РЕШЕНИЕ
№ 173/5.7.2011г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десeти февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар В.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1071/2010 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ, от С.Д.С.,
ЕГН **********, срещу „Ремотекс – Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********. Ищецът твърди, че е
работил на длъжност „началник цех” при ответника до 24.03.2010 г. и че
ответникът не му изплатил следните трудови възнаграждения: за 2008 г. по 600.00
лв за всеки един от месеците от юли до декември; за 2009 г. – по 600.00 лв за
всеки един от месеците от януари до март, 283.00 лв за м. април, 200.00 лв за
м. май, 204.00 лв за м. юни, 200.00 лв за м. юли, 282.00 лв за м. август,
400.00 лв за м. септември, 250.00 лв за м. октомври, 250.00 лв за м. ноември и
380.00 лв за м. декември; за 2010 г. – 396.00 лв за м. януари, 340.00 лв за м.
фувруари и 360.00 лв за м. март. Претендира заплащане на всяко едно от
посочените вземания ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното заплащане както и лихви за забавено изпълнение, считано от
съответните падежи до предявяване на иска върху всяко едно от вземанията по
чл.128 КТ. В с. з., по искане на ищцовата страна, в частта относно исковете за периода
от м. юни 2008 г. до м. март 2009 г. производстовото е прекратено и е допуснато
изменение в размера на предявените искове за периода от м. април 2009 г. до м.
март 2010 г. Чрез процесуален представител, ищцовата страна поддържа предявените
искове.
Ответната
страна, чрез процесуален представител, оспорва предявените искове по основание.
Твърди, че претендираните
суми не са платени на ответника поради извършвани удръжки за ограничена
имуществена отговорност на ищеца, наложена със Заповед №6 от 26.05.2009 г. за сумата 2700.00 лв за допускане производство
на некачествена продукция чрез удържане от трудовото възнаграждение по 400.00 лв месечно считано от
01.05.2009 г. и със Заповед №12 от 08.12.2009 г. за сумата 2300.00 лв за допускане
производство на некачествена продукция чрез удържане от трудовото
възнаграждение по 400.00 лв месечно, считано от 01.12.2009 г. Моли съда, да
отхвърли предявените искове.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва
между страните и е видно от представените трудов договор №14 от 17.07.2008 г. и
заповед №13 от 23.03.2010 г., че ищецът е работил на длъжност „началник цех” с
основно месечно възнаграждение 900.00 лв при „Ремотекс – Девня” ЕООД и че от
24.03.2010 г. правоотношението било прекратено поради пенсиониране на основание
чл.325, т.1 КТ.
Видно от
кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, за периода от м. юни 2008 г. до м.
март 2010 г., на ищеца не са изплатени следните вземания за трудово
възнаграждение: 369.58 лв за м. април 2009 г.; 831.55 лв за м. май 2009 г.;
353.18 лв за м. юни 2009 г.; 428.23 лв за м. юли 2009 г.; 353.16 лв за м. август
2009 г.; 408.73 лв за м. септември 2009 г.; 408.73 лв за м. октомври 2009 г.; 408.73
лв за м. ноември 2009 г.; 370.08 лв за м. декември 2009 г.; 320.81 лв за м.
януари 2010 г.; 357.30 лв за м. февруари 2010 г.; 274.13 лв за м. март 2010 г.
Съобразно заключението, за периода от м. април 2009 г. до м. март 2010 г.,
отразените като нетни размери по ведомостта за възнаграждения за ищеца са били
с намалена стойност спрямо изчисленото от експерта като дължимо по трудов
договор. Експертът също така е констатирал, че за процесния период, липсват
данни за извършване на удръжки от трудово възнаграждение на ищеца по заповеди
за ограничена имуществена отговорност. Експертизата установява и следните
размери на лихвите за забавено плащане върху всяко дължимо вземане от
съответния падеж до предявяване на иска: 50.33 лв; 104.67 лв; 40.47 лв; 45.07
лв; 33.77 лв; 35.03 лв; 31.42 лв; 27.71 лв; 21.78 лв; 16.33 лв; 16.20 лв; 9.22
лв; съответно за всеки един от месеците от април 2009 г. до март 2010 г.,
възлизащи общо на 432.27 лв.
Ответната
страна е представила Заповед №6 от 26.05.2009 г. и Заповед №12 от 08.12.2009
г., за налагане на имуществена отговорност на ищеца. Достоверността на датите
на издаване на съответните заповеди е оспорена от ищцовата страна и по делото
не е отправяно искане и не е представена надлежно водена, прошнурована и
номерована заповедна книга, поради което датите на издаване за двата документа
не следва да се считат за удостоверени. Двете заповеди не са връчени лично на
ищеца. За първата като свидетели при отказ за връчване на 26.05.2009 г. са
посочени Катя Панайотова и издалият същата заповед управител Слави Славов. За
втората заповед като свидетели при отказ за връчване са посочени А.И. и К.П.,
без да е отразена дата на връчване. Всяка от двете свидетелки А.И. и К.П.
удостоверява обстоятелството, че ищецът е знаел за съставянето на процесните
заповеди за имуществена отговорност и че всяка от тези заповеди е представена
за връчване на ищеца на датата на нейното съставяне в присъствие на съответните
свидетели.
При така установената фактическа обстановка,
съдът, направи следните правни изводи:
Съобразно констатациите по назначената експертиза, за начисляване и
изплащане на трудово възнаграждение в размер под дължимия по действащия трудов
договор при липсата на данни за надлежно извършени и счетоводно отразени удръжки от трудовото възнаграждение, в частта
относно установените като неплатени стойности по всяко месечно възнаграждение
за периода от м. април 2009 г. до м. март 2010 г., исковете се явяват
основателни ведно с акцесорните претенции за заплащане на лихви за забавено
изпълнение върху неплатените стойности, считано от падежа на всяко вземане до
предявяване на иска.
Твърденията на
ответната страна за извършени плащания на трудово възнаграждение в занижени
размери от м. април 2009 г. до м. март 2010 г. поради реализирана ограничена
имуществена отговорност на ищеца пред работодателя, съдът намира за
неоснователни. Ограничената имуществена отговорност не представлява основание
за едностранно определяне и изплащане на възнаграждение под договореното по
трудово правоотношение, тя е само основание за извършване на удръжки от това
възнаграждение и се реализира само по този начин при действащ трудов договор
между страните. В случая липсват каквито и да е доказателства за извършвани
удръжки от договореното възнаграждение. Напротив – през съответния период на
ищеца не са извършвани удръжки, а му е начислявано възнаграждение в размер под
договорения, без да е отразено каквото и да е основание за това и по този начин
работодателят незаконосъобразно е намалил размера на договореното трудово
възнаграждение. При тази констатация ирелевантни се явяват обстоятелствата дали
спрямо ищеца е издавана заповед за ограничена имуществена отговорност и влязла
ли е такава заповед в сила. Защото дори да е издадена и да е влязла в сила,
трудовото възнаграждение е дължимо в пълен размер до момента, в който
работодателят не реализира насрещното си вземане по съответния ред. Както стана ясно, това не е сторено до
прекратяване на трудовото правоотношение и съобразно чл.210, ал.5 КТ, след
прекратяването работодателят може да претендира изпълнение само по съдебен ред.
В настоящото производство работодателят не е отправил възражение за прихващане на
ищцовата претенция с ликвидно и изискуемо насрещно вземане по имуществена
отговорност, поради което съдът не следва да се произнася относно
основателността и дължимостта по такава претенция срещу ищеца.
Въпреки това,
при направените от ищцовата страна оспорвания на представените заповеди за
ограничена имуществена отговорност, следва да се изтъкне, че работодателят не е
удостоверил чрез съответния способ – представяне на прошнурована и номерована
заповедна книга, надлежното датиране на двете заповеди за налагане на
ограничена имуществена отговорност. При това обстоятелство и при липсата на
отразена дата на отказа за връчване на втората заповед, съвпадащите си
твърдения на всяка от двете свидетелки А.И. и К.П. за извършени в тяхно
присъствие връчвания на заповедите, не следва да се кредитират безрезервно.
Относно обстоятелствата по връчването, всяка от тези свидетелки прави само общо
и декларатвино изявление като потвърждава подписа си и изтъква основно личната
си увереност, че ищецът е знаел за съставянето и съдържанието на двете заповеди
и е декларирал нежелание да ги подписва, но същевременно, всяка от тези две
свидетелки, не описва конкретни обстоятелства по начина и мястото на връчването
(в чий кабинет при офиса на работодателя, кой и как е предявил заповедта на
ищеца – информиран ли е за съдържанието й, прочетена ли му е или само е
представена за запознаване, даден ли му е екземпляр от същата) и не посочва конкретни
изявления на лицата, които твърди че са присъствали. Така визираните декларативни
и неконкретни описания, дадени при това от лица, които са били в служебна
зависимост от издателя на двата документа и които са удостоверили в документите
изгодни за работодателя обстоятелства, съдът не кредитира като достоверни доказателствени
средства за установяване на надлежно връчване на ищеца при лично тяхно
присъствие на всяка от двете заповеди за ограничена имуществена отговорност. При
изтъкнатите съображения не следва и да се приема, че до представянето на двата
оспорени документа, същите са били редовно връчени на ищеца и въз основа на тях
за ответната страна са настъпили основания за реализиране на ограничена
имуществена отговорност срещу ищеца.
Предвид основателността на иска и отправената
претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Ремотекс – Девня” ЕООД гр. Девня следва да заплати на ищцовата страна обезщетение за направените разноски при разглеждане
на делото за
адвокатски хонорар в размер 300.00 лв. Разноските над 300.00 по
представените списък и пълномощно, ищцовата страна е претендирала за
обезщетяване по разделения за отделно разглеждане в гр. дело №1403/2010 г. иск
по чл.222, ал.3 ГПК.
Съобразно чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в
полза на съда стойността на направените разноски за експертиза в размер 70.00
лв, държавна такса върху стойността на уважените искове в размер 213.74 лв
както и 10.00 лв такса за издаване на изпълнителни листи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ремотекс -
Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Д.С., ЕГН **********, сумите: 1. 4911.33 лв (четири хиляди деветстотин и единадесет лева, 33 ст.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
01.11.2010 г. до окончателното плащане, представляваща общ размер на неизплатени трудови възнаграждения, от които: 369.58 лв за м. април 2009 г.;
831.55 лв за м. май 2009 г.; 353.18 лв за м. юни 2009 г.; 428.23 лв за м. юли
2009 г.; 353.16 лв за м. август 2009 г.; 408.73 лв за м. септември 2009 г.;
408.73 лв за м. октомври 2009 г.; 408.73 лв за м. ноември 2009 г.; 370.08 лв за
м. декември 2009 г.; 320.81 лв за м. януари 2010 г.; 357.30 лв за м. февруари
2010 г.; 274.13 лв за м. март 2010 г.; 2. 432.27 лв (четиристотин тридесет и два
лева, 27 ст.), представляваща общ размер на лихва за забавено
изпълнение върху всяко отделно вземане за трудово възнаграждение, считано от
съответните падежи до предявяване на иска; 3. 300.00 лв (триста лева, 00
ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска
обезщетение за направени разноски по делото, на основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ и чл.78, ал1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ремотекс - Девня” ЕООД
гр. Девня, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 293.74 лв (двеста деветдесет и три лева, 74 ст.), от която 70.00 лв
за експертиза, 213.74 лв държавна такса върху стойността на уважените искове и
10.00 лв такса за издаване на изпълнителни листи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна
в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: