Решение по дело №4453/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към решение по АНД № 4453 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от
НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на ИВ. Б. Б. - обвиняема по
Досъдебно производство №2370/2020г. по описа на Четвърто РУ при
ОДМВР-Варна с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК; извършителката не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е била освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени щети.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се явява лично и
с процесуален представител- адв.В., който изразява становище, че деянието не
е извършено виновно. Привежда и доводи за малозначителност на деянието.
В случай, че обвиняемата бъде призната за виновна, моли за налагане на
наказание в минимален размер.
Обвиняемата заявява, че не е била добре запозната с правните
изисквания, както и че е преустановила действията си спрямо имота, след
като е разбрала, че последният има собственик.
Представител на Районна прокуратура –Варна поддържа
постановлението и предлага на съда на освободи обвиняемата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание в минимален размер,
както и да й възложи направените по делото разноски.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №2370/2020г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР-Варна),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
Полският гражданин Я. В. Р. често посещавал Република България и
през 2006г. решил да закупи имот в близост до гр.Варна. Избрал парцел в
землището на с.Близнаци, общ.Аврен, собственост на К. П., С. И. и К. Н.. За
да закупи имота Р. учредил търговско дружество- „Скарбонка“ ЕООД със
седалище в гр.Варна. На 04.08.2006г. била изповядана нотариално сделка, по
силата на която П., И. и Н. продали имота на търговското дружество,
представлявано от своя управител и едноличен собственик Я. Р.. Покупко-
продажбата била обктивирана в нотариален акт №6, том III, рег.№3914, дело
№326/2006г. на нотариус Р. Т. с район на действие-РС-Варна. На 02.10.2006г.
Я. Р., чрез пълномощника си К. Л., подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, с
която декларирал придобиването на имота. След като закупил имота, Р.
започнал да го посещава всяко лято заедно с членове на семейството си. В
парцела се намирала едноетажна масивна постройка, но Р. не я използвал, а
1

нощувал в каравана, с която пътувал до Република България. Той периодично
заплащал дължимите за имота данъци, но електричеството и
водоснабдяването към постройката били спрени. По време на отсъствието му
за имота полагали известни грижи негови съседи.
По-късно, със Заповед № РД-18-18 от 06.03.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК били приети нова кадастрална карта и кадастрални
регистри на с.Близнаци и на закупения от „Скарбонка“ ЕООД имот бил даден
идентификационен номер 04426.502.606. Поради пропуск при вписването на
имота в СГКК Варна обаче не било записано чия собственост е.
Липсата на постоянен обитател дала възможност на майката на
обвиняемата Б. да води на разходка в имота сина на последната, който имал
заболяване-детски аутизъм. Имотът имал хубав изглед към морето и бил в
близост до гориста местност, като там синът на Б. се чувствал добре. Поради
това след смъртта на майка си обвиняемата продължила понякога да
посещава имота, заедно с детето. След известно време, през 2020г., като
съобразила, че къщата е видимо необитаема, а в СГКК за имота няма вписан
собственик, Б. решила да се снабди с документи, които да я легитимират като
негов собственик. След като направила известни проучвания, обвиняемата
решила, че може придобие имота въз основа давностно владение, като заяви,
че го владее повече от десет години. За целта същата се свързала със
свидетелите М. М. и И. А. и ги помолила да свидетелстват в нейна полза пред
нотариус в производство по обстоятелствена проверка. М. не била виждала
имота до този момент, но се съгласила да свидетелства. Такова съгласие дал и
св.А., въпреки че от Б. узнал, че имотът не е неин. Обвиняемата убедила и
св.Х. К. да се съгласи да даде съответни показания пред нотариус, за да
придобие собствеността над имота и свидетелят се съгласил, независимо, че
всъщност не знаел кой е неговият собственик.
След като осигурила лица, които да свидетелстват в желаната от нея
насока, на 29.05.2020г. Б. подала молба-декларация до нотариус с район на
действие РС-Варна за признаване правото на собственост върху недвижим
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, на основание чл.587 ГПК
и чл.79 ЗС. В молбата-декларация обвиняемата удостоверила, че притежава
процесния парцел, ведно с построената в него жилищна сграда, чиято
собственост е придобила въз основа давностно владение. Посочила, че
необезпокояваното й владение ще бъде установено чрез показанията на
свидетелите М., А. и К..
За успешното провеждане на замисленото придобиване на имота
обвиняемата се нуждаела от документи за платени данъци за последните пет
години, поради което упълномощила адвокат Д. А. да я представлява пред
СГКК-Варна, отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аврен, Община
Аврен и Областна администация- Варна, с оглед получаване на необходимите
документи, касаещи имота. На 21.07.2020г. Б. също така попълнила
декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която отразила, че притежава земя и сгради в
2

с.Близнаци с идентификатор 04426.502.606, придобити чрез „давност от 2009
година“. Извършителката подписала лично всяка от страниците на
декларацията, като изписала саморъчно и текста: „За собственик на УПИ е
вписан С. К. П.“, след което я предала на адв.А.. Последната представила
декларацията в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аврен и била
приета от св.Н. И.-главен специалист в отдел „МДТ“. Въз основа подадената
декларация били изчислени дължимите за имота данъци за последните пет
години и обвиняемата ги заплатила.
На 05.08.2020г., продължавайки необходимите за производството по
обстоятелствената проверка действия, адв.А. отишла в Община Аврен и
подала заявление като пълномощник на обвиняемата за издаване на
удостоверение за идентичност на имот с идентификатор 04426.502.606 по
плана на с.Близнаци и парцел VIII-583 в кв. 93 по предходния план на селото.
Подала и заявление за извършване на проверка дали има съставени актове за
общинска и държавна собственост, касаещи процесния имот. Документите
били приети от св.Юлия Илиева, която обаче забелязала, че имотът е
деклариран през 2006г. като собственост на „Скарбонка“ ЕООД и за него са
заплащани съответните данъци. Свидетелката открила телефон за контакт с
представител на собственика на имота и се свързала с пълномощника на Я. Р.-
К. Л., а тя от своя страна уведомила упълномощителя си за действията на
обвиняемата. Р. упълномощил адвокат М. Ж. да го представлява, като я
натоварил да извърши необходимите действия, за да впише имота в СГКК-
Варна и да осуети неправомерното му придобиване от друго лице. Адв. Ж.
подала сигнали до кмета на Общна Аврен и до Районна прокуратура-Варна и
със Заповед №856/14.08.2020г. кметът забранил извършването на всякакви
административни услуги в общината по отношение имота за лица, различни
от собственика- „Скарбонка“ ЕООД. Било образувано и съответно досъдебно
производство, в хода на което изложените обстоятелства били установени.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото доказателства- отчасти от обясненията на
обвиняемата и най-вече от показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели, заключението на назначената съдебно-
графическа експертиза, както и от всички останали писмени доказателства,
като в хода на съдебното производство от страна на обвиняемата не бяха
представени доказателства, оборващи фактическите изводи на съда.
От заключението на назначената по делото съдебно-графическа
експертиза се установява, че подписите, положени в графа „подпис на
декларатора“ на всяка от страниците на Данъчна декларация по чл.14 от
ЗМДТ с № 0591/21.07.2020г. са положени от обвиняемата Б., която е изписала
и текста в декларацията „За собственик на УПИ е вписан С. Костов П.“.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието си обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като съзнателно е
потвърдила неистина (че е придобила по давност процесния парцел и
3

