№ 57
Гр. Перник, 12.03.2021
година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 114 по
описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по жалба на ЕТ „С.К.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ****,****,****,****,****, представляван от С.К.К. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-С906-0453380 от
01.02.2021 година, издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ София, в
Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно управление (ЦУ) на Националната
агенция за приходите (НАП). С оспорената заповед на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „С.К.“ е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за парфюмерия
и козметика, находящ се в гр. Перник, ул. *****, стопанисван от ЕТ „С.К.” и забрана за достъп до него за срок от
14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
моли съда да отмени издадената заповед с доводи за добросъвестност при
осъществяване на търговската дейност, добросъвестност при изпълнение на
задълженията към държавата, липса на извършвани други подобни нарушения на
данъчното законодателство.
В проведеното открито съдебно заседание на 08.03.2021 година жалбоподателят
ЕТ
„С.К.“***, редовно призован, се представлява от С.С.Б.,
дъщеря и пълномощник на физическото лице – търговец С.К.К., която поддържа
жалбата и моли съда да я отмени.
В проведеното открито съдебно заседание на 08.03.2021 година ответникът по
жалбата – началник
на отдел Отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован, не
се явява, представлява се от юрисконсулт П.П., пълномощник на изпълнителния
директор на НАП, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда я
отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 22.01.2021 година, в 14:55 часа служители на ГДФК в ЦУ на НАП, в
присъствието на С.К., извършили проверка на обект – магазин за парфюмерия и козметика, находящ се в
гр. Перник, ул. *****, стопанисван от ЕТ „С.К.,
търговски обект по смисъла на чл. § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на ЗДДС. При проверката било установено, че в обекта се предлагат парфюми,
козметика, бельо и др. Обектът разполагал с монтирано и функциониращо фискално
устройство (ФУ) модел „Compact M02“, с
индивидуален номер (ИН) на ФУ - ****и фискална памет (ФП) с ИН ****,
регистрирано в НАП с потвърждение ****2019 година. Преди легитимирането на
проверяващите била извършена контролна покупка на обща стойност от 1.80 лева,
заплатена в брой и в лева от А. И.– инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на
НАП, част от проверяващия екип. Сумата била приета от С.К. от името и за сметка
на ЕТ „С.К.“, за което не бил издаден фискален бон или касова бележка. След
легитимиране на проверяващите от ФУ бил разпечатани дневен финансов отчет (ДФО)
„Х“ и документ от контролната лента на електронен носител (КЛЕН), и двата от дата
22.01.2021 година, както и бил извършен опис на парите в касата на обекта. Не
била установена разлика в касовата наличност, тъй като съгласно данните,
отразени в тези документи разчетена била касова наличност от ФУ – 15.00 лева,
фактическа наличност – 15.00 лева, служебно въведени пари в касата – 10.00 лева.
Сумата от 1.80 лева за контролната покупка не била отразена.
За
резултатите от проверката проверяващите инспектори съставили Протокол за
извършена проверка серия АА № 0453380/22.01.2021 година. Протоколът бил
съставен в присъствието на физическото лице –
търговец С.К., надлежно връчен, в който са обективирани горните
обстоятелства. Този протокол е съставен от орган по приходите, в изпълнение на
правомощията му, в писмена форма, със съдържание, съответно на изискванията на
чл. 50, ал. 2 от ДОПК, подписан е от съставителя и от присъствалия при проверката
търговец – физическо лице, съгласно чл. 50, ал. 3 от ДОПК, на основание чл. 50,
ал. 1 от ДОПК има материална доказателствена сила за отразените в същия
действия, изявления и обстоятелства, поради, което и като неоспорен от страните
се цени.
Със заповед №
ФК-С906-0453380 от 01.02.2021 година, издадена от Л.П.Х.– началник на Отдел
„Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване за срок от 14 дни на търговския
обект – магазин за парфюмерия и козметика, находящ се в гр. Перник, ул. *****,
стопанисван от ЕТ „С.К.“, както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
забранен достъпът до обекта. В заповедта са изложени установените при проверката
факти и е направен извод, че търговецът, като е бил длъжен, не е изпълнил
задължението си, при извършена продажба в стопанисвания от него търговски
обект, за което е направено плащане в брой на стойност 1.80 лева, да издаде
фискална касова бележка от ФУ съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и изискванията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), поради
което са приложени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“, съответно чл.
187, ал. 1 от ЗДДС. Заповедта е връчена на С.К. на 03.02.2021 година.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед на това е процесуално допустима
и се дължи разглеждането й по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1,
т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Издателят на заповедта е оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, изменена със
Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 година, като същият заема длъжността началник
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1
от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок и ред за обжалване
и подпис на издателя. Издаденият административен акт препраща и към съставения
протокол за проверка. В акта се съдържат фактическите основания, обусловили
издаването му, доколкото същият е мотивиран с неиздаване на фискална касова
бележка за извършена продажба на стойност 1.80 лева в обекта, стопанисван от
жалбоподателя, в който е било монтирано и функциониращо ФУ, както и с липсата
на отразяване на извършената продажба в разпечатания от ФУ дневен финансов
отчет. Заповедта съдържа и правните норми обосновали издаването й. Изложени са и
мотиви и относно продължителността на мярката – запечатване на обекта за срок
от 14 дни. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146,
т. 2 от АПК.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл.
146, т. 3 от АПК.
Заповедта
е издадена при правилно приложение на материалния закон, но същата е
несъответна на целта на закона.
Правното
основание за постановеното запечатване на обекта е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС. Според посочената правна норма запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба №
Н-18/13.12.2016 година. Съгласно чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ – фискален бон, или на касова бележка ИАСУТД – системен бон. Не се изисква
регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки и услуги във или от
търговски обект в изрично посочени в закона случаи – чл. 3, ал. 1, предл. второ
от Наредбата – когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Не е задължено да регистрира извършваните от
него продажби в търговски обект чрез ФУ/ ИАСУТД и лице, което извършва някоя от
дейностите по чл. 4 от Наредбата. Не се издават фискални касови бележки от ФУ
или касов бележки от ИАСУТД и в случаите по чл. 5 от Наредбата. В настоящия
случай не се твърди, както и от данните по делото не се установява, да е налице
някоя от хипотезите на чл. 3, ал. 1, предл. второ от ЗДДС, респективно чл. 4 и
ч. 5 от Наредбата.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 година фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава за всяка продажба на лицата по чл.
3, ал. 1 и за всяко плащане в брой, като в ал. 4 се конкретизира, че фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ се забранява и достъпът до обекта.
Предвид
съдържанието на цитираната нормативна рамка, с оглед установеното от фактическа
страна, съдът намира, че в случая са били налице материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ на посоченото основание.
При
наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предпоставки
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обектът,
стопанисван от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС, в който контролните органи са установили
извършването на продажба от името на жалбоподателя, без същата да бъде
регистрирана посредством издаването на фискален бон от монтираното и работещо в
търговския обект ФУ. Това нарушение безспорно обуславя приложението на
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Издаването на заповедта
на това основание се извършва в условията на обвързана компетентност, т. е. при
установено нарушение административният орган не разполага с възможност за
преценка дали да наложи или не ПАМ.
На
следващо място настоящият съдебен състав намира, че определеният срок на ПАМ
ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел.
Законодателят
не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от административния
орган при определяне продължителността на административната принуда.
Така, при
определяне на срока на действие на мярката административният орган действа при
оперативна самостоятелност в рамките на определената от закона максимална
продължителност на административната принуда до 30 дни. Т.е. последният
индивидуализира срока на мярката, но следва да съобрази продължителността на
същата с оглед и съответно на всички установени пред него факти и
обстоятелства. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени
достатъчно и конкретни мотиви, които да позволят също и на съда да провери дали
органът е упражнил тази предоставена му от закона възможност в съответствие с
целта, която обслужва прилагането на мярката, т.е. с целта на закона, както и
дали това възприето от органа разрешение е съизмеримо с тази преследвана
цел.
В процесния
случай принудителната административна мярка е приложена за срок от 14 дни. За
тази продължителност е посочено, че същата е с оглед начина и вида на
организиране на отчетността, като е налице обосновано предположение, че целта
на търговеца е отклонение от данъчно облагане. Посочено е също, че срокът на
наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция
за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Прието от
административния орган е още, че с оглед вида на вредата в конкретния случай
(която се цели да се предотврати с тази мярка), както и съобразно
обстоятелствата, довели до нея (организацията, създадена в обекта), този
административен акт не засяга права и законни интереси в по – голяма степен от
най – необходимото за целта, с която същият се издава, съответно срокът на
наложената ПАМ в определения размер е подходящ.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник счита, че така изложените в
оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло
бланкетни и общи. Така формулирани, мотивите биха били приложими за всеки
констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Не става ясно как именно е
определена продължителността на този срок, поради което като резултат тези
мотиви нямат характер на фактически основания, относими към целите на
налагането на ПАМ. Определена е продължителност на срока от 14 дни, която е към
средната, предвидена за конкретното нарушение, но от мотивите не става ясно кои
конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Безспорно е в
случая, че касова бележка за осъществената в 14:55 часа, на 22.01.2021 година
контролна покупка не е издадена, което без съмнение е нарушение на изискването
на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Липсва
обаче конкретизация, конкретни мотиви, относно това, извършвал ли е търговецът
друго такова нарушение. Не се сочи и кои доказателства по преписката
обосновават у административния орган, и то предположението, че една от целите
пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, при положение, че не е
установена касова разлика. Не е посочено кое от начина и вида на организиране
на отчетността, тъй като такива не са описани, е довело до извършването на това
нарушение. Не са посочени и други обстоятелства, в които да се обоснове извод
за тежестта на нарушението, респективно продължителността на мярката. От друга
страна не са събрани доказателства за извършвани други такива нарушения от
наказания търговец или за системно неизпълнение на задължението по чл. 118 от ЗДДС. Няма данни за
извършено наблюдение от страна на проверяващите в известен времеви период, при
което да е възприето нерегистриране на извършваните от името на търговеца
продажби на граждани, не е обсъдено установената липса на касова разлика с
какво отношение е към неиздаването на касова бележка, не е обсъден
среднодневният оборот на обекта, съпоставено с местоположението му, съответно с
преминаващия клиентопоток. Напълно необоснован в тази връзка е и доводът, че е
необходим определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния
обект, тъй като не е установено, че в проверения обект има трайна практика да
не се издават фискални касови бележки за извършени продажби.
Предвид
изложеното съдът счита, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в процесния
случай не кореспондира с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност,
прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото
за целта, за която актът се издава. Наложената за срок от 14 дни ПАМ, който
срок, като такъв към средния, следва да се прилага при наличие на утежняващи
обстоятелства, при факт на неустановена системност при регистрирането и
отчитането на продажби в търговския обект, не служи за предотвратяване и
преустановяване на административното нарушение. Нарушението вече е извършено,
тъй като то е довършено към момента на констатирането му от приходните органи и
такъв срок на мярката не обслужва отстраняването на вредните последици от
същото. Същевременно липсват констатации от извършената продажба на стойност 1.80
лева да са произлезли съществени вредни последици за фиска. При това положение настоящия
съдебен състав счита, че срок с такава продължителност надхвърля и целеното
предотвратяване на нарушения от такъв вид, тъй като системност при извършването
му не е установена, включително не е установена касова разлика в касовата
наличност, т. е. не е налице индикация, обосноваваща предположение за системно
и дълговременно нерегистриране на извършваните в обекта продажби. Така, с
определената продължителност на срока – 14 дни, е засегната съществено правната
сфера на адресата на ПАМ, като същевременно е игнорирана целта на закона да
защитава обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението и на
неговата тежест мерки. С определянето на срок от 14 дни, в който обектът на
търговеца да бъде запечатан, засегнати са законни интереси на задълженото лице
в по – голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Това е
несъответно на чл. 22 от ЗАНН,
както и е пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Липсата на конкретни мотиви
относно срока на мярката при наличие на материалните предпоставки за нейното
прилагане опорочава административния акт, доколкото препятства преценката за
съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 от АПК, когато
вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се
въздържи от издаване на утежняващия административен акт (в този смисъл е Решение
№ 7228 от 31.05.2018 година, постановено по адм. дело № 12287/2017 година; Решение № 5345 от 10.04.2019 година,
постановено по адм. дело № 15668/2018 година; Решение № 13650 от 8.11.2018 година,
постановено по адм. дело № 9808/2018 година; Решение № 2527 от 20.02.2019 година,
постановено по адм. дело № 11270/2018 година; Решение № 6302 от 24.04.2019 година,
постановено по адм. дело № 14235/2018 година; Решение № 8095 от 24.06.2020 година,
постановено по адм. дело № 13254/2019 година; Решение
№ 10059 от 22.07.2020 година, постановено по адм. дело № 2447/2020 година; Решение
№ 7521 от 16.06.2020 година, постановено по адм. дело № 2530/2020 година и Решение
№ 2527 от 23.02.2021 година, постановено по адм. дело № 13033/2020 година по
описа на Върховния административен съд).
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-С906-0453380 от
01.02.2021 година, издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ София, в
Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно управление (ЦУ) на Националната
агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „С.К.“ е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за парфюмерия
и козметика, находящ се в гр. Перник, ул. *****, стопанисван от ЕТ „С.К.” и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно
разноските:
Жалбоподателят
не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което, въпреки изхода на
делото, такива не следва да бъдат присъждани.
С
оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С906-0453380 от 01.02.2021 година, издадена от началник Отдел
„Оперативни дейности“ София, в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно
управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). С оспорената
заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „С.К.“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за парфюмерия и козметика, находящ се в гр. Перник, ул. *****, стопанисван от ЕТ „С.К.” и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/