Решение по дело №7676/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260517
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330207676
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260517

 

гр. Пловдив, 10.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 4822/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 2633517, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Р.Г.М. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Моли се да бъде отменен. Възраженията се отнасят до мястото на нарушението и посоката на движение на автомобила, което се твърди да е невъзможно. Освен това се оспорва начина на словесно изписване на средството за измерване в електронния фиш, че не е използвано валидно удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за липсата на знаци за премината първоначална и последваща проверка, за непоставянето на пътен знак Е24, както и за неправилно посочване адреса на нарушителя. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, като се допълва, че срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване е изтекъл през 2020 г. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е взела бланкетно становище за законосъобразността на обжалвания акт, като бланкетно твърди да се спазени процесуалният и материален закон. Не се представлява в съдебно заседание. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.03.2019 г. в 11:18 ч. в гр. Съединение на бул. „**“ № ** в посока с. Войсил, обл. Пловдив при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № *** се е движил със скорост от 72 km/h, като е превишил максимално допустимата с 22 km/h и това е установено с АТСС № TFR1-MN № 529. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Р.Г.М..

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-MN № 529 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична последваща техническа проверка през 17.05.2018 г., като е издаден протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 2-32-18 от същата дата.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835 на БИМ, протокол за проверка № 2-32-18 от 17.05.2018 г. на Сектор „Полицейска техника“, Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, протокол за използване на АТСС с рег. № 6207р-3287/27.03.2019 г., справка за нарушител водач, разпечатка от АИС АНД, справка в централна база данни КАТ, разпечатка от Google maps.

Собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано във узнатия от него електронен фиш.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание и са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението, като се установява регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите на заснемането.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък от пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1  от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на участък край пътя, не е се изисква съставянето на снимка, която да придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на Административен съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за измерване не представлява съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на жалбоподателя, че да ги ограничава. Така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.

В случая не са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като заснемането е в срока за валидност на удостоверението. АТСС е преминало последваща техническа проверка на 17.05.2019 г., за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.

Не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за попълването на протокол за използване на АТСС. Действително такъв е съставен и в него е посочено вида АТСС, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността ѝ към общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Не се споделя възражението, че следва да бъде поставен пътен знак Е24, тъй като нарушението е извършено в рамките на населено място, а и такъв не се изисква по силата на самия закон.

Липсва обаче в протокола информация за номера на средството за измерване. Това според съда е съществена част от неговото съдържание, тъй като именно с протокола се удостоверява използването на конкретното АТСС при конкретните условия, място и време. От друга страна останалите доказателства при предмета на доказване в този тип дела е именно свързан с определено със своя идентификационен номер АТСС. В случая това би следвало да бъде TFR1-M № 529. Това обаче не е отразено от органите по привеждане в работен режим на средството за измерване. Оттам и протоколът за използването му съдът намира за опорочен до степен да се приеме, че такъв въобще не е съставен, тъй като би могъл да се отнася за всяко едно АТСС, а оттам и е неустановимо дали то е от одобрен тип, преминало техническа проверка и дали е това, което е посочено в обжалвания акт, така че да съответства и на снимковия материал на процесното МПС.

При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а именно такъв е настоящият случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София. Затова и съдът прецени, че не за спазени всички изисквания по използване на АТСС и съставяне на протокола за използването му, което опорочава процедурата по установяване на нарушението. Отделно от това и самото не е доказано от обективна страна, тъй като както вече се прие, пороците на протокола го приравняват на липсата на такъв, а оттам и неустановено остава мястото и времето на нарушението. По тези причини обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По разноските:

63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването ми, като в тази си част представлява разписка за изплащането им. Същите са в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено виновно материалноотговорно лице за спорно нарушение, а и не са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2633517, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Р.Г.М. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Р.Г.М. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А