Определение по дело №431/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и цена 141 449.58 лв., представляваща неоснователно заплатени в повече разходи за СМР в противоречие с чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП.

Ищецът О. С., представляван от К. на о., сочи в исковата молба, че на 03.08.2007 г. О. С. сключила с ответника „П.” – Г. договор въз основа на проведена процедура за възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс по НВМОП с предмет „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч.стълбища и площадки”, Г.С. на стойност 1 223 940.40 лв. с ДДС в съответствие с приетата оферта на изпълнителя. Срокът на договора бил 4.5 (четири и половина) месеца от датата на протокола за откриване на строителна площадка. Изпълнителят бил избран въз основа на решения на комисия, за което били съставени и съответните протоколи. С чл.1, ал.1 от договора изпълнителят приел да извърши СМР по видове и единични цени в съответствие с предложение-оферта и количествено-стойностна сметка за материали, а в чл.2 били посочени елементите на ценообразуване. О. С. поела задължението да заплати извършените СМР в 10-дневен срок. В чл.7.3 била заложена клауза за индексация, като цената за изпълнените СМР се коригирÓла с индекс, равен на промяната на цената на горивата с 10 или повече процента, установено писмено от „Л. Н.-Б.” . Във връзка с тази клауза ответникът подал молба за определяне индекса на промяната на цените на горивата за периода от 03.08.2007 г. до 26.08.2008 г., за което била назначена комисия от Кмета на общината. Комисията разгледала искането на ответника и съставила два протокола, с които приела, че увеличението на цените на горивата за посочения период е средно с 24.58 %, както и, че цената договорените СМР следва да се индексира с 24.58 %. Протоколите на комисията били одобрени от К. на о., а на 26.08.2008 г. било подписано споразумение между страните, съгласно което цените на извършените СМР се увеличавали с 24.58 %. При прегледа на протоколите след датата на споразумението било установено, че по три от тях цените на извършените СМР били увеличени с 24.58%, като били изплатени общо 141 449.58 лв. с ДДС по споразумението от 26.08.2008 г. Твърди, че по този начин бил намален обема на предварително договорените СМР и едновременно с това била увеличена стойността на реално извършените такива. В резултат на извършената индексация била увеличена договорената цена, без да се променя общата стойност на договора. Променен бил раздел І „Предмет на договора” и КСС, с което била нарушена забраната на чл.33, а.1 от НВМОП, съгласно която страните по договор за малка обществена поръчка не могат да го изменят, освен в случаите на чл.43, ал.2 от ЗОП. Клаузата на чл.7, т.3 от договора не попадала в никое от изключенията на чл.43, ал.2 от ЗОП (отм.), като по този начин с позволени от закона средства се постигала забранена от закона цел. Забраната за изменение на договора за малка обществена поръчка осигурявала гаранция срещу евентуални злоупотреби с бюджетни средства. Въз основа на изложеното за О. С. възниквал правен интерес да претендира връщането на платеното в повече за реално извършените СМР въз основа на чл.7.3 от договора от 03.08.2007 г. и подписаното споразумение от 26.08.2008 г., според което цените на извършените СМР били увеличени с 24.58%, като противоречащи на забраните в чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП. Моли съда да осъди ответника „П.” – Г. да заплати на О. С. сумата от 141 449.58 лв., представляваща заплатени в противоречие с чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП в повече разходи за СМР по протокол № 8/01.09.2008 г. за 75 791.96 лв. без ДДС, по протокол № 9/16.09.2008 г. за 15 485.55 лв. без ДДС и по протокол № 10//18.09.2008 г. за 26 597 лв., или общо 117 874.65 лв. без ДДС и ДДС върху тази сума в размер на 23 574.91 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 141 449.58 лв., считано то датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В допълнителна искова молба се посочва, че клаузата на чл.7.3 от договора не е нищожна, а промяната в цените на горивата следва да намери отражение единствено върху реално направените допълнителни разходи за горива от изпълнителя, но не и върху целия размер на дължимото възнаграждение. В съдебно заседание, представителят на ищеца посочва, че клаузата на чл.7,3 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречаща на закона - чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП. В представена писмена за защита се излагат съображения, че клаузата на чл.7.3 от договора била формулирана абстрактно, поради което не можела да намери пряко практическо приложение. Твърди се също, че в случая се стигало до значителна разлика в размера на чистия доход, реализиран от изпълнителя по договора, както и, че изплатената индексация била незаконосъобразна и с нея дружеството се обогатило неоснователно.

Ответникът “П.” – Г. оспорва предявения иск в представен отговор на основание чл.367 от ГПК. Сочи се, че със споразумението от 26.08.2008 г. не било извършено изменение на Раздел І от договора в противоречие с разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗОП. Излагат се съображения, че индексирането на цените на СМР попадало в хипотеза, регламентираща изключение от въведената с чл.43, ал.1 от ЗОП забрана, тъй като основен фактор за формирането на цените на горивата били акцизите, определяни от държавата. Твърди се също, че извършеното индексиране не противоречало и на общата разпоредба на чл.26, ал.2 от ЗЗД и не било налице твърдяното от ищеца основание за нищожност на клаузата на чл.7.3 от договора – заобикаляне на закона. Сочи се, че договорените СМР били изпълнени в пълен размер, като обема на действително извършените СМР не бил намален. Оспорва се твърдението, че извършеното индексиране е извършено в противоречие на чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП. Моли съда да отхв·рли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание и в представена писмена защита поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба.

След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с обявен открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка ответното дружество „П.” – Г. изготвило финансово предложение, оферта, обобщена стойностна сметка, количествено-стойностна сметка за обект: „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки” – Г.С. (Общински план за развитие 2007-2013 г. на О. С. – Реконструкция и изграждане на улична мрежа и прилежаща инфраструктура).

С решение № 83/20.07.2007 г. на К. на О. С., издадено на основание чл.42, ал.1 от НВМОП, решение № 55/20.06.2007 г. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка чрез открит конкурс, протоколи № 1/13.07.2007 г. и № 2/19.07.2007 г. на комисията, назначена със заповед № РД-2200/12.07.2007 г. на Кмета на О. С. за обект „Реконструкция и модернизация на У.”Капитан Петко Войвода” в т.ч. стълбища и площадки” - Г.С. (Общински план за развитие 2007-2013 г. на О. С. – Реконструкция и изграждане на улична мрежа и прилежаща инфраструктура), за изпълнител на обект „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки” - Г.С. (Общински план за развитие 2007-2013 г. на О. С. – Реконструкция и изграждане на улична мрежа и прилежаща инфраструктура) бил обявен „П.” – Г.-К..

Въз основа на решението на К. на О. С. бил сключен договор за строителство на обект: „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки” - Г.С. (Общински план за развитие 2007-2013 г. на О. С. – Реконструкция и изграждане на улична мрежа и прилежаща инфраструктура) с дата 03.08.2007 г. между О. С. като Възложител и „П.” – Г. като Изпълнител. Съгласно чл.1 от договора О. С. възложила на „П.” – Г. да извърши „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки”-. Г.С. (Общински план за развитие 2007-2013 г. на О. С. – Реконструкция и изграждане на улична мрежа и прилежаща инфраструктура) по видове и единични цени в съответствие с предложението – оферта, количествено-стойностни сметки, графиците за изпълнение на обекта и анализи за извършените СМР. Уговорено било, че цената, която ще заплати възложителят за цялостното изпълнение на обекта е в размер на 1 223 940.40 лв., като плащането се извършва на база протокол за извършени СМР, подписан от всички участници в строителството и фактура, издадена на база на този протокол. В чл.7.3 от договора било предвидено, че посочената цена за изпълнение на СМР се коригира с индекс, равен на промяната в цената на горивата с 10 или повече процента, установено писмено от „Л. Н. – Б.” .

С писмо изх. № 415/25.06.2008 г. „П.” – Г. представило на О. С. писмо № 23/24.06.2008 г. на „Л. – Б.” Е. относно информация за цените на пътен битум БВ60 и дизелово гориво франко „Л. Н. – Б.” към 03.08.2007 г. – датата на сключване на договора и към 18.06.2008 г., съгласно Раздел V „Цени и плащане”, чл.7, 7.3 от договора за индексиране на цената. В писмото е посочено, че след разглеждане на искането и след двустранно уточняване начина на коригиране на договорените единични цени, ще бъде представена актуализирана количествено-стойностна сметка.

По повод писмото на „П.” – Г.К. и на основание Заповед № РД-2341 от 21.07.2008 г. на К. на О. С., била формирана комисия за разглеждане молбата на ответното дружество, за което бил съставен протокол с дата 21.07.2008 г., с който било изискано от молителя да представи оригиналната справка от „Л. Б.” ЕООД за промяна в цените на всички видове горива, за да бъде определен процента за индексиране, тъй като приложената била за два вида гориво. Видно от протокол № 2/26.08.2998 г. след представяне на справка от „Л. Б.” ЕООД, комисията констатирала, че от представяните данни се установявало увеличение на цената на горивата за периода от 03.08.2007 г. до 26.08.2008 г. средно с 24.58 %. Въз основа на тези констатации и уговореното в договора комисията изразила становище, че цената на договорените СМР следва да бъде индексирана с 24.58%.

Със споразумение към договор с ´редмет: „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки” - Г.С., с дата 26.08.2008 г., О. С. и „П.” – Г. се споразумели цените на извършваните СМР да бъдат увеличени с 24.58%, считано от датата на подписване на споразумението, а коефицентът на индексация на СМР да бъде отразен в протокол образец 19. Споразумението е подписано от К. на О. С., изпълнителния директор на „Пътстройинженерниг и членовете на назначената комисия.

След подписването на споразумението били съставени двустранен протокол № 8/01.09.2008 г., фактура № 1578/01.09.2008 г., преводно нареждане по фактура № 1578/01.09.2008 г., двустранен протокол № 9/16.09.2008 г., фактура № 1582/17.09.2008 г., преводно нареждане по фактура № 1582/17.09.2008 г., двустранен протокол № 10/18.09.2008 г., фактура № 1997/14.11.2008 г., преводно нареждане по фактура № 1997/14.11.2008 г., контролен лист с дата 18.11.2008 г.

От писменото заключение на вещото лице Г. Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установяват закупените и заведени в счетоводството на ответното дружество горива по видове, количество, ед.цена и стойност, както и датите на съответните доставки. Установява се, че изразходваните горива са изписани общо за обектите, изпълнявани от „П.” , поради което вещото лице не може да отговори на въпроса какъв е размера на действително изразходваните горива за обществена поръчка с предмет „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки” - Г.С.. В количествено-стойностната сметка към датата на сключване на договора – 03.08.2007 г., както и към датата на споразумение от 26.08.2008 г., са посочени видовете СМР, които ще се извършат, като в стойността на СМР е предвиден разхода на горива, но същият не е посочен отделно по вид, количество, ед.цена и стойност. Вещото лице не може да отговори на въпроса относно количеството и стойността на горивата, необходими за изпълнението на обществената поръчка по количествено-стойностна сметка и цени към датата на сключване на договора – 03.08.2007 г. и към датата на споразумение от 26.08.2008 г.

От писменото заключение на вещото лице И. В. Д. по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че вещото лице не може да даде точен цифров израз на количествата горива, изразходвани за механизация за извършване на СМР по протоколи № 8/01.09.2008 г., № 9/16.09.2008 г. и № 10/18.09.2008 г., което би довело до големи разлики и субективизъм в крайния резултат. Допълнителните разходи за механизация отчитат разходите, направени от изпълнителя на извършване на конкретна СМР, в които участват машини, които не са посочени в схемата на използувания програмен продукт, но които налагат използуването им с оглед спазването на технологичните изисквания. В протоколи № 8/01.09.2008 г., № 9/16.09.2008 г. и № 10/18.09.2008 г. не са посочени допълнителни разходи за механизация за извършени СМР. Същите са калкулирани в анализната цена.

От писменото заключение на вещите лица И. Н. и И.Д. К., по назначената комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същите в съдебно засeдание, се установява, че в ответното дружество не се води аналитично счетоводно отчитане, което е причина да няма конкретни документи, показващи действително изразходваните горива за процесния обект, както и за всички останали обекти, на които се работи. В периода на изпълнение на този обект дружеството е изпълнявало и други обекти, като няма данни за водена персонална отчетност за количества и стойности на използуваните горива. Счетоводството на дружеството е организирано в съответствие със ЗСч и ЗДДС, а годишните отчети са заверени от експерт счетоводител без направени забележки. Изразходваните горива са изписани общо за всички обекти, изпълнявани от „П.” , поради което вещото лице И. Н. не може да отговори на въпроса какъв е размер на действително изразходваните горива за обществена поръчка с предмет: „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки” - Г.С.. В количествено-стойностната сметка към предложението-оферта въз основа на която е сключен договора от 03.08.2007 г. за строителство на процесния обект са посочени видове СМР, като в стойността на СМР е предвиден разход за горива, но същият не е посочен отделно по вид, количества, ед.цена и стойност. Предвид това Ýе е възможно да се отговори на въпроса относно количеството и стойността на горивата, необходими за изпълнението на обществената поръчка по КСС и цени към датата на сключване на договора – 03.08.2007 г. и към датата на споразумението от 26.08.2008 г. Вещото лице И.Д. К. изчислява количествата горива за механизацията за извършване на СМР в размер на 7042.35 л. въз основа на протоколите за изпълнени СМР и извършените от вещото лице проучвания на конкретни за страната стойности на машиносмени на пътно-строителна техника.

От писменото заключение на вещото лице И. Д. К. по назначената допълнителна единична съдебно-техническа експертиза се установяват допълнителните разходи за механизация на видовете СМР съобразно предоставените от ответника данни и съобразно представената „Техническа спецификация”. Установява се също, че в „П.” не е водена отчетност на допълнителните разходи за механизация , поради което и във варианта на използуване не техниката по „Техническа спецификация” не могат да бъдат изчислени тези разходи.

От писменото заключение на вещото лице И.П. С. по назначената повторна съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че стойността на механизацията възлиза на 19 508.67 лв. и 25 055.08 лв. с включени допълнителни разходи. Няма данни точно кои и колко машини са работили на обекта, както и няма утвърдени разходни норми на ГСМ за отделните машини. Заложеното гориво за извършване на СМР възлиза на 7 032 лв. на обща стойност 10 111.62 лв. Действителното количество не може да се определи поради липса на конкретни документи за действително изработени машиносмени и разходни норми. Допълнителните разходи за механизация при пътно строителни дейности включват: цена на машиносмяна на съответната машина; нормирано време за извършване на единица обем СМР; коефицент за корекция в зависимост от сложността на извършваната работа или други специфични теренни условия; допълнителни разходи, изразени в % от стойността по горната позиция; Тези разходи отразяват разходи за заплати, осигуровки, лек транспорт, охрана, социално-битови, комунални и други разходи, както и печалбата. В двустранните протоколи са включени 50% допълнителни разходи за техниката и 10% върху превоза. Стойността на допълнителните разходи е изчислена и възлиза на 5546.42 лв. Приложената към делото „Техническа спецификация” издание на АПИ 2007 г. представлява комплект инструкции за строителство на пътища и пътни съоръжения и съдържа техническите условия и изисквания за материалите и СМР. Спецификацията само посочва техническите изисквания при изпълнението на отделни СМР.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Ищецът претендира заплащане на сумата в размер на 141 449.58 лв., представляваща неоснователно заплатени в повече разходи за СМР в противоречие с чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП. В исковата молба и при направените уточнения в съдебно заседание на основание чл.377, във вр. с чл.143, ал.1 от ГПК, ищецът поддържа възражението си за нищожност на чл.7.3 от договора за обществена поръчка поради противоречие със закона - чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗОП, в редакцията му от ДВ бр. 37/2006 г., изменение на сключен договор за обществена поръчка се допуска по изключение когато в резултат на непреодолима сила се налага промяна в сроковете на договора, при изменение на държавно регулирани цени или намаляване на договорените цени в интерес на възложителя. В случая страните са договорили индексация на цената за изпълнение на СМР, свързана с изменение цената на горивата с 10 или повече процента, установено писмено от „Л. Н. – Б.” . Т.е., касае се за хипотеза, при която е налице изменение на държавно регулирани цени на петролните продукти, каквито са горивата, използувани при изпълнение на СМР. Тъй като акцизните ставки се определят от държавата, следва да се приеме, че чрез фискалната си политика тя във висока степен участва в определянето на техните пазарни цени. Поради тази причина промяната в акцизната ставка е частен случай, попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл.43, ал.2 ЗОП, въпреки, че не цялата цена на стоката е обект на държавно регулиране. Ето защо, промяната в цените на използваните горива-дизел и битум, за които страните по делото не спо­ят, че са използвани от изпълнителя при извършване на СМР, е предвидена в закона правна възможност за договаряне на защитна клауза в случай на такава промяна, в който смисъл клаузата на чл.7.3 от договора за обществена поръчка не е сключена в противоречие с разпоредбата на чл.43,ал.2 от ЗОП и чл.33, ал.1 от НВМОП. В този смисъл възраженето за нищожност поради противоречие със закона е неоснователно. По същите съображения е неоснователно и евентуално поддържаното възражение за нищожност на чл.7.3 от договора поради заобикаляне на закона – постигане на забранена от закона цел с позволени средства. В този смисъл е и решение № 318/04.06.2013 г. по т.д. № 382/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

След като не е налице нищожност на чл.7.3 от договор за строителство на обект: „Реконструкция и модернизация на У.”К. П. В.” в т.ч. стълбища и площадки” - Г.С. (Общински план за развитие 2007-2013 г. на О. С. – Реконструкция и изграждане на улична мрежа и прилежаща инфраструктура) с дата 03.08.2007 г., то ищецът не би могъл да претендира заплащане на исковата сума на основание неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Релевираната от ищеца нищожност на договора за обществена поръчка води до начална липса на основание и в тази връзка предявеният иск би бил основателен само ако чл.7.3 от договора е нищожен. В противен случай, при валидна клауза на договора, то искът за заплащане на суми поради неоснователно обогатяване е неоснователен.

На следващо място от събраните по делото доказателства и най-вече от заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводни и съдебно-технически експертизи, се установява, че в ответното дружество не се води аналитично счетоводно отчитане, което е причина да няма конкретни документи, показващи действително изразходваните горива за процесния обект, както и за всички останали обекти, на които се работи. В периода на изпълнение на процесния обект дружеството е изпълнявало и други обекти, като няма данни за водена персонална отчетност за количества и стойности на използуваните горива. Счетоводството на дружеството е организирано в съответствие със ЗСч и ЗДДС, а годишните отчети са заверени от експерт счетоводител без направени забележки. Изразходваните горива са изписани общо за всички обекти, изпълнявани от „П.” , поради което вещите лица не могат да отговорят на въпроса какъв е размера на действително изразходваните горива за обществена поръчка. В тази връзка вещото лице И.Д. К. е направил изчисления на количествата горива, разходвани за механизация за процесните СМР, като за сравнение са използувани както данните по делото, така и проучвания в строителни фирми, които използуват подобна пътно-строителна техника. Този метод на изчисление макар и да дава някаква представа за действително изразходваните горива за механизация за процесните СМР, все пак не може да бъде възприет, тъй като очевидно не е точен и би довел до разминаване с действително изразходваните количества горива. Впрочем, това обстоятелство се посочва и от вещото лице И. Д. К. в изготвеното от същия заключение по назначената единична съдебно-техническа експертиза, където е отразено, че в периода на изпълнение на процесния обект, ответното дружество е изпълнявало и други обекти, като не е водило аналитично счетоводно отчитане по обекти за количества и стойности на използуваните горива. Ето защо от доказателствата по делото не може да се установи действителния размер на разходите на СМР в следствие на увеличената цена на горивата, а изложените от ищеца довод в тази насока са неоснователни. Впрочем, тези доводи биха били релвантни при положение, че е налице твърдяната в исковата молба нищожност, но не и при валидна договорна клауза.

За прецизност и пълнота на изложението следва да се посочи, че в исковата молба ищецът е релевирал доводи за нищожност на чл.7.3 от договора поради противоречие със закона - чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП, като по този начин се обосновава заплащане на исковата сума поради неоснователното обогатяване. В допълнителната искова молба тези доводи за нищожност на чл.7.3 не се поддържат, а вместо това се въвежда ново основание предявения иск, а именно непрецизност и неяснота на чл.7.3 от договора и така неоснователното обогатяване се обосновава с различен факт, а именно разлика между договорената индексация на цените на СМР и действително нÓправените допълнителни разходи за СМР. В тази връзка допълнителната искова молба по съществото си не пояснява и не допълва исковата молба, както изисква разпоредбата на чл.372, ал.2 от ГПК, а въвежда ново основание на предявения иск, което е недопустимо. Поради тази причина доводите, изложени в допълнителната искова молба, които се различават от обстоятелствата, изложени в исковата молба, а не ги поясняват и допълват, са неотносими към предмета на делото. Във връзка с различните основания въведени в допълнителната искова молба, в съдебно заседание на основание чл.377, във вр. с чл.143, ал.1 от ГПК, бе изяснена фактическата страна на спора, а с доклада бе дадена и правна квалификация на предявения иск.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният от О. С. против „П.” – Г. иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 141 449.58 лв., представляваща неоснователно заплатени в повече разходи за СМР в противоречие с чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП.

При този изход на делото в полза на ответника „П.” – Г. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 3 800 лв., от които 3200 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за заплащане, и 600 лв. възнаграждение за вещи лица.

Ето защо и на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от О. С., Г.С., Б. № *, с ЕИК . против „П.” – Г., Б. № *, с ЕИК *, иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 141 449.58 лв., представляваща неоснователно заплатени в повече разходи за СМР в противоречие с чл.33, ал.1 от НВМОП и чл.43, ал.2 от ЗОП, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА О. С., Г.С., Б. № *, с ЕИК * да заплати на „П.” – Г., Б. № *, с ЕИК * направените по делото разноски в размер на 3 800 лв., от които 3200 лв. адвокатско възнаграждение и 600 лв. възнаграждение за вещи лица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: