Решение по дело №376/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 15
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Мария Джанкова Богданова
Дело: 20212110200376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. А., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200376 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на Ш. Х. АХМ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.С.м, община Р., обл.Б., с посочен съдебен адрес: гр.Б., ***
- чрез адв.Т.Д. - БАК против Наказателно постановление (НП) № 535/22.10.2021 год. на
Директора на Регионална Дирекция по горите - Б., с което за нарушение на чл.84, ал.1,
предл.3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и на
основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на
150,00 (сто и петдесет) лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 (три) години,
като на осн.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите,
предмет на нарушението: ловно оръжие Байкал, модел ИЖ, 12 калибър, № С 1542.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание. Чрез
процесуалния си представител адв.Т.Д. от БАК застъпва позицията, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения както на
материалния, така и на процесуалния закон. В съдебно заседание адв.Д., поддържайки
изложените в жалбата оплаквания пледира за пъна отмяна на НП като в допълнение с
първоначално изнесените доводи изтъква липсата на вина у жалбоподателя. Ангажира
гласни доказателства. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Въззиваемата страна РДГ – град Б., чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С., пред съда излага становище за неоснователност на жалбата. Не представя
доказателства, извън събраните в хода на административно наказателното производство, по
повод съставяне на обжалваното постановление. Моли за потвърждаване на НП като счита
1
същото за правилно и едновременно с това прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

На жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ 0103956/02.10.2021 г. за ловуване на
21.12.2019г. в землището на с.Т., община Р., подотдел 219:6 на ДГС А. с редовно издаден
билет, но място, попадащо извън определеното в разрешението за групов лов. За място на
извършване на нарушението в акта е посочен подотдел 219:6, находящ се в териториалния
обхват на ТП „ДГС А.“.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от Х.Я.А. на
длъжност „горски инспектор“ при РДГ - Б., в присъствието на двама свидетели – очевидци:
ЮС. Х. Ш. и СТ. ИВ. СТ.. Подписан е от актосъставителя и свидетелите, като е връчен
препис на жалбоподателя, видно от оформената разписка от дата 02.10.2021г.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена на 28.10.2021г. в
законоустановения 7-дневен срок (съгласно известие за доставянена на л.22 от делото НП е
връчено на 27.10.2021г.), от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване на
наказателното постановление. Разгледана по същество жалбата е отчасти основателна,
поради следните съображения :

