е. в рамките на четири дни. Брошурата съдържа 28 страници. В долния край на началната  страница е наличен текст : че обявените в брошурата цени важат за посочения на съответната страница период; артикулите могат да бъдат изчерпани преди последния ден на съответната промоция или да не са налични във всички разновидности и размери; че артикул със знака „*“ може да бъде изчерпан още първия ден на търговската акция. Плодовете киви не са обозначени със звездичка, което означава, че тях е приложимо общото условие – че могат да бъдат изчерпани преди последния ден на промоцията. Следователно търговецът е знаел и предварително е уведомил потребителите, че продуктът киви е в ограничено количество и че търговецът може и да не успее да достави този продукт за целия промоционален период. Знанието за вероятната невъзможност продуктът да бъде предложен през целия период е основателната причина по смисъла на Директива 2005/29/ЕО. Щом обаче тази причина е била предварително обявена на потребителите, не се стига до ефекта на заблуждаващата търговска практика.

Тъй като касаторът не е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, касационната жалба се явява основателна и съдът следва да отмени обжалваното решение, вкл. в частта му относно разноските, и да постанови друго, с което да отмени НП.

Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съдът определя възнаграждение в размер на минималния предвиден от чл.27е от НЗПП – 80.00 лева, тъй като делото не разкрива фактическа и правна сложност. Разноските следва да се възложат в тежест на КЗП, част от структурата на която е органът, издал незаконосъобразното НП.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 от АПК, А. съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3737/13.10.2023г., постановено по АНД № 3360/2023г. по описа на Районен съд Бургас, вкл. и в частта му относно разноските.

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН наказателно постановление № 002699 / 17.07.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ ЕК, [ЕИК], седалище [населено място] поле, община Елин Пелин, [улица], е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за извършено по чл.68ж, т.5 вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл. 68в от ЗЗП административно нарушение.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ ЕК, [ЕИК], седалище [населено място] поле, община Елин Пелин, [улица], разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.