№ 1214
гр. Варна, 29.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100100339 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Министерство на труда и социалната
политика, административен адрес гр. София, ул. ********, ЕИК *******,
представлявано от И. Ш. в качеството й на Министър на труда и социалната политика,
с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове срещу С. Т. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. ********** и Б. Д. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
********** за солидарно осъждане на ответниците да заплатя сумата от 79358,38 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 3343,41 лева
мораторна лихва за периода от 30.10.2023г. до 18.02.2024г., на осн. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът има качество на управляващ
орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. На
15.06.2018г. между ищеца и търговското дружество „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД
бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ във връзка с
изпълнение на проект. Твърди се, че едноличен собственик на капитала на посоченото
търговско дружество, което се явява бенефициент по посочената програма до
13.09.2018г. е бил ответникът Б. К., а след тази дата ответницата С. К..
Излагат се твърдения, че управляващият орган по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 е осъществил финансова корекция във
връзка с изпълнение на програмата, по която бенефициент е посоченото търговско
дружество, представлявано и собственост в различни етапи от двамата ответници,
вследствие на която корекция е разпоредено да бъде възстановена сумата от общо
79358,38 лева.
Поддържа се, че по искане на „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД е образувано
търговско дело №666/2023г. по описа на ВОС за откриване на производство по
несъстоятелност, поради състояние на неплатежоспособност, както основание за това
1
искане е било наличието на публично – правни задължения към държавата в размер на
79358,38 лева.
С исковата молба, уточнена с молба от 27.03.2024г., (депозирана в срок), ищецът
ангажира деликтната отговорност на ответниците за причинени имуществени вреди в
размер на сумата от 79358,38 лева, по отношение на която развива съображения, че е
солидарно дължима от двамата ответници, позовавайки се на разпоредбата на чл.53
ЗЗД, уреждаща солидарната отговорност при множество делинквенти.
Противоправното поведение на ответника К. се изразявало в подаване на
документи съдържащи искания за плащане свързани с изпълнение по проекта, които
формално удостоверявали изпълняне на дейностите по проекта. В това му качество
ответникът, като представител на бенефициента е представял и разходооправдателни
документи, които са доказвали реално извършване на дейности, които дейности в
действителност твърди, че не са осъществявани. При три от общо четири искания за
плащане, ответникът е получил средства, които средства твърди, че са неправомерно
получени от него. Противоправното поведение на ответника твърди, че се изразява в
отчитане на фиктивно изпълнени дейности по проекта, с което на ищеца са нанесен
вреди.
След 13.09.2018г. едноличен собственик на капитала била ответницата К., която
е инициирала искания за плащане по дейности свързани с програмата и е представяла
разходооправдателни документи. Уточнява се, че искането за авансово плащане по
проекта е подадено от ответника К., а следващите искания за плащане и представените
с тях разходооправдателни документи са произхождат от ответницата К., като същите
са подадени чрез К., като упълномощено лице.
Противоправното поведение на ответниците твърди, че е причинило щета на
бюджета на ищеца. Установена е вредата с изготвяне на финансова корекция, като
срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 30.10.2023г., от която дата до датата на
сезиране на съда с исковата молба релевира искане за присъждане на мораторна лихва
върху процесната главница.
Правният интерес на ищеца да предяви посочените облигационни искове за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от противоправно
поведение на ответниците извежда от наличието на специален закон – Закон за
управление на средствата от европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ), чиито разпоредби дерогират приложението на общата хипотеза на чл. 31,
ал.1 ГПК.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и уточнителната
такава, съдът намира, че предявените искове са недопустими при следните
съображения:
Предмет на предявения главен иск е вземане произтичащо от противоправно
2
поведение на ответниците /деликт/, с който иск се търси присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди. Поддържа се, че вредите са причинени от действия на
двамата ответници свързани с отчитане на фиктивно извършени дейности по проекта,
по който ищецът е управляващ орган, а търговското дружество представлявано в
различни етапи от неговото съществуване от двамата ответници – бенефициент.
Размерът на вредите се формира от стойността на получените парични средства. От
изложеното следва, че предявеният иск по своя характер е облигационен, вземането по
който съобразно твърденията е възникнало в резултат на деликт.
В разпоредбата на чл. 31, ал.1 ГПК се урежда общия принцип на
представителство на държавата. Съобразно общите правила по искове на държавата
или такива срещу нея тя се представлява от министъра на финансите, стига в специален
закон да не уредено друго. Представителството различно от общата хипотеза на чл. 31,
ал.1 ГПК следва да бъде изрично предвидено в специалния закон. Такива са
хипотезите уредени в разпоредбата на чл.17, ал.8 от Закона за концесиите, чл. 8, ал.1,
т.7 ЗУЧК, чл. 24, ал.12 от ЗСПЗЗ и чл. 27, ал.6 ЗГ. Изрично по отношение на делата,
които имат за предмет недвижим имоти, държавата се представлява от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, на осн. чл. 31, ал.2 ГПК. Втората хипотеза в
случая се явява неприложима, доколкото предмет на предявените искове, за които е
образувано настоящото производство са облигационни претенции.
От разпоредбата на чл. 1, ал.2 ЗУСЕФСУ следва да бъде прието, че средствата
от Европейските фондове при споделено финансиране /ЕФСУ/, които могат да бъдат с
източници посочени в цитираната разпоредба, са средства, които се предоставят по
програми на Република България. В тези средства се включват и средствата от
националното съфинансиране. От изложеното следва извода, че веднъж предоставени
такива средства по ЕФСУ, то същите преминават в патримониума на Държавата.
Редът за управление на тези средства се урежда в разпоредбата на чл. 7, ал.1
ЗУСЕФСУ, в която се посочват органите на изпълнителната власт, които са отговорни
за тях, а това са: Министерски съвет; заместник министър – председателят или
министър, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата
на средства от ЕФСУ; министърът на финансите.
На осн. чл.9, ал.1 ЗУСЕФСУ, органи по програмите, които се финансират със
средства от ЕФСУ, са управляващи органи, счетоводни органи и одитни органи.
Разпоредбата на чл. 9, ал.5 ЗУСЕФСУ урежда отговорността на управляващите
органи. Въз основа на тази правна норма се посочва, че управляващите органи
отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както
и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за
извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
3
управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.
От анализа на посочените разпоредби на ЗУСЕФСУ, съдът не може да приеме,
че се дерогира общото правило на чл. 31, ал.1 ГПК, в хипотезата при която вредите,
които са причинени се претендират на извъндоговорно, а в случая деликтно основание.
Съдът отново посочва, че средствата предоставени на Република България от
източници по ЕФСУ, включително и средствата от национално съфинансиране,
представляват държавни средства, при което и в случай на осъществено противоправно
поведение от деликвент със средства с такъв източник, то увредено лице се явява
Държавата. Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е част от
държания бюджет, при което при иск обоснован на деликтно основание, от който
деликт са произтекли вреди за държавния бюджет, доколкото няма специален закон,
приложимо се явява общото правило на чл. 31, ал.1 ГПК. От изложеното следва, че
активно – процесуално легитимиран да предяви иск за присъждане обезщетение за
причинени имуществени вреди, които са нанесени на държавния бюджет поради
противоправно поведение на страна е държавата, която се представлява в съдебното
производство от министъра на финансите. Доколкото главният иск следва да бъде
предявен от държавата, представлявана от министъра на финансите, то и акцесорния
такъв за присъждане на лихва за забава върху търсената главница следва същия правен
ред.
По изложените съображения съдът намира, че за ищеца липсва активна
процесуална легитимация да предяви процесните искове за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди и мораторна лихва за забава, поради
което предявените искове се явяват недопустими, поради което производството по
делото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №339/2024г. по описа на ВОС – ХІ
състав, на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4