Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 337 по описа на състава за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 497 от КЗ.
Ищецът Д.К.П. твърди, че понесъл значителни неимуществени
вреди и имуществени вреди, в резултат от физическите травми, които му били
причинени при ПТП на 21.10.2018г. в гр. София.
В качеството си на пешеходец, пресичащ
бул. „Осми декември“ в гр. София, в района на бл. 23, ищецът бил ударен от движещия
се по същия булевард лек автомобил „Мини Купър“ с
рег. № *******, който бил управляван от употребилия алкохол, неправоспособен водач А.В.М.. Противоправният характер на поведението на водача на лекиа автомобил било установено със Споразумение от
23.09.2018г. по НОХД № 9258/2019г. по описа на СРС, 19-и състав. Лечението на
ищеца продължило до 25.03.2019г., а по време на лечебния и възстановителен
период, ищецът понесъл болки страдания и неудобства, които формирали
неимуществени вреди, субективно оценими на сумата от
70 000 лева. Понесените травми принудили ищеца да направи необходими но
извънредни за него разходи за лечение, диагностични изследвания, консумативи
и такси, (подробно описани в уточнителна молба
вх. № 20954/17.02.2020г.) чиито общ
размер възлизал на сумата от 3 050 лв. Понеже към датата на настъпване на процесното ПТП отговорността на водача била застрахована по
валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество - на 29.11.2018г. ищецът отправил
писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ. С писмо изх. № 002-2837 от
28.12.2018г. застрахователят неоснователно отказал да заплати на ищеца претендираното обезщетение и така бил изпаднал в забава,
считано от датата на образуване на преписката по щета. При изложените
фактически твърдения - ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер на сумата от 70 000 лева, да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 3 050 лв., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 29.11.2018г. датата, на която е
заведена писмената претенция по реда на чл. 380 от КЗ на ищеца пред
застрахователя, до деня на окончателното изплащане на претендираното
обезщетение. С оглед
очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.
Предявените искове са оспорени от
ответника З. “А.и.“ АД. Ответникът признава твърдението за наличие на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца водач на лек автомобил
„Мини Купър“ с рег. № *******, както и не оспорва твърдението
на ищеца, че е постановено и влязло в сила Споразумение от 23.09.2018г. по НОХД № 9258/2019г. по описа на СРС, 19-и
състав, установяващо противоправния характер на
поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
него. При това, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия в значителна степен, доколкото поддържа твърдението, че с
неадекватното си поведение и допуснатите нарушения на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, именно
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на удара и произтичащите от
него вреди. Ответникът оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, поради прекомерност. Ответникът
оспорва размера на претендираното застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, поради липса на пряка причинно- следствена
връзка между част от тях и настъпилото физическо увреждане ( за сумата от 900
лева, заплатена за избор на медицински екип). В същата насока, релевира доводи за това, че представените доказателства не
установяват за какви конкретно медицински разходи са похарчени сумите и дали всички
разходи са необходимо свързани с проведеното лечение. Отрича твърдението да е изпадал в забава
спрямо ищеца, като в условията на евентуалност сочи (в отговора на исковата
молба), че ако съдът изобщо приеме тезата за изпадане в забава - началният
момент на забавата би следвало да бъде 25.04.2019г., тоест датата, на която е
изтекъл предвидения в закона 15 дневен срок, считано от 03.04.2019г.(датата на
която са били представени пред застрахователя допълнителни писмени
доказателства, обуславящи произнасянето по предявената извънсъдебна претенция
по чл. 380 от КЗ). Моли за отхвърляне на предявените срещу него претенции, респ.
за редуциране на претендирания размер на
обезщетението в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като претендира за осъждане
на ищеца - да му заплати направените съдебни и деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Привлеченото по искане на ответника
трето лице- подпомагаща страна: А.В.М., оспорва предявените искове по основание
и по размер. Третото лице- помагач признава твърдението за наличие на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца водач на лек автомобил
„Мини Купър“ с рег. № *******, както и не оспорва
твърдението на ищеца, че е постановено и влязло в сила Споразумение от
23.09.2018г. по НОХД № 9258/2019г. по
описа на СРС, 19-и състав. Поддържа тезата, че ищецът допринесъл в значителна
степен за настъпването на вредоносния резултат, тъй като при осъщественото
преди настъпването на инцидента пресичане на пътното платно, той нарушил
правилата за движение по пътищата.
Оспорва размера на предявените искове, като поддържа тезата, че
събраните доказателства не обосновават значителния размер на претендираното застрахователно обезщетение. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетия като доказателство препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-676/21.10.2018г. на Отдел ПП при СДВР мотивира
твърдението за настъпването на процесното ПТП.
Съдържанието на приет като доказателство препис от Споразумение
от 23.09.2018г. по НОХД № 9258/2019г. по описа на СРС, 19-и състав сочи, че подсъдимата А.В.М. се е признала за виновна в това, че на 21.10.2018г.
в гр. София, при управление на лек
автомобил „Мини Купър“ с рег. № ******* в гр. София,
по бул. „Осми декември“ срещу блок 35, е нарушила правилата за движение по пътищата
– чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила на пресичащия от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Д.К.П. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица, което е реализирало медико- биологичния
признак: трайно затруднение на движеноето на десния
долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни.
За целите на настоящото производство, към делото е
приобщена преписка № 11387/2018г. по описа на ПП при СДВР, включваща споменатия
по- горе Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум,
скица, сведение и др., съдържащи годни аналитични данни, установени
непосредствено от органите на досъдебното производство, при огледа на процесното ПТП, незабавно след настъпването му. Споменатите
документи не се обсъждат подробно от съда, тъй като аналитичното им изследване
е възложено на допусната специализирана съдебна авто-
техническа експертиза.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Г.С.И.
заявява, че е познат на ищеца и че е очевидец на настъпването на пътния
инцидент. Свидетелят сочи, че с Д. и други лица се намирали в увеселително
заведение, което било почти непосредствено до тротоара. Свидетелят забелязал,
че Д. внезапно и без видима причина, напуска заведението, а този факт направил
впечатления на свидетеля, който незабавно го последвал. Именно бързата реакция на
свидетеля му дала възможност да види, че Д. напъснал
заведението и предприел незабавно пресичане на пътното платно и след като
стигнал до средата, на осевата линия спрял, застанал неподвижно между двете
платна, с вдигната нагоре ръка по посока на приближаващ лек автомобил. Тогава
последвал ударът с автомобила. Според впечатленията на свидетеля, по време на
настъпването на инцидента, по пътното платно не са се движили други автомобили.
Автомобилът, с който бил реализиран удара се движил с умерена за градски
условия скорост. Според впечатленията на свидетеля, Д. спял на осевата линия
защото именно тогава той забелязал приближаващия към него лек автомобил.
Контактния удар настъпил в непосредствена близост до осевата линия, на мястото,
където бил спрял Д.. Свидетелят заявява, че в заведението, в което пребивавали
двамата с ищеца и трети лица по принцип се употребява алкохол, но той не бил
виждал дали конкретно Д. е употребил алкохол преди инцидента. Сочи, че вътре в
заведението Д. бил се държал адекватно, но имал видими признаци, че е употребил
алкохол преди срещата с компанията на свидетеля.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят И.П.У.заявява,
че е пътувал на предната дясна седалка до водача на участвалия в ПТП автомобил „Мини
Купър“ с рег. № *******. Свидетелят сочи, че бил
употребил алкохол, но това не влияело на неговите възприятия и спомени. Според
свидетеля, инцидентът настъпил на права улица, в близост до сладкарница
„Неделя“ в ж.к „Студентски град“, но свидетелят не познавал добре района и точно
по тази причина не бил в състояние да назове името на улицата. Събитията се
развили в ранните часове на деня, навън било още тъмно. Автомобилът, в който се
возил свидетеля се движил с нормална скорост, по улицата, а точно на мястото на
настъпване на инцидента - нямало улично осветление. По тротоарите не се
забелязвали движещи се хора, а от лявата страна на улицата имало четири или пет
паркирали автомобили- точно на мястото, от което се появил пешеходеца.
Свидетелят заявява, че възприел появата на пешеходеца внезапно, който излязъл от
страната на паркиралите автомобили и според свидетеля –бил облечен в тъмни на
цвят сезонни дрехи. Свидетелят, който бил разположен на седалката до водача,
възприел появата на свидетеля с периферното си зрение. Според впечатленията на
свидетеля, водачът на автомобила А.М. изпитала уплаха и объркване в резултат от
внезапната поява на пешеходеца на пътното платно и поведението му.
Заключението на приетата експертиза, изготвена от вещо
лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт),
мотивира следните изводи за правнозначимите факти:
Ø
Пътно-
транспортното произшествие е било реализирано на 21.10.2018г. в ранните часове
на деня, около 4.50 часа на суха и равна пътна настилка, при добри
метеорологични условия. Ударът е настъпил след като пешеходецът е предприел
пресичане на бул. „Осми декември“, преминавайки първо през лентата за движение
на автомобили в посока към ул. „Акад. Стефан Младенов“. Изчислената
приблизителна скорост на автомобила, с което е реализиран удара е около 50
км./ч., а изчислената скорост на пешеходеца е около 5, 7 км/ч. Поради липсата
на отложени спирачни следи, вещото лице приема извода, че автомобилът не е
изменял скоростта си в резултат от реакция на водача. Мястото на удара е на
около 4, 50 м. в ляво от десния край на пътното платно, в непосредствена
близост до осевата линия, разделяща двете пътни ленти за движение на
автомобили. Мястото на удара не е обозначено за пресичане на пешеходци, намира
се на около 5 метра от кръстовище между бул. „Осми декември“ и ул. „Висарион Белински“.
Ø Причините за
настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са комплексни и са
свързани помежду си – едната причина за настъпване на инцидента е
навлизането на пешеходеца на пътното платно в конкретната ситуация, а другата
причина за настъпването на инцидента е поведението на водача на лекия автомобил.
Ø Според становището
на вещото лице, водачът на
лекия автомобил е имал практическа възможност да
предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие при достатъчна бдителност и бърза реакция, тъй като
опасната зона на спиране на автомобила е позволявала да се предотврати
настъпването на удар с пешеходеца, чрез своевременно задействане на спирачната
система на автомобила.
Ø Според становището
на вещото лице пешеходецът също е могъл да избегне настъпването на
инцидента, ако преди навлизане на пътното платно се бе убедил, че поведението
му няма да създаде опасност и ако бе преминал по платното, продължавайки
пресичането.
Като доказателство
по делото са приети медицински
документи: Епикризи, рентгенографски медицински
изследвания, болнични листове, които
обективират медицински данни за
здравословното състояние на ищеца – както след настъпването
на процесното ПТП, така и по
време на процеса на възстановяване и лечение. Данните
в споменатите медицински документи не се обсъждат от настоящия съд, тъй като са обект
на анализ от допуснатата специализирана съдебно- медицинска
експертиза.
В
дадените пред съда показания, свидетелят Х. Е.П.заявява, че познава ищеца е
могъл да възприеме състоянието му непосредствено след настъпването на
инцидента. Свидетелят посетил ищеца в УМБАЛ „Света Анна“ в следобедните часове
на деня, следващ инцидента. Според свидетеля, пострадалият се оплаквал от болки
в контузения крак, бил контактен и адекватен. Според показанията на свидетеля,
след като бил изписан от болницата, пострадалият продължил да се лекува в дома
си в гр. Сандански и двамата не са се виждали лично. Свидетелят имал
впечатления, че пострадалия продължил да поддържа контакти с познатите и
приятелите си в социалните мрежи. През януари 2019г. свидетелят се срещнал лично
с ищеца и забелязал, че последния е видимо напълнял, придвижвал се с патерица.
Според впечатленията на свидетеля, пострадалият бил травмиран от последиците на
инцидента и психологически, тъй като били нарушени социалните му контакти,
ежедневните му навици да спортува. При разгоори,
пострадалият споделял със свидетеля, че има лоши спомени от инцидента и не
желаел да посещава заведението, при което този инцидент настъпил.
Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза /травматология/, изготвено от д-р Б.Б.,
мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване правно значими факти:
Ø В следствие на претърпяната пътно- транспортна злополука ищецът е получил
следните травматични увреждания: множествени
диафизарни и разместени фрактури на костите на
дясната подбедрица и разкъсно- контузна рана на десния лакът. Посочените травматични увреждания се дължат на
директен удар на автомобил в един от долните крайници в момент, когато крайникът
е бил опорен за тежестта на тялото. След удара пешеходецът пада върху твърдата
пътна настилка и е получава мекотъканни увреждания на
главата, тялото и крайниците. В
процесният случай ищеца е бил ударен от преминаващ лек
автомобил, което му е довело многофрагментно счупване
на костите на дясната подбедрица, а при падането
върху пътната настилка е получил мекотъканно нараняване
на десния лакет.
Ø Спешна
медицинска помощ, болнично и оперативно лечение, посрадалият
е получил в УМБАЛ „Св.Анна” София. Ищецът е постъпил контактен, но ненапълно адекватен, с оплаквания
от болки в дясната подбедирца и с невъзможност да стъпва на десния си крак, както и с
рана на десния лакът. Според заключението на допълнителната съдебно медицинска
експертиза, при постъпване в лечебното заведение не е направен тест за употреба
на алкохол на пострадалия, но сомнолетнтото му общо състояние,
което са констатирали и медиците при спешния
прием, е достатъчно основание да се счита, че той е бил в „угнетено състояние“ (цит.
експертизата) причинено от въздействието на неустановено упойващо вещество. След
постъпването му за лечение, раната на лакътя е била обработена хирургично, а
счупената подбедрица е била обездвижена с гипсива лонгета. На 24.10.2018г. пострадалият
е бил опериран, чрез открито
наместване на счупените кости на дясната подбедрица и
стабилизиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза-
титаниев интрамедуларен
пирон от вида- UTN. След гладко протекъл следоперативен период, на 29.10.2018г.
пострадалият е изписан в добро общо състояние от болницата и лечението му е
продължило амбулаторно.
Ø
В продължение на 4 месеца, ищецът се е предвижвал с помощта
на патерици, а в периода от
20.02.2019г. до 23.02.2019г. е провел ново оперативно лечение в
УМБАЛСМ „ Св.Анна” насочено към премахване на метална остеоснитеза. Лечението след това е продължило амбулаторно
с рехабилитация с натоварване на крака.
Ø
До 25.03.2019г. ищецът е ползвал отпуск по болничен
лист
за временна неработоспособност.
Ø Прегледът на
пострадалия за целите на заключението сочи, че раната
на десния лакът е зараснала окончателно за срок от 10-12 дни. Счупените кости на дясната подбедрица
са зараснали за срок от 4 месеца, след което е последвала рехабилитация, а пълно
натоварване на крака е достигнато в края на 5-ия месец считано от деня на инцидента.
Общо лечебният и възстановителен
период при ищеца е при ключил за срок от 5 месеца. През това
време пострадалият е търпял болки
и страдания, които са
били интензивни само първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и в
продължение на 2-3 седмици по време на провеждането на началната рехабилитация
на увредения крайник. Извън посочените периоди, ищецът е търпял само периодично
явяващи се болки в зоната на дясната подбедрица и
мястото на фрактурите, но тези болки са отзвучавали след употреба на
обезболяващи средства. От деня на злополуката вече са изминали 2 години и 8
месеца и към настоящият момент ищецът не би трябвало да търпи болки в зоната на
фрактурите. Не са налице клинични или документални данни за настъпване на
негативни последици и усложнения в здравето на пострадалия и към момента, той е
с напълно възстановено здраве.
Счупените кости на дясната подбедрица са зараснали, а движенията на десния долен крайник са в пълен обем и
сила, като пострадалият се предвижва
без помощни средства и с нормална походка.
Ø
В материалите по делото има приложени отчетни
документи на името на Д.П. за извършените от него разходи по време на
проведеното лечение и възстановяване на телесните увреждания. При травматично увредени пациенти от ПТП НЗОК заплаща на
лечебните заведения за
проведеното болнично, оперативно и
медикаментозно лечение, като вид услуга по съответната клинична пътека (в случая
№ 217). НЗОК не
заплаща оперативните консумативи и разходите по време на амбулаторното лечение, затова
пациентът е бил принуден сам да заплати металната остеоснитеза
за предстоящата му костна операция. Извършените разходи от ищеца съвпадат с
периода, когато той е провел лечение на получените фрактури от процесното ПТП.
Приетите като доказателство разходни документи –
фактури и касови бонове, които са приложени на стр. 13-16 от делото,
установяват направени разходи за медикаменти, медицински консумативи и здравни
услуги, включително: сумата от 1980 лева, за имплант,
с посочен във фактурата платец Д.П.; сумата от 900 лева за избор на оперативен
медицински екип, с посочен във фактурата
платец Д.П.; сумата от 40, 60 лева за потребителска такса с посочен във
фактурата платец Д.П.; сумата от 8, 33 лева за медицински книжа, с посочен във
фактурата платец Д.П.; сумата от 35 лева за патерици, с посочен във фактурата
платец Д.П.; фискални касови бонове за сумите от 54, 20 лева, 19, 76 лева и 10,
50 лева, с непосочен в документа платец.
Съдържанието на приложения на стр. 60 от делото документ
- писмо изх. № 002-2837 от 28.12.2018г., което е адресирано от ответника до
ищеца мотивира извода, че преди предявяването на иска, ищецът в действителност е
отправил към ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция, по
реда на чл. 380 от КЗ - за изплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от настъпването на процесното ПТП. Претенцията сочи и номер на банкова сметка,
***ието, но при това, застрахователят е изискал от
ищеца представяне на допълнителни документи, заявявайки изрично, че ще изрази
категорично становище след представяне на тези документи.
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ответника признание на тези неблагоприятни за ответника факти - съдът приема
установени следните факти, за които от ищеца не са представени доказателства:
Фактът, че към датата на настъпване на процесното ПТП- гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил е била застрахована от ответното
дружество, както и факта, че последният представен пред ответника документ,
доказващ размера на вредите в процедурата по чл. 380 от КЗ е постъпил при
застрахователя на 03.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По претенциите с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;
Предявената съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за вреди /имуществени и неимуществени/ се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ - ответникът дължи да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач
неимуществени и имуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника- в
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на лекия автомобил „Мини Купър“ с
рег. № ******* – да обезщети ищеца за причинените вреди.
Събраните в хода на делото доказателства мотивират извода, че е реализирано
виновно неправомерно поведение на водача на товарния автомобил, чиято
гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от
него. За този извод съдът е обвързан в хипотеизата на
чл. 300 от ГПК от правните последици на влязло в сила
Споразумение от 23.09.2018г. по НОХД № 9258/2019г. по описа на СРС, 19-и състав.
Поради
спецификата на процедурата по разглеждане на споразумението обаче - наказателният съд
очевидно
не е разглеждал въпроса за съпричиняването на
вредоносния разултат от страна на пострадалия, респ.
за поведението на пострадалия в рамките на механизма на настъпване на
процесното ПТП, поради което изводи на наказателния съд в тази насока
изобщо не са формирани. Настоящият
граждански съд обаче, дължи да разгледа това възражение в контекста на
разглеждания граждански спор, без да бъде обвързан в хипотеза на чл.300 от ГПК.
По спорните въпроси относно механизма на настъпване на
пътния инцидент и поведението на пострадалия пешеходец;
След комплексна
и задълбочена преценка на събраните доказателства - настоящият състав на съда
приема извода, че при настъпването на инцидента, пострадалият в следствие на
инцидента пешеходец /ищеца/ е допуснал две сериозни нарушения на правилата за
движение на пешеходци, а именно:
Нарушение на задължението да не навлиза
внезапно на платното за движение. Преди да навлезе на
платното за движение, ищецът
е пропуснал да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства /чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП/; Показанията на
разпитаните двама свидетели- очевидци на инцидента сочат, че пострадалият е
навлязъл на пътното платно внезапно, предприемайки пресичане незабавно, след
като е напуснал без видима причина салона на разположеното в непосредствена
близост до мястото на инцидента увеселително заведение. Показанията на
свидетеля Генади И., както и показанията на свидетеля Илия Узунов категорично мотивират
извода, че пострадалия е навлязъл на пътното платно незабавно след напускане на
увеселителното заведение тоест внезапно, без да
се огледа, за да съобрази опасността от преминаващи автомобили. Поради
това, самата реакция на пострадалия сочи, че той е забелязал приближаващия
автомобил и (вероятно) е възприел опасността от удар, едва когато е достигнал
до средата на пътното платно, между двете пътни ленти. Скоростта на движение на
лекия автомобил е позволявала на пешеходеца да възприеме автомобила още преди
да предприеме пресичане, при проява на елементарно внимание, тъй като
движението не е било натоварено. В същата насока е становището и на приетата в
рамките на настоящия съдебен процес съдебна авто-
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло.
Нарушение на задължението да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както
и на задължението да не да не спира без необходимост
на платното за движение /чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП/; Показанията на
свидетеля Генади И. категорично сочат, че след като пострадалия е навлязъл на
пътното платно и вече е достигнал е до средата, на осевата линия - едва там /на осевата линия/, вместо да
продължи пресичането, внезапно е спрял,
вдигайки ръка срещу приближаващия
срещу него автомобил. Поведението на пешеходеца в конкретния случай е било
напълно неадекватно, както към изискванията на закона, така и ком конкретната обстановка. Тук е твърде уместно да се
отбележи пълното несъответствие на поведението на пострадалия с предвидената в
закона частна хипотеза на чл. 120, ал.2 от ЗДвП, при която пешеходец би могъл, предварително да сигнализира с ръка за намерението си, да пресече пътното платно, който знак задължава
водачите да спрат. Реакцията на водача в тази хипотеза, дава възможност на
пешеходеца - да предприеме пресичане, дори на необозначено място, съобразявайки
поведението си с факта, че спрелият автомобил му е дал предимство при
пресичане.
Приносът на пострадалия пешеходец /ищеца/ за настъпване на вредоносния
резултат в конкретния случай не е никак малозначителен,
защото липсващото в случая правомерно поведение на пострадалия би дало
възможност за предотвратяване настъпването на пътния инцидент, независимо от
факта, че водачът на лекиа автомобил е нарушил
правилата за движение. Допуснатите от пострадалия нарушения на задълженията му
по чл. 113, ал.1 т.1 и т.2 и чл.114, т.1 от ЗДвП има толкова важно значение в конкретиката на механизма на настъпване на инцидента, че
фактически е довело до обективна непредвидимост на поведението му в конкретната
ситуация. Причината за неадекватното на правилата поведение вероятно е
употребата на алкохол, за което има косвени данни- както въз основа на
свидетелските показания, така и отразяване в медицинските документи при приема
в лечебно заведение.
Фактът, че и водача на лекия
автомобил е допуснал сериозни нарушения на ЗДвП
е установен в хипотезата на чл. 300 от ГПК, но той не може да игнорира съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, тъй като противоправното поведение
и причинно- следствената връзка (която се обсъжда понастоящем) са различни
елементи от фактическия състав на деликта.
По тези съображения, съдът счита, че в конкретния случай, приноса на
пострадалия е не по- малко от 1/2 част, съпоставимо с обема на пряката-
причинно следствена връзка. Тази съразмерност в съпричиняването
на вредоносния резултат следва да бъде взета предвид, при определяне на
окончателния размер на дължимото застрахователно обезщетение, при условията на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на
размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази
няколко групи от фактори, които ще бъдат разгледани в следващата част от мотивите
на настоящото решение.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза - съдът установи естеството и характера на получените от ищеца
телесни увреждания, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка,
между конкретния механизъм на настъпване на процесното
ПТП и конкретно понесените травми.
Релеватнни за определяне
размера на обезщетението в конкретния случай са фактите, че лечебният и
възстановителен период за ищеца е продължил и приключил в рамките на пет месеца
/според заключението на вещото лице, дори по- кратно от обичайното, поради
младата възраст на пострадалия/, че пострадалият е имал социални и битови
затруднения, тъй като контузеният крайник е наложил придвижване с патерици,
както и че не са налице негативни последици за здравето на пострадалия, което е
напълно възстановено /според категоричния извод на вещото лице/.
Трайната съдебна практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2018г.,
ще трябва да се отчитат и социално- икономическите условия
към момента на настъпването на вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите
на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната
издръжка на домакинство и др. икономически данни. Именно социално-
икономическите критерии за справедливост
са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и
неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една
травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания
за справедливост, а не само формалистично да бъдат съобразявани само с лимитите
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и то
към максимума.
При липса на
нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост,
настоящият състав на съда съобрази утвърдената практика на ВКС на РБ (например: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
II т. о. при ТК и др.) която споделя становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната, към момента на настъпване на увреждането.
В заключение на събраните факти и спомената съдебна практика, съдът намира,
че справедливия размер на застрахователното обезщетение за понесените
неимуществени вреди, което е легитимиран да получи ищеца е оценимо
на 30 000 (тридесет хиляди) лева. За сравнение, следва да се отбележи, че
според ПМС №
316/20.12.2017 г. и ПМС №
320/20.12.2018 г. икономическия стандарт на живот
през 2018г. е бил съизмерим с минимална работна заплата от 510- 560 лева.
На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, сумата на застрахователното обезщетение
следва да бъде редуцирано с 1/2 част - до краен размер от 15 000 лева.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди,
породени от установените в процеса травматични увреждания в размер на
15 000 лева, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 70 000 лева - искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на
размера на дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди;
Ищецът претендира от застрахователя стойността на направените разходи за
лечение на травмите, като обезщетение за неимуществени вреди.
Установеният и доказан с разходни документи общ размер
на заплатените от ищеца суми за медикаменти, медицински консумативи, прегледи и
медицински услуги включва сумата от 1980
лева, за имплант, с посочен във фактурата платец Д.П.;
сумата от 900 лева за избор на оперативен медицински екип, с посочен във фактурата платец Д.П.; сумата
от 40,60 лева за потребителска такса с посочен във фактурата платец Д.П.;
сумата от 8, 33 лева за медицински книжа, с посочен във фактурата платец Д.П.;
сумата от 35 лева за патерици, с посочен във фактурата платец Д.П.;
Сумите, които са посочени във фискални касови бонове
/на стр.13 от делото/ за 54, 20 лева, за 19, 76 лева и за 10, 50 лева, са с непосочен в документа платец,
поради което съдът не би могъл да приеме тяхното доказателствено
значение - за доказване на направен от
ищеца разход - при наличие на изрично възражение от страна на ответника и
на третото лице в тази насока.
При наличието на изрично
възражение от страна на ответника и на третото лице- помагач в тази насока,
както и с оглед поясненията на съдебно- медицинската експертиза, относно
покритите от НЗОК разходи на лечебните заведения при лечение на травматични
увреждания, съдът ще трябва да приеме за
основателно възражението, че извършването на разход за избор на медицински
екип, няма необходимата пряка причинно- следствена връзка с увреденото при
пътния инцидент здраве на пострадалия. Това е така, доколкото лечебните
процедури пак биха били извършени в същия обем – дори и без да е бил извършен
платен избор на конкретен медицински специалист. От житейска гледна точка,
изборът на медицински екип е напълно разбираем, но от формална страна –
разходът за това не се вмества в дефиницията за пряка причинно- следствена
свързаност на разхода с причината за извършването му, тъй като пострадалият е
здравно осигурено лице.
В заключение съдът приема, че установеният и доказан с
разходни документи, общ размер на заплатените от ищеца суми за медикаменти,
медицински консумативи, прегледи и медицински услуги, който следва да бъде
признат за имуществени вреди включва сумата от 1980 лева, за имплант, сумата от 40,60 лева за заплатена потребителска
такса; сумата от 8, 33 лева за копие от медицински книжа и сумата от 35 лева за
патерици, с посочен във фактурите платец Д.П. възлиза на 2063, 93 лева;
На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, сумата на застрахователното обезщетение
следва да бъде редуцирано с 1/2 част - до краен размер от 1031, 97 лева.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за понесените имуществени вреди,
породени от установените в процеса травматични увреждания в размер на 1031, 97 лева, а за разликата – над
посочената сума и до пълния размер на претендираното
обезщетение за 3050 лева - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията с
правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ за
мораторна лихва върху претендираното
застрахователно обезщетение;
Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ,
предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от
застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл.
430, ал.1, т. 2 КЗ или датата на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице.
При това, отправената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
е била съобразена по смисъл и съдържание с разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ,
но по отношение на приложенията към нея следва да се отбележи, че застрахователят
основателно е поискал да бъдат представени и допълнителни доказателства за
установяване на обосноваващите тази претенция факти.
Тук е уместно да се отбележи, че ищецът се е задоволил да представи пред
настоящия съд само един документ от образуваната по реда на чл. 380 от КЗ
преписка – цитираното вече писмо изх. № 002-2837 от 28.12.2018г. Това единствено
писмо обаче, не доказва твърдението на ищеца за изпадане на ответника в забава,
считано от 29.11.2018г., когато се твърди /но не се установи/ да е била
заведена претенцията по чл. 380 от КЗ.
Писмото изх. №
002-2837 от 28.12.2018г. не съдържа изричен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, а тъкмо напротив- съдържанието му дава ясно основание да се
приеме, че доколкото представените „към настоящия момент“ /цит./документи
не са били достатъчни за изплащане на търсеното застрахователно обезщетение,
ищецът е бил поканен от застрахователя,
по реда на чл. 106, ал.3 от КЗ - да
представи необходими за установяване на събитието и за размера на обезщетението
документи /хипотеза на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ/. При събраните доказателства и
само въз основа на съдържащото се в
отговора на исковата молба изрично признание на ответника, че ищецът е
представил последния необходим за установяване на вредата документ на 03.04.2019г. – съдът достигна до
извода, че застрахователят дължи лихва върху сумата на неизплатеното
застрахователно обезщетение в съотвествие с
разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ – считано от 25.04.2019г.
По изложените
съображения, застрахователят – ответник дължи да заплати на ищеца законната
лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, считано от дата - 25.04.2019г.
до деня на окончателното плащане, а претенцията за периода от 29.11.2018г. до
25.04.2019г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е надлежно
легитимиран да получи от ответника съдебните разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
В настоящия процес, по негова молба, ищецът е бил
освободен напълно от задължението за предварително заплащане на държавна такса и
съдебни разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
бюджета на съда сумата от 650 лева, представляваща общ размер на дължимата
според уважената част от исковете държавна такса (600 лева + 50 лева) и 650
лева разноски за събиране на поискани от ищеца доказателства ( 300лева + 350
лева за съдебни експертизи). Следователно, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК-
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд общо
сумата от 1300 лева.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Ч.А.Н. от САК сумата от общо 1280 лева за
процесуално представителство на ищеца по всеки от обективно съединените искове.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК (стр. 165 от делото). Тази сума възлиза общо в размер на 754, 45
лева и ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Третото лице помагач не дължи разноски и няма право да
получи такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД с ЕИК *******и
седалище-***-83, да заплати на Д.К.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат –
адвокат Ч.А.Н.,***, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ – сумата от 15 000
лева (петнадесет хиляди лева), представляваща
редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в
следствие телесни увреждания при ПТП от 21.10.2018г., което е причинено от
водача на лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № *******, и на основание чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД да заплати законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 25.04.2019г. до деня на окончателното
плащане на присъдената сума, като
отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в
частта за разликата, над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 70 000 лева и претенцията за законната лихва върху сумата на
дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в периода от
29.11.2018г. до 25.04.2019г.
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД с ЕИК *******и
седалище-***-83, да заплати на Д.К.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат –
адвокат Ч.А.Н.,***, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ – сумата от 1031, 97
лева (хиляда тридесет и един и 97 ст. лева), представляваща редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 21.10.2018г.,
което е причинено от водача на лек автомобил „Мини Купър“
с рег. № *******, и на основание чл. 497
от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД да заплати
законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от 25.04.2019г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
- в частта за разликата, над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 3050 лева и претенцията за законната лихва върху сумата на дължимото
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в периода от 29.11.2018г. до
25.04.2019г.
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД, да заплати на адвокат
Ч.А.Н.,***, на основание чл. 38 от ЗА –
сумата от 1280 лева (хиляда двеста и осемдесет лева), представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д.К.П. пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Д.К.П. да заплати на З. „А.и.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 754, 45 лева (седемстотин петдесет
и четири лева и 45 ст.) за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
сумата от 1300 лева (хиляда и триста лева), представляваща сбора от
дължимата държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска,
от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Плащането на задълженията към Д.К.П. може да бъде
извършено чрез превод по посочена от ищеца банкова сметка ***: ***, открита на ищеца при „Уникредит Бълбанк“ АД.
Делото е разгледано при участието на А.В.М. с ЕГН **********
и адрес-***, в качеството на трето лице-
подпомагащо З. „А.и.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: