Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

гр. Пазарджик, 06.03.2018г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 06.02.2018г., в състав:

      

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Златева гр.д. №1398/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.157, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба против “Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК . седалище и адрес на управление гр.П., ул."Р.А."№2      ет.8, ап.30 ищецът "К.М.М.“ ЕООД, ЕИК …, седалище и адрес на управление с.З.п., общ.Я., обл.Л. твърди, че с ответника имали облигационно отношение, произтичащо от договор за продажба, сключен на 16.08.2016г., по който закупил излезли от експлоатация машини и съоръжения на бившия завод „Х.“, гр.В., на обща стойност 76996,80 лв. Стоките били предадени от продавача в периода 31.10.2016г. – 21.12.2016г. съгласно 3 бр. допълнителни протокола към договора. Преди да получи стоките на основание чл.6 от договора за продажба превел по банкова сметка ***. като гаранционен депозит, обезпечаващ плащането на цената. Същият следвало да му бъде върнат след изтичане срока на договора - в брой или чрез доставка на стоки - от продавача въз основа на допълнително споразумение между страните. Срокът на договора изтекъл, но ответникът останал задължен за връщането на 23 003,20лв. от гаранцията. Останалата част била върната чрез стоките, описани в трите допълнителни протокола към договора - на обща стойност 76996,80лв.  Моли съда да осъди ответника да върне остатъка от 23003,20лв., ведно със законна лихва за забава от предявяването на иска до окончателното плащане. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът е останал задължен за част от цената по договора за продажба, вкл. и за целия начислен от продавача данък върху добавената стойност. Прави евентуално възражение за прихващане на претендираното вземане със своето насрещно вземане за остатъка от цената по договора - 109 378,56лв. според ответника. Сочи доказателства. Претендира разноски.

В с.з. във връзка с подадения отговор ищецът оспорва да дължи на продавача ДДС по сделката, тъй като не той, а купувачът бил данъчно задължено лице. Налице било основание за „обратно начисляване“ на ДДС по чл.163а ЗДДС.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.157, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 23003,20лв., представляваща част от получен от ответника паричен залог в размер на 100000лв., обезпечаващ задължението на ищеца за плащане на цената по договор за продажба, ведно със законна лихва за забава от предявяването на иска до окончателното плащане.

         Искът е ДОПУСТИМ, тъй като за ищцата е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения.

         Искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         Безспорно е между страните, че на 16.08.2016г. са сключили договор за продажба на излезли от експлоатация машини и съоръжения на бившия завод „Х.“, гр.Враца, на обща стойност 76996,80 лв. Стоките са предадени от продавача “Ф.Б.“ ЕООД на купувача "К.М.М.“ ЕООД през периода 31.10.2016г. – 21.12.2016г., което се установява от приетите като доказателства 3 бр. допълнителни протокола към договора.

         Съгласно чл.6 от договора в деня на подписването му купувачът е следвало да преведе гаранционен депозит в размер на 100хил.лв, която сума служи като обезпечение за плащането на цената на закупените стоки.

Разрешаването на спора се свежда до правната същност на т. нар. „гаранционен депозит“, условията за неговото връщане и евентуално начина, по който продавачът по сделката следва да се удовлетвори от него за цената на продадените стоки.

Доколкото понятието „гаранционен депозит“ не е дефинирано в закона, то значението му следва да се установи посредством тълкуване на договора и съгласно чл.20 от ЗЗД. Както е посочено по-горе чл.6 от договора предвижда, че сумата от 100хил.лв. се дава на продавача от купувача в деня на подписването на договора и служи като обезпечение за плащането на цената на закупените стоки. Същата сума се връща от продавача на купувача след изтичане срока на договора. Въз основа на допълнително споразумение между страните депозитът може да бъде върнат и чрез доставка на стоки.

Съдържанието на разпоредбата от договора между страните извежда на преден план обезпечителната функция на предадената сума по отношение задължението на купувача за плащането на цената. Затова съдът приема тези 10 0000лв. като паричен залог по смисъла на чл.310, ал.1, т.1 от ТЗ във вр. с чл.149 и сл. от ЗЗД. Договорът за залог е реален и се сключва с предаването на заложената вещ на кредитора. Последният има правото да я държи, докато обезпеченото вземане бъде погасено – чл.157, ал.1 от ЗЗД -, както и да се удовлетвори чрез принудително изпълнение върху нея, но ако не я е върнал на длъжника – чл.159 от ЗЗД. Като изключение от последното правило кредиторът по търговския залог може да се удовлетвори от него и без съдебна намеса при условията на чл.311, ал.1 от ТЗ – ако договорът за залог е сключен в писмена форма с достоверна дата и страните изрично са уговорили правото на кредитора за директно удовлетворяване.

В случая договорът за продажба, съдържащ клаузата за учредяване на залог, няма достоверна дата, което задължава кредитора да поиска принудително изпълнение върху заложената вещ за събиране на вземането си за цената.

От ищеца не се твърди, а и не се установява от доказателствата по делото, той да е платил каквато и да е част от цената на стоките. От страна на купувача липсват други парични преводи, освен този за предаването на паричния залог. Доколкото няма спор, че стоката е предадена от ответника, то в негова полза е възникнало вземане за цената. Доколкото паричния залог обезпечава именно това вземане, той има право да държи заложената вещ, докато същото не се погаси, както и да пристъпи към принудително изпълнение върху заложеното имущество по предвидения в закона ред. Поради отсъствието на част от предпоставките на чл.311, ал.1 от ТЗ ответникът не може сам да се удовлетвори от него. Поради това не може да прихваща между вземането за цената и задължението за връщане на залога, тъй като законът не допуска такъв изпълнителен способ. Вярно е, че чл.311, ал.1 от ТЗ дава възможност страните да уговорят различен начин за удовлетворяване на заложния кредитора, което те могат да направят и в допълнителен анекс към договора. Уговорката, обаче, следва да е направена в предвидената от закона писмена форма с достоверна дата на документа, каквато липсва. Представените от страните три допълнителни протокола -№1 от 31.10.2016г., №2 от 30.11.2016г. и №3 от 21.12.2016г. - нито съдържат уговорка за самостоятелно удовлетворяване на заложния кредитор, нито отговарят на изискването за форма на сделката. В действителност същите, както и кантарните бележки, въз основан на които са съставени, имат качеството на документ по чл.186а от ЗЗД, индивидуализиращ родовоопределените вещи, предмет на договора за продажба и установяващ размера на цената за тях. Те не могат да имат едновременно значението и на споразумение по чл.6 от договора, уреждащо връщането на заложната сума чрез доставка на стоки. Стоките, които следва да се предадат вместо паричния залог, трябва да са различни от стоките, предмет на договора за продажба, тъй като по правило до връщането на залога се стига едва след погасяването на главното задължение за цената, което той обезпечава. От своя страна последната се дължи при предаването на стоката съгласно чл.200, ал.2 от ЗЗД, освен ако не е уговорено друго. Следователно не би могло чрез предаването на една и съща стока продавачът едновременно да изпълни своето главно задължение по договора за продажба и акцесорното си задължение по договора за залог за връщане вещта на залогодателя.

В случая фактическото задържане на сумата по залога от страна на продавача не може да има за своя последица погасяване на задължението за плащане на цената и същото следва да се счита за изискуемо в пълен размер. След като обезпеченото вземане все още не е погасено, то за ответника съществува правото по чл.157, ал.1 от ЗЗД да държи заложените пари. Затова претенцията на ищеца за връщането на част от заложеното имущество е неоснователна и искът следва да се отхвърли.   

Предвид отричането на вземането на ищеца не се дължи произнасяне по възражението за прихващане на ответника.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 1550лв.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

  

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.М.М.“ ЕООД, ЕИК …, седалище и адрес на управление с.З.п., общ.Я., обл.Ловеч иск за осъждането на ответника “Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК … седалище и адрес на управление гр.П., ул."Р.А."№2 ет.8, ап.30 да му заплати на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.157, ал.1 от ЗЗД ЗЗД сумата 23 003,20лв., представляваща част от получен от ответника паричен залог в размер общо на 100 000лв., обезпечаващ задължението на ищеца за плащане на цената по договор за продажба от 16.8.2016г., ведно със законна лихва за забава от предявяването на иска до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „К.М.М.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на “Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК … съдебно-деловодни разноски в размер на 1550лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: