№ 925
гр. Шумен, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500549 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********,
действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. – САК, срещу разпореждане за издаване на заповед за
изпълнение № 1414/11.08.2022 г. по ч.гр.д. № 750 /2022 г., поправено с Определение №
755/05.10.2022 г и Определение № 871/22.11.2022 г., по описа на РС – Нови пазар, с което е
частично отхвърлено заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Р.Е. с ЕГН **********
от с. Памукчи, общ. Нови пазар, обл. Шумен за сумите по пунктове както следва: п.1/ 23,19 лв. по
чл.1, ал.2 от Договор за лизинг от дата 13.09.2019г.; п.2/ 10,99лв. по чл.1, ал.2 от Договор за
лизинг от дата 15.01.2019г.; п.3/ 2,44лв. по чл.1, ал.2 от Договор за лизинг за базови аксесоари от
дата 10.07.2019г.; п.5/ 192.89лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 10.07.2019г.; п.6/ 91,89лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 13.09.2019г.; п.7/ 62.45лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 15.01.2019г.; п.8/ 96,00лв. за неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 16.05.2019 година, общо в размер на 479,85 лева /погрешно
сборувани в жалбата като сума в общ размер на 563,50лв./.
Жалбоподателят излага доводи, че претендираните неустойки за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент, обезпечават различни договори и представляват три месечни
абонаментни такси, за който размер претенцията е изцяло съобразена с клаузите на договорите.
Уговореният размер на неустойката, ненадвишаващ 3 пъти размера на очакваните вреди при
забавено изпълнение на задължението не излиза извън присъщите й обезщетителни,
обезпечителни и санкционни функции. Счита, че клаузата не е неравноправна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка.
По отношение на претенцията относно неустойките за предоставяне на ползвани мобилни
устройства с отстъпка от стандартната цена се излагат доводи, че същите са предоставени на
преференциални цени, предвид обстоятелството, че длъжникът ще използва предоставена мобилна
1
услуга. Според жалбоподателят длъжникът е неизправна страна по договора по лизинг и за
мобилна услуга, поради което следва да бъде санкциониран. Счита, че в случая би могло да се
приеме, че абонатът е получил повече от това, което е престирал по договора и цената на вещта - и
преференциалната такава, е предоставена на длъжника с оглед качеството му на абонат на
Оператора, и е в пъти по-ниска от стандартната такава.
По отношение на претенцията на основание чл.1, ал.2 от договора за лизинг в размер на
23,99 лв., респ. 10,99 лв., и респ. 2,44 лв. се излага довод, че същата се претендира доколкото
абонатът не е върнал устройствата, така както е бил длъжен по чл.1, ал.3 от договора за лизинг и
сумата има характер на 24-та месечна лизингова вноска за придобиване правото на собственост
върху устройството, което до този момент не е собственост на абоната. Освен това счита, че не е
необходимо доказване на обстоятелството как и по какъв начин са били прекратени процесните
договори, за да бъде искането за присъждане на неустойка редовно.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт
и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223620100750/ 2022 г. на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от
„Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. –
САК заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК срещу длъжника Е.Р.Е. с ЕГН ********** от с. Памукчи, общ. Нови пазар, обл. Шумен за
сумите по пунктове както следва:
1/ по договор за лизинг от 13.09.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер,завършващ
на последни цифри „573“, сумата от 440,61лв., включваща 18 бр. лизингови вноски за устройство
Huawei P30 Line Dual Perl White на стойност 417,42 лв. за периода от м.02/2020 г. до 8/2021 г.,
дължима на основание чл. 1, ал.3 от договор за лизинг и сумата от 23,19лв. по чл. 1, ал.2 от
договор за лизинг;
2/ по договор за лизинг от 15.01.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ
на последни цифри „894“, сумата от 131,88лв., включваща 11 бр. лизингови вноски за устройство
Tablet Samsung Tab A 10.1 32 GB на стойност 120,89 лв. за периода от м.02/2020 г. до 12/2020 г.,
дължима на основание чл. 1, ал.3 от договор за лизинг и сумата от 10,99лв. по чл. 1, ал.2 от
договор за лизинг;
3/ по договор за лизинг на базови аксесоари от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент
за номер, завършващ на последни цифри „121“, сумата от 41,48лв., включваща 16 бр. лизингови
вноски на стойност 39,04 лв. за периода от м.02/2020 г. до 6/2021 г., дължима на основание чл. 1,
ал.3 от договор за лизинг и сумата от 2,44лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг;
4 / по договор за лизинг от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер,
завършващ на последни цифри „121“, сумата от 310,01лв., включваща 4 бр. лизингови вноски за
устройство Apple iPhone XR 64GB White на стойност 905,44 лв. за периода от м.02/2021 г. до
6/2021 г., дължима на основание чл. 1, ал.3 от договор за лизинг и сумата от 56,59лв. по чл. 1, ал.2
от договор за лизинг;
5/ 192,89 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
10.07.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „121“, от които 124,98 лв., представляващи
стойността на 3 – месечни абонаментни такси и 67,91лв. неустойка за предоставено ползване на
устройство Apple iPhone XR 64G B White с отстъпка от стандартната цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 10.07.2019 г.;
2
6/ 91,89 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
13.09.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „573“, от които 57,898 лв., представляващи
стойността на 3 – месечни абонаментни такси и 34,00лв. неустойка за предоставено ползване на
устройство Huawei P30 Line Dual Perl White с отстъпка от стандартната цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 13.09.2019 г.;
7/ 62,45 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
15.01.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „894“, представляващи стойността на 3 –
месечни абонаментни такси;
8/ 96,00 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
16.05.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „374“, за предоставено ползване на
устройство Huawei B311s-220 LTE CAT4 с отстъпка от стандартната цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 16.05.2019 г.
Към заявлението са приложени всички описани договори. Приложена е една фактура за
сбор от всички дължими суми.
С обжалваното разпореждане за издаване на заповед за изпълнение № 1414/11.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 750 /2022 г., поправено с Определение № 755/05.10.2022 г и Определение №
871/22.11.2022 г., по описа на РС – Нови пазар, съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение
само част от претендираните суми, а именно:
1/ по договор за лизинг от 13.09.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ
на последни цифри „573“, сумата от 23,19лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг;
2/ по договор за лизинг от 15.01.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ
на последни цифри „894“, сумата от 10,99лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг;
3/ по договор за лизинг на базови аксесоари от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент
за номер, завършващ на последни цифри „121“, сумата от 2,44лв. по чл. 1, ал.2 от договор за
лизинг;
4 / по договор за лизинг от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер,
завършващ на последни цифри „121“, сумата от 83,65лв., неплатени лизингови вноски за
устройство Apple iPhone XR 64GB White за периода от м.02/2021 г. до 6/2021 г., дължима на
основание чл. 1, ал.3 от договор за лизинг и сумата от 56,59лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг;
5/ за 192,89 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор
от 10.07.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „121“, от които 124,98 лв.,
представляващи стойността на 3 – месечни абонаментни такси и 67,91лв. неустойка за
предоставено ползване на устройство Apple iPhone XR 64G B White с отстъпка от стандартната
цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от Допълнително споразумение от дата 10.07.2019 г.;
6/ за 91,89 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
13.09.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „573“, от които 57,898 лв., представляващи
стойността на 3 – месечни абонаментни такси и 34,00лв. неустойка за предоставено ползване на
устройство Huawei P30 Line Dual Perl White с отстъпка от стандартната цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 13.09.2019 г.;
7/ за 62,45 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
15.01.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „894“, представляващи стойността на 3 –
месечни абонаментни такси;
8/ за 96,00 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
16.05.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „374“, за предоставено ползване на
устройство Huawei B311s-220 LTE CAT4 с отстъпка от стандартната цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 16.05.2019 г.
За останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение.
По отношение на договорите за лизинг, описани в позиции 1-4, вкл., съдът е приел, че
основанията за тяхното разваляне са посочени в приложените договори и съгласно приложимите
Общи Условия, са посочени и случаите на едностранно разваляне на договорите. Приел е, че
3
предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договорите за лизинг, също изисква
съгл. чл. 12, ал.1, предл.1-во от ОУ за тях, писмено уведомление до лизингополучателя. Самия
заявител не твърди и не сочи, да е извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното
от него прекратяване на договорите. Съдът е приел, че сключените между страните по делото
договори за мобилни услуги и договори за лизинг на описаните мобилни устройства, не са
индивидуално сключени договори, а напротив такива с предварително установени в полза на
заявителя клаузи. Декларираното съгласие от длъжника, че е съгласен и с приложимите към
съответните договори ОУ не отменя задължението на доставчика на мобилни услуги и
лизингодател да изпълни задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното прекратяване и разваляне
на договорите и писменото уведомяване на длъжника за това.
В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба относно реда за
извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него. Съгласно нормата на чл.
20а от ЗЗД - договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Поради това, че се касае за
писмени договори, то и изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне,
следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Съдът е приел, че претендираните от заявителя неустойки излизат от своята обезпечителна
функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при
неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договора за мобилни услуги, не съответства на
посоченото в ОУ към тях, поради което според НПРС клаузата от договорите за мобилни услуги
относно заплащането на неустойката се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 и т.
19 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Съгласно посоченото в договорите в чл. 1, ал.2, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху устройството, като подпише
договор за изкупуване на същото най – малко 10 дни преди изтичането на срока на договора, и след
изпълнение на условията за придобиване на собствеността, посочени в ОУ, вкл. и като заплати
допълнителни суми, която е посочена във всеки от договорите, съответно: 1/ по договор за лизинг
от 13.09.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ на последни цифри „573“, за
устройство Huawei P30 Line Dual Perl White сумата от 23,19лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг;
2/ по договор за лизинг от 15.01.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ на
последни цифри „894“, сумата от 10,99лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг; 3/ по договор за
лизинг на базови аксесоари от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ на
последни цифри „121“, сумата от сумата от 2,44лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг и 4/ по
договор за лизинг от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ на последни
цифри „121“, сумата от 56,59лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг, които ще бъдат фактурирани с
последната фактура. Ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, той следва да върне
устройството, а в случай, че не направи това, той дължи допълнителни суми, в размери, както са
посочени по всеки договорите, които съответстват на размера на месечната лизингова вноска.
Видно от чл. 11 от ОУ на договора, за да се претендират посочените допълнителни суми по
договорите за лизинг е необходимо писмено уведомяване на неизправната страна от изправната.
4
По делото заявителят не твърди и не сочи доказателства за писмено уведомяване на длъжника за
отстраняване на неизпълнението по договора за лизинг. Поради което съдът е приел, че подобно
на договорите за мобилни услуги, претендирането на тези допълнителни суми е също
неравноправна клауза и искането за нея следва да се отхвърли.
Относно претенциите за неустойки по посочените договори в размер на стойността на 3
месечните такси, претендирани в описаните в позиции 5-8 договори, съдът е приел, че: при
прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора, последния дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок,
като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Заявителя е фактурирал задължения на длъжника по
договорите в общ размер на 77,42 лв., вследствие на което те са прекратени едностранно от
„Йеттел България“ ЕАД, но не е посочена дата на прекратяването на договора а освен това не е
посочено и за кои от всички описани договори (за мобилни услуги или за лизинг) се отнася тази
сума или в каква съразмерна част за всеки от тях. Видно от чл. 19в от ОУ, заявителя има право да
откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените четири
хипотези, една от които е „нарушил съществено или системно“ тези Общи условия. Съгласно чл.
152, т. 23. „Системно нарушение” означава нарушение на задължение по тези Общи условия или
по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на 1 (една) година, а
съгл. т.24 „Съществено нарушение” означава: 1. нарушение на което и да е задължение по тези
Общи условия или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото
изпълнение; или 2. действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата
страна. В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал неплащане на повече от 3 месечни
абонаментни такси за периода от м.02/2020 г. до 6/2021 г., за всеки от притежаваните телефонни
номера, съгласно приложените фактури, в които са начислени и сумите по договорите за лизинг,
което от своя страна представлява „системно нарушение“, а това означава, че за прекратяване на
договора е необходимо писмено предизвестие. Самия заявител не твърди и не сочи, да е извършвал
писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него прекратяване на договорите. Съгласно
посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други разпоредби относно уведомяването при
прекратяване, самото уведомяване се извършва чрез един от следните начини: – писмено – с
препоръчано писмо с обратна разписка; – по факс; – чрез електронна поща; – с кратко съобщение
(SMS); – чрез повикване към потребителя; – чрез медиите; – чрез публикация на интернет
страницата на Теленор – www.telenor.bg. Предвид наличието на специална разпоредба относно
уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено
предизвестие“, то очевидно самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши писмено.
Правото на доставчика на услугите да претендира неустойка не е достатъчно за да породи
отговорност на потребителя за тях, доколкото реализирането на това право става чрез посочения в
ОУ ред, който в настоящия случай не е спазен. По делото липсва приложено уведомление до
длъжника за прекратяване на всеки от трите договора, както и не е посочена дата на
прекратяването им, включително и в самото заявление. Предвид на горното, съдът е приел, че
исканията за присъждане на посочените неустойки са неоснователни и следва да се отхвърлят
поради това, че същите представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от
5
ЗЗП, поради това, че не отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Относно претенцията за неустойки по договори за мобилни услуги, описани в п.5, п.6 и п.8,
представляващи неустойки за предоставени устройства съответно: Apple iPhone XR 64G B White;
Huawei P30 Line Dual Perl White и Huawei B311s-220 LTE CAT4., съдът е установил, че се касае за
неравноправна клауза. Чрез претендирането на допълнителна неустойка в размер съответстващ на
месечната лизингова вноска, доставчикът на услугата цели допълнително оскъпяване на
предоставения от него продукт, за който има отделно основание да претендира въз основа на
договорите за лизинг. С това се стига до допълнително облагодетелстване на доставчика на
услугите за сметка на потребителя им. Претендираните суми за неустойки по договорите за
мобилни услуги, се основават на самите договори за мобилни услуги, а не на договорите за лизинг
и тяхното претендиране е възможно само в хипотезата на прекратяване на съответния договор за
мобилни услуги. Дължимостта на тези „неустойки“ е уговорена като втора, допълнителна и при
това кумулативно свързана с посочената в б. „а“ от договора за мобилни услуги, тъй като цели
именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на
потребителя. Тези неустойки са уредени като кумулативно дължими с първия вид неустойка и със
заявлението са претендирани кумулативно и двете. Това води до накърняване на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Поради което и клаузите в договорите за мобилни услуги
относно заплащането на допълнителните неустойки се явяват неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, т. т.5 и т. 19 ЗЗП, поради това, че не отговарят на изискването за добросъвестност.
Претенциите по договорите за лизинг относно неплатените месечни лизингови вноски,
съдът е приел, че същите се дължат.
Относно договор за лизинг от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер,
завършващ на последни цифри „121“, и претендираната сума от 310,01лв., включваща 4 бр.
лизингови вноски за устройство Apple iPhone XR 64GB White Новопазарският районен съд е
приел, че при посочен в договора и в заявлението месечен размер на всяка вноска от 56,59 лв. е
допусната грешка, доколкото четири месечни вноски са 226,36 лв., поради което искането по този
договор е уважено само до този размер и отхвърлено за разликата от 83,65лв.
Съдът се е произнесъл по искането за разноски, включващо адвокатски хонорар и държавна
такса като е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК на „Йеттел България“ ЕАД в частта относно размера на разноските в размер за разликата над
128,90 лв. до 235,90 лв.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи: С настоящата частна жалба се атакува разпореждане за издаване на
заповед за изпълнение № 1414/11.08.2022 г. по ч.гр.д. № 750 /2022 г., поправено с Определение №
755/05.10.2022 г и Определение № 871/22.11.2022 г., по описа на РС – Нови пазар, с което е
частично отхвърлено заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Р.Е. с ЕГН – **********
от с. Памукчи, общ. Нови пазар, обл. Шумен само за сумите по пунктове както следва: п.1/ 23,19
лв. по чл.1, ал.2 от Договор за лизинг от дата 13.09.2019г.; п.2/ 10,99лв. по чл.1, ал.2 от Договор за
лизинг от дата 15.01.2019г.; п.3/ 2,44лв. по чл.1, ал.2 от Договор за лизинг за базови аксесоари от
дата 10.07.2019г.; п.5/ 192,89лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
6
от дата 10.07.2019г.; п.6/ 91,89лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 13.09.2019г.; п.7/ 62,45лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 15.01.2019г.; п.8/ 96,00лв. за неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 16.05.2019 година, общо в размер на 479,85 лева. /погрешно
сборувани в жалбата като сума в общ размер на 563,50лв./.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Съгласно чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или
с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на
чл.143 от ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени
между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по
смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1
от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи
на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Действително, както твърди жалбоподателят, размерът на претендираната неустойка не
надвишава трикратния размер на месечната вноска. Но видно от приложените договори страните
са постигнали съгласие единствено относно основанията за едностранното прекратяване на
договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда
за уведомяване на другата страна. Поради това, по отношение прекратяването на процесните
договори, сключени между страните следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2
от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по
един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за прекратен.
Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи писмено. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на
надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и, че тя е
достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства обаче не се установи
жалбоподателят – заявител да е отправял писмена покана до длъжника със съдържанието по чл.
87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения
преди подаване на заявлението в съда, с което претендира неустойка по процесните договори,
което е основание за съда да заключи, че процесните договори не са били прекратени предсрочно,
съответно претендираните вземания за неустойки не са били изискуеми. При наличие на договорна
клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора, т. е.
изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по договора,
каквато в случая няма отправена до длъжника.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира,че разпореждането, с което
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваната част е правилно
и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение. За този си извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от
ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които, както
по-горе се посочи, са правилни и съответстващи на закона и на добрите нрави. В останалата
7
необжалвана част разпореждането е влязло в законна сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за издаване на заповед за изпълнение № 1414/11.08.2022
г. по ч.гр.д. № 750 /2022 г., поправено с Определение № 755/05.10.2022 г и Определение №
871/22.11.2022 г., по описа на РС – Нови пазар, с което е частично отхвърлено заявлението на
„Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********,за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Р.Е. с ЕГН ********** от с. Памукчи,
общ. Нови пазар, обл. Шумен за сумите по пунктове както следва:
1/ по договор за лизинг от 13.09.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ
на последни цифри „573“, сумата от 23,19лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг;
2/ по договор за лизинг от 15.01.2019 г. във вр. с договорен абонамент за номер, завършващ
на последни цифри „894“, сумата от 10,99лв. по чл. 1, ал.2 от договор за лизинг;
3/ по договор за лизинг на базови аксесоари от 10.07.2019 г. във вр. с договорен абонамент
за номер, завършващ на последни цифри „121“, сумата от 2,44лв. по чл. 1, ал.2 от договор за
лизинг;
5/ за 192,89 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор
от 10.07.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „121“, от които 124,98 лв.,
представляващи стойността на 3 – месечни абонаментни такси и 67,91лв. неустойка за
предоставено ползване на устройство Apple iPhone XR 64G B White с отстъпка от стандартната
цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от Допълнително споразумение от дата 10.07.2019 г.;
6/ за 91,89 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
13.09.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „573“, от които 57,898 лв., представляващи
стойността на 3 – месечни абонаментни такси и 34,00лв. неустойка за предоставено ползване на
устройство Huawei P30 Line Dual Perl White с отстъпка от стандартната цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 13.09.2019 г.;
7/ за 62,45 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
15.01.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „894“, представляващи стойността на 3 –
месечни абонаментни такси;
8/ за 96,00 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за договор от
16.05.2019 г. за номер, завършващ на последни цифри „374“, за предоставено ползване на
устройство Huawei B311s-220 LTE CAT4 с отстъпка от стандартната цена, съгл. Раздел ІІ, т.1 от
Допълнително споразумение от дата 16.05.2019 г.
В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в законна сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9