№ 8658
гр. София, 09.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА С.
при участието на секретаря Д. К. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА С. Гражданско
дело № 20221110100131 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:33 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. К. С. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
не се явява. Представлява се от адв. С. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ [фирма] – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, представлява се от адв. И. с днес представено пълномощно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. В. Ж. – редовно уведомена, явява се.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 19.04.2022 г. становище
от процесуалния представител на ищеца, във връзка с дадените в предходното
съдебно заседание указания, по сочените от ответника обстоятелства.
ДОКЛАДВА и постъпило по делото на 19.04.2022 г. становище от
процесуален представител на ответника, с което се взема такова по
изразените в предходното съдебно заседание от ищеца възражения.
1
АДВ. С.: Считам, че становището на ответника е по-скоро становище по
същество, а с оглед направеното от мен в качеството на процесуален
представител на ищеца становище за твърдяните от ответника обстоятелства
заявявам, че не поддържам направеното оспорване, касаещо приемството на
А. 28 касателно поделение [номер]. Действително, налице е такова
приемство. Продължавам да оспорвам ведомостите по отношение на
твърдяното от ответника обстоятелство, че същите касаят изплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Твърдим, че това е обезщетение, което се
дължи на доверителя ми при прекратяване на договора му с военните и при
преминаването му на цивилна гражданска служба по друг закон, а не по
Кодекса на труда (КТ), и считам, че в тази връзка не е доказано с
представените съответно доказателства, представляващи ведомости за
изплащане на обезщетение, не установяват изплащане на обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, а представляват обезщетение, изплатено на доверителя ми на
друго основание. Това са уточнения във връзка с направеното от мен
оспорване, депозирано на 19-ти април т.г. Съдебното удостоверение ми
послужи. От НОИ са ми издадени две разпореждания. Едното е представено с
исковата молба, другото е първоначалното разпореждане, с което доверителят
ми е пенсиониран, с обективирана в него дата, на която е подадена молбата за
пенсиониране, и с което съответно се установява, че същият е подал
първоначална молба за пенсиониране на 24.04.2001 г., при действащ трудов
договор с А. 28. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. И.: Поддържам депозирания отговор от процесуалния
представител на ответника и желая само да допълня, че изложенията на
ищцовата страна нямат никакво отношение към настоящия спор. Напротив, с
днес представените доказателства се установява, че ищецът е имал качеството
на „работещ пенсионер“ към момента на прекратяване на трудовия договор,
което не му дава основание да претендира обезщетение на основание чл. 222,
ал. 3 КТ. Практиката на Върховния съд в този смисъл е категорична. Да се
приемат доказателствата на ищеца. Представям в подкрепа на твърдението ми
декларация, 4 бр. пенсионни разпореждания, които са за различен период от
време, и допълнителни споразумения за 2001 г., извадени от досието на
ищеца, които потвърждават тезата ни, че ищецът е имал качеството на
„работещ пенсионер“ към момента на прекратяване на трудовия му договор,
което не му дава възможност да претендира това обезщетение. Всъщност той
2
може да претендира, но същото е неоснователно. Представям ги с препис за
ищцовата страна. Непосредствено след освобождаването му от военна служба
е сключил отделен договор с новото гражданско дружество и по време на
един от договорите той е бил пенсиониран. Всъщност основанието му за
пенсиониране, което основание може да се претендира някакво обезщетение,
е още 1999 г. и това си основание той е реализирал през 2001г., като се е
пенсионирал през м. април, каквито са и доказателствата по делото,
представени от ищеца. От значение е кога възниква правото за пенсиониране
и практиката на Върховния съд е категорична, че следва да са налице всички
елементи на фактическия състав към момента на прекратяване на договора да
възникне основанието, а това основание не е възникнало тогава, а е
възникнало преди много години, и на практика, видно и от представените
днес доказателства, той просто има статута на „работещ пенсионер“. Но
всичко това са въпроси по същество.
АДВ. С.: Двете допълнителни споразумения за удължаване срока на
договора и за превръщането му в безсрочен са представени с исковата молба
и с отговора на исковата молба. Останалите разпореждания за изменяне
размера на личната пенсия на доверителя ми са неотносими, дотолкова,
доколкото това вече касае един последващ момент, а ние, при условие, че
твърдим, че е упражнил правото си на пенсия на 24.04.2001 г., считам, че
същите са неотносими, дотолкова доколкото тези разпореждания касаят един
последващ период от време и не би следвало да влияят върху трите факта,
които са релевантни по отношение упражняване правото на обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните, намира, че
представените от страните в днешното съдебно заседание документи, като
необходими, относими и допустими, следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото, като същевременно приема, че по доказателственото
им значение и стойност дължи произнасяне само с крайния съдебен акт,
поради което и така мотивиран
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника в днешното съдебно
заседание документи като писмени доказателства по опис.
3
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото в срок на 22.05.2022 г. е депозирано
заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Е.Ж..
ВРЪЧИ ПРЕПИС на процесуалния представител на ищеца и
ПРИСТЪПВА към изслушване на експертизата.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на вещото лице, както следва:
Е. В. Ж. – на 51 г., български гражданин, неосъждана, без дела и
родство със страните.
ВНЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Депозирала съм заключение в срок, което
поддържам. Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещавам да дам вярно и безпристрастно заключение.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
На въпроси на адв. И. вещото лице каза: Допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит е новото наименование за „клас“ по
Наредбата, която приеха през 2007 г. В измененията по наредбата вече се дава
по-широка формулировка и работодателите сами преценят каква част от
трудовия стаж да приемат и като професионален опит и на базата на това да
начисляват това възнаграждение. При извършена проверка установих, че
всъщност това са разходи за социално-битово и културно обслужване, които
всяка година в съответствие с решението на Общото събрание се разпределят
по начин, по който реши Общото събрание – или да се изплащат на всички
лица поравно, или, ако има някой, който има някакви нужди, да му се изплати
на него цялата сума, която е предвидена за СБКО. Също така е обвързано с
фонд „Работна заплата“, т.е. ако няма достатъчно средства в месеца, също не
се изплаща. Не е включено в брутното трудово възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
от вещото лице Е.Ж..
На вещото лице да се изплати възнаграждение размер на 200 (двеста)
лева, платими от бюджета на съда.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер.
АДВ. С.: Няма да соча други доказателства. Намирам, че делото е
изяснено от фактическа страна.
АДВ. И.: Нямам искания за нови доказателства. Считам, че делото е
изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявения
от доверителя ми иск за заплащане на обезщетение с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения, които същият
е получавал при работодателя А. 28. Установен е и чрез представените
фишове, и чрез експертизата размерът на брутното трудово възнаграждение,
което трябва да послужи като база за съответното обезщетение. Установи се
по безспорен начин, че твърденията, обективирани в отговора на исковата
молба, че на доверителя му са изплатени обезщетения, представляващи
обезщетения по чл. 222, ал. 3, не отговарят на истината. Всъщност, тези
обезщетения с представените доказателства за изплатени обезщетения не
успяха да бъдат доказани и размерът на платеното обезщетение по-скоро
препраща за обезщетение, което е изплатено на база чл. 237, ал. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, а не за обезщетение по
чл. 222, ал. 3 от КТ. Константната съдебна практика на ВКС единодушно
твърди, че това са два различни типа обезщетения, които се дължат
независимо един от друг, като по отношение на елементите, които трябва да
са настъпили, за да възникне право на обезщетение по отношение на един
последващ трудов договор, действително има противоречива практика, като
по-новата съдебна практика застъпва становището, че за да възникне право на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, при този работодател следва да е
възникнало и упражнено правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, т.е. не
се дължи обезщетение само в хипотезите, когато правото на обезщетение за
5
военен, който е освободен от военна служба, му е възникнало правото на
пенсиониране и то е упражнено преди постъпването по конкретния трудов
договор, чието прекратяване съответно е настъпило след пенсионирането на
съответния служител, който претендира обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В
този смисъл е и решение по гр. дело № 61/2013 г. на ВКС, което, освен че е
решение на ВКС, е срещу същия ответник А. 28. Претендирам разноски
съобразно представен списък. Моля за срок за писмена защита, в която ще
изложа становището си, което е в подкрепа на тезата, че доверителят ми има
право на обезщетение съгласно нормата на цитирания досега текст.
Представям списък с препис за насрещната страна.
АДВ. И.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите исковете
и да ни присъдите направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80
ГПК, който представям, ведно с документи, удостоверяващи плащането на
сумите. Искът изцяло е неоснователен. От значение е към кой момент е
възникнало правото на пенсиониране, към кой момент е реализирано и най-
вече към кой момент е прекратен трудовият договор. След като тези три
обстоятелства не съвпадат и не са кумулативно изпълнени, няма как да се
присъди. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Трайната
практика на Върховния съд е категорична: работещият пенсионер, какъвто
статут е имал ищецът, не следва да получава обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
на каквото основание настоящият иск е предявен. Също ще помоля за
писмена защита в срок, определен от Вас, но така или иначе, безспорни са
доказателствата, че още 1999 година правото му за пенсиониране е
възникнало, което пък е реализирано през 2001 г. От този момент и към
настоящия момент, когато трудовият договор е бил прекратен, ищецът е имал
качеството на „работещ пенсионер“ през цялото време, което се установи от
представените пред Вас писмени доказателства в предходното съдебно
заседание и в днешното съдебно заседание. През цялото време без прекъсване
след 2001 г., април месец, ищецът е получавал, и то след като се е възползвал
от предимството си на определен трудов стаж като военен, съответна пенсия.
След като е получавал пенсия, той има качеството на „работещ пенсионер“,
което следва да прецените при постановяване на съдебния акт. Моля да ми се
даде възможност да представя писмени бележки. Представям и съответни
документи за плащане на разноски. Моля да ни се присъдят направените
разноски по делото.
6
АДВ. С. (реплика): Правото на обезщетение по чл. 222 възниква масово
за работещи пенсионери при прекратяване на трудовия им договор. Всичките
пенсионери, които са упражнили правото си на пенсия по времето на трудов
договор, не получават обезщетението си по чл. 222, ал. 3 КТ при упражнено
право на пенсия и съответно получаване правото на пенсия, а при
прекратяване на трудовия договор, т.е. това е завършващият, крайният факт
от юридическия състав на чл. 222, ал. 3, който съответно следва да възникне,
за да бъде упражнено правото на обезщетение при прекратяване на договора,
и това е смисълът на обезщетението на целия чл. 222 КТ.
АДВ. И. / дуплика/: Само да споделя, че в конкретния случай правото на
пенсия е възникнало още преди прекратяване на договора, с оглед
действащото тогава законодателство, което е изисквало трудов стаж 13
години и 6 месеца, а пък той, както се вижда от приложените заповеди по
делото, е имал 20 години трудов стаж.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕДОСТАВЯ десетдневен срок от днес на процесуалните
представители на страните за представяне на писмени бележки, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
АДВ. С.: Моля да ми се изпрати препис от протокола на адреса на
електронна поща, който е посочен в пълномощното ми по делото.
АДВ. И.: Моля да ми се издаде незаверен препис от протокола.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
След изготвяне на протокола препис от същия да се предостави на
процесуалните представители на страните, вкл. на ищеца - на посочения адрес
на електронна поща на процесуалния му представител.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
7
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:07
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8