№ 712
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000500859 по описа за 2025 година
С решение № 6706 от 30.12.2023 г. по гр. д. № 15303/2021 г., СГС, І-5,
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на К. Ж. Ж. – С. на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния съпруг Н. А. С., причинена при ПТП на 28.07.2018
г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60 000 лева до претендираните 140 000
лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. Ж. Ж. - С., на основание
чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата от 43 361, 11 лв. (обезщетение за забава за
периода 23.12.2018 г. – 24.08.2021 г. върху дължимо обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на нейния съпруг Н. А.
С., която сума представлява общ сбор от следните законни лихви, изчислени
за различни периоди в рамките на общия период върху различни главници:
законна лихва от 43 288, 89 лв. за периода 23.12.2018 г. до 22.08.2021 г. върху
главница от 160 000 лв. и законна лихва от 72, 22 лв. за периода 23.08.2021 г. -
24.08.2021 г. върху главница от 130 000 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 65 005,20 лв. като
1
неоснователен.
С решението се ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. Ж. Ж. – С.,
на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата от 2572, 79 лв. (обезщетение за
забава за периода 24.08.2021 г. до 21.12.2021 г. върху дължимо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Н. А. С. която сума
представлява общ сбор от следните законни лихви, изчислени за различни
периоди в рамките на общия период върху различни главници: законна лихва
от 866.67лв. за периода 24.08.2021 г. до 16.09.2021 г. върху главница от 130 000
лв.; законна лихва от 305.56 лв. за периода 17.09.2021 г. - 23.09.2021г. върху
главница от 110 000 лв.; законна лихва от 350 лв. за периода 24.09.2021 г. -
10.10.2021 г. върху главница от 90 000 лв.; законна лихва от 213.89 лв. за
периода 11.10.2021 г. - 21.10.2021 г. върху главница от 70 000 лв.; законна
лихва от 1016.67 лв. за периода 22.10.2021 г до 21.12.2021 г. върху главница от
60 000 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 4744,82 лв. като неоснователен.
С определение № 19616 от 4.12.2024 г. е оставена без уважение молбата
на адв. Б. Е. за изменение на решението в частта за разноските, относно
присъдените в полза на адвоката суми.
С определение № 2005 от 2.02.2025 г. е оставена без уважение молбата
на ЗК „Лев Инс“ АД, съдържаща се във въззивната жалба, за изменение на
решението в частта за разноските.
Срещу решението, в отхвърлителната част относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от К. Ж.
Ж. – С.. Твърди, че казусът се различава от типичните с оглед личността на
загиналия и специфичният момент, в който ищцата е загубила своя съпруг.
Сочи, че загиналият е бил обезобразен, а смъртта му е настъпила преди важни
за живота на семейството събития – тръгване на училище на дъщеря им в
първи клас и на сина им в детска градина. Подчертава, че ищцата изпитвала
силни тревоги как ще се справя сама с психическото стабилизиране на децата
след трагедията, с тяхното отглеждане и възпитание без баща. Изрично сочи,
че загиналият е бил изключително ерудиран, с отлично образование (вкл. в
чужбина), като приживе е бил ангажиран с обществена дейност и участие в
популярна неправителствена организация, ангажирана с хората над 40 г.
Претендира решението да се отмени в обжалваната част и да се уважи иска
2
изцяло, като се присъдят разноски, а тези на застрахователя – евентуално са
оспорени като прекомерни.
Срещу решението, в частта, в която искът относно неимуществените
вреди е уважен за сумата от 60 000 лв. и искането за законна лихва е уважено
за сумата от 43 361, 11 лв. е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД.
Сочи се, че присъдения размер на обезщетение е завишен и не съответства на
чл. 52 и практиката на съдилищата, като изрично изтъква, че извънсъдебно
изплатената сума от 100 000 лв. е съобразена с принципа на справедливост и
приноса на самия загинал. Счита, че изводите на съда са основани на
показания, които възпроизвеждат изявления на самата ищца. Не отрича, че
причина за инцидента е поведението на застрахован при дружеството водач
(установено с присъда), но счита, че пострадалият също е нарушил правилата
за движение – не се е движил в правилната лента (чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗДвП) и е
пътувал без поставен колан (довело до воланна травма), което е съпричинило
вредните последици. Относно искането за законна лихва сочи, че съдът не е
взел предвид направеното с отговора възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност.
Срещу определението от 4.12.2024 г. е подадена частна жалба от К. С..
Счита, че за уважените размери на исковете се следва възнаграждение по чл.
38 ЗА в размер на 8887,35 лв. В о.з. пред САС се твърди, че безплатна помощ е
предоставена тъй като пълномощникът и доверителят са в близки приятелски
отношения.
Срещу определението от 2.02.2025 г. е подадена частна жалба от ЗК
„Лев Инс“ АД. Сочи, че по отношение на ищцата не са налице предпоставките
на чл. 38 ЗА (тя е получила преди образуване на делото обезщетение от 100
000 лв.) и това правило не може да бъде прилагано в случая. Твърди, че за
определяне на размера на обезщетението не следва да се взима предвид
исковата претенция за законна лихва и тя не може да бъда включена в
основата, върху която се изчислява хонорара. Отделно се основава на
актуалната практика на ВКС и СЕС досежно прилагането на Наредба № 1 от
2004 г. Претендира да се отмени определението или да се намали размера на
присъденото обезщетение.
В писмени отговори страните взаимно оспорват основните въззивни
жалби и частните си жалби.
3
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищцата К. Ж. Ж. – С. твърди, че на 28.07.2018 г. при ПТП загинал
съпругът й Н. А. С. поради признато с присъда противоправно поведение на
водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Заради претърпените болки и страдания претендира обезщетение
от 140 000 лв. (допълнително над сумата от 100 000 лв., която извънсъдебно
застрахователят вече е изплатил). Претендира законната лихва върху това
обезщетение от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане. Отделно от това
претендира и сумата от 65 005, 20 лв. (обезщетение за забава за периода
23.12.2018 г. – 24.08.2021 г. върху сумата от 240 000 лв.), както и сумата от
4744, 82 лв. (като обезщетение за забава за периода 24.08.2021 г. до 21.12.2021
г. върху сумата от 140 000 лв.)
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска относно механизма,
естеството на вредите, размера, като прави възражение за съпричиняване
поради липсата на правилно поставен обезопасителен колан и нарушения от
пострадалия на чл. 20, чл. 21, чл. 15 (тъй като е шофирал с превишена скорост
от 101 км/ч, не се движел в дясно на лентата за движение). Оспорва исканията
за законна лихва и прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на тях.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищцата С. (37 г.) е съпруга на загиналия на 28.07.2018 г.
водач Н. С. (39 г.). Няма спор, че инцидентът е настъпил поради
противоправното поведение на водач (признато с присъда), чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, както и че последният е заплатил
извънсъдебно преди спора сумата от 100 000 лв. на ищцата, като обезщетение
на претърпените неимуществени вреди. Спорни пред настоящата инстанция
са въпросите относно размера на дължимото обезщетение, наличието на
принос (респ. неговия размер) с оглед ползването на колан и спазване на
правилата за движение от самия загинал, както и възражението за давност
4
досежно лихвите.
Св. П. Н. Д.-Н. разказва, че се познават с ищцата от деца и след
катастрофата била неотлъчно до нея, тъй като била съсипана. Съпругът й бил
обезобразен и на погребението ковчегът бил затворен. Събитието, настъпило
на рождения й ден, било пореден удар за ищцата, която загубила баща си и
почти всички роднини. Провалили се плановета на ищцата за трето дете със
съпруга й и за откриване на неин стоматологичен кабинет, сега тя живеела
само заради децата. К. тежко преживяла тръгването на училище и детска
градина на двете деца, било й много трудно да се справя с проблемите на
децата, които се появили, нямала подкрепа. Н. много й липсвал, тъй като след
това самата ищца си счупила крака, а едно от децата – ръката. Заради тежка
депресия ищцата приемала поне година лекарства – ксанакс и др., страдала от
много тежко безсъние, много отслабнала, побеляла изцяло. Описва Н. като
много умен и образован, силен, добър, с висше образование, завършено и в
чужбина, реализиран прекрасно в професията си, обичал на пътува, дори
преди смъртта си планирал пътуване като изненада за цялото семейство,
много ходел по планините и искал да научи и децата си да ги обичат. Бил
изключително отдаден на всички, помагал, развивал сериозна обществена
дейност, бил домоуправител, сърце на всяко събитие, заедно със свидетелката
участвали безвъзмездно в международна инициатива за развитие на хора до 40
г. Когато той починал много хора от цял свят се обаждали на ищцата, и това
допълнително я смазвало, защото осъзнавала какъв мъж е имала до себе си,
като казвала, че е благодарна за 10-те години, които прекарала с Н. и че друг
мъж няма да има. Майката на К. и свекърва й й помагали, а сестра й, която се
разболяла от рак, била в Германия.
По делото е приета КСМАТЕ. От заключението и скиците се установява,
че инцидентът е настъпил на път с три ленти, две за движение в посоката, в
която е пътувал загиналия с л.а. Опел, и една - в обратна (в нея се е движел
виновният водач на т.а. Пежо). Посоките на движение са били разделени с
бяла единична непрекъсната маркировъчна линия. Мястото на удара е било в
средната от трите ленти, т.е. лявата, в посока за движение на С.. Дясната гума
на неговия автомобил се е намирала на 1,90 м в ляво от десния край на
платното за движение, в което се е движел. Зоната на припокриване на левите
габарити на двете превозни средства е 40 см. Ако С. се е движел в най-дясната
лента, на около 30 см от най-крайната й дясна линия, според експертизата
5
ударът е можел да бъде избегнат поради разминаване на превозните средства.
Изчислено е, че скоростта на движение на С. е била 112,79 км/ч, а инцидентът
е настъпил при мокра настилка. Според експерта и при движение с
предписаната скорост от 90 км/ч, инцидентът е щял да настъпи.
В медицинската част от заключението е посочено, че пострадалият е бил
без счупване на черепа, но с рана на челото и носа, фрактура на носните кости,
гръдна травма с кръвоизлив около сърцевата торбичка и гръдната кухина,
разкъсване на аортата, фрактура на гръден кош, счупване на ребра в ляво и
дясно по две линии, кръвоизлив в корема и разкъсване на черен дроб,
счупване на тазови кости, фрактури на лява ръка и пр. В огледния протокол е
записано, че колана на шофьорската седалка се намира в отпуснато
положение. Дадено е становище, че водачът е бил с колан, но ползването му не
влияе на вида на уврежданията.
В о.з. в.л. Д. е пояснил, че разминаването е можело да стане, ако С. е
пътувал в най-дясната лента и насрещният автомобил е бил започнал
прибиране в своята лента.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от 100 000
лв., като обезщетение за смъртта на съпруга й, като настоящият състав
приема, че посочената сума не може в пълен размер да репарира претърпените
страдания. Установява се, че С. и загиналия са имали отлични семейни
отношения, той бил опората на семейството, отличавал се като контактна и
отговорна личност, ангажиран с обществени каузи, заинтересован и
подкрепящ, грижовен съпруг и баща. Ищцата е била привързана силно към
съпруга си, не е преживяла загубата му и по настоящем, емоционално и
физически е страдала след смъртта му. Силно травмиращо за нея е било и
това, че трагедията е настъпила във важен за семейството етап, когато децата
са тръгвали съответно в първи клас и на детска градина и очакванията за
радостни вълнения са били неочаквано и драстично преустановено и заменени
с мъка от голямата загуба. Свидетелските показания сочат, че при К.
настъпила драстична промяна, тя изпаднала в тежка депресия, пиела
лекарства, отслабнала, страдала от безсъние. Съдът не намира причини да не
кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същите са преки
6
впечатления от ежедневни общувания и дават ясно и последователно
описание на състоянието на ищцата. Без да е необходимо да е ставала пряк
свидетел на вземане на предписани лекарства и безсънни нощи, свидетелката
е дала точно описание на тежкото психическо състояние, в което се е намирала
съпругата на починалия. В същото време обаче в хода на процеса не е
изготвена СПсЕ, която да даде становище относно генезиса на психичесото
страдание, неговата тежест, развитие във времето и сегашното състояние на
ищцата. Следва да се отчете обаче, че негативните преживявания за ищцата са
били в по-голяма по обем, тъй като тя е преживяла и други (различни от
процесната) стресови ситуации в своя живот – налични са данни, че тя е
загубила и други свои родители, сестра й се е разболяла от рак, ищцата сама е
пострадала и получила фрактура, което се случило и на едно от децата. Като
отчита личността на загиналия и естеството на неимуществените вреди,
претърпени от С. и очертана по-горе, въззивният състав възприема извода на
СГС, че в конкретния случай следва да се присъди допълнително
обезщетение. САС обаче приема дължима е сумата от още 40 000 лв. (до общ
размер на обезщетение от 140 000 лв.), тъй като отчита момента на настъпване
на инцидента - 2018 г. и съдебната практика на съдилищата относно
присъжданите към този момент обезщетения за загуба на близък (съпргу).
При анализ на съдебната практика, вкл. и на настоящият състав, в множество
от разглежданите типични казуси, присъжданите обезщетения за загуба на
близък (при ПТП настъпило през 2018 г.) варират в диапазон около и над 100
000 – 120 000 лв. Разглежданият случай безспорно се отличава със своята
спецификата, тъй като се касае до смърт на млад мъж, в разцвета на силите му,
с добро обществено положение и отлични семейни отношения. Неминуемо
отражение дава посочения и по-горе специфичен период за семейството, в
което се е случила трагедията. Именно поради тази причина, въззивната
инстанция приема, че обезщетението за ищцата следва да бъде над
обичайното, но под определеното от първостепенния съд.
Възраженията за принос от починалия водача, въведени от
застрахователя, следва да бъдат отхвърлени, по следните съображения:
Настоящият състав е имал повод да се произнесе по посочения спорен
въпрос в производството, в което ищца е била дъщерята на загиналия (с
решение от 7.02.2025 г. по гр.д. № 1831/24 г., САС, 14 с-в). При
доказателствата, налични и в настоящия процес (развиващ се по инициатива
7
на преживялата съпруга), не се налагат извод за осъществен принос от водача.
Установено е в настоящото производство, че водачът-наследодател на
ищцата, е управлявал лекият автомобил с превишена скорост от 112 км/ч при
ограничение от 90 км/ч. Приетата САТЕ обаче не констатира, че това е
причина за инцидента. Обратно – вкл. и от присъдата, ценена по чл. 300 ГПК,
следва извода, че основна предпоставка за ПТП е поведението на другия
водач, който при неразрешаваща маркировка е навлезнал в насрещната лента
за движение без необходимост от подобна маневра. За да бъде отчетен принос
е необходимо противоправното поведение да е предпоставило пряко
инцидента, а в случая това не се установява.
Не може да се сподели тезата на ответника по иска, че водачът Н. С. е
нарушил и изискването за движение в най-дясна лента – чл. 15, ал. 1 ЗДвП. На
първо място правилото на ал. 2, т. 2 на текста не е приложимо, тъй като касае
движение в населени места. На следващо място, в посоката на движение на
л.а. Опел разрешени са били две платна, като положението на управлявания от
С. автомобил е било с по-голямата част от обема си в най-дясната лента.
Ударът е настъпил практически върху осевата линия, т.е. по средата на цялото
двулентово платно, в което правомерно е можел да се придвижва С.. Дори да
се приеме, че той не се е придвижвал плътно в дясно на най-дясната лента, в
тежест на застрахователя е било да установи, че водачът е имал възможност за
това. За категорично и напълно доказано, съдът приема, че причината за
инцидента е само маневрата на водача на товарния автомобил, който без
основание и в нарушение на правилата е напуснал собствената си лента и е
навлезнал до средата на насрещната лента, разрешена за движение на
автомобила на загиналия водач. При тези данни не може да се приеме, че С. е
допуснал нарушение на правилата за движение, още по-малко че е
способствал за ПТП. Последното е настъпило поради неправомерното
движение на тежкотоварното превозно средство, което е навлезнало в
насрещната лента, при това в опасната зона за спиране на лекия автомобил и
последният не е можел да избегне удара.
На последно място, възражението за неизползване на колан от загиналия
водач е останало недоказано. От изразеното в СМЕ мнение се установява, че
травмите, които са довели до смъртта, могат да бъдат получени както при
липса на колан, така и при наличие на такъв. Този извод се основава на
8
констатираните значителни хлътвания на твърдите части на купето, които се
фиксирани в материалите по следственото дело – установява се при фаталния
челен удар в лявата част на автомобила (срещу водача), корпусната част е била
силно деформирана. Застрахователят не е доказал, че при тези тежки увреди
на превозното средство водачът е щял да съхрани живота си ако е бил с
поставен колан и че само липсата на такъв е причина за фаталните травми,
респ. до леталния изход.
Поради изложените аргументи общата сума за обезщетение от 140 000
лв. (100 000 лв. плюс 40 000 лв.) не може да бъде редуцирана поради принос
на загиналия наследодател на ищцата.
Предвид казаното решението на съда, в частта, в която е присъдена
допълнителната сума от 40 000 лв. следва да се потвърди, и да се отмени, в
частта, в която е присъдена сумата над 140 000 лв. до сумата от 160 000 лв. В
частта, в която искът е отхвърлен над 160 000 лв., решението следва да се
потвърди.
Оплакванията, в частта досежно лихвите са принципно неоснователни,
тъй като съдът от първата инстанция е отчел възражението за давност и като е
съобразил, че исковата молба е депозирана на 22.12.2021 г. е присъдил
лихвите след 22.12.2018 г. Размерите на лихвите обаче, с оглед променената
основа, върху която същите се начисляват подлежат на корекции по следния
начин (при прилагане на изводите на СГС, към които настоящият състав
препраща):
За главница от 140 000 лв. за периода 23.12.2018 г. - 22.08.2021 г. –
законна лихва от 37 877,79 лв.
За главница от 110 000 лв. за периода 23.08.2021 г. - 24.08.2021 г. законна
лихва от 61,11 лв.
Ето защо за периода 23.12.2018 г. - 24.08.2021 г. общо дължима е сумата
от 37 938,90 лв., като до сумата от 43 361,11 лв. искът следва да се отхвърли.
За следните периоди с оглед извършените плащания от застрахоавтеля,
дължими са законни лихви както следва:
за периода 24.08.2021 г. до 16.09.2021 г. върху главница от 110 000 лв.
законна лихва от 733,33 лв.;
за периода 17.09.2021 г. - 23.09.2021 г. върху главница от 90 000 лв.
9
законна лихва от 175,00 лв.;
за периода 24.09.2021 г. - 10.10.2021 г. върху главница от 70 000 лв.
законна лихва от 330,56 лв.;
за периода 11.10.2021 г. - 21.10.2021 г. върху главница от 50 000 лв.
законна лихва от 152,78 лв.;
за периода 22.10.2021 г до 21.12.2021 г. върху главница от 40 000 лв.
законна лихва от 677,78 лв.
За присъдените над тези суми горници исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на оплакванията досежно разноските и определенията по
чл. 248 ГПК съдът намира следното:
С оглед изявленията на пълномощникът на ищцата пред настоящата
инстанция, упълномощаването е извършено в условията на чл. 38, т. 3 ЗАдв.
(упълномощаване на близък) и наличието на финансови средства у ищцата за
заплащане на хонорар не подлежи на изследване. В същото време обаче, съдът
прием, че дължим, с оглед естеството на предявения иск и обема на
предоставената правна помощ, дължим е хонорар в размер на общо 2650 лв. за
първата инстанция. Допълнителен хонорар, изчислен върху размера на
законните лихви не се следва, тъй като същите по правило представляват
законна последица от уважаването на основния иск за обезщетяване на
неимуществени вреди, както нееднократно е приемано в практиката на ВКС.
Ето защо определение № 2005 от 2.02.2025 г. и определение № 19616 от
4.12.2024 г. следва да се отменят като решението на първата инстанция следва
да се коригира в частта досежно адвокатския хонорар на адв. Е. като същият
бъде намален.
За въззивната инстанция К. Ж. Ж. – С. следва да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултска защита и 400 лв. за
държавна такса.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6706 от 30.12.2023 г. по гр. д. № 15303/2021 г.,
СГС, І-5,
в частта, в която се ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на К. Ж. Ж.
10
– С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 40 000 лв. до 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
съпруг Н. А. С., причинена при ПТП на 28.07.2018 г., ведно със законната
лихва от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане,
в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на К. Ж. Ж. –
С., присъдени законни лихви
за периода 23.12.2018 г. - 24.08.2021 г. над сумата от 37 877,79 лв. до
сумата от 43 288, 89 лв.
за периода 24.08.2021 г. до 16.09.2021 г. върху главница от 110 000 лв.
законна лихва над 733,33 лв. до сумата от 866, 67лв;
за периода 17.09.2021 г. - 23.09.2021 г. върху главница от 90 000 лв.
законна лихва над 175,00 лв. до сумата от 305,56 лв.;
за периода 24.09.2021 г. - 10.10.2021 г. върху главница от 70 000 лв.
законна лихва над 330,56 лв. до сумата от 350 лв.;
за периода 11.10.2021 г. - 21.10.2021 г. върху главница от 50 000 лв.
законна лихва над 152,78 лв. до сумата от 213, 89 лв.;
за периода 22.10.2021 г до 21.12.2021 г. върху главница от 40 000 лв.
законна лихва над 677,78 лв. до сумата от 1016, 67 лв.
в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати държавна
такса над сумата от 3 444,56 лв. до сумата 4244,56 лв.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ж. Ж. – С., ЕГН **********, срещу ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата над 40 000 лв. до сумата от 60 000 лв., съставляваща обезщетение на
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Н. А. С., причинена при
ПТП на 28.07.2018 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законни лихви както следва:
за периода 23.12.2018 г. - 24.08.2021 г. над сумата от 37 877,79 лв. до
сумата от 43 288, 89 лв.
за периода 24.08.2021 г. до 16.09.2021 г. върху главница от 110 000 лв.
законна лихва над 733,33 лв. до сумата от 866, 67лв;
за периода 17.09.2021 г. - 23.09.2021 г. върху главница от 90 000 лв.
11
законна лихва над 175,00 лв. до сумата от 305,56 лв.;
за периода 24.09.2021 г. - 10.10.2021 г. върху главница от 70 000 лв.
законна лихва над 330,56 лв. до сумата от 350 лв.;
за периода 11.10.2021 г. - 21.10.2021 г. върху главница от 50 000 лв.
законна лихва над 152,78 лв. до сумата от 213, 89 лв.;
за периода 22.10.2021 г до 21.12.2021 г. върху главница от 40 000 лв.
законна лихва над 677,78 лв. до сумата от 1016, 67 лв.
ОТМЕНЯ определение № 2005 от 2.02.2025 г. и определение № 19616 от
4.12.2024 г. изцяло, както и решение № 6706 от 30.12.2023 г. по гр. д. №
15303/2021 г., СГС, І-5, в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да
заплати на адв. Б. Е. възнаграждение в размер над 2650 лв. до сумата от
6597,02 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА К. Ж. Ж. – С. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски пред
въззивната инстанция в размер на 300 лв. за юрисконсултска защита и 400 лв.
за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12