Р Е
Ш Е Н И Е № 1309
гр. Перник, 22.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, десети граждански
състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 2671 по описа на съда за 2016 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. “В” от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от Ф.А.В. *** АД, с която при условията на обективно съединение са
предявени искове за установяване
несъществуването на парично вземане за сумата от 3929,79 лв., представляваща
стойност на незплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2005г. до
30.04.2009г., начислена за партида с абонатен № ********** на името на ищеца за
недвижим имот, находящ се в и за сумата от 1199,44 лв. – законна лихва за забава върху вземането за
главница за периода от 03.03.2005г. до 06.10.2009г.
Ищецът твърди, че се
намира в облигационно правоотношение с ответника, възникнало по повод доставката на топлинна енергия за
топлоснабден имот. Твърди, че ответникът в качеството му на доставчик на
комунални услуги твърдял, че имал вземания към него за сумата от 3929,79 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.01.2005г. до
30.04.2009г., която не му била доставена и била некоректно начислена, и за сумата от 1199,44 лв. – законна лихва за забава върху вземането за
главница за периода от 03.03.2005г. до 06.10.2009г. Поддържа, че наред с
това вземанията за главница и за лихви
били погасени по давност, но от ответното дружество твърдели, че сумите са
дължими и отказвали да ги отпишат, с което ищецът обосновава и правния си
интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен иск.
При така изложените
съображения отправя искане към съда да признае за установено по отношение на
ответника, че не дължи сумата от 3929,79 лв., представляваща стойност на
незплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2005г. до 30.04.2009г.,
начислена за партида с абонатен № ********** на името на ищеца за недвижим
имот, находящ се в ***и за сумата от 1199.44 лв. – законна лихва за забава
върху вземането за главница за периода от 03.03.2005г. до 06.10.2009г. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен, като навежда конкретни
твърдения, че на 17.12.2009г. между страните било сключено споразумение, по
силата на което ищецът признал съществуването на процесните вземания и поел
задължение да ги погасява разсрочено на месечни вноски от по 150 лв. Ответникът
твърди, че ищецът предприел плащания в изпълнение на така постигнатото
споразумение. Оспорва целостта на представената с исковата молба справка за
дължимите суми със съображение, че същата не съдържа отбелязване за направените
плащания от ищеца в погашение на процесните вземания. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, като
се установява и от приетата като доказателство по делото справка по блокирана сметка към
дата 26.08.2016г. / на л. 19 от делото/,
че по партида, открита на името на ищеца при ответника с аб. № ********** за жилище
с административен адрес: ***са начислени суми за
доставка на топлинна енергия през периода от 01.01.2005г. до 30.04.2009г., в
размер на 3929,79 лв. и обезщетение за забава в плащанията в размер от 1199,44 лв.,
начислено за периода от 03.03.2005г. до 06.10.2009г.
От заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 3580/2009г. на ПРС /на л.
31 от делото/ е видно, че същата е
издадена на 16.10.2009г. за процесните вземания за главница и за обезщетение за
забава по заявление на ответника срещу ищеца Ф.А.В..
Видно от представеното по
делото споразумение №7787.21.12.2009г. /
на л. 18 от делото/ със същото на 17.12.2009г. ищецът е признал, че към
датата на подписването му дължи на ответника и за периода от 01.01.2005г. до
30.04.2009г., сумата от общо 5129,23 лв., в т.ч. 3929,79 лв. главница, лихва за
забава в месечните плащания в размер на 1199,44 лв. за периода от 03.03.2005г.
до 06.10.2009г. В текста на споразумението е посочено, че сумата представлява
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот с
адрес гр. Перник, кв. „Тева“, бл. 76, вх. „А“,
ап. 15. Посочено е, че на 17.12.2009г. ищецът е платил сумата от 1600 лв. в
погашение на задълженията си, като е поел задължение да заплаща остатъка от
задължението си в размер на 3 529,23 лв. ежемесечно на частични вноски от
по 150 лв.
По делото е изслушано заключение по изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. След
справка в счетоводството на ответника вещото лице е посочило, че по
счетоводната партида на абонат с № **********
с титуляр Ф.А.В. за топлофициран имот с адрес *** за периода от 01.01.2005г.
до 30.04.2009г. са отразени плащания в размер на 2 700 лв. Посочено е, че
на 17.12.2009г. е платена сумата от 1600 лв., на 21.01.2010г. - 150 лв., на
12.02.2010г. – 150 лв., на 30.03.2010г. – 150 лв., на 30.04.2010г. – 150 лв.,
на 27.05.2010г. – 150 лв., на 24.06.2010г. – 150 лв., на 28.07.2010г. – 100 лв.
и на 26.08.2010г. още 100 лв., или общо размерът на внесените от ищеца суми за
намаляване на задължението на ищеца е 2 700 лв. Вещото лице е установило,
че сумите са внесени по касов път на касите на „Топлофикация-Перник“ АД. Според
експертизата в квитанциите за плащане на задълженията не е посочено от
вносителя за кой период се отнасят вноските и какво е основанието за плащане,
защото плащането било направено по касов път и издаваният за него документ е
бил изготвян на компютър при програма, в която предварително са заложени
реквизитите му. Посочено е, че плащането на сумата от общо 2 700 лв. е
отразено по сметка 411 на името на ищеца, като са намлени задълженията му за
периода от 01.01.2005г. до 30.04.2009г.
При изслушването му в проведеното открито съдебно заседание вещото лице е
допълнило, че квитанциите, удостоверяващи направените плащания, са унищожени от
ответника, поради изтичане на срока за съхранението им.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на
правен интерес само в частта, за която по делото се установява, че не е налице
плащане. За погасените с плащане суми не е налице правен интерес от воденето на
настоящето дело. По аргумент от разпоредбата на чл. 118 ЗЗД платеното след
изтичане на давността е дължимо платено и длъжникът няма право да го иска
обратно, макар и към момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла. Поради това и постановяването на съдебно решение, с което да се
установи, че платените суми са недължими като погасени по давност, по никакъв
начин не би ползвало ищеца.
При преценката си за това в погашение на коя част от задълженията следва
да се отнесат направените от ищеца плащания, съдът съобрази следното:
По делото е установено, че общо платената сума е в размер на 2 700 лв. За поредността при
погасяване на главницата и на начислена върху нея законна лихва, когато
длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, приложение
намира нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗД /Определение № 349 от 27.05.2011 г. по
търг. д. № 1019/2010 г. на Върховен касационен съд/. Поредността на
погасяване по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД настъпва само при задължение за лихва, възникнало наред с
главния дълг от договора или от закона, което има възнаградителен характер /Определение № 349 от 27.05.2011 г. по
търг. д. № 1019/2010 г. на Върховен касационен съд/.
Поради това и на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото по делото не се
установява длъжникът да е заявил кое от задълженията си погасява с направените
частични плащания, съдът намира, че същите следва да се отнесат към
най-обременителното за него задължение, а именно – към задълженията за главница,
започвайки от най-старите периоди.
При тези съображения съдът достига до извод, че с плащането на сумата от
2 700 лв. са погасени изцяло
задълженията за доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот на ищеца,
начислени за периода от 01.20005г. до 01.2008г., както и сумата от 89,02 лв.,
представляваща част от стойността на доставената топлинна енергия за м.
02.2008г., поради което и предявеният отрицателен установителен иск за същите суми
следва да бъде прекратен като процесуално недопустим поради липсата на правен
интерес.
В останалата им част предявените отрицателлни установителни искове са основателни,
поради следните съображения.
Давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото
на иск. При облигационните правоотношения правото на иск възниква в деня, в
който вземането е станало изискуемо. С подписването на споразумението от
17.12.2009г. ищецът е признал съществуването на процесните вземания към
ответника, с което разпоредбата на чл.
116, б „б“ ЗЗД свързва като последица прекъсването на давността, която тече
срещу кредитора. По аргумент за по-силното основание от чл. 188 ЗЗД, щом
длъжникът може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до
погасяване на кредиторовото вземане, то той би могъл да стори и по-малкото – да
признае вземането, или да го новира. Такова признание имплицитно включва отказ
от позоваване на вече изтекла давност, какъвто по аргумент от разпоредбата на
чл. 133 ЗЗД е валиден. Подписвайки споразумението, ищецът е направил изявление
за признание на дълга с конкретен адресат – ответника, което е произвело ефект
с факта на достигането му до кредитора, при което от този момент е възникнало
ново задължение с ново съдържание и е продължен срокът за издължаването му,
като е уговорено разсрочване и нови падежи.
Всяко споразумение между кредитора
и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има
за последица прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и преместване
на началния й момент към деня, в който според споразумението вземането става
изискуемо. При преуреждането на правоотношението между страните и разсрочването
на плащането, какъвто е и настоящия случай, по отношение на всяка отделна
вноска започва да тече нова давност, считано от настъпването на съответния
падеж /в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №123 от
11.11.2011г. на ВКС по т.д. №648/2010г., II т.о./.
При горните съображения съдът намира, че падежът на последната вноска по
споразумението на страните е настъпил в края на месец октомври 2011г. За
процесните вземания е приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б „в“ ЗЗД,
включително и след прекъсването на давността със споразумението, с което
вземанията са признати, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който предвижда изключение
от правилото, а именно-приложимост на петгодишна давност само за хипотезата, в
която вземането е установено със съдебно решение. Тригодишният давностен срок
за последната погасителна вноска е изтекъл в края на месец октомври 2014г., при
което процесните вземания, предмет на делото в допустимата му част са погасени
по давност.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, каквото е вземането за обезщетение
за забава.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за главница е
процесуално недопустим до сумата от 2 700 лв., начислена за периода от
01.01.2005г. до 01.2008г. и за част от м.02.2008г., като за разликата до пълния
предявен размер от 1229,79 лв. представляващи стойността на доставена топлинна
енергия за част от м.02 2008г. и за периода до 30.04.2009г. и за сумата от 1199.44 лв.,
начислена като вземане за законна лихва за забава върху вземането за главница
за периода от 03.03.2005г. до 06.10.2009г. искът е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски съразмерно на
уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно на прекратената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 812,19 лв., от които ответникът следва да бъде
осъден да му възстанови сумата от 384,65 лв.
От направените от ответника разноски в размер на общо 380 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за депозит за вещо лице, ищецът следва да бъде
осъден да му плати сумата 200,03 лв.
По отношение на вземанията за разноски не са налице предпоставките на чл.
103 ЗЗД – същите не са изискуеми към момента на постановяване на подлежащия на
обжалване съдебен акт, поради което и искането на ответника за присъждането им
по компенсация не може да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№2671/2016г. по описа на Районен съд Перник В ЧАСТТА по предявения от Ф.А.В.
*** с ЕГН ********** СРЕЩУ „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” АД гр. Перник, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. “В” от ЗЗД за сумата от 2700 лв./две хиляди и
седемстотин лева и 00 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2005
г. до м. януари 2008г. и за част от вземането за м. февруари 2008г. за топлоснабден имот, находящ се в *** КАТО
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 111, б. “В” от ЗЗД, че Ф.А.В.
*** с ЕГН ********** не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, сумата от 1229,79 лв. / хиляда двеста двадесет и девет лв.
и 79 ст./ представляващи стойността на доставена топлинна енергия за част от
м.02. 2008г. и за периода от м.03.2008г. до 30.04.2009г. за топлоснабден имот, находящ се в *** с абонатен
№ **********, както и сумата от 1199.44 лв. / хиляда сто деветдесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки/ представляваща лихва за
забава върху месечните плащания за главница, начислена за периода от
03.03.2005г. до 06.10.2009г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, да плати на Ф.А.В. *** с ЕГН ********** сумата от 384,65
лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Ф.А.В. *** с ЕГН ********** да плати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, сумата от 200, 03лв. за
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В прекратителната му част решението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: