РЕШЕНИЕ № 260911
гр. Бургас, 28.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Мирослава
Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7235/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане
за установено, че ответникът Ф.М.Р., с настоящ адрес ***, му дължи следните
суми: 82,62 лева – цена на абонаментни месечни такси за периода
05.10.-04.12.2018 год., по договори за мобилни услуги от 04.07.2016 год. и
18.07.2018 год., и 68,85 лева – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 16.04.2018 год., които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 2315/04.09.2020 год. по ч. гр. д. № 5297/2020 год. на БсРС;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени с писмена молба от
14.01.2021 год.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е
легитимиран като кредитор на ответника на основание следните двустранни
съглашения: договор за мобилни услуги от 04.07.2016 год., допълнително
споразумение от 16.04.2018 год. и договор за лизинг от 16.04.2018 год. (за
мобилно устройство Alcatel A3 Black Grey). Вземанията на ищеца
за претендираните абонаменти такси и лизингови вноски, дължими за периода 05.10.-04.12.2018
год., са описани в процесните фактура №№ …/05.11.2018 год. и …/05.12.2018 год.,
те възлизат на общо 82,62 лева и 68,85 лева.
За заплащането на процесните
главници е издадена Заповед за изпълнение № 2315/04.09.2020 год. по ч. гр. д. №
5297/2020 год. на БсРС.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни положителни
установителни искове за основателни. Представените писмени договори и допълнително
споразумение, неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на
ответника Ф.Р. като длъжник за заплащане цената на уговорената месечна
абонаментна такса за достъп до далекосъобщителната мрежа на „Теленор България“
ЕАД, както и за цената на лизингова вещ (мобилно устройство Alcatel).
Редовното водене на счетоводството от ответника не е спорен между страните
факт, поради което съдът основава решението си на съставените счетоводни
документи – чл. 182, ГПК. В издадените фактури са отразени основанието и
размерът на абонаментните такси, произтичащи от договора за мобилни услуги и
допълнителното споразумение към него. Дължимостта на абонаментните такси не
зависи от реалното потребление на договорените услуги, нито от обема им, поради
което ответникът дължи заплащане на уговорената такса. Подписването на
фактурите от страна на ответника също не е условие за валидното възникване на
паричното задължението за абоната, тъй като не фактурата, а договорът, възоснова
който тя е издадена, е основанието за плащане (подписът на длъжника не е законово
предвиден реквизит на счетоводния документ и по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗСч).
По отношение
претенцията за лизингови вноски, видно от погасителния план по договора,
крайният падеж на паричното задължение е настъпил на 16.03.2020 год., преди
подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, поради което длъжникът е изпаднал в
забава за заплащане цената на устройството, независимо от липсата на данни за
надлежно обявена от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията му по този договор.
Ответникът не е
ангажирал доказателства за опровергаване твърдения от ищеца отрицателен факт за
липса на плащане; няма и данни за погасяване на процесните вземания чрез друг
валиден способ, поради което за посочената сума искът е основателен и следва да
бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законната лихва за забава.
Ищецът не е предявил
иск по чл. 86, ЗЗД, за установяване дължимостта на законната лихва върху двете
главници, поради което съдът не дължи произнасяне по това вземане, което е част
от издадената заповед за изпълнение.
Основателността на
предявените искове налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от
4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 145
лева, направени в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и
120 лева – адвокатско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и деловодните разноски от общо 405 лева, направени в настоящия исков
процес: 75 лева – доплатена държавна такса, 150 лева – депозит по чл. 47, ал.
6, ГПК, и 180 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Ф.М.Р., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на
ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, следните
суми: 82,62 лева – цена на потребени далекосъобщителни услуги за периода
05.10.-04.12.2018 год., по договори за мобилни услуги от 04.07.2016 год. и и
18.07.2018 год., и 68,85 лева – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 16.04.2018 год., които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 2315/04.09.2020 год. по ч. гр. д. № 5297/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Ф.М.Р., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, деловодни
разноски в размер от 145 лева, направени в заповедното производство по ч. гр.
д. № 5297/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Ф.М.Р., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк
„София“, сграда 6, деловодни разноски в размер от 405 лева, направени по гр. д.
№ 7235/2020 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