С обжалваното наказателно постановление е възприето за установено, че на
02.10.2021г. С.С. и Ю.Ш. (двамата служители на ЮДП ДП–гр. С.) били на проверка по
сигнал в землището на с.Т., общ.Р., където установили част от ловна дружинка – трима души
(сред които и жалбоподателя Ш.А.) с извадени и сглобени ловни оръжия, които се намирали
в подотдел 219:6. Св.С. извършил проверка на ловните документи на лицата и установил
наличие на всички необходими разрешителни, но констатирал, че ловците се намират в
подотдел, който не е част от територията, определена за лов. При тези обстоятелства и след
откриване на извършителя на нарушението от св.С. и св.Ш., актосъставителят Х.А.
пристъпил към съставяне на АУАН бл.№ 0103956/02.10.2021 г. Впоследствие АНО възприел
изцяло фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на АУАН и въз основа
на тях издал обжалваното НП против Ш.А. за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3, вр. с
чл.43,ал.3 т.1 от ЗЛОД.
Въз основа на описаната фактическа обстановка и при анализ на събраните гласни
и писмени доказателства, след служебна проверка, съдът достигна до следните правни
изводи: Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно-наказващия орган
2
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК) е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на
наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон (съгласно Заповед №РД 49-199/16.05.2011г.). НП е
редовно връчено на нарушителя на 27.10.2021г., съгласно обратна разписка за връчване
(л.22). За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление констатира, че АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.
По отношение спазването на процесуалните правила се установи, че и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Административно-наказващият орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил правилния извод за извършено нарушение по ЗЛОД, като след
разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация
на извършеното от жалбоподателя. Въз основа на квалификацията на деянието адекватно е
била определена съответстващата на поведението на дееца санкционна норма на ЗЛОД.
Правилно е преценен и вида на наказанието. Въззивникът е наказан за нарушение по чл. 84,
ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. С нормата е предвидено административно наказание за лице, което
ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според
дефиницията, дадена с чл.43, ал.3, т. 1 ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Не е спорно по
делото, че жалбоподателят се е движел извън населено място с извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие. Не са ангажирани доказателства същият да е притежавал писмено
разрешително за лов за района, в който е бил установен от служителите на ДГС-А..
Напротив – безспорно е, че Ш.А., заедно с останалите няколко души от дружинска са се
намирали на територията на друг подотдел, за който не са имали разрешение за ловуване.
Съдът не възприема за доказана, изложената от нарушителя теза, че трупата е била
подведена от придружаващия ги горски служител да мине именно по този черен път, който
попада извън територията на тяхното ловище. Дори да се приеме, че това е така,
съставомерността на нарушението по чл.84, ал.1 ЗЛОД изисква в съвкупност
осъществяването на две действия, от които едното е отделно адм.нарушение, а другото-не, а
именно Законът изисква нарушителят да се намира извън определените в разрешителното
места (което само по себе си не е нарушение), ако не присъства и др.елемент от фактическия
3
състав, а именно наличието на извадено от калъфа, сглобено и заредено оръжие. Този втори
елемент от състава на нарушението не е оспорен от въззивника. Не се доказа, а дори не се и
твърди Ш.А. да е бил заставен от трето лица ( вкл. горския надзирател М.) да извади от
калъфа и да сглоби оръжието си. Задължението по чл.43 ЗЛОД произтича от закона и
жалбоподателят бил е длъжен да го спазва.Ето защо и следва да се приеме, че са налице
елементите от състава на санкционираното с обжалваното НП нарушение и законосъобразно
е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършването му. Не може да бъде
споделено становището на жалбоподателя, че съдържанието на приобщените
доказателствени източници налага други фактически изводи. От гласните доказателства по
делото е установено по несъмнен начин, че Ш.А. се е движел извън населено място с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, т. е. ловувал е по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1
от ЗЛОД и то извън определеното с разрешителното за лов място.
Така приетата фактическа обстановка в гореизложения смисъл е установена по
категоричен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които съдът
кредитира, като последователни и непротиворечиви. Показанията на същите не са
опровергани с ангажираните от жалбоподателя доказателства. Ето защо съдът приема, че са
установени чрез съответните доказателствени способи всички елементи от обективната и
субективна страна на деянието. Деянието е извършено виновно, като следва да се отчете и
факта, че жалбоподателят е с изключително дългогодишен опит в ловуването. В този смисъл
са и ангажираните от него гласни доказателства – показанията на св.А. М. А., според когото
всички били опитни ловци и са знаели накъде да вървят. В подрепа на изложеното от него е
и описаното от всички свидетели поведение на групата ловци, които са се движили уверено,
без да чакат конкретни указания от страна на ръководителя на лова или определения от ДГС
придружител Х.Н..
Деянието правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл. 84, ал.1 от
ЗЛОД, където за посоченото нарушение е предвидено наказание „глоба“ от 50 лв. до 400 лв.
При определяне размера на административното наказание обаче не личи наказващият орган
да е осъществил преценка на релевантните за индивидуализация на санкцията критерии,
отразени в чл. 27 от ЗАНН. По отношение наложената на нарушителя Ш.А. глоба от 150,00
лева наказателното постановление не съдържа никакви мотиви. Не са събрани и изследвани
данни относно личността и имущественото състояние на дееца, причините и подбудите да
извърши нарушението, липсва оценка за степента на обществена опасност на деянието и
извършителя, както и за наличието или липсата на смекчаващи или отегчаващи вината и
отговорността му обстоятелства. При това положение за съда е невъзможно да осъществи
контрол за съответствие на дейността на наказващия орган по определяне размера на
наказанието със закона. Липсват данни жалбоподателят да е вършил други нарушения от
същия вид преди или след настоящото нарушение, деянието е формално, поради което за
съда конкретното нарушение, както и личността на дееца се отличават с ниска степен на
обществена опасност и противоправност, което налага жалбоподателят да бъде
санкциониран с глоба в минималния установен от закона размер. В този смисъл
4
наказателното постановление следва да бъде изменено с намаляване размера на наложената
глоба от 150 на 50 лева. В останалата си част относно наказанието по чл.94, ал.1 ЗЛОД и
отнемането на ловното оръжие на осн. чл.95, ал.1 ЗЛОД законът е приложен правилно от
АНО и НП в тази част следва да бъде потвърдено.

Като последица от частичното изменение на НП (единствено досежно размера на
санкцията „глоба“) и потвърждаването му в останалата част, на осн. чл.63 от ЗАНН
деловодните разноски следва да останат за страните така, както са сторени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 535/22.10.2021 год. на Директора на
Регионална Дирекция по горите - Б., с което на Ш. Х. АХМ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.С.м, община Р., обл.Б., с което за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 от Закона за
лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и на основание чл.94, ал.1 от
ЗЛОД са наложени наказания: глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева и лишаване от
право на ловуване за срок от 3 (три) години, като на осн.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението: ловно оръжие Байкал,
модел ИЖ, 12 калибър, № С 1542, в частта с която е наложено наказание „глоба“ като
НАМАЛЯВА размера от 150,00 лв. на 50,00 (петдесет) лева и ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.


Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5