|
|
МОТИВИ към
ПРИСЪДА №215/04.03.2013 г. постановена по НОХД № 484/2013г.
по описа на
Районен Съд-Свиленград
Производството по делото е образувано по
Обвинителен акт на Районен Прокурор при Районна прокуратура — Свиленград, с което е повдигнато
обвинение на П. Й.А. - роден на *** ***
,българин , български гражданин, живущ *** Загора , неженен , с основно
образование , безработен , ЕГН **********, неосъждан за това, че на 01.03.2012 г. на ГКПП" Капитан Петко
Войвода"-шосе, общ.Свиленград държал в лек автомобил марка „Опел
Вектра" с рег.№ СН 4355 КК акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон, съгласно чл.28 ал.1 вр.чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите
издедия „тютюневите изделия от местно производство и от внос се транспортират,
пренасят, съхраняват,предлагат или продават в търговски обекти и складове на
едно и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка
по начин по който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожаване чрез разкъсване" и съгласно чл.2, т.2 от Закона за
акцизните и данъчните складове" на облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия ….” А именно 1329 броя кутии цигари
марка „ LAMPSI”/Лампси /, всички без акцизен
бандерол и на обща стойност от 6 738,03 лева , като случаят е
немаловажен - престъпление по чл.234 ал. 1 от Наказателния кодекс .
Производството по делото е няколкократно отлагано поради усилията, които съдът
приложи чрез възможните процесуални способи да осигури участието на подсъдимия в съдебно
заседание и съответно да упражни своето неизменно право на защита, въпреки
явяването на служебно назначения защитник от досъдебното производство – адвокат
Г.. В предходното съдебно заседание съдът,
след като многократно е постановявал да бъде призован по основния
предвиден в НПК способ, както и чрез ОЗ „Охрана” - Сливен, същия не се яви предвид обстоятелството, че не се намира в страната и по данни на
полицията, на ОЗ „Охрана” и кмета по
местоживеене същия е напуснал страната и се намирал в Гърция.
Ето защо в предходното
съдебно заседание съдът след като се запозна и с резултатите от исканата
Справка от КИАД към ОД на МВР - Хасково която показа, че същият е напуснал страната на
14.07.2012г. след което няма
регистрирано влизане и след това отново на 19.07.2012г. е напуснал страната
достигна до извода, че следва да му бъде изменена Мярката за неотклонение от
„Подписка” в „Задържане под стража” и съответно да бъде обявен за общодържавно
издирване. Този извод съдът счете за обоснован на базата на факта, че залагането в системата за граничен контрол се извършва
по така наречения анализ „преценка на риска”.
Ето защо вероятността той да се
намира в страна не е изключена поради което съдът постанови този процесуален
способ с оглед откриването му, задържането му
и осигуряването му в съдебно заседание. Наред с тази мярка предвид
хронологията на съдебните заседания и
вземаните съответни мерки съдът постанови отново да бъде призован чрез
възможните по НПК способи и да се изпрати писмо до Директора на Национална следствена служба – София, дали не
се намира в някой от арестите на страната, както и до ГД „Изпълнение на
наказанията” - София дали не се намира в някой от затворите, евентуално да
изтърпява наказание „Лишаване от свобода” или
да е задържан на някое от предвидените в НПК основания. Получиха се
отговори които еднозначно сочат, че подсъдимия нито се намира на посочения от
него адрес на досъдебното производство, нито се намира в затворите на страна или в арестите на страната.
Своевременно бяхме уведомени за номера на телеграмата от РУ „Полиция” с която
подсъдимия бе обявен за общодържавно издирване и регулярно съобразно постановеното, съдът бе
уведомяван за резултатите от оперативно
издирвателните мероприятия. С писмо рег.№ ЯС – 3617 от 28.02.2013година от РУП -
Свиленград уведомява съдът, че обявения за общодържавно издирване с телеграма №
1040 от 10.01.2013г. П.Й.А. подсъдим по НОХД №484 /2012г. по описа на РС -
Свиленград с наложена Мярка за неотклонение „ Задържане под стража” към
настоящия момент, а именно: към
28.02.2013г., въпреки проведеното щателно издирване същия е неоткрит и не са
постъпили данни за неговото местонахождение.
На основание чл. 271, ал. 9 от НПК, съдът във всички случаи на неявяване на призовани лица
от списъка на лицата за призоваване задължително изслуша становищата на
страните по хода на делото.
Прокурора заявява, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото въпреки отсъствието на подсъдимия.
Счита, че са налице условията на чл. 269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие,
поради което моли да се даде ход на делото.
Адв. Г.
заема същата позиция , като споделя
положените от съда усилия за осигуряване на подзащитния му , с който
нямал никаква връзка и кнотакти.
Съдът след като взе предвид становището
на страните установи следното: делото е
отлагано три пъти и се провежда поредното съдебно заседание. Видно е от проведените до
сега съдебни заседания на които не бе даден ход, съдът е упражнил правомощията си предвидени в
НПК, за да осигури подсъдимия в съдебна зала. Съдът счита, че целият възможен
допустим кръг от процесуални действия и способи са употребени и целия процесуален ресурс е
изчерпан. В съдебното заседание не се явява
един от свидетелите който е редовно призован А.Н.А., но съдът счита
съгласно разпоредбата на чл. 271 ал.8 от НПК, че неявяването на този свидетел не може да бъде пречка за отлагане на
съдебното заседание, тъй като и без неговите показания ще бъдат изяснени
релевантните за разкриване на
обективната истина факти и обстоятелства.
Съдът сподели становището на обвинението, че се намираме пред хипотезата
на чл.269 ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Именно защото се касае за тежко престъпление
бяха положени необходимите усилия, подсъдимия да се яви в съдебно заседание, но
при така изложеното и при тази ситуация
след като не е намерен на посочения от него адрес, променил е същия ,без да уведоми съответния орган и
резултатите от обявяването му за общодържавно издирване не са дали резултат
съдът счете, че обективната истина по делото ще бъде разкрита и ако делото бъде
разгледано при условията на чл.269,
ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Ето защо съдът с определение даде ход на
делото , поради отсъствие на сериозни процесуални пречки за това , като
постанови разглеждането му при условията
на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК
В съдебно заседание РП-Свиленград поддържа
повдигнатото обвинение, като счита за подходящо за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК налагане на наказание при
условията на чл. 55 като се слезе под предвидения минимум около 8 месеца „лишаване от свобода „ с
изпитателен срок от 3 години и глоба до
еднократния размер на пазарната стойност на предмета на престъплението или по
преценка на съда .На основание чл. 234 ал.3 веществените доказателства предлага да бъдат отнети в полза да държавата като се постанови
да бъдат унищожени а относно Мярката за неотклонение „Задържане под стража” с оглед разглеждането
на производството да бъде отменена.
Защитата на подсъдимия адв. Г. счита за
подходящо и справедливо налагане на наказанието „лишаване от свобода" при
условията на чл.55 от НК — при многобройни смекчаващи обстоятелства, както и
глоба в размер на
една минимална работна заплата .
Излага съображения в тази насока ..
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и
взаимна връзка , съдът прие за установено следното : Подс.П.А. *** и бил в много затруднено финансово положение.Къщата в която живеел с жената от която очаквал дете била ипотекирана и в
последствие изнесена на публична продан от банката.Имал нужда от пари и по тази
причина решил да отиде в Република Гърция от където да закупи цигари без
бандерол,които да продаде в България.Подсъдимият знаел ,че на пазара в
гр.Атина, Гърция могат да се намерят по евтини цигари и по този повод на
29.02.2012 година тръгнал с лек автомобил марка „Опел Вектра" с рег.№ СН
4355 КК за Гърция.Когато отишъл в гр.Атина от пазара закупил общо 1329 броя
кутии цигари марка „Лампси" /Lampsi/ ,всички без акцизен бандерол, които
укрил около двигателя на автомобила и на мястото на резерванта гума.Късно
вечерта същият ден тръгнал да се връща обратно за България,като по пътя от едно
гръцко села взел с колата свидетелите А.А. и Т.Т.,които работели там и искали
също да се приберат в България.
На 01.03.2012 година около 13:00 часа подсъдимият
управлявайки лекият автомобил се явил на трасе "Влизащи леки автомобили и
автобуси" на ГКПП "Капитан Петко Войвода".Направено било искане
от граничен полицай Г.-*** Началника на мтиническия
пункт заведено с № 45/2012 г. за извършване на щателна митническа проверка на
лек автомобил марка „Опел Вектра" с рег.№ СН 4355 КК.Автомобила бил
съпроводен до линията за митническа проверка,където
дежурният митнически служител-св.П.С. извършил щателна митническа проверка.По
време на проверката под предния капак на
автомобила при двигателя и в багажното отделение на мястото на резервната гума
св.С. откритл общо 1329 броя кутии цигари марка „Лампси" /Lampsi/,които всички били без акцизен бандерол.По случая бил
уведомен дежурния разследващ митнически инспектор при Митница-Свиленград,който
извършил оглед на местопроизшествие за което съставил протокол от 01.03.2012
година и започнал Досъдебното производство срещу П.Й.А. *** за
извършено престъпление по чл.234, ал.1, от НК.Намереното количество цигари било
предадено доброволно от подсъдимият за което е
изготвен протокол от 01.03.2012 година ,след което са били оставени на
отговорно пазене в Митница-Свиленград за което е изготвен протокол от
07.03.2012 година.
От заключението на надлежно
назначената по делото оценъчна експертиза е видно,че към момента на извършване
на инкриминираното
деяние общата пазарна стойност на предмета на
преетьплението ,а именно: 1329 броя кутии цигари марка „Лампси" /Lampsi/,
всички без акцизен бандерол възлиза на 6738,03 лева.
Разпитан на Досъдебното производство в процесуалното качество на обвиняем П.Й.А. се
признава за виновен по предявеното му обвинение,дава обяснения относно начина
на извършеното престъпление и съжалява за извършеното.
Признаците от
състава на престъплението за което е
повдигнато и предявено обвинение се доказват по един категоричен и несъмнен
начин от събраните по делото писмени
доказателства и приобщени по време на съдебното следствие /заключение на
вещото лице и обясненията на
подсъдимия дадени на досъдебното
производство в присъствието на защитник и оформени в съответен протокол за
разпит в процесуалното качество на обвиняеем / и такива придобити , чрез гласни
доказателствени средства.Съдът изцяло кредитира
възпрозведените чрез гласните доказателствени средства доказателства – показания на разпитаните свидетели
–П.С. и Т.В. , които се открояват с
тяхната последователност , безпротиворечивост , логическа обоснованост и подчертана убедителност ,поради което ги
възприема и цени , като обективно дадени
и напълно достоверни.
От обективна страна състава
на престъплението по чл.234, ал. 1, от НК,
изисква държането или продажбата на акцизни стоки без съответен бандерол
съгласно ЗАДС. В случая подсъдимия е придобили
акцизни стоки - тютюневи изделия /цигари/ съгласно чл.2, т.2, от ЗАДС, които
държал под предния капак и в багажното отделение на
управляваният от него лек автомобил и които са били без акцизен бандерол
какъвто се изисква съгласно чл.25 ал.1 от от Закона за тютюна и тютюневите
изделия и чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия с което е
осъществил състава на престьплението от обективна страна.
Подсъдимия от субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл.234, ал.1, от НК при условията на пряк умисъл, като е
бил напълко наясно с изискванията на закона и ,че
цигарите които съхранява нямат поставен необходимия акцизен бандерол.
Подсъдимия е знаел, че цигарите, които държи са без акцизен бандерол и това е
нарушение на закона, но въпреки това е установил фактическа власт върху
предмета на престъплението и ги е укрил в автомобила.Ноторно известно е, че
цигарите са акцизни стоки, като в настоящия случай същите са били без бандерол,
когато такъв се изисква по закон - Закон за акцизите и данъчните складове.
При така изяснената факгическа
обстановка и събраните по делото категорични доказателства съдът достита до
единсгвено възможния и несьмнен извод, че с действията си подсьдимият е осьществил от обекгивна и субекгавна страна
сьстава на престьплението по чл.234, ал.1 отНК.
Престъплението по чл. 234,
ал. 1 НК е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява
изпълнителните деяния по продаване или държане на акцизни стоки, като предметьт
на престьплението следва да са акцизни стоки, които са без бандерол, когато такъв
се изисква по закон и същевременно с това случаят да е немаловажен. Субект на
това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно
лице. В настоящия случай подс. е осъществил една от двете алтернативно
предвидени в закона форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.234,
ал. 1 от НК, а именно държане на акцизни стоки без бандерол, когато такьв се
изисква по закон. Тази форма на изпълнителното деяние се реализира посредством
придобиване и осъществяване от дееца на фактическата власт върху предмета на
престьплението — акцизните стоки без бандерол. Самото престъпление по чл.234,
ал. 1 НК е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв престъпен резултат, като достатъчно е деецът да е
установил своя фактическа власт върху предмета на престьпното деяние, за да се
приеме, че е налице осъществено от него държане по смисъла на нормата на
чл.234, ал.1 НК и че престьплението по този
текст е довършено. Тези обстоятелства се установиха по делото спрямо подсъдимия
, за който се доказа по несъмнен и безспорен начин от събраните доказателства, анализирани
по-горе.
За да е осъществен
престьпният състав на чл.234, ал.1 от НК е необходимо още да са налице и
другите обективни признаци от този сьстав, а именно самите стоки - предмет на
престьплението - да представляват акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изиска по закон. И този елемент от фактическия състав на престьплението се
установи и доказа по делото. НК не дефинира кои стоки са от категорията на акцизните,
нито пък за кои от тях е задължително поставянето на бандерол, поради което
нормата на чл. 234, ал. 1 НК е от категорията на бланкетните, препращащи норми
и нейното сьдържание задьлжително следва да бъде запълнено с правилата от
съответния нормативен акт, определящ кои са точно тези акцизни стоки, изискващи
бандерол. В разпоредбите на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове е предвидено кои стоки имат характера на акцизни такива, сред които,
като подлежащи на облагане с акциз са посочени тютюневите изделия. He e спорно
по делото, че процесните кутии с цигари са тютюневи изделия, поради което
следва да се приеме, че представляват акцизни стоки,без бандерол/ценна книга
удостоверяваща внесения акциз/когато такъв се изисква по закон съгласно чл.28 ал.1 вр.чл.25,
ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите издедия „тютюневите изделия от местно
производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват,предлагат или
продават в търговски обекти и складове на едно и дребно само с акцизен
бандерол, залепен върху потребителската опаковка по начин по който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване" и съгласно чл.2, т.2 от Закона за акцизните и данъчните
складове" на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия ….”
Налице е и последният
обективен елемент от фактическия състав на престьплението по чл.234, ал.1 от НК, а именно настоящият случая е немаловажен. Съгласно чл.93, т.9. от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престьпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престьпление от съответния вид. За да се
определи дали процесното деяние е маловажен случай, следва да се преценяват не
само стойностга на предмета на престьплението и липсата или незначителността на
вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца. Настоящият случай не може да се окачестви като маловажен случай по
смисъла на тази разпоредба, тьй като стойността на предмета на престьплението,
която е значителна / над 24 минимални работни заплати за страната, която към
момента на извършване на деянието е 270 лева/ , и същевременно с това настьпилите
вредни последици не могат да се приемат като незначителни такива предвид
засягане чрез престъпното деяние на фиска на държавата чрез непостьпването в
държавния бюджет на дължимите се финансови приходи от неплатен акциз. Считам,че
подсъдимия е осъществил деяние с висока степен на обществена опасност,
придобило напоследък широко разпространение в обществото ни,което също обуславя случая като немаловажен
He са налице и други
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват изводи в обратна насока, а напротив
следва деянието да не се възприема ,като маловажен случай, имайки предвид
използването на макар
и естествена кухина, в която е държан предмета на
престъплението, което свидетелства за полагане на определени усилия от страна на дееца за укриване на
акцизните стоки и следователно обуславя една по-висока степен на обществена
опасност на дееца и на самото деяние като цяло. Предвид така изложеното съдът
счита, че извършеното от подс.П.Й.А. не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни случай на същото престьпление и следователно не
представлява маловажен случай.
Подсъдимият от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.234, ал.1, от НК при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал и целял настъпването им. Всеки един от елементите на
престъпния състав е обхванат от умисъла му, което се
потвърди от събраните по делото доказателства. Подс. е бил напълно наясно с
изискванията на закона и че кутиите цигарите, които е държал представляват
акцизни стоки, които нямат поставен необходимия акцизен бандерол. Следователно
налице и доказана е и субективната страна на деянието по чл.234, ал.1 от НК.Очевидни са елементите на прекия
умисъл обективиран в действията и поведението на подсъдимия.
Настоящата инстанция намира,
че от събраните по време на съдебното следствие доказателства,
по безпорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд, а именно за
престьплението по чл.234,ал. 1 НК.
По изложените сьображения,
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престьплението по чл.234,
ал.1 от НК.
Що се отнася до наказанието,
при индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсьдимия , съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, отсъствие на
криминални прояви, добри характеристични
данни ,проявеното съдействие по време при разследването на Досъдебното
производство , недоброто му материално положение, ,
сравнително младата му възраст, а като отгегчаващи отговорността обстоятелства
дръзкото и упорито поведение с цел да избегне съдебна отговорност ,като не се яви в съдебно
заседание.Подсъдимият много добре е съзнавал дължимото по закон предстоящо процесуално поведение .
Полагането на усилия от
страна на подсъдимия за укриване на предмета на престьплението, както и фактът,
че стойността на акцизните стоки без бандерол не е ниска, , не могат да се
определят като оттегчаващи отговорността обстоятелства, тьй като същите тези
обстоятелства са взети предвид от съда при квалификацията на деянието като
немаловажен случай съгласно чл.234, ал.1 НК. След като тези нефигуриращи в
закона оттегчаващи обстоятелства се вземат предвид от съда при квалификацията
на деянието като немаловажен случай,
изхождайки от критериите за маловажен случай, регламентарани в чл.93, т.9 НК,
не може след това те да се вземат предвид отново, но този път при
индивидуализацията на наказанието.
Така описаните смекчаващи
обстоятелства в по
голямата си част съдът прие,
че са от категорията на традиционните такива .Не са налице и
изключителни смекчаващи обстоятелства ,
когато и най лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко .Освен това ,
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК , съдът намира за неоправдано благоприятно третиране на престъпния деец и с
оглед на очертаващата се устойчива тенденция към увеличаване броя на този вид
престъпления .Обществента опасност, като обективно неюридеско качество на
самото деяние , е със сравнително висока
степен и предопределя сериозно, индивидуализацията
и конкретизацията на наложеното
наказание. Съдът , намира , че приложениетто на чл. 55 от НК не ще бъде справедливо и проява на неоправдана снизходителност, поради което и няма да се постигнат целите на индивидуалната
и генералната превенции . Следва да се отчете и значимият обществен отзвук
конкретно на случаите на престъпления по чл.234 от НК, завишената нетърпимост
към тях и завишения обществен интерес към преустановяването и предотвратяването
на същите. Точно в настоящия момент е налице особена чувствителност към
престъпленията спрямо интересите на фиска, а това по чл.234 от НК е типично
такова.
Съдът прецени ,
че наказанието следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК.Предвидено е наказание „лишаване от
свобода „ от една до шест години за извършеното от подсъдмия престъпление .С оглед постигане целите на
наказанието съгласно чл. 36 от НК ,съдът
определи и наложи лишаване от
свобода в размер на най ниския предвиден
такъв , а именно –една година.
За престьплението за което е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години, глоба до десеткратния размер на пазарната цена
на предмета на престъплението и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Съдът отложи изпълнението на
наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от
три години, тъй като наложи наказание под три години „Лишаване от свобода"
и след като отчете обстоятелство, че подс.А. не е
осъждан, като същевременно с това според съда и обстоятелствата по делото за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно. Изпитателният срок от три години
съдът намира за подходящ с оглед личностга на дееца и достатъчен за
превъзпитаване на същия.
Законодателят е предвидил
наред с наказанието ЛС и кумулативно наказание глоба до 10-кратния размер на
пазарната цена на продаваните стоки. С оглед особената закрила, която се цели
да се постигне сьс санкционната норма и вземайки предвид обществените
отношения, които са увредени с факта на извършване на посоченото престъпление,
съдът прие, че следва на подсьдимия да бъде определено и наказание глоба, като
сьдът наложи това наказание в размер на 2000 лв.
В нормата на чл.234, ал.1 НК не е предвидена долна граница на това наказание, а
само горна такава, поради което за минимум на наказанието глоба следва да се
вземе предвид размерът от 100, 00 лв., указан в чл.47, ал.1 НК Имайки предвид
тези предели на наказаниего „глоба", сьдът намери за подходяща за личноста
на дееца и сьотвена на неговата и на деянието обществена
опасност, глоба в размер на 2000 лв лв., който размер,
така определен, бе сьобразен с останалите релевантаи за това наказание
обстоятелства, регламентирани в чл.47, ал.1 НК, а именно
имотното сьстояние, доходите и семейните задължения на
подсьдимия.
Така, имайки предвид
недоброто материално положение и липсата на доходи на подсьдимия сьдът счита, че глобата от 2000 лв.
е адекватна както на положението на подсьдимия, така и тежестта на извършеното от него престьпление. Относно кумулативно предвиденото наказание - лишаване
от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, доколкото не се събраха данни по делото,че
подсъдимият извършва търговска дейност или упражнява такава професия, то
настоящият състав прие, че не е налице възможност и не следва да се налага този
вид наказание.
Определените при
горепосочените сьображения наказания съдът намира за една адекватна на
извършеното престьпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
Причини за извършване на
престьплението, следва да се тьрсят в незачитането иа правовия ред в страната.
Съобразно разпоредбата на
чл.234, ал.З от НК, настоящият състав прие, че следва да бъдат отнети в полза
на държавата веществените доказателства - предмет на престьплението, на
основание чл.234, ал.З от НК.
Съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.З от НПК и доколкото съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение го осъди да заплати направените по делото разноски за
вещи лица в размер на 70 лева.
На основание чл.
309 ал. 2 от НПК , съдът с оглед на
характера на производството и
постановената присъда отмени и МН „Задържане под стража „
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
.