Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
26.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в
закрито заседание двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №7223 по
описа за 2019
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба от от 09.05.2019 год. на длъжницата М.Л.Н.
срещу постановлението от 30.04.2019 год. на частен съдебен изпълнител Мариян
Петков, с рег.№851 на КЧСИ, по изпълнително дело №20198510400483, с което на длъжницата
е наложено глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 528, ал. 5 ГПК.
Жалбоподателката поддържа, че се бракът и с взискателя бил прекратен на 09.09.2016
год., като сключили споразумение, съгласно което й било предоставено
упражняването на родителските права върху детето К., местоживеенето на детето
било определено на нейния адрес, а на бащата бил определен режим на лични
контакти с детето, както следва: до навършване на 3-годишна възраст – всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. без прекъсване,
както и всеки вторник и четвъртък от 17 ч. до 20 ч.; след навършване на
3-годишна възраст – вземане с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца в същите часове и след навършване на 5-годишна възраст – освен
горното и по 30 дни годишно наведнъж или на части, след съгласуване с майката. Често
взискателят осъществявал контактите в дома на
длъжницата, но насаме с детето, като се случвало длъжницата и майка й да
заварват детето напълно голо. След среща с баща си на 22.11.2018 год. детето
често показвало движения, имитиращи полов акт, както и въртеливи масажиращи
движения върху половите органи и ануса; понякога се навеждало и казвало „мамо,
подавам дупето“, като обяснявало, подава дупето на „бика“, за да „прави муш“. Също така детето споделяло, че той бил „козле“, а
баща му бил „бика“, като правил „муш“ в дупето и
много го заболяло, както и че „слага олио на пишката“, за е „по-приятна“.
Сигнализирала била отдел „Закрила на детето“ към ДСП „Слатина“, където с нея и
детето били провеждани психологични консултации. Сигнализирала била ГДБОП и
СДВР, като последната дирекция образувала преписка №УРИ-1266Р-3919 от
18.02.2019 год., като до момента били снети сведения само от нея, майка й и
баба й, както и от взискателя, който отричал
съпричастност. Заедно с детето посещавала психотерапевт, който констатирал
данни за извършено насилие срещу детето. Именно следите от евентуално извършено
насилие върху детето били причината, поради която отказала да го предаде на взискателя на 13.04.2019 год. и 27.04.2019 год. Сочи, че правата
на детето, установени в чл. 2, ал. 3 и 8 ЕКПЧ, имат предимство пред правата на
родителите по чл. 8 от същия акт.
Взискателят Ц.П.М.счита, че жалбата е неоснователна,
тъй като не били налице обективни пречки и обстоятелства, попадащи в хипотезата
на чл. 528, ал. 2, т. 2 ГПК. Твърденията на длъжницата не били подкрепени с доказателства.
Наложената глоба била законосъобразна както по основание, така и по размер.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е неоснователна, тъй като санкцията за неизпълнение на задължението била
наложена законосъобразно.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбите
пороци на обжалваното постановление, становището на длъжницата и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Процесното изпълнително дело е било образувано
по молба на Ц.П.М.по
изпълнителен лист, издаден на 19.07.2018 год. по гр.дело №37385/2016 год. по
описа на СРС, ГО, 117 с-в, с което е бил определен режим на лични отношения
между детето К. Цветомиров Митев и неговия баща Ц. П. М., както следва: до навършване
на 3-годишна възраст – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
10 ч. до 18 ч. без прекъсване, както и всеки вторник и четвъртък от 17 ч. до 20 ч.; след навършване на 3-годишна възраст – вземане с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца в същите
часове и след навършване на 5-годишна възраст – освен горното и по 30 дни годишно наведнъж
или на части,
след съгласуване с майката.
На
28.03.2019 год. на длъжницата М.Л. М.е била надлежно връчена покана за
доброволно изпълнение – да осигури осъществяването на режима на лични контакти
на детето с бащата, като му го предаде на 13.04.2019 год. и на 27.04.2019 год.,
в 10.00 ч. С поканата на длъжницата било е указано и да даде отговор по чл.
528, ал. 2 ГПК в тридневен срок от получаването, което задължение същата е
изпълнила, като на 01.04.2019 год. е депозирала молба, в която посочила, че е в
невъзможност да осигури на бащата контакт за лични отношения на 13.04.2019 год.
и 27.04.2019 год. с преспиване, тъй като същият не бил лишен от възможността да
осъществява контакт с детето, но същевременно била подала сигнал ГДБОП,
препратен на СДВР, с рег.№126600-2369 от 11.02.2019 год., по който се
провеждали действия по разследване, целящи да установят дали спрямо малолетното
дете е осъществен състав на престъпление от бащата, което не било още
приключило, че е подала жалба в Държавна агенция за закрила на детето, като
очаквала становище. Длъжницата е посочила, че не ограничава контактите на
бащата с детето по местоживеенето на последното, както и на всяко друго място в
нейно присъствие.
На
15.04.2019 год. частният съдебен изпълнител отправил искане за съдействие по
чл. 528, ал. 4 ГПК. В тази връзка на 22.04.2019 год. бил изготвен социален
доклад, в който се съдържат данни за споделена от майката притеснителна информация
за поведението на детето, посочено е, че бащата поддържа контакти с детето,
като майката не ги ограничава, че детето има добре изградена емоционална връзка
с майка си, а бащата не е изследван поради това, че не живее на територия,
обслужвана от ДСП-Слатина. Заключено е, че детето не следва да бъде въвличано в
междуличностните отношения на родителите, като трябва да има контакти и с
двамата.
Видно
е от изготвения на 27.04.2019 год. от частния съдебен изпълнител протокол за
предаване на дете, че длъжницата, в присъствието на взискателя, отказала за изпълни установения режим на
лични отношения между бащата и детето, като не отворила входната врата на
апартамента.
За
да наложи на длъжницата глоба в размер на 400 лв. с обжалваното постановление
/което е надлежно съобщено на 03.05.2019 год./, частният съдебен изпълнител
приел, че на 13.04.2019 год. същата не е била на адреса, въпреки че е била
надлежно уведомена, а на 27.04.2019 год. е отказала да изпълни установения
режим за лични отношения между бащата и детето.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на
обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще
бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото
действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител има
право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до
предвидения в посочената разпоредба размер.
Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи
длъжника да бездейства, т.е. принудително изпълнение се налага, когато
длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или
да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо
лично поведение, като за всяко нарушаване на задължението за бездействие, т.е.
при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му,
съдебният изпълнител по искане на взискателя му
налага глоба до 400 лв.
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл.
528 ГПК, като съгласно ал. 5 на посочената разпоредба /в действащата й
редакция/, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му
налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, т.е. установен е
изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
Същевременно във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на
съдебното решение относно родителските права и лични отношения между родители и
деца, в чл. 528, ал. 4 ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител –
да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на
пречките за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на
предимствата от доброволното изпълнение и да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ да
предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, а при необходимост – от полицейските органи –
вземането на мерки по чл. 56 от Закона за вътрешните работи. Т.е. намесата чрез
този изпълнителен способ /предаване на дете/ в строго лични отношения
предполага преди това полагане на усилия от страна на частния съдебен
изпълнител за осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване
на принципа за „най-добрия интерес на детето“, установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, както и в редица международни актове – Конвенция ООН
за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 год., Хагската конвенция за
защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и
др.
В разглеждания случай, като съобразява от една страна, че твърдяната от длъжницата
пречка за изпълнение на задължението за предаване на детето би могла по принцип
да е обективно съществуваща, но е неустановима от
частния съдебен изпълнител /както и в рамките на настоящото производство/, а от
друга страна, че изготвеният социален доклад е непълен и с формално заключение,
тъй като не съдържа каквито и да било данни за извършване на дължимото
проучване и оценка на сигнала за нарушаване на правата на детето, в т.ч. чрез провеждането
на разговор с него, разговор с бащата, събиране на необходимата информация от
детската градина, роднини, близки, личен лекар и други източници по
необходимост – виж чл. 14 ППЗЗкД /т.е. докладът не изключва
изрично възможността детето да бъде идентифицирано като такова в риск – виж §
1, т 11 от ДР на ЗЗкД/, настоящият съдебен състав
намира, че наложената от частния съдебен състав глоба в максимално предвидения
размер се явява незаконосъобразна, тъй като същият не се е уверил, че изпълнение
може да бъде осъществено с оглед най-добрия интерес на детето.
Предвид изложените съображения, Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 30.04.2019 год. на частен съдебен
изпълнител М. П., с рег.№851 на КЧСИ, по изпълнително дело №20198510400483, с
което на длъжницата М.Л.Н. е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание
чл. 528, ал. 5 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/