РЕШЕНИЕ
№ 2667
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212120108893 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 ГПК по искова молба от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ................................., законен представител Д. Т. Д., пълномощник: Н. А. М. -
......................, срещу М. З. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ......................, с постоянен
адрес: ..........................., за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответника
дължи сумата от 355,09 лева /триста петдесет и пет лева и девет стотинки/ - главница по
договор за покупка на стоки или услуги с № ...................... от 03.03.2020г. и мораторна лихва
в размер на 17,13 лева /седемнадесет лева и тринадесет стотинки/ за периода 15.06.2020г.-
16.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението - 01.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7697/2021г. на
БРС. Претендират се направените по делото разноски. При условията на евентуалност се
предявява осъдителен иск за заплащане на сумите.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали
валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за покупка на стоки или
услуги с № ..................... от 03.03.2020г, за предоставяне на сума в размер 372.22 лева за срок
от 12 месеца, считано от сключване на договора до 15.03.2021 година. Сочи се, че сумата е
била предоставена по банковата сметка на упълномощения търговски партньор и е следвало
да бъде заплатена на кредитора на 12 месечни вноски от по 66.43 лв., включващи и
уговорена възнаградителна лихва. Длъжникът е преустановил плащането на вноските на
15.05.2020 г., като към тази дата са били заплатени 1 от дължимите вноски. Ищецът твърди,
че предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора е настъпила съгласно чл. 3 от
същия на 15.06.2020 г., поради просрочие на две или повече месечни вноски. Твърди се, че
1
на длъжника е било изпратено уведомление за настъпилата изискуемост на 09.11.2020г.
Главницата се претендира ведно с начислена лихва за забава от 15.06.2020г. до 16.10.2021г.
Твърди се, че договорът е с настъпил падеж. Претендират се направените по делото
разноски. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват
като неоснователни. Посочва се, че изявлението за предсрочна изискуемост на вземанията
не е достигнало до длъжника, като същото не може да се приеме за редовно връчено на
особения представител. Оспорва се представеното известие за доставка, Направено е
възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречието му с
изискванията на Закон за защита на потребителите и Закон за потребителския кредит, в
частност, противоречие с изискванията за форма и съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12
ЗПК. Счита се за недопустимо начисляването едновременно на мораторна и
възнаградителна лихва. Иска се отхвърляне на претенциите.
Предявеният иск и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 9 от ЗПК и чл.86 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 7697 / 2021 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед № 3134 от 02.11.2021 год. за сумите по договора. В указания от съда срок
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира
за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от представения договор за потребителски паричен кредит
..................../03.03.2020г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България и ответника, е налице облигационна връзка между страните по делото, доколкото
не се спори, че дружеството ищец се явява универсален правоприемник на кредитора. От
съдържанието на договора се установява, че на длъжника е бил опуснат стоков кредит за
покупка на спално обзавеждане в размер на 602 лв. и застраховка „Сигурност на
плащанията“ в размер на 54.18 лв., която ответникът се е задължил да върне, ведно с
начислена възнаградителна лихва от 35.22 %, при ГПР от 41.50 %, или сумата от общо
797.16 лв., на 12 равни месечни вноски от по 66.43 лв. всяка. Видно от посоченото в
Стандартния формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, чистата
нетна сума за получаване от продавача на стоката е 602 лв. Съгласно съдържанието на
договора страните са уговорили възможността за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на две или повече от
вноските на падежа. Съгласно чл. 3 от договора, в случай на забава длъжникът следва да
заплати съответната законна лихва върху всяка просрочена вноска. Доколкото
представеният договор, погасителен план и приложенията към него носят подписа на
ответника и не са оспорени, същите се ползват с формална доказателствена сила и
установяват надлежното сключване на договора. По делото са представени и не са оспорени
доказателства за изплащането на сумата на търговеца. С оглед изложеното съдът намира, че
в настоящото производство е установено съществуването на облигационно правоотношение,
по което ищецът е изпълнил задължението си да предостави уговорената сума, а за
ответника е възникнало задължението да върне в срок предоставения й заем, ведно с
уговорената в договора възнаградителна лихва.
Видно от представеното извлечение от страна на ответника е заплатена една от
2
дължимите месечни вноски. Не се спори, че заемополучателят е изпаднал в забава за
заплащане на месечните вноски след 15.05.2020г. С изпратено писмо с обратна разписка,
кредиторът е отправил изявление за обявяване на вземането по договора за предсрочно
изискуемо, поради неизпълнение. Тъй като кредитополучателят е просрочил плащането на
вноските по кредита, считано от 15.05.2020 г. настъпили са предпоставките, визирани в чл. 3
от договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.11.2021г. е настъпил крайния падеж на задължението по
договора, уговорено в срок до 03.03.2021г., поради което оспорването на верността на
представената обратна разписка се явява ирелевантно за спора относно настъпването на
изискуемостта на вземането. Видно от представеното извлечение и изявлението на ищеца в
периода м. ноември 2020 г. – м. април 2021 г. от страна на М. К. са били извършени пет
плащания на обща стойност 426.33 лева, които са погасили задължението в реда: разноски,
лихва, главница. Затова от страна на заемодателя се претендира плащане на сумата от 355.09
лева – главница и 17.13 лева – мораторна лихва.
По отношение наведените от страна на особения представител на ответника
възражения, съдът намира следното:
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на
договора, като съгласно т. 10 следва да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК сочи, че
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършената служебна проверка
относно действителността на процесния договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи от особения представител на ответника, съдът намира, че при
сключването му са спазени изискванията на ЗПК. Договорът съдържа необходимите
реквизити и не се установява нарушение в правилата касаещи потребителската защита,
доколкото се претендира единствено заплащане на дължимата главница и вземането е с
настъпил краен падеж. Ето защо, при липсата на доказателства за плащане на задължението
следва да се приеме, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от делото, в тежест на
ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 325 лв. за
настоящото производство /включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/, и сумата от 75 лв. – разноски по ч.гр.д. 7697/2021
г. по описа на Бургаски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. З. К., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: ......................, с постоянен адрес: ..........................., че в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон, със седалище и адрес на управление:
3
.............................., представляван от Д. Т. Д., съществува вземане в размер на сумата от
355.09 лева /триста петдесет и пет лева и девет стотинки/, представляваща главница по
договор за покупка на стоки или услуги с № ...................... от 03.03.2020г., както и сумата в
размер на 17.13 лева /седемнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода 15.06.2020г.-16.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението - 01.11.2021г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, по ч.гр.д. № 7697/2021г. на БРС.
ОСЪЖДА М. З. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ......................, с постоянен
адрес: ..........................., да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. №
********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
ЕИК *********/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК
********* – клон, със седалище и адрес на управление: ..................................., представляван
от Д. Т. Д., сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски
направени в настоящия процес, както и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ – разноски
по ч.гр.д. 7697/2021г. на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4