№ 58
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110210635 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № СО-ЗЗ-А-21-26Т-028/09.06.2021 г.,
издадено от кмета на Столична община, на АЙВ. Т. СТ. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено
административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр., изразяващо се в това, че
на 05.03.2021 г., около 16.00 часа, в търговски обект, находящ се на адрес
******, не е изпълнил въведената със Заповед на министъра на
здравеопазването на Република България противоепидемична мярка, като
нямал поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, покриваща изцяло носа и устата – от основата на носа до
брадичката.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице А.С., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
към момента на проверката предпазната маска не е покривала носа и устата
му, тъй като в заведението не е имало клиенти и е обядвал. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
1
В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че според
чл. 57 от Конституцията на Република България не може да му бъде наложена
„глоба“ със заповед на министъра на здравеопазването, а само на основание
закон. В представени писмени бележки жалбоподателят твърди, че
процесната заповед на министъра на здравеопазването противоречи на
„закона“ и Конституцията на Република България, доколкото мерките при
обявено извънредно положение, правата и задълженията на гражданите се
дефинират със закон. Изложени са доводи, че съгласно разпоредбите на
Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето, се забранява носенето на облекло, което прикрива частично или
скрива напълно лицето. В същия закон е посочено като изключение, че
гражданите могат да носят облекло, което прикрива лицето, ако
здравословното състояние го налага. С оглед на изложеното, от съда се иска
да отмени обжалваното НП.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като излага подробни съображения за законосъобразността на
атакуваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията
на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 05.03.2021 г. св. ИВ. СВ. М., на длъжност „главен инспектор“ в
Столичен инспекторат към Столична община, заедно с колегата си Т.В.,
извършили проверка на търговски обект – закрито обществено място, „Б.“,
находящо се на адрес ******. На място служителите на Столичен
инспекторат установили жалбоподателя АЙВ. Т. СТ., служител на търговския
2
обект, който бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба.
За констатираното нарушение св. ИВ. СВ. М. съставил срещу АЙВ. Т. СТ.
АУАН № 21-26Т-028/05.03.2021 г. за извършено административно нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Въз основа на съставения АУАН, кметът на Столична община издал
Наказателно постановление № СО-ЗЗ-А-21-26Т-028/09.06.2021 г., с което за
описаното в АУАН административно нарушение на А.С. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
НП било връчено на А.С. на 14.06.2021 г., който в законоустановения 7-
дневен срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля ИВ. СВ. М.; справка от Министерство на
здравеопазването; Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването; Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. на кмета на
Столична община и Заповед № СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. на кмета на
Столична община.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел И.М.,
от които се установява, че е извършена проверка в процесния търговски
обект, който представлява закрито обществено място, като е установено, че
жалбоподателят С. не е имал поставен защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, която да покрива изцяло носа и устата от основата
на носа до брадичката. Нещо повече, св. М. е категоричен, че при проверката
жалбоподателят С. изобщо не е имал поставена защитна маска на лицето. От
показанията на св. М. се установява също така, че по време на проверката
А.С. се е стоял прав в зоната на служителите на заведението, което оборва
твърденията на жалбоподателя, че по време на проверката е обядвал. Следва
да се посочи и че проверката е извършена около 16.00 часа, а не около обяд.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
3
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. В т. 7 от приложената Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. на
кмета на Столична община е посочено, че служителите на Столичен
инспекторат към Столична община са оправомощени да съставят АУАН при
констатирани административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. В този
смисъл и съобразно разпоредбата на чл. 209а, ал. 3 ЗЗдр. с посочената заповед
на кмета на Столична община актосъставителят И.М. е оправомощен да
състави процесния АУАН. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, посочен в разпоредбата на чл. 209, ал. 4 ЗЗдр. – кмета на
Столична община.
На следващо място АУАН и НП са издадени при спазване на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съдържат всички задължителни
реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Следва да
се посочи, че при съставяне на АУАН в съдържанието на същия не е
индивидуализирана заповедта на министъра на здравеопазването, с която е
въведена противоепидемичната мярка, която е била нарушена. Този порок на
АУАН обаче е бил отстранен по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото в
атакуваното НП ясно е посочена както нарушената заповед на министъра на
здравеопазването, така и съответната точка от нея. Същевременно, е посочена
и нарушената разпоредба от ЗЗдр. – чл. 209а, ал. 1. С оглед на това, доколкото
при съставяне на АУАН и образуване на административнонаказателното
производство са били безспорно установени извършеното нарушение,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то посочената по-горе
нередовност в АУАН правилно е била санирана с издаване на обжалваното
НП.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят АЙВ. Т. СТ. е
4
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Съгласно посочената разпоредба подлежи на санкциониране всяко лице,
което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването всички лица, които се намират в закрити
обществени места, вкл. и търговски обекти, са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се
използва съгласно препоръките в Приложение № 3. В т. 1 от Приложение № 3
към горепосочена заповед е посочено, че защитната маска следва да покрива
изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката. Посочената заповед
на министъра на здравеопазването е издадена по предложение на главния
държавен здравен инспектор на основание чл. 63, ал. 4 и 11, чл. 63в от ЗЗдр. и
чл. 73 от АПК с цел въвеждане на територията на Република България на
противоепидимични мерки предвид обявената извънредна епидемична
обстановка за територията на страната. Следва да се посочи, че същата
представлява общ административен акт, който е издаден по реда на чл. 73
АПК, като в този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 63, ал. 11 ЗЗдр. С
посочената заповед са въведени на територията на цялата страна
противоепидемични мерки, вкл. процесната такава, които са подлежали на
изпълнение от всички лица, с изключение на посочените в т. I.9 от същата
заповед. Следва да се посочи, че заповедта е действала в периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., като е била отменена със Заповед № РД-01-
273/29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването. Независимо от
последващата й отмяна, в случая не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
доколкото не се касае за влизане в сила на по-благоприятен закон. Налице е
отмяна на административен акт, към който препраща бланкетната разпоредба
на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. В този смисъл приложение следва да намери
административният акт, в случая заповедта на министъра на
здравеопазването, която е действала към момента на извършване на
административното нарушение (в този смисъл е т. 2, б. „в“ от Постановление
№ 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС, макар и отнасящо
се до правилата за поведение, запълващи бланкетните наказателни норми на
5
чл. 342 и чл. 343 НК). Не на последно място следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗдр. не описва състав на конкретно
административно нарушение, доколкото не съдържа правило за поведение.
Със същата единствено е посочено, че при обявена извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки, но не е посочено конкретно задължение на
отделните правни субекти. Такова задължение се съдържа в заповедта на
министъра на здравеопазването, с която на територията на страната са
въведени конкретни противоепидемични мерки, към които препраща и
санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
посочената заповед на министъра на здравеопазването е издадена в
нарушение на чл. 57 от Конституцията на Република България, доколкото
правата на гражданите могат да се ограничават само със закон. Разпоредбата
на чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България регламентира
възможността за ограничаване със закон правата на гражданите, с изключение
на визираните в същата норма такива, но само при обявяване на война, военно
или друго извънредно положение. В случая не се касае за обявено извънредно
положение, а за обявена извънредна епидемична обстановка. Освен това,
нарушената от жалбоподателя противоепидемична мярка е въведена на
територията на страната със заповед на министъра на здравеопазването, която
обаче е издадена на основание на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗдр.,
овластяваща министъра на здравеопазването да конкретизира необходимите
противоепидемични мерки. В този смисъл възражението на жалбоподателя за
противоречие на издадената заповед на министъра на здравеопазването с
Конституцията на Република България се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението за приложението в конкретния
случай на разпоредбите от Закона за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето (ЗОНОПСЛ). В чл. 3, т. 1, б. „а“ и т. 3 от
ЗОНОПСЛ изрично е посочено, че разпоредбите на закона за ограничаване
носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, не се прилагат, ако
носенето на облекло се налага по здравословни причини или когато със закон
е установено друго. В настоящия случай са налице именно посочените
изключения, доколкото в ЗЗдр. е установено задължение за спазване на
6
въведените на основание чл. 63, ал. 4 ЗЗдр. със заповед на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, вкл. за задължително носене на
защитни маски на закрити обществени места, каквото е процесното такова. В
този смисъл ЗЗдр. се явява специален по отношение на ЗОНОПСЛ, като освен
това носенето на защитни маски се налага именно по здравословни причини.
При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установи, че на 05.03.2021 г. А.С. се е намирал в закрито
обществено място – процесния търговски обект „Б.“, находящ се в ******,
като е бил без поставена защитна маска за лице. С оглед на това последният е
нарушил въведените на територията на страната противоепидемични мерки,
посочени в т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването. Следва да се посочи, че по делото не се установи
жалбоподателят да попада сред лицата, посочени в т. I.9 от същата заповед
като изключение при приложението на процесната противоепидемична мярка.
С това свое поведение жалбоподателят С. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение.
Съдът счита, че жалбоподателят С. е осъществил вмененото му
административно нарушение и от субективна страна при форма на вина пряк
умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е негативното изменение на обективната действителност
вследствие на осъществяването му, като е целял това.
Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. при нарушаване на
въведените със заповед по чл. 63, ал. 4 ЗЗдр. противоепидемични мерки, на
нарушителя се налага „глоба“ в размер от 300 до 1000 лв. В конкретния
случай на жалбоподателя С. е наложено административно наказание „глоба“
в определения от закона минимален размер от 300 лева. С оглед на това и
предвид принципа „reformatio in pejus”, положението на жалбоподателя не
може да се влоши само по подадена от него жалба. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не се допуска определяне на наказанието
„глоба“ под предвидения минимален размер, поради което е безпредметно
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
7
по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. С оглед на изложеното, наложената
санкция се явява законосъобразна и справедлива, поради което обжалваното
НП се явява правилно и в тази си част.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на
нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
вредни последици от извършеното нарушение. Следва да се посочи, че с
извършеното административно нарушение са застрашени изключително
важни обществени отношения, свързани с гарантиране спазване на
въведените на територията на страната противоепидемични мерки по време
на обявена извънредна епидемична обстановка. Предвид характера на
пандемията от „Covid-19”, която продължава и към настоящия момент,
свързана с висока заболеваемост и множество смъртни случаи, съдът счита,
че с нарушаването на процесната противоепидемична мярка се застрашава
непосредствено животът и здравето на неограничен кръг лица, вкл. и на самия
нарушител. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не
се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това,
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното
НП да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН и предвид
направеното изрично искане в хода на съдебните прения от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна, в полза на последната
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
провеждането на едно съдебно заседание по същество с разпит на един
свидетел, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът
счита, че възнаграждението следва да се определи в минимално предвидения
в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
8
размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл.
334, ал. 1, т. 6, вр. чл. 338 НПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-ЗЗ-А-21-26Т-
028/09.06.2021 г., издадено от кмета на Столична община, с което на АЙВ. Т.
СТ. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
извършено административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 Закона за здравето.
ОСЪЖДА АЙВ. Т. СТ. с ЕГН ********** да заплати на Столична община
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9