РЕШЕНИЕ
№ 3110
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110149694 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата 289,79 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2021 г., и
разноски за определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването.
Ищецът твърди, че на 28.07.2021 г., в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие –водачът на
автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“ с ДК при движението си по
републикански път № 667 в посока от гр. Асеновград към с. попада в необезопасена
дупка на пътното платно, реализирайки ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност
274,79 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са
сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че на
основание чл.30, ал.1 ЗПът. ответникът е задължен за поддържането и обслужването на
републиканската пътна мрежа, поради което в полза на ищеца възниква регресно
вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.
Твърди, че след изпратено извънсъдебна регресна покана ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира същата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Оспорва настъпването на твърдяното
ПТП. Оспорва размера на вредите. Посочва, че не е доказано състоянието на
увредената гума на автомобила пред инцидента, степента й на износеност, извършения
с нея пробег на автомобила, както и срокът й на експлоатация. Не възразява по
искането за изслушване на свидетелски показания. Не оспорва факт на изплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско“ на увреденото
от пътния инцидент лице. Претендира разноски. Оспорва като прекомерни разноските
1
на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.11.2022 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 23.02.2023 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: че път № III-667 е част от републиканската пътна мрежа; че към
твърдения момент на ПТП е налице валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; че ищецът е извършил
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 274,79 лева, както и че преди
подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански
път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 2, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
управлението и поддържането му, както и дейности по упражняване на контрол на
превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им
от разрушаване /чл. 19, ал. 2, т. 6 ЗП/. Действията по поддържане на пътищата
съгласно § 1, т.14 от ДР ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение”. Агенцията като юридическо
лице осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението и за чиито действия/бездействия отговаря /отговаря за лошия
избор при възлагането/.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, както и
размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил, участвал в
ПТП. От показанията на свидетеля Е. Г. – водач на лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Супърб“ с ДК № РВ9544НА, се установява, че ПТП настъпило по време на
движение по републикански път № 667 в посока от гр. Асеновград към с. Козаново.
2
Водачът преминал през дупка, намираща се в лентата му за движение, в резултат на
което спукал гума на автомобила. Сочи, че пътят бил в окаяно състояние. Свидетелят
не могъл да избегне дупката, тъй като в лентата за насрещно движение имало други
автомобили. Свидетелства, че дупката не била обезопасена и сигнализирана.
Показанията на свидетеля не са противоречиви относно механизма на ПТП, като
съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетото по делото заключение на
САТЕ, която установява причинната връзка между описания механизъм и настъпилите
вреди на автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 274,79 лева. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая двете суми са в един и
същ размер, а именно 274,79 лева. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15
лева като размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 289,79 лева, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на исковата молба до погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 498 лева съобразно
представения по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК, включващ държавна такса в
размер на 50 лева, адв. възнаграждение в размер на 168 лева с вкл. ДДС и
възнаграждение за вещо лице в размер на 280 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. Македония № 3 да
заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 289,79 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско +“ за застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2021 г. по
републикански път № 667, за което е образувана щета при ищеца под номер ведно със
законната лихва върху сумата от 12.09.2022 г. до окончателното й погасяване, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 498,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3