О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 09.07.2018 г.
в състав:
Председател: Евгения Симеонова
Членове: Рената Мишонова-Хальова
Мария Аджемова
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.
ч. гр. дело N`360
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива в хипотезата на чл. 274,
ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2000/17.04.18
г. на А.Й.Ш. *** срещу определение на районен съд гр. Козлодуй № 77/ 02.04.2018
г. постановено по гр. д. № 915/2017 г., с което предявеният от жалбоподателя
установителен иск за собственост на зем. имот е оставен без разглеждане като
процесуално недопустим, а производството по делото е прекратено. Жалбоподателят
твърди, че неправилно районен съд е приел, че той няма интерес от предявяване
на процесния установителен иск. Според него, именно защото земеделския имот
/нива/ предмет на иска не е бил реституиран по правилата на ЗСПЗЗ, при което е попаднал
във стопанисвания от ответната община гр. Козлодуй фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
единственият начин да защити правата си е да предяви установителен иск за
собственост за този имот.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното
определение и връщане делото на районен съд за постановяване съдебен акт по
съществото на спора. В подкрепа на становището си представя практика на ВКС.
Ответната община, чрез представляващия я адвокат П.З.,
представя отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на
жалбата. Моли за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Страните нямат доказателствени искания.
След преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Частна жалба е процесуално допустима, тъй като
подадена от надлежна страна в производството, в предвидения от закона срок и
има за предмет съдебен акт от категорията подлежащи на контрол от въззивна
инстанция.
Обжалваното определение на районен съд гр. Козлодуй е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Настоящият жалбоподател А.Ш. е сезирал районен съд
гр. Козлодуй с искова молба вх. № 3668/20.07.17 г. насочена срещу ответника
община гр. Козлодуй, в която твърди, че наследодателката му М.П.Ш. починала
1987 г., била собственик на нива от 7.741 дка, м. "Под Гложенския път"
в землището на село Хърлец на основание нот. акт № 165/1946 г. Възстановяване
правото на собственост върху нивата по реда на ЗСПЗЗ не било искано от
наследниците на покойната М.Ш., при което на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ нивата
била предоставена на ответната община гр. Козлодуй. Тъй като, специалните
срокове за възстановяване собствеността върху процесната нива били изтекли, то
според ищеца Ш., единственият начин да защити правото си на собственост върху
нивата е да предяви срещу община гр. Козлодуй установителен иск за собственост
на същата /нива от 7.741 дка/ с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като
съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната
община правото на собственост на наследниците на покойната М.Ш. върху нивата от
7.741 дка в землището на село Хърлец. Други основания за предявяване на иска не
се сочат в исковата молба. По иска, пред КРС е образувано гр. дело № 915/17 г.
и след размяна на книжа, ответната община гр. Козлодуй е представила в срока по
чл. 131 от ГПК отговор, в който подробно мотивира становище за недопустимост на
предявения иск и алтернативно за неоснователност на същия. Проведени пет
открити открито съдебни заседания, в които са приети писмени доказателства,
приета е и съдебно техническа експертиза с в. л. Л.А., след което с обжалваното
определение № 77 от 02.04.2018 г. районен съд гр. Козлодуй е отменил определението
си от 15.03.18 г., с което делото е обявено за решаване, оставил без
разглеждане предявения иск, като процесуално недопустим и прекратил
производството по гр. дело № 915/17 г.
При изложените обстоятелства, от правна страна
окръжен съд намира следното:
За да приеме, че предявения иск е недопустим и
прекрати производството по делото, първостепенният съд правилно е приел, че предявяване
на установителен иск по чл. 124, ал. І от ГПК за съществуване или
несъществуване на едно правоотношение е допустимо при наличие на правен интерес
за ищеца, като правния интерес се преценява във всеки конкретен случай въз
основа на въведените в исковата молба твърдения.
По казуса, ищецът А.Й.Ш. ясно заявява още в
исковата молба, че по отношение на нивата в землището са село Хърец, която е
предмет на неговия установителен иск за собственост, не е провеждана
административна процедура пред ОСЗГ гр. Козлодуй по реда на чл. 11, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, нито е предявяван иск с правно основание чл.11, ал. 2 от същия
закон за тази земя, като към момента са
изтекли всички срокове по ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на нивата в
лицето на наследниците на бившата й собственичка, покойната М.П.Ш..
При тези твърдения, изводът на районен съд за
недопустимост на предявения иск се споделя от настоящата инстанция. С нормите
на ЗСПЗЗ законодателят е предвидил реституирането на земеделската земя в
страната, какъвто характер има и процесната нива, да се извърши не "екс
леге", тоест не по силата са самия закон, а след провеждане по инициатива
на правоимащите собственици или техните наследници, в посочени в закона преклузивни
срокове, на административна процедура, а при пропускане на срока за адм.
процедура, чрез предявяване на иск, но също в посочени от закона /ЗСПЗЗ/
преклузивни срокове. Към момента на предяване на процесния установителен иск за
собственост на земеделската земя, 20.07.2017 г., тези срокове са изтекли, което
не се оспорва от ищеца. От преклузивния
характер на сроковете установени със ЗСПЗЗ, в които следва да се поиска от
правоимащите реституция на зем. земя следва, че
те се прилагат служебно от съда и
пропускането им води до прекратяване съществуването на субективното право на
реституция за правоимащите.
Ето защо, в конкретня случай ищецът А.Ш. няма
интерес от предявяване на процесния установителен иск за собсвеност на
земеделската земя /нива/, при което искът е процесуално недопустим и не следва
да се разглежда, а образуваното дело следва да се прекрати. И тъй като,
изводите на първостепенния съд са в същия смисъл, обжалваното определение
следва да се потвърди.
Практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят
е неотносима, доколкото в разгледания от ВКС случай основанията за претендираното
право на собственост са различни от процесните.
За настоящата инстанция не следва да се присъждат
разноски за ответната община, представлявана от адвокат П.З., тъй като по
делото не са представени доказателства за направени такива.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на районен съд гр.
Козлодуй № 77/02.04.2018 г. постановено по гр. дело № 915/2017 г. по описа на
същия съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при предпоставките
на чл. 280 от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........