Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260160
гр.ВРАЦА,01.07.2*** год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 16.12.2020 год. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря
Веселка Николова, като разгледа докладваното от съдия Досов възз.гр.дело №511/2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №129/13.07.2020 год.,постановено по гр.дело
№1246/2019 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, състав на съда е уважил
предявеният от Ч.Г.Т. *** установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 във
вр. с чл.422 от ГПК и чл.36, ал.3 от ЗА, като е признал за установено по
отношение на В.Ц.Н. ***, че дължи на Ч.Г.Т. сумата от общо 9630.00 лв.,
представляваща неизплатено и дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по НОХД №529/2014 год. по описа на ОС-Враца, ВНОХД №160/2015
год. по описа на САС, КНОХД №1070/2015 год. по описа на ВКС и гр.дело №12013/2015 год. по
описа на СГС, определено с решение по Протокол №13/02.04.2019 год. на Софийски
адвокатски съвет, за която сума е издадена заповед за изпълнение
№513/19.06.2019 год. по ч.гр.дело №824/2019 год. по опис на РС-Бяла Слатина.
Присъдени са разноски за исковото и за заповедното производство.
Недоволен от решението е останал В.Ц.Н., който чрез адв.К.С.
го обжалва изцяло. Поддържа се,че решението е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалния и процесуален закон и събраните по делото
доказателства. Развиват се подробни съображения защо в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на
чл.36,ал.3 от ЗА. Навежда се още, че между страните има сключен договор за
правни услуги и съдействие, наличността на който изключва приложението на
посочената разпоредба на ЗА. Възприемането на обратното от страна на районния
съд прави решението му неправилно. Иска се отмяната на решението и отхвърляне
на исковата претенция.
Въззиваемият Ч.Г.Т.
не е депозирал отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не е заявил становище
в проведеното открито съдебно заседание.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Жалбата
е процесуално допустима- подадена е от лице с правен интерес в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да
се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:
Във основа на подадено от Ч.Г.Т. *** заявление по чл.410 от ГПК Районен съд-Бяла
Слатина е издал заповед за изпълнение №513/19.06.2019 год. по ч.гр.дело
№824/2019 год. против В.Ц.Н. *** за сумата
от 9630.00 лева, представляващо /незаплатено/
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по различни
наказателни и граждански дела, определено съгласно Протокол №13/02.04.2019 год.
на Софийски адвокатски съвет, както и за сумите от 192.60 лева държавна такса и
1800.00 лева адвокатско възнаграждение, заплатени по заповедното производство.
Против така издадената заповед за изпълнение длъжникът е
възразил по реда на чл.414 от ГПК, с оглед на което и в срока по чл.415, ал.1
от ГПК заявителят е предявил установителния иск, предмет на настоящия спор, въз
основа на който е образувано гр.дело №1246/2019 год. по описа на РС-Бяла
Слатина.
С предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск
ищецът Ч.Т. е поискал по отношение на В.Ц.Н. *** да се признае за установено,
че дължи сумите по издадената по ч.гр.дело №824/2019 год. по описа на РС-Бяла
Слатина заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че през месец април
2014 год. ищецът е бил упълномощен от
ответника да води наказателно дело против извършителя на ПТП Г. А., при което
ПТП ответникът и негови близки са били тежко пострадали. Т. е представлявал Н.
по образуваното пред Окръжен съд-Враца НОХД №529/2014 год., по образуваното по
жалба против присъдата на ОС-Враца ВНОХ
№160/2015 год. по описа Апелативен съд-София и по образуваното по касационна
жалба против решението на АС-София КНОХД №1070/2015 год. по описа на Върховен
касационен съд. Своевременно ищецът е предявил от името на упълномощилия го Н.
и граждански иск на основание чл.52 вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 105 000.00 лева, по който иск е образувано гр.дело
№12013/2015 год. по опис на Софийски градски съд.
По всички цитирани по-горе дела пълномощникът Т. е
изпълнил добросъвестно задълженията си, но не е получил заплащане от
упълномощилия го Н., като между страните
не е сключен договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/, с който да договорят
конкретно възнаграждение по всяко дело. Причина за неподписване на договор
/договори/ е било тежкото състояние на ответника Н., негова молба за това и
предишно познанство между страните по делото. Въпреки липсата на договор, Т. е
подпомагал Н. материално с различни суми и е водел делата му с изключително
професионално внимание и грижа до месец октомври 2016 год., когато Н. е
уведомил ищеца, че се обръща към друг адвокат, който цял да уреди получаване на
обезщетение по-бързо и в значително по- висок размер от заявения от Т. /пред
СГС/. Ищецът няколкократно канил ответника да уредят отношенията си, но
последният започнал да се укрива. При последваща лична среща ответникът отказал
да заплати на ищеца дължимото възнаграждение, отказал да се ангажира с
конкретен размер на това възнаграждение и със срок за заплащането му.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Н. е депозирал
отговор, в който е заявил становище за неоснователност на иска. Оспорил е
надлежното упълномощаване на ищеца Ч.Т. по цитираните по-горе наказателни и
граждански дела, като е посочил, че по тези дела възнаграждение на адвокат Т. не
е присъждано, тъй като той не се е възползвал от предвидената в чл.38 от Закон
за адвокатурата възможност и да запише в пълномощните, че оказва безплатна
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Не е представил и
списък на разноските, с което сам се е поставил в невъзможност да му бъдат
присъдени разноски за адвокатско представителство.
Приложено е ч.гр.дело №824/2019 год. по опис на РС-Бяла
Слатина /заповедното производство/. Приложени са в цялост НОХД №529/2014 год.
по описа на ОС-Враца, ВНОХД №160/2015 год. по описа на САС, КНОХД №1070/2015
год. по описа на ВКС, гр.дело №12013/2015
год. по описа на СГС, както и
образуваните по жалба против решението на СГС
ВГД №6542/2017 год. и ВГД №1201/2018 год. по описа на САС. В проведеното
на 16.06.2020 год. пред РС-Бяла Слатина открито с.з. са изслушани обяснения на ответника и на ищеца по
реда на чл.176 от ГПК.
От така събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Безспорно е,че ищецът Ч.Г.Т. *** е адвокат, вписан в
Софийска адвокатска колегия. Безспорно е също, че ответникът В.Ц.Н. е пострадал
при ПТП, настъпило на 17.04.2014 год.
След проведено досъдебно производство, в ОС-Враца на
14.11.2014 год. е внесен обвинителен акт против виновния за ПТП Г. Б. А. за
престъпление по чл.343,ал.4, вр. ал.3,предл.1,алт.1,предл.2 и
предл..4,б."б",алт.2 от НК, въз основа на който е образувано НОХД
№529/2014 год. по описа на същия съд. По делото е проведено едно открито с.з на
09.12.2014 год., в което адв.Т. се е явил като пълномощник на 5 пострадали лица,
вкл. и ответника В.Н., като по отношение на Н. адв.Т. е удостоверил
представителната си власт с пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег.№2907/26.06.2014 год. на нотариус Р. С.
с рег.№*** на Нотариалната камара/ л.73 от делото/. Пълномощното, макар
и общо, е прието от съда и по искане на
адв.Т. В.Н., който се е явил в съдебното
заседание, е конституиран като частен обвинител заедно с останалите 4 лица,
представлявани от адв.Т.. Даден е ход по същество, като в хода на съдебните
прения адв.Т. не е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, съответно такива не са присъдени с постановената по делото присъда
№27/09.12.2014 год., с която подсъдимият Г. А. е признат за виновен.
Присъдата на ОС-Враца е обжалвана и по образуваното пред
АС-София ВНОХД №160/2015 год. са проведени две открити съдебни заседания - на
23.03.2015 год. и на 06.04.2015 год., в които адв.Т. се е явил като пълномощник
на В.Н., легитимирайки се с представеното пред ОС-Враца пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег.№2907/26.06.2014 год. В представено по делото писмено становище
вх.№383/19.01.2015 год. адв.Т., като пълномощник на В.Н. и още 3 лица, е
поискал присъждане на деловодни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции "съобразно Наредба №1 на ВАдвС". Искането му не е уважено с
постановеното по делото решение №148/28.04.2015 год. с мотив, че "е невъзможно да бъде уважено поради
непредставяне на доказателства за действително направени такива разноски и
техния размер".
Решението на АС-София е обжалвано с касационна жалба от
подсъдимия Г. А. и по образуваното пред ВКС КНОХД №1070/2015 год. е проведено
едно открито с.з. на 19.10.2015 год.,в което адв.Т. се е явил като пълномощник
на В.Н., легитимирайки се отново с представеното пред ОС-Враца пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег.№2907/26.06.2014 год. В представено
по делото писмено становище вх.№9982/20.07.2015 год. адв.Т., като
пълномощник на В.Н. и още 3 лица,е поискал присъждане на деловодни разноски
"доказателства за които ще представим в открито съдебно заседание",
по което искане ВКС не се е произнесъл с
постановеното по делото решение №394/ 09.11.2015 год.
На л.69 от НОХД №529/2014 год. на ОС-Враца е приложен
договор за правна защита и съдействие, с който адв.Т. е поел ангажимент да
представлява В.Н. и още 4 лица /две от които малолетни/ по делото срещу
възнаграждение от общо 9000.00 лева. Пред АС-София и ВКС договори за правна
защита и съдействие не са представяни.
Преди приключване на наказателното производство адв.Т. от
името на В.Ц.Н. е предявил пред СГС против ЗАД "ОЗК-Застраховане"-гр.София
- застраховател по застраховка "ГО" на виновния за ПТП Г. А., искове с обща цена 105 000.00 лева, от
които 1000000.00 лева претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 5000.00 лева като обезщетение за
имуществени вреди, претърпени при
настъпилото на 17.04.2014 год. ПТП, като е удостоверил представителната си
власт отново с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№2907/26.06.2014
год. на нотариус Р. С., представено и в наказателното производство. Образувано е
гр.дело №12013/2015 год.,пълномощното е прието от съда и по делото са проведени
3 открити съдебни заседания, в които ищецът не се явявал, а е представляван от
адв.Т.. В последното по делото с.з. адв.Т. е поискал на неговия доверител да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски от 11 200.00 лева, като е представил
списък по чл.80 от ГПК, в който е
удостоверил получаването на тази сума, договор
за поръчка от 26.06.2014 год., сключен между него и В.Ц.Н., и собствени
изчисления на гърба на списъка за размера на дължимото според него адв.
възнаграждение, обосновани с чл.3 от договора да поръчка. Искането за разноски не
е уважено с постановеното по делото решение №1959/27.03.2017год., при
обжалването на което В.Н. е оттеглил пълномощията си от адв.Т. / л.32 от
възз.гр.дело №6542/2017 год. на АС-София/.
С договора за поръчка от 26.06.2014 год на адв. Т. не е възложено да представлява В.Н.
по конкретно дело, като няма и договорен конкретен размер на адвокатско
възнаграждение.
В обясненията си по реда на чл.176 от ГПК пред РС-Бяла
Слатина ответникът Н. е заявил, че не е обещавал никаква сума на адв. Т. за
адвокатски хонорар / по цитираните по-горе дела/ и адв.Т. не му е искал никакви
пари, като му е казал, че ще ги вземе от другата страна, без да уточни коя е
тази страна. Н. е подписал пълномощно без да знае за какво е и за какво дело се
отнася - гражданско или наказателно. Признава, че се е явил по наказателното
дело пред ОС-Враца. Признава за близките
си отношения с адв.Т. в предходен период, в който период е бил и подпомаган
парично от него, но отрича всякаква уговорка за заплащане на хонорар след приключване на
делата.
В обяснения по реда на чл.176 от ГПК ищецът Т. е
заявил,че сумата от 9000.00 лева по приложения на л.69 от НОХД №529/2014 год.
на ОС-Враца договор за правна защита и съдействие е договорена, но не му е
заплатена.
С решение по протокол №13/2019 год. от 02.04.2019 год. на Адвокатския съвет
на САК е уважено искането на адв. Ч.Т. с правно основание чл.36 ал.3 ЗА, като
за осъщественото от него процесуално представителство и защита на В.Ц.Н. му е
определено адвокатско възнаграждение в размер на общо 9630.00 лева както
следва:2000.00 лева за водене на НОХД №529/2014 год. пред Врачански окръжен
съд; 2000.00 лева за водене на ВНОХД №160/2015 год. пред Апелативен съд-София;
2000.00 лева за водене на КНД №1070/2015 год.
пред Върховен касационен съд; 3630.00 лева за водене на гр.дело 012013/2015
год. пред Софийски градски съд.
Именно този протокол №13/2019 год. е представен от адв.Т.
със заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което заявление е образувано
ч.гр.дело №824/2019 год. по описа на РС-Бяла Слатина. В т.10 от това заявление
е посочено,че вземането от 9630.00 лева произтича от Протоколно решение №13/2019 год. на
Софийски адвокатски съвет от 02.04.2019 год.
При тези доказателства РС-Бяла Слатина е постановил
обжалваното в настоящето производство решение №129/13.07.2020 год., с което е
уважил предявения пред него установителен иск изцяло. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че между страните липсва договор за правна защита и
съдействие с уговорено конкретно възнаграждение
за процесуалното представителство по приложените и цитираните по-горе
наказателни и граждански дела, при което и възнаграждението е дължимо в
хипотезата на чл.36,ал.3 от Закон за адвокатурата в размерите, посочени в
решението на Софийски адвокатски съвет.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира,че
въззивната жалба е частично основателна.Съображения:
Според чл.36 от
Закон за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
като размерът на възнаграждението се определя в договор между него и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Законът допуска дължимост и заплащане на възнаграждение при липса на
договор, както и уговаряне на такова
като процент върху определен интерес и с оглед изхода на делото /резултативен
хонорар/, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по
граждански дела с нематериален интерес.
Хипотезата на чл.36,ал.3
от ЗА, според която при липса на договор между адвоката и клиента,
възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет, има предвид не
липса на договор изобщо, а липса на писмен договор, при което не може да се
установи размерът на уговореното възнаграждение, или евентуално липса на
уговорка конкретно по отношение на възнаграждението.
Писмената форма на договора за правни услуги, съгласно ТР №6/06.11.2013
год. на ОСГТК на ВКС, служи за доказване, но не е условие за действителност на
отношенията адвокат - клиент. Същите се пораждат въз основа на упълномощителна
сделка, докато с договора се удостоверява, че разноските са заплатени или че
само са договорени и се дължат в бъдеще.
В конкретния случай, видно от представеното пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег.№2907/26.06.2014 год. на нотариус Р. С. с рег.№*** на Нотариалната камара, от
становищата на страните и от приложените наказателни и граждански дела, адв.Т.
е бил упълномощен да представлява В.Н. по делата във връзка с настъпилото на
14.11.2014 год. ПТП, при което Н. е бил пострадал. Видно е от същите тези дела,
че адв.Т. е извършил възложената му работа, като е представлявал Н. по НОХД №529/2014 год. по описа на ОС-Враца,
ВНОХД №160/2015 год. по описа на САС, КНОХД №1070/2015 год. по описа на ВКС и гр.дело №12013/2015 год. по
описа на СГС.
За процесуалното представителство по НОХД №529/2014 год. по
описа на ОС-Враца обаче, освен пълномощното, между страните е сключен и писмен
договор за правна защита и съдействие /л.69 от НОХД №529/2014 год. на
ОС-Враца/, с който адв.Т. е поел ангажимент да представлява В.Н. и още 4 лица
/две от които малолетни/ по делото срещу възнаграждение от общо 9000.00 лева.
Според обясненията на адв.Т. по реда на чл.176 от ГПК пред РС-Бяла Слатина,
сумата е договорена, но не е заплатена, като липсата на плащане се потвърждава
и от обясненията на ответника Н..
Наличието на този писмен договор и съдържанието му не е
оспорено и опровергано от ищеца Т., при което чл.36,ал.3 от ЗА е неприложим.
Договореното възнаграждение е общо 9000.00 лева, от което
следва, че всяко от представляваните 5 лица е поело задължение да заплати на
адв.Т. равна част от възнаграждението, съответно Н. е поел задължение да
заплати 1/5 част от договореното, възлизаща на 1800.00 лева. Това
възнаграждение е дължимо, но наличието на писмен договор за правна защита с
уговорен размер на адвокатското възнаграждение изключва приложението на
чл.36,ал.3 от ЗА, тъй като решението на адвокатския съвет замества липсващия
договор между адвоката и клиента. В конкретния случай писменият договор е налице и адв.Т. може да
претендира заплащането на договорената сума от
1800.00 лева по друг ред - по реда на чл.37 от ЗА или по исков ред, но
няма основание да претендира определената от Адвокатския съвет на САК сума от
2000.00 лева за процесуално представителство по НОХД №529/2014 год. по описа на
ОС-Враца на основание чл.36,ал.3 от ЗА.
При тези си съображения настоящият състав намира, че
решението на РС-Бяла Слатина е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с
която съдът е признал за установено, че ответникът Н. дължи на ищеца Т. сумата
от 2000.00 лева за процесуално
представителство по НОХД №529/2014 год. по описа на ОС-Враца, която сума е
определена на основание чл.36,ал.3 от ЗА от АС на САК по протокол №13/2019 год.
от 02.04.2019 год.
В останалата си част въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение правилно.
В
производствата по ВНОХД
№160/2015 год. по описа на САС, КНОХД №1070/2015 год. по описа на ВКС и гр.дело №12013/2015 год. по
описа на СГС ищецът
адв.Т. е представлявал ответника Н. по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№2907/26.06.2014 год. на
нотариус Р. С. с рег.№*** на
Нотариалната камара, без между страните да
са сключвани писмени договори за правна защита и съдействие, съответно без да е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Както
бе посочено и по-горе, специалният Закон за адвокатурата допуска дължимост и
заплащане на възнаграждение и при липса на договор, в който случай размерът на
това възнаграждение се определя по реда на чл.36,ал.3 от Адвокатския съвет. Разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА е предвидила
императивно, че в този случай възнаграждението се определя от адвокатския съвет
въз основа на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Необходимо е да бъде отбелязано, че по въпроса задължително ли е
възнаграждението да бъде определено от адвокатския съвет или може да бъде
определено и от съда, е било допуснато касационно обжалване, при което с
решение №208/22.06.2015г. по т.дело №3961/2013г., състав на ІІ-ро т.о. на ВКС
изрично е приел, че в разглежданата хипотеза съдът не е в правомощията си да
определи размера на възнаграждението, а липсващата воля по договарянето на това
възнаграждение може да бъде заместена само от адвокатския съвет.
В конкретния случай този ред е спазен, а против размера
на определените от АС на САК възнаграждения за процесуално представителство
страните по делото нямат възражения, при
което решението на РС-Бяла Слатина следва да бъда потвърдено в частта, с която
е признато за установено,че ответникът Н. дължи на ищеца Т. сумата от общо
7630.00 лева. за процесуално представителство по ВНОХД №160/2015 год. по описа на САС, КНОХД
№1070/2015 год. по описа на ВКС и гр.дело №12013/2015 год. по описа на СГС.
В заключение следва да бъде отбелязано,че съдът не
възприема доводите на пълномощника на въззивника Н.,че възнаграждение по реда
на чл.36,ал.3 от ЗА не се дължи, тъй като ищецът Т. е следвало да оформи
пълномощни/ договори, в които да запише, че оказва безплатна адвокатска помощ
по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на материално затруднено лице, в който случай и
на основание чл.38,ал.2 от ЗА е щял да получи съответно възнаграждение.
Чл.38,ал.1 от ЗА е една правна възможност, а не задължение на адвоката, а и по
делото няма доказателства, че между страните е била налице уговорка за оказване
на безплатна адвокатска помощ.
По разноските:
Пред въззивната инстанция
При този изход на спора въззивникът Н. има право на
разноски за въззивната инстанция, съответни на основателната част от жалбата-
40.00 лева разноски за държавна такса от заплатените 192.60 лева..
Въззиваемият Т. също има право на разноски, но при липса
на искане и доказателства за направени такива, разноски в негова полза не
следва да бъдат присъждани.
Пред първата инстанция:
При изхода на спора пред въззивната инстанция ответникът
дължи на ищеца разноски за държавна такса в размер на 152.60 лева, вместо
присъдените от РС-Бяла Слатина 192.60 лева. Решението следва да бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна
такса над 152.60 лева.
Предвид извода за частична основателност на исковата
претенция, ответникът пред РС-Бяла Слатина също има право на разноски за
адвокатско възнаграждение, каквито са претендирани. Разноски обаче не следва да
бъдат присъждани, тъй няма доказателства за направени такива - в приложения на
л.50 от делото договор за правна защита и съдействие е договорено
възнаграждение от 1800.00 лева, но плащането на тази сума не е удостоверено.
В заповедното производство:
Ищецът- заявител е
претендирал присъждане на разноски за държавна такса от 192.60 лева и разноски
за адвокатско възнаграждение от 1800.00 лева, които са му присъдени с
обжалваното решение на РС-Бяла Слатина. Предвид частичната основателност на
исковата претенция, на ищеца се следват разноски в редуциран размер от общо
1578.76 лева - 152.60 лева за държавна такса и 1426.16 лева за адв.
възнаграждение. Решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса над 152.60 лева и
разноски за адвокатско възнаграждение над 1426.16 лева за заповедното
производство.
При тези си съображения Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№129/13.07.2020 год.,постановено по гр.дело №1246/2019 год. по описа на Районен
съд - Бяла Слатина В ЧАСТТА, с която съдът е уважил предявения от Ч.Г.Т. ***
установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК и
чл.36, ал.3 от ЗА, като е признал за установено по отношение на В.Ц.Н. ***, че
дължи на Ч.Г.Т. сумата от 2000.00 лв., представляваща неизплатено и дължимо
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НОХД №529/2014
год. по описа на ОС-Враца, определено с решение по Протокол №13/02.04.2019 год.
на Софийски адвокатски съвет на САК, за която сума е издадена заповед за
изпълнение №513/19.06.2019 год. по ч.гр.дело №824/2019 год. по опис на РС-Бяла
Слатина, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.Г.Т. *** установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК и чл.36, ал.3 от ЗА за
признаване за установено, че ответникът В.Ц.Н. *** дължи на ищеца Ч.Г.Т. сумата
от 2000.00 лв., представляваща неизплатено и дължимо адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по НОХД №529/2014 год. по описа на ОС-Враца, определено
с решение по Протокол №13/02.04.2019 год. на Софийски адвокатски съвет на САК,
за която сума е издадена заповед за изпълнение №513/19.06.2019 год. по
ч.гр.дело №824/2019 год. по опис на РС-Бяла Слатина,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №129/13.07.2020 год.,постановено по
гр.дело №1246/2019 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина В ЧАСТТА, с
която съдът е уважил предявеният от Ч.Г.Т. *** установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК и чл.36, ал.3 от ЗА, като е
признал за установено по отношение на В.Ц.Н. ***, че дължи на Ч.Г.Т. сумата от
общо 7630.00 лв., представляваща неизплатено и дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ВНОХД №160/2015 год. по описа на САС, КНОХД
№1070/2015 год. по описа на ВКС и
гр.дело №12013/2015 год. по описа на СГС, определено с решение по Протокол
№13/02.04.2019 год. на Софийски адвокатски съвет на САК, за която сума е издадена заповед за изпълнение
№513/19.06.2019 год. по ч.гр.дело №824/2019 год. по опис на РС-Бяла Слатина.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично
задължение №513/19.06.2019 год., издадена
по ч.гр.дело №824/2019 год. по опис на РС-Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която е
разпоредено длъжникът В.Ц.Н. ***,с ЕГН ********** да заплати на заявителя Ч.Г.Т.
***, с ЕГН ********** главница над сумата от 7630.00 лева.
ОТМЕНЯ решение №129/13.07.2020 год., постановено по
гр.дело №1246/2019 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, В ЧАСТТА,с
която ответникът В.Ц.Н. *** е осъден да заплати на ищеца Ч.Г.Т. *** разноски за държавна такса в
исковото производство над сумата от 152.60 лева.
ОТМЕНЯ решение №129/13.07.2020 год.,постановено по
гр.дело №1246/2019 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, В ЧАСТТА,с
която ответникът В.Ц.Н. *** е осъден да заплати на ищеца Ч.Г.Т. *** разноски за заповедното
производство над сумата от 152.60 лева за държавна такса и над сумата от
1426.16 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ч.Г.Т. ***, с ЕГН ********** да заплати на
В.Ц.Н. ***,с ЕГН ********** разноски за държавна такса за въззивната
инстанция в размер на 40.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2