Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 4825 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 50808 от 25.02.2020
г., постановено по гр. д. № 48999 по описа за 2019 г. на СРС, Първо гражданско
отделение, 34 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.М.П. дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1653.20 лв. – главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „******, апартамент, ведно със законна лихва от 11.06.2019г. до
изплащане на вземането; сумата от 60.23 лв. – цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна
лихва от 11.06.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 199.45лв. –
обезщетение за забава за периода от 14.09.2017г. до 28.05.2019г.; сумата от
11.97 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.06.2016г. до 28.05.2019г. като отхвърлен иска за обезщетението за забава за
разликата над сумата от 199.45 лева до пълния предявен размер от 201.67 лева.
С решението си СРС възложил в тежест на ответника сума в размер на 699.19 лева –
заплатени разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на
88.44 лева – разноски по гр. д. №
32903/2019г. по описа на СРС, 34 състав.
Недоволен от постановеното решение в
частта, с която исковете са уважени, останал ответникът в първоинстанционното
производство П.П., предвид което подал въззивна жалба срещу съдебния акт в
посочената част. Жалбоподателят заявява оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение в тази част, поради противоречието му с
материалния закон и допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. Сочи,
че неправилно СРС приел, че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че не е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което да
дължи цената на доставена в имота топлинна енергия с всички произтичащи от това
последици. Обръща внимание, че своевременно е оспорил това си качество, но
първият съд неправилно интерпретирал събраните по делото доказателства. При
съществуващо вещно право на ползване върху имота комуналните разноски следвало
да се поемат от ползвателя, а не от голия собственик. Оспорва дължимостта на
сумите за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Неоснователни били и претенциите на ищеца за лихви, доколкото не се
установявало изпадане в забава по отношение на главните вземания. В хода на
съдебното дирене ответникът оспорил експертизите, но съдът не взел под внимание
направените оспорвания и постановил решението си въз основа на заключенията по
тях. Заявено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено и
въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковете за уважения от
СРС размер, както и да присъди разноските, сторени от ответника в производството.
„Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата в писмен
отговор, като излага доводи за неоснователност на оплакванията, съдържащи се в
същата. Първият съд правилно обсъдил събраните по делото доказателства и
постановил решение, съответстващо на приложимия материален закон. Моли за
потвърждаване на съдебния акт в обжалваната част и за присъждане разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му обаче, съдът
е допуснал нарушение на приложимия към правнорелевантните за спора факти
материален закон, което налага отмяната му в обжалваната от ответника част.
Съображенията на въззивния състав на съда да достигне до този правен извод са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против П.М.П., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32903/2013 г. на СРС, 34 състав.
Спорно по делото се явява
обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният
е оспорил да е налице валидно облигационно правоотношение, породено от договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
След така направените принципни
разяснения съдът намира от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено
доказателство договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен
нотариален акт № 31, рег. № 3058, дело № 26/26.06.2009 г., по силата на който М.П.М.
и съпругата му Л.А.П.даряват на сина си П.М.П. следния свой собствен недвижим
имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. ******, представляващ целия втори
етаж от триетажна жилищна сграда. Видно е от съдържанието на сключения договор,
че дарителката П.си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху имота.
В хода на съдебното дирене, проведено
пред СРС, от страна на ишеца не са ангажирани доказателства правото на ползване
върху имота, което Любка П.е запазила за себе си при сключване на договора за
дарение, да е погасено.
Договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост,
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт
на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор
за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
В конкретния случай ищецът сам представя
доказателства за наличие на вещно право на ползване върху процесния недвижим
имот, чийто титуляр се явява трето за делото лице. Като носител на ограниченото
вещно право на ползване върху недвижимия имот, за който по делото е установено,
че е топлофициран /същият се намира в сграда – етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа/, настоящият състав приема, че дарителят /запазил си
вещно право на ползване/ има качеството на клиент на топлинна енергия за
процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, доколкото по делото не е
установено това вещно право да е било погасено. Обстоятелството, че титуляр на
правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т. нар. "гола
собственост"/ е ответникът, е ирелевантно за конкретната материалноправна
легитимация да отговаря по предявените искове за стойността на доставената
топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното право на ползване
упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за
разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/. В този смисъл е решение №
11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о., ГК.
Действително, съгласно постановките на
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. По делото не е установено облигационно правоотношение между
страните да е възникнало по този ред.
В конкретния случай от страна на ищеца в
производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не
са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договорно
правоотношение с ответника по делото за предоставяне на услугите на дружеството
на адреса на процесния имот.
Съобразно горните изводи настоящият
състав приема, че от представените по делото писмени доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване лицето, срещу което са насочени
исковете, да е материално легитимирано да отговаря по същите. Ето защо
предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия, за цена на
услуга за дялово разпределение, за обезщетение за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащането на
главницата за цена на услуга за дялово разпределение, изцяло са неоснователни.
Следователно решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната от
ответника част, а с въззивното решение - същите да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна – за неоснователността на предявените искове, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските, като
се отмени в частта, с която такива са възложени в тежест на ответника.
В хода на първоинстанционното
производство ответникът не е сторил разноски, с оглед което такива не следва да
му бъдат присъждани.
Разноските за заплатената от въззивника
държавна такса за настоящата фаза на процеса в размер на 38,50 лева следва да
се възложат в тежест на въззиваемото дружество.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 50808
от 25.02.2020 г., постановено по гр. д. № 48999 по описа за 2019 г. на СРС,
Първо гражданско отделение, 34 състав, в частта, с която е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.М.П., ЕГН **********,
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1653.20 лв. –
главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******, ет. 2,
апартамент, ведно със законна лихва от 11.06.2019г. до изплащане на вземането;
сумата от 60.23 лв. – цена за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от
11.06.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 199.45лв. – обезщетение за
забава за периода от 14.09.2017г. до 28.05.2019г.; сумата от 11.97 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.06.2016г. до 28.05.2019г., както и в частта за разноските, с която в
тежест на ответника са възложени сума в размер на 699.19 лева – заплатени
разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 88.44 лева – разноски по гр. д. № 32903/2019г. по
описа на СРС, 34 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, искове с с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П.М.П., ЕГН **********, дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1653.20 лв. – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „******, ет. 2, апартамент, ведно със
законна лихва от 11.06.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 60.23 лв. –
цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законна лихва от 11.06.2019г. до изплащане на
вземането; сумата от 199.45лв. – обезщетение за забава за периода от
14.09.2017г. до 28.05.2019г.; сумата от 11.97 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016г. до 28.05.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
48999/2019 г. на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на П.М.П., ЕГН **********, сумата от 38,50 лева,
представляваща разноски, сторени в производството пред СГС.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 199.45 лева
до пълния предявен размер от 201.67 лева, е влязло в сила поради необжалването
му от страна на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.