Решение по дело №247/2021 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 23
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20212170100247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Средец , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100247 по описа за 2021 година
След проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и първа година, при участието на секретаря Маринка Маринчева, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов”
№ 3, ет.4, представлявано от инж.Ганчо Йовчев Тенев, чрез пълномощника гл.юрисконсулт
Д.З., против Г. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***
Ищецът твърди, че Г. М. ИВ. бил клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на
ВиК услуги по отношение на водоснабден обект с административен адрес: гр.Средец, ***и
със заведена партида в базата данни с абонатен № 863393. Излага се, че ответникът имал
качеството на потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на
собственост върху въпросния водоснабден обект, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи. Релевира се, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4
предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно Общи условия, одобрени от
КЕВР, които били публично известни. В съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период
отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством
използване на мобилно устройство, като водомерът се намирал в шахтата на имота, поради
което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до
водомера. Ищецът излага, че използването на електронно устройство била причината,
поради която липсвала техническа възможност за поставяне подпис на потребителя. При
осъществяване на електронното отчитане, инкасаторът, отчитащ обекта, сканирал баркод,
който бил поставен в близост до самия водомер. Начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която били
отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и
съответния режим на работа на електронното устройство. След всяко отчитане по
електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни
фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетения период, за
който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за процесното вземане били издадени
следните фактури: фактура № **********/26.02.2018г. за сумата от 84,59 лева, по която се
дължи сумата от 69,41 лева, фактура № **********/25.05.2018г. за сумата от 30,01 лева,
1
фактура № **********/25.06.2018г. за сумата от 32,75 лева, фактура №
**********/25.07.2018г. за сумата от 117,34 лева, фактура № **********/27.08.2018г. за
сумата от 24,56 лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 73,68 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 43,66 лева, фактура № **********/26.11.2018г. за
сумата от 16,37 лева, фактура № **********/21.12.2018г. за сумата от 19,10 лева, фактура №
**********/25.01.2019г. за сумата от 17,17 лева, фактура № **********/25.02.2019г. за
сумата от 20,96 лева, фактура № **********/22.03.2019г. за сумата от 17,96 лева, фактура №
**********/24.04.2019г. за сумата от 17,96 лева, фактура № **********/27.05.2019г. за
сумата от 62,88 лева, фактура № **********/25.06.2019г. за сумата от 50,90 лева, фактура №
**********/25.07.2019г. за сумата от 80,84 лева, фактура № **********/26.08.2019г. за
сумата от 83,83 лева, фактура № **********/25.09.2019г. за сумата от 74,86 лева, фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 38,93 лева, фактура № **********/25.11.2019г. за
сумата от 29,94 лева, фактура № **********/20.12.2019г. за сумата от 29,94 лева, фактура №
**********/27.01.2020г. за сумата от 24,05 лева, фактура № **********/25.02.2020г. за
сумата от 30,84 лева, фактура № **********/25.03.2020г. за сумата от 18,50 лева, фактура №
**********/27.04.2020г. за сумата от 18,50 лева, фактура № **********/26.05.2020г. за
сумата от 40,09 лева, фактура № **********/25.06.2020г. за сумата от 15,42 лева, фактура №
**********/27.07.2020г. за сумата от 37,01 лева, фактура № **********/25.08.2020г. за
сумата от 55,51 лева, фактура № **********/25.09.2020г. за сумата от 55,51 лева, фактура №
**********/26.10.2020г. за сумата от 33,92 лева, фактура № **********/25.11.2020г. за
сумата от 21,59 лева и фактура № **********/22.12.2020г. за сумата от 21,59 лева, като
общо дължимата сума по тези фактури е в размер на 1325,58 лева. Ответникът следвало да
заплаща, но не заплатил своевременно задълженията по издадените фактури в 30 – дневен
срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл.33 от Общите условия. Бездействието
на потребителя по отношение на плащането пораждало правото на водоснабдителното
дружество да предяви вземанията си, обективирани в процесните фактури, без да било
необходимо изпращане на покана на изпадналия в забава длъжник. Неизпълнението на
задължението по всяка фактура поставяло автоматично ответника в забава след изтичане на
тридесет календарни дни считано от датата на тяхното издаване. Предвид това върху сумите
по всяка фактура ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Общият размер на обезщетението за забавено плащане на
претендираната главница в размер на законната лихва била 180,83 лева за периода от
29.03.2018г. до 02.02.2021г., както и лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължение. Предвид това дружеството като кредитор по
неудовлетворената претенция търси съдействие от съда чрез иск за сумата от 1506,41 лева,
която все още не била заплатена. Правния интерес за предявяване на настоящия
установителен иск обуславя с това, че за претендираните суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 87/2021г., по описа на РС
– Средец. Тъй като въпросната заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и с оглед дадените от съда указания, е
предявен установителния иск по чл.422 от ГПК. Отправя се искане да бъде признато за
установено, че Г. М. ИВ. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 1325,58
лева, дължима по издадени фактури за периода от 26.02.2018г. до 22.12.2020г. с отчетен
период по фактури от 13.01.2018г. до 01.12.2020г., ведно с лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 180,83 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата,
дължимо за периода от 29.03.2018г. до 02.02.2021г. Претендират се и сторените разноски в
исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Г.М.а И., не се явява в проведеното открито съдебно заседание на
21.07.2021г., не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
съдът намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 във
вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
2
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при непредставяне в срок на отговор на
исковата молба от ответника и при неявяването му в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на
неприсъственото решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание,
както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 15.07.2021г., подадена от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Д.З., отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание, не се явява
в съдебното заседание, не се представлява. Същият е предупреден за възможността против
него да бъде постановено неприсъствено решение при връчване на препис от исковата молба
в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от
ГПК. С определението, с което съдът се е произнесъл по доказателствените искания,
съставил е проекто – доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно
заседание, отново е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като препис от това
определение е редовно връчен на ответника. В открито съдебно заседание съдът е обявил, че
ще се произнесе с неприсъствено решение.
По настоящото производство са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за последиците по чл.238 от ГПК, редовно
уведомен е за насроченото първо съдебно заседание по делото на 21.07.2021г., но не се
явява, не изпраща представител. Ищецът е направил изрично волеизявление за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 87/2021г., по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260061/09.02.2021г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Г. М. ИВ., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета
за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното
производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице
правен интерес от предявения в настоящото производство иск по чл.422 от ГПК, което от
своя страна обуславя неговата допустимост.
От изложените обстоятелства в исковата молба и представените писмени
доказателства по делото – справка извлечение на отчет с мобилно устройство на водомер на
адрес на водоснабдения имот, абонатен № 863393 за титуляр ответника, видно от който са
отразени претендираните количествата вода, измерени от водомера, Решение № Ц-
37/23.12.2019г. на КЕВР, Решение № Ц-20/28.12.2018г. на КЕВР, Решение № Ц-
34/15.12.2017г. на КЕВР, фактура № **********/26.02.2018г. за сумата от 84,59 лева, по
която се дължи сумата от 69,41 лева, фактура № **********/25.05.2018г. за сумата от 30,01
лева, фактура № **********/25.06.2018г. за сумата от 32,75 лева, фактура №
**********/25.07.2018г. за сумата от 117,34 лева, фактура № **********/27.08.2018г. за
сумата от 24,56 лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 73,68 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 43,66 лева, фактура № **********/26.11.2018г. за
сумата от 16,37 лева, фактура № **********/21.12.2018г. за сумата от 19,10 лева, фактура №
**********/25.01.2019г. за сумата от 17,17 лева, фактура № **********/25.02.2019г. за
сумата от 20,96 лева, фактура № **********/22.03.2019г. за сумата от 17,96 лева, фактура №
**********/24.04.2019г. за сумата от 17,96 лева, фактура № **********/27.05.2019г. за
сумата от 62,88 лева, фактура № **********/25.06.2019г. за сумата от 50,90 лева, фактура №
**********/25.07.2019г. за сумата от 80,84 лева, фактура № **********/26.08.2019г. за
сумата от 83,83 лева, фактура № **********/25.09.2019г. за сумата от 74,86 лева, фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 38,93 лева, фактура № **********/25.11.2019г. за
сумата от 29,94 лева, фактура № **********/20.12.2019г. за сумата от 29,94 лева, фактура №
3
**********/27.01.2020г. за сумата от 24,05 лева, фактура № **********/25.02.2020г. за
сумата от 30,84 лева, фактура № **********/25.03.2020г. за сумата от 18,50 лева, фактура №
**********/27.04.2020г. за сумата от 18,50 лева, фактура № **********/26.05.2020г. за
сумата от 40,09 лева, фактура № **********/25.06.2020г. за сумата от 15,42 лева, фактура №
**********/27.07.2020г. за сумата от 37,01 лева, фактура № **********/25.08.2020г. за
сумата от 55,51 лева, фактура № **********/25.09.2020г. за сумата от 55,51 лева, фактура №
**********/26.10.2020г. за сумата от 33,92 лева, фактура № **********/25.11.2020г. за
сумата от 21,59 лева и фактура № **********/22.12.2020г. за сумата от 21,59 лева, като
общо дължимата сума по тези фактури е в размер на 1325,58 лева, видно от които
претендираните суми за отчетените ВиК услуги за процесния период са осчетоводени, както
и протоколите за неосигурен достъп на длъжностно лице до водомера от 01.04.2020г, 12.02.2020г.,
15.02.2019г., 01.04.2019г., 08.11.2019г., 18.01.2019г., 07.12.2018г., 06.03.2018г., 15.05.2018г. и
15.06.2018г., се установява вероятната основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се постанови неприсъствено
решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по
същество, като предявените искове да се уважат и да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1325,58 лева, представляваща доставена,
отведена и пречистена вода, отчетена за периода от 13.01.2018г. до 01.12.2020г. по партида
на абонатен № 863393 за обект, находящ се в гр.Средец, област Бургас, *** която сума е
осчетоводена с фактури, издадени в периода от 26.02.2018г. до 22.12.2020г. Като последица
от уважаване на иска за главница, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
обезщетение за забавено плащане на претендираната главница в размер на законната лихва в
размер на 180,83 лева, начислена за периода от падежа на главното задължение –
29.03.2018г. до дата 02.02.2021г. и за законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 72,89 лева.
Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Общият
размер на разноските за исковото производство възлизат на 172,89 лева, като същите следва
да му бъдат присъдени. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
общ размер на 80,13 лева, от които 30,13 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. ИВ., ЕГН **********, с
адрес: гр.Средец, област Бургас, *** че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3,
ет.4, представлявано от инж.Ганчо Йовчев Тенев, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З.,
следните суми: 1325,58 лева /хиляда триста двадесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода, отчетена за периода от
13.01.2018г. до 01.12.2020г. по партида на абонатен № 863393 за обект, находящ се в
гр.Средец, област Бургас, *** която сума е осчетоводена с фактури, издадени в периода от
26.02.2018г. до 22.12.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
05.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, 180,83 лева /сто и осемдесет
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, начислено за периода от падежа на главното задължение – 29.03.2018г. до дата
02.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 260061/09.02.2021г. по ч.гр.д.№ 87/2021г., по описа на Районен съд –
Средец.
ОСЪЖДА Г. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
4
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Ганчо
Йовчев Тенев, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., сумата от 172,89 лева /сто
седемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща съдебно деловодни
разноски за исковото производство и сумата от 80,13 лева /осемдесет лева и тринадесет
стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5