изградената в него сграда), в писмена декларация, която по силата на закон-
чл.14 от Закона за местните данъци и такси се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Н. Димитрова И.-главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ в
Община Аврен, пред която е подадена декларацията, има качеството орган на
държавна власт. Съгласно чл. 93, т. 2 от НК „Орган на власт“ са органите на
държавната власт, органите на държавно управление, органите на съдебната
власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация орган на изпълнителната власт в
общината е Кметът на общината. Отдел „Местни данъци и такси“, като част
от общинската администрация действа под ръководството на кмета на
общината и следи за събирането на данъците. Следователно в производствата
по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране
на вземанията по местните данъци и такси, служителите в Отдел „Местни
данъци и такси“, каквато е и Н. Димитрова И., имат качеството на орган на
държавна власт. Същата е била натоварена с властнически функции,
съобразно вменените й преки задължения в областта на дейността й. Към
процесната дата И. е била длъжностно лице, влизащо в структурата на
местната изпълнителна власт, която разполага с правомощия да издава
задължителни предписания спрямо неограничен кръг от лица, поради което е
имала качеството на орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК. В
практиката си ВКС приема изрично, че подаването на Данъчна декларация по
чл. 14, чл. 27 и §1 от ЗМДТ, в която е потвърдена неистина пред отдел
„Местни данъци и такси“ съставлява престъпление по чл. 313, ал.1 от НК (в
този смисъл е и Решение № 388/16.05.2005 г., на ВКС по н.д.№ 801/2004 г.,
на II н.о).
В декларацията си Б. безспорно е потвърдила неистина.
Представителят на дружеството-собственик Я. Р. е посещавал имота всяко
лято след закупуването му и е прекарвал известно време там. Същевременно
от показанията на свидетелите Ц. М.-Й. и С. П., притежаващи съседни имоти,
е видно, че същите не са виждали в имота лица, различни от Р. и семейството
му. Св.М.-Й. сочи и че тя и семейството й са полагали известни грижи за
парцела, по споразумение с Р.. Следователно няма съмнение, че обвиняемата
в действителност не е упражнявала фактическа власт върху имота, а още по-
малко-открита и необезпокоявана такава в продължение на десет години.
Показанията на посочените двама свидетели опровергават и твърденията на
обвиняемата, че майка й е посещавала и стопанисвала имота. Безспорно е и
че Б. е съзнавала, че спорадичните отбивания в имота за един-два часа не
представляват трайна фактическа власт върху него. Без значение за
психичното отношение на обвиняемата към деянието е пропускът да бъде
вписан собственика на имота в СГКК. Невъзможността тя да узнае при
справка, че имотът има собственик, по никакъв начин не променя факта, че
същата не е упражнявала фактическа власт върху него и не го е придобила по
4

давност, каквито данни е декларирала в процесната декларация. От
показанията на св.А. е видно също, че Б. е съзнавала, че имота „не е техен“.
При това положение съдът приема, че деянието е осъществено както от
обективна, така и от субективна страна, като от субективна страна е
извършено при форма на вината пряк умисъл.
Престъплението е осъществено чрез посредствено извършителство.
Обвиняемата е предоставила декларацията на адв.А., която не е съзнавала, че
отразените в документа твърдения не отговарят на истината. Същата е
наказателно неотговорна поради липса на представи за обстоятелства,
включени в състава на престъплението и следователно обвиняемата е
осъществила престъпния състав, като си е послужила с друго лице, което е
действало без умишлена вина.
По изложените съображения съдът намери обвиняемата за виновна в
извършването на процесното престъпление, съобразно повдигнатото й
обвинение.
Не са налице основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК, според
който не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Според установената съдебна практика при преценката
налице ли са основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК съдът трябва да
се съобразява с всички обстоятелства, характеризиращи деянието - място,
начин, последици от неговото извършване (Решение № 83 от 14.02.2012 г. на
ВКС по н. д. № 116/2012 г., III н. о.). В случая обвиняемата е подала
процесната декларация с намерение да придобие противоправно недвижим
имот. При това положение деянието несъмнено е общественоопасно в
достатъчна степен, за да се изключи квалифицирането му като
малозначително.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.313, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева
-обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание;
- от престъплението не са причинени имуществени вреди;
- не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства липсата на предходна съдимост и на данни за други
противообществени прояви, както и мотивите на обвиняемата да подаде
процесната декларация, свързани със здравословното състояние на сина й.
5

Поради това и предвид липсата на установени отегчаващи обстоятелства,
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в минималния
размер, предвиден в закона, а именно-1000 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемата да
заплати в полза на държавата сумата от 249,50 лева, представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски, които следва да
бъдат заплатени по сметка на ОДМВР-Варна.

Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6

Номер на акта:	945
Дата:	25 ноември 2021 г. (в сила от 11 декември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110204453
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 ноември 2021 г.

Решение по дело №4453/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